Близки ли сте с роднините си?

  • 13 758
  • 95
# 45
А не ви ли притеснява, че някак оставате сами тези, които не са близки с роднините си? Брачният партньор, или там какъвто му е статусът Simple Smile, е едно на ръка, но някак друго е да имаш роднини от собствения си род. Поне аз усещам нещата при мен по този начин и на моменти ми става много криво.
Виж целия пост
# 46
Не,всички със всички са скарани в нашето  семейство и никога не сме си били наистина близки.Всъщност  и думата ''семейство'' съвсем не  важи за нас.Имам приятели ,които са ми много повече ''семейство''Едно  време се  чудех защо да е така,ама  сега не ми  пука .Живея си живота,че  бързо минава,м.....ка му.
Виж целия пост
# 47
Много, всеки ден се виждаме(живеем много близо с моите и на мъжът ми родителите от един квартал сме) и вечер пак се чуваме задължително.При нас думата семейство в най-пълния си смисъл. Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 48
За съжаление не сме,а сме голям род и от двете страни,пръснат из цяла България ,а и по света...С някои ни разделиха разстоянията,други много се възгордяха от кариерите им,в близките 4-5год.с малкото останали се спречкахме за наследство и имоти....
Виж целия пост
# 49
Близки ли сте с роднините си?


Не особенно  и не страдам от това  Wink

Виж целия пост
# 50
А аз понякога страдам,особено като ми се връщат детските спомени...но съм злопаметна и не бих простила обидите
Виж целия пост
# 51
С "най-близките" съм най-далечна и въпреки натрапчивото и натрапваното чувство за вина, реално не съм виновна за чужди решения и житейски разочарования.
За пари и имоти не ламтя, едно копче не искам от тях, казала съм всичко (то не е много) да пишат на сестра ми, ако го иска. Тя е и единственият роднина, когото считам за близък и с когото споделям.
С чичовци, лели, братовчеди/ки сме в хубави отношения, но не се събираме и виждаме често, живеем в различни градове, държави, континенти.
Виж целия пост
# 52
Близки сме си всички. Със сестра ми и майка ми се чуваме поне по веднъж дневно, братовчедите ми от майчина страна са неразделна част от моето семейство. И за хубаво и за лошо си помагаме и се събираме. С бабите ни също сме си близки много, леля ми също. Родата от страна на баща ми обаче е само на здравей-здрасти и то ако случайно се срещнем.
Виж целия пост
# 53
С най - близките ми се виждам рядко, но си говорим често.
Но имам лели, стринки, братовчеди и братовчедки, с които не съм се виждала от години, но често казано - не ми липсват.
Виж целия пост
# 54
С брат, сестра, една от братовчедките ми и майка й (сестра на моята майка) сме като залепени, не бих могла и да си представя да е по друг начин.
С роднините си по бащина линия обаче поддържаме само далечни дипломатически отношения на мирно съвместно съществуване, имаме лоша предистория, която и до днес ни носи негативи. Много щях да съм доволна, ако беше възможно да не ги виждам и срещам изобщо, но иронията на съдбата ни постави в ситуация да се наложи съвместно да узаконяваме сграда и въпреки отвращението си не можем да си позволим повече загуби, достатъчни са ни и пропуснатите ползи от последните 15 години.
Виж целия пост
# 55
Най-много със снаха ми (жена на брат ми)!Тя ми е най-най-добрата приятелка!Брат ми е 7 години по-малък от мен ,с много особен характер.Обичам го,подкрепям го,но му нямам доверие и съм предпазлива.
С етърва ми също много се разбирам и я харесвам.
Майка ми се промени през последната година,чуваме се много рядко.Липсва ми,но съм й малко обидена.
Обожавам племенниците си!
Виж целия пост
# 56
Не сме особено близки. Контактуваме основно по задължение, поне аз го усещам така и мога да си откарам много дълго време без да ги виждам или чувам. Откакто се роди дъщеря ми обаче, нещо ги изби всички на умиление и обажданията и посещенията зачестиха, което всъщност ми е досадно.
Виж целия пост
# 57
Близка съм с родителите си, сестра ми и семейството й.
Извън този кръг-чичовци, лели, брадовчеди-няма и да ги позная.

Не обичам големите семейства.
Имах отношения с едно такова голямо, тип италианско семейство.
В началото много ми хареса, как се събират, празнуват, държат един на друг.
В последствие, като се поотпуснаха пред мен, а и присъствайки на ред събития,
се оказа, че под повърхността бълбукат много конфликти, неизказани обиди и ред дрязги.
Понякога се умарям да балансирам между майка ми и сестра ми.
Изобщо не ми се занимава с отношенията в по-големи фамилии.
Радвам се, че и приятелят ми е от малко за тукашните стандарти семейство,
че хич не се виждах да пия чай с обичайния огромен брой лели и братовчедки.
Виж целия пост
# 58
Не,всички със всички са скарани в нашето  семейство и никога не сме си били наистина близки.Всъщност  и думата ''семейство'' съвсем не  важи за нас.Имам приятели ,които са ми много повече ''семейство''Едно  време се  чудех защо да е така,ама  сега не ми  пука .Живея си живота,че  бързо минава,м.....ка му.

 Peace И аз така!
Виж целия пост
# 59
Близка съм само с брат ми и баба ми.
Майка ми и баща ми отдавна имат свои семесйтва и други деца. Почти не се чуваме с тях по телефона, какво остаба да се виждаме.
С братовчедите пък, изобщо не съм близка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия