"Нека през Новата година, само здрави и щастливи Юнчета да има!!! - 21

Здравейте! 
 Първо тихичко да се похваля, че май казахме чао на бибата! Иво я ползваше само като спи. Първо я отказахме за следобедния сън някъде в началото на февруари, а от 12/13.02 вечерта заспива и вечер без нея. Разликата е че пее по-дълго докато заспи  Точно вчера получих от е-бей 2 нови биби, ама май ще останат за другия бебо

 Включваме се и към непослушните деца от време на време. Понякога моето послушно момченце изчезва и се появява ново дете с характер и инат. Най-често го изразява като вечер седнем да се храним и той категорично отказва да яде каквото съм му приготвила, и все сочи нещо друго  "та, та". И ме побърква. Знам, че му е вкусно, не че не харесва яденето, просто на инат го прави. Или пък лигавника, пищи не иска да го слага и това само понякога вечер  Абе май влизаме в някакъв бебешки пубертет ли е, какво е, ама няма как

 Откъм говорене-изречения не прави, най-много да каже мамиии, та (та е това или там), иида е вода, пу па или само па е падна, ми е муш като се обличаме  , тао е чао и разни други, сега не се сещам, ама аз го играя преводачка, защото си го разбирам  Като види няколко еднакви неща и започва да ги брои уж, де, де, ти

 Исках да ви питам, къде мога да прочета повече инфо за детските градини? Наскоро имах разговор със бабите и дядовците и категорично им казах, че като се роди бебето живот и здраве не искам никой да ми помага в началото, за да може да се нагодим към новата ситуация. Обаче няколко дни по-късно свекърите ми излязоха с предложение да гледали няколко месеца Ивайло, за да можело лятото да тръгне на градина, те да го водели и взимали и да спял в тях. Аз категорично отказах. Не си го давам!  Даже се бях разстроила, въпреки, че знам, че хората искат да помогнат, ама аз го приех по друг начин. Пък и си мислех да тръгне на градина няколко месеца след като се роди бебето, а може и направо да пропуснем яслата. Мисля, че контакти не му липсват, особено по топлото време излизаме постоянно и се срещаме с много деца. А ако го пусна лятото, първо ще носи много болести на новороденото и второ от психологична гледна точка ще си помисли, че заради бебето сме го изоставили в градината и ще ревнува още повече!  Вие откога ще ги пускате на градина и какво е мнението ви? Ще се радвам и майките, с деца с малка разлика да се включат! Сещам се на първо време за Смилянова, каката ви ходи ли на градина?

Диди24, аз имам едно дете и не мога да ти дам съвет от опит, но си мисля, че си права като не искаш да даваш големия на свекърва ти. Ще имаш и ти угризения, че не му отделяш достатъчно внимание, той ще ти се сърди, а и ако имаш желание и при добра организация ще се справиш и с двете деца, виж колко майки тук се справят и с две, и с три и са ни за пример и кураж! Може да им кажеш, че искаш да се справиш сама, пък ако имаш нужда да идват за два-три часа, да ти помагат в домакинството, да изведат големия за няколко часа, докато ти с бебето поспите примерно, но така целодневно и за през нощта да им го дадеш и на мен ми се вижда доста болезнено за теб, ако ти не го искаш. А и впоследствие си мисля, че те ще имат все по-голямо влияние във възпитанието му лека-полека ще започнат да вземат и важните решения и ти ще си на заден план. Прави това, което ти диктува сърцето, а аз съм сигурна, че ще се справиш! Майчината любов е безгранична и се намират сили за всичко! Те едва ли с лоши чувства са ти го предложили, напротив, искат да помогнат, но така и децата ще са разделени.
Аз сега трябва да оставя малката на баба й за два месеца докато я дам на ясла, не мога да отлагам повече тръгването на работа, и ми е свито сърцето как ще се оправят, представям си я как яде бисквити вместо готвено, как баба й не й дава да играе за да не се цапа и да я показва на другите баби .... и ред такива. Затов дръж си на твоето, пък със сигурност ще се справиш, щом искаш!

