До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Е, каква. На човек с 20 лв. в джоба. Прекипяло и е на жената.

Но пък си тръгва от работа в 16,30, а сама казва, че това й е било по-важно.

Това не е тема за оплакване, а за хвалби. Аз схванах.

И на мен работното време ми беше приоритет преди.Работих две години като "леля"в детска градина,за 240лв заплата,но пък имах достатъчно време за децата си.

Извинявайте, че отклонявам темата, но в цялата тема не видях нито веднъж думата "дрязги" написана правилно. Моля ви, "дрАзги" е грешно. 

подведени от заглавието ( аз вкл).

Супер  една позитивна тема 

Само че кой цака сега 

На който му е дошла ръка.

Айде, всичко коз!

Не бъдете жлъчни, човек има нужда да отпусне напрежението, а къде да намери по-добро място от спор във форума?

Причини за дрязги винаги има, но е въпрос на избор и компромис от двете страни.  Никой не е застрахован, дали в утрешния ден ще разполага с това, което има днес. Парите не са мерило за липса на конфликти. Минали сме през няколко финансови кризи, въпрос на пренастройване и затягане на бюджета е решението. От оставане без работа пак никой не е застрахован, независимо от образователния ценз. Във време на криза обаче се тестват взаимоотношенията. Коя жена не иска да бъде водена на почивки, на ресторант регулярно, да може да си позволи да наеме бавачка почасово, за да отиде на фризьор, фитнес, кафе с приятелки?  Мъжа може да печели много пари и пак да я дразни...купува "Сваровски" вместо "Картие" /извинете, ако бъркам марките  /

със стипендии.

Понеже вчера стана дума за песимизъм, народопсихология и тем пообни, днес докато си чета една американска книга срещнах поговорката happiness and glass will not last. Явно е само въпрос на психология, не и на народ
Извинете ме за офтопика.

По темата- липсата на пари е много вероятно да е причина за караници. Или се вземате в ръце и почвате да мислите начини как да печелите повече, или почвате да се учите да живеете по пестеливо. Е, и третия вариант- карате се, карате се, пък накрая кой откъде е.

Хубаво е да се намират начини за изкарване на повече парички, но ако не се получава.....неминуемо се поизостря ежедневието....
Аз мога и само леща да ям и да живея в някоя хижа на планината, но когато имаш човек до себе си, дечица......става друго....

Има нещо, с което съм съгласна в мнението на Дейв.
Защото отдавна хвалбите, че сме работлив народ, не хващат... Действителността е друга.
Всеки бяга от отговорност, от усилия в днешно време. Ама иска... Полагало му се, заслужавал.
Ами - докажи! И никой не се и напъва да се докаже с умения, знания, но виж, с интригите е на "ти". Защото, нали, му се полага и коя е тая мърла/мърльо, дошли от Горно Нанагорнище само със сак дрешки и големите си амбиции, че и имат наглостта да му вземат полагаемото...
80% от студентите не знаят какъв го търсят в университета, не полагат и грам усилия, за да усвоят нещо, ама после се пишат висшисти и чакат да им постелят червен килим пред някой офис.
Всеки втори - роден за шеф! Ама от онея - биг босовете. И к'во прави - скатавката на работа, да мине деня и толкова. Най-готското нещо е да си намериш работа тип - "по цял ден си клатя краката, ама си вземам парите".
Но... Има и друго. От нищетата и бедността не се бяга лесно. Иска се воля. Няма как да е лесно да мислиш какво да учиш, с какво да се развиваш, когато трябва да мислиш какво да ядеш довечера или как да си платиш сметките.
Неразумните разходи като алкохол и цигари, не ги споменавам тук.
В провинцията положението е наистина плачевно, особено по-малките градове. Такава безработица е, че всеки драпа със зъби и нокти да си пази работното място. И така позволява, както да го експлоатират като добиче, така и да се примирява с ниската заплата, защото по-добре с малко, отколкото без нищо. А без пари нищо не се получава. Като няма как да отделиш и 1лв. настрана, няма и как да се организираш нито за емиграция, нито за учене, нито за квалификация... И се мотаеш в един порочен кръг.

Майка ми често се кара с баща ми, че не взима заплата. Той работи в частния сектор и не му плащат редовно. Тя постоянно му натяква как ще карат, ако и нея я съкратят, защото и тя в момента е висяща в системата на БДЖ. Общо взето живота е сложен и нелек. Ние живеем в един апартамент - майка ми и баща ми, брат ми,жена му и детето му, което е бебенце, няма още годинка и аз. Майка ми постоянно се сърди и прави сметката на всичко и най-вече на изразходената електрическа енергия. Офф, не е леко.