Вариант 1: ако те освободят по взаимно съгласие след 18 дни (чл. 325) отиваш на борсата с минимално обезщетение.
Вариант 2: реално не искаш да напускаш, те търсят варианти да те махнат
- дисциплинарно - процедурата е сложна и ако реално нямат основания, лесно се оспорва в Съда
- съкращение по чл. 328, което и най-справедливо и изгодно за теб. Тук работодателят може да спази предизвестието (обикновено е 30 дни, виж какво пише в договора ти), през което време ще си изработила 18-те дни, за които говориш. Ако не спази предизвестието, ти дължи
обезщетение по реда на чл.220 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, но едва ли ще избере този вариант, защото така или иначе ще ги дава тези пари, би предпочел да си ги заработиш. Ако в рамките на 1 месец не започнеш нова работа, работодателят е длъжен да ти изплати обезщетение по чл.222 КТ, което също е в размер на брутното трудово възнаграждение.
От всичко това става ясно, че за теб най-добрият вариант е освобождаване по чл. 328, всичко друго е доброволно отказване от полагащо ти се обезщетение.
А, да не пропусна, че трябва да ти изплатят и неползвания годишен отпуск.