Ами аз им казах, че трябва да съм на легло, пази Боже, за да ми гледа някой друг децата. Нито съм първата, нито ще съм последната. А и аз съм доста ревнива, като пораснат ще гледам да не съм от задушаващите майки де, ама сега си е малък и не си го давам По принцип са ми готини свекърите, интелигенти хора, свекърва ми е злато, никога нито се е месила, сякаш без да й казвам винаги разбира какво мисля и е много тактична. Свекър ми също много помага, винаги с каквото може, готви редовно и праща често и на нас   и финансово много са ни помагали. Ама сега от къде го измислиха... Нищо, отказа им се.  
Dora, стискам палци всичко да е наред през тези два месеца 
 А на детска градина през кои месеци може да се тръгне?-знам за септември...

Мани, децата са ни малки за детска градина. Трябва да навършат 3 години и тогава, даже сега като са юнчета и направят трите години тогава, пак не става. Чак септември 2013 г. ще тръгнат на градина, ако са ги приели.    /макар че всяко правило си има изключения и понякога има даца тръгнали на градина по-рано през лятото и вече официално от септември са в първа група/

Иначе за Ивчо си права, и аз мисля, че ако го дадеш на ясла като се появи малката бонбонче и ще го изживее тежко, ще му се съберат много промени наведнъж на сладура. За свекърите да го гледат нон - стоп - и дума да не става. И аз като теб не давам друг да ми гледа децата, мои са си, обсебваща съм явно, ама... сега ще си ги гледам, пък като пораснат ще видим каква майка и тъща ще съм     Виж за два, три часа, когато се налага - да, но с дни да не са при мен - абсурд. Това все още не мога да го преодолея дори и с голямата ни кака, и може би е в мой минус, не знам.

И не на последно място - поздравления за бибата.       И аз трябва в най- скоро време да взема мерки, ама кога ли ще е...

Здравейте
Ние сме добре, изкарахме и варицела   Но много леко, и като се замисля съм доволна, че и това мина.. Каката от понеделник е на градина, а аз взех майка ми за 3 дена при мен, та малко да се поотпусна   Не, че Ванчето ми пречи или нещо подобно, напротив, тя е супер послушно детенце   Като се замисля, май от дечицата тук я сравнявам с Ивайло на Диди   Играе си, рядко мрънка, много е весела. Е има си нейните моменти на "характер" но това е напълно нормално. В сравнение с кака и, Ивана направо ми се вижда златна  
Диди, правилно си се ориентирала, за момента в който ще дойде и втората душичка   Аз бях пуснала голямата 2 месеца преди да родя, защото ми беше тежко да се справям с нея. Обаче в момента, в който се прибрахме от болницата, я спрях. Тръгна за първи път от тогава сега преди месец - на 9.01.12 Беше си в къщи и като се замисля, така много по леко прие бебето. Сега са си като близначки и едната почти не може без другата   Когато излизаме не реве за мен, а за сестра си   Като се яде нещо, никоя не сяда на масата без другата. Задължително колкото залци е изяла едната, толкова трябва и другата   Заедно лягат, заедно стават, дори и една от двете да и се спи още, другата задължително я събужда   Все такива неща.. умирам си от смях с тях   Е! Карат се доста, бият се понякога.. идва ми да ги   ама и това е нормално... А и да ти кажа, няма да имаш нужда от помощ в началото изобщо с толкова послушно по голямо дете   Нещата ще си дойдат на мястото много бързо с малко по голяма организация. По добре организирай бабите да помагат в нещо друго - взимане на кухня, помощ в домакинството, пазаруване.. Все неща, който с две деца се оказват доста трудни понякога. В началото голямата много ми помагаше примерно. Поверявах и гледането на Ивана докато отида до кухнята например, давах и да изхвърля памперси. носеше ми я кърпички, я кремче.. Залисваше я и я успокояваше като се разплаче. Подаваше и играчките като ги изпусне. Пееше и .. Абе не мога да кажа, че ми е било кой знае колко трудно. Така че, за сега не приемай помощ, ако ти се наложи, си запази това право като поотраснат малко  

И аз да се изкажа по темата за децата с малка разлика.
Диди въобще не се притеснявай, отлично ще се справяш сама с двете деца. Аз като родих Денис каката беше на 2г.и 3мес., абсолютно никой не ми е помагал за нищо, нито за готвене, нито за чистене, нито за децата. И не защото нямаше желаещи, дори напротив. Но на мен не ми се искаше никой да ми влиза вкъщата и да се разполага все едно си е в тях. И двете деца съм си ги отгледала сама без грам помощ. Когато майка ми или свекърва ми са идвали у нас е било на гости, а не за да ми помагат. Макар че майка ми живеят два етажа над нас, никога не си е позволила да ми досажда. Дори по едно време се дразнех, че винаги като ми носи нещо ми го подава от вратата дори не влиза вкъщи, за да не ни притеснява. Но вече свикнах и така ми е по-добре, колкото по-далече толкова по-добре.
Свекърва ми като разбра че съм бременна също си правеше планове, че лятото тя ще гледа каката понеже на мен ще ми е невъзможно, но сама си разби илюзиите като видя, че това няма да стане.
За яслата - не виждам смисъл Иво да го пращаш на ясла. Води си го с тебе по разходки, да тича и играе детето на воля, вместо да го затваряш в тая ясла. Това и другото лято може да си го гледаш и септември 2013г. да го пратиш направо на градина.
Аз Денис смятам да го пращам на ясла септември /ако ни приемат/ и това лято каката да я спра от градина. Ще играят цяло лято двамата навън по разходки, като запоследно преди да почна работа.
Така че въобще не се притеснявай, ти си организиран човек и ще се справиш без чужда помощ /освен тази на мъжа ти разбира се/. Ще включваш Иво в грижите за бебето, за да се чувства и той значим. Ще ти носи пампер, водичка, ще ти помага, така и той ще се радва и няма да ревнува.
За бибата - браво. И Денис откато е без биба си попява повече вечер, но след като заспи не се буди по цяла вечер.

Момичета, толкова ви благодаря! Толкова близки ви чувствам!   Нямаше с кой да си споделя това и да знам, че реално ще ме разбере, мама и тя иска да помага, а сестра ми още не е минала през това, приятелките ми пък са по-назад от мен в тая част   Мъжът ми пък вика еее, ти много навътре ги приемаш нещата, те просто искат да помогнат, разбира се, че ние си решаваме.  То не че и той би го дал Иво друг да го гледа. Моето мнение напълно съвпада с вашето и ще си го отстоявам. Знам, че ще се почне, ама той трябва да тръгне на ясла, после ще му е по-трудно да се адаптира направо на градина, ама ще ти бъде трудно да го гледаш, ама те нашите деца еди кога си тръгнаха и еди как си беше и т.н. В крайна сметка децата са си наши. Иначе аз изрично им казах на родителите ни, че предложнието за помощ си го запазвам. А и мъжът ми на няколко пъти им каза, приемаме помощ, но когато е поискана.  
 Сетих се още нещо да ви питам, така и така сме на тази вълна, къде спяха децата в началото като се роди второто? В смисъл голямото прехвърлихте ли го на легло, примерно с преграда или си остана още време в кошарка. А малкото бебе къде спеше? И в една стая ли спяха или в различни? Будеше ли се по-голямото дете от рева на малкото бебе? Интересно ми е как сте практикували, събирам съвети и идеи, за дазнам как да организирам детската стая! 

Здравейте момичета,
Хайде да драсна и аз някой ред, за да не ни забравите...
Aлекса е болна от миналата седмица, в Събота ходихме до спешен кабинет, оказа се че има Отит, изписаха й Зинат. Гледаме се двечките, направо сме като в затвор в това Симеоново
През август месец сме канени на сватба и трябва да измисля с какво да се облека. Зная, че не трябва да засенчвам булката, но с моето телосложение няма как да го направя     и все пак не мога да отида с дънки, де. Моля, дайте съвети. По принцип имам време да направя една диета, но волята не ми стига (поне в момента).
Стискам палци за болничките, бързо да оздравяват .
Диди, ще се справиш
Ванче, с малко закъснение, пожелавам на адашчето много здраве, щастливо детство, успехи в училище и всичко най- , най-хубаво на принцеса Креми

Диди   В началото хич ама хич няма да ти е нужна помощ, не заради друго, ами защото само ще те натоварват   Като знам нашите близки как от престараване ме изкарваха извън нерви   Ние до сега помощ сме искали, за по няколко часа - да отидем до магазина, на кино или нещо такова   Налагало ми се е по време на лекции и изпити да ми ги взимат за 1 ден-2.  А за това кой кога ще тръгне на ясла или градина.. всяка майка си преценява   Не смятам, че ако не ходи на ясла после трудно ще се адаптира. Не виждам логика. Аз като Киди смятам, че за Иво ще е по добре да е с вас по разходки, на слънце, от колкото затворен някъде. Точно по същата причина оставих Софи също в къщи   Изкарахме си страхотно лято навън. Дори сега обмислям да направя пак така.
За спането - аз отделих Софи 2 месеца преди да родя. Тя по принцип по това време спеше много леко и се притеснявах, че ще приспивам по цели нощи ту едната ту другата. Прие го много лесно. Явно възраста и беше такава, не знам. Дори беше изключително горда от факта, че ще има самостоятелна стая. Аз я бях подготвила предварително, че големите каки спят сами и т.н. Дори сме имали много смешни ситуации - нещо не и се разрешава, тя ни се ядосва и се начумерва. В следващия момент казва крещейки - Аз си отивам в стаята!!! Там е само за каки! И тръшва врата   Ивана спа при нас докато се преместихме в ремонтирания апартамент. Т.е. до август 2011. Вече спи при кака си. Тя също го прие много спокойно и мога да кажа дори, че и се отрази много добре на съня   И двете си спят на нормални легла, без никакви прегради. До сега проблем не сме имали. През нощта включвам бейбифон и ако някой се разшава аз чувам  

Здравейте!

Ние вече сме самички и втори ден се опитвам да вляза в ритъм, супер ми е трудно, но седмица-две и ще вляза в крачка. Днес имах малко задачки, сменям адресна регистрация и нова лична карта, това заради района в който искам да участваме в приема за ясла и ОДЗ. По тази тема, Диди, аз мисля да го дам на есен на ясла, първо да видим дали ще ни приемат. Може и яслата да я прескочим, имам време да другото лято, когато ще ми изтекат майчинските и борсата. Ако не ходя на работа лятото не смятам да го пускам, ще ходим по разходки, плаж ... А догодина не се знае изобщо дали ще сме в Бг, засега отложихме заминаването в чужбина.
Та днес оставих за малко Теди на кумата ни да се поразходят в Пикадили, свърших си работата и отивам да ги взема. Теди накипрен в една пазарска количка като кола, смее се, забавлява се, гледах ги така около минута и с появяването ми това дете откачи. Започна да мрънка, да се криви, кумата ни много се учуди, как за секунди се променя, а аз не мога да разбера защо е такъв когато е с мен. Вчера направи беля и така се ядосах, че го наказах в ъгъла, стои там и се къса да реве, не мърда докато не му кажа да дойде (5 минути). Толкова гузна се чувствам след това, само се чудя дали постъпвам правилно.

Диди, а за това дали ще се справиш сама, разбира се. А и мъжът ти е до теб. Липсата на моят ме спира все още за второ дете, но и това ще стане някой ден. За това дали Иво ще ревнува от братчето/сестричката си, може само да се гадае за момента. От наблюденията ми на породени дечица, си мисля, че много зависи от начинът по който родителите се отнасят и обясняват на по-голямото детенце, от друга страна си е и до дете. Но съм сигурна, че Иво ще бъде много добро и любящо братче. 

Дени, не мога още да ти дам отговор за горчивото лекарство. Мъжът ми го маза 2-3 пъти, но трябва да се прави постоянно. Аз все още не съм се решила да го пробвам, първо трябва аз да съм готова психически, същото като спирането на кърменето е според мен. Но от сега си мисля, че няма да имаме кой знае какъв успех и че той сам ще се откаже, когато му дойде времето.

Наистина много от момичетата не пишат вече, повечето започнаха и работа, може и време да не им остава за темичката ни.

Креми, благодаря ти за поздрава за моята принцеса!   

Пепс, и моята малка маймунка така се трансформира бързо- бързо като ме види.  Малки дяволчета са , ей. Дано по-бързо мине времето без тати, много е гадно така.    И ние от днес сме без тати, но до събота или до неделя. Изтрайва се, но на това вашето не се наемам, голяма отговорност си е просто и не ми е посилите за сега.

Ей такива пък как ги обичам. Онзи ден една от квартала - ни съм я виждала, ни я познавам - ме спря с Боил и взе да ми обяснява колко било важно да го дам на  ясла да свиква. Да свиква с какво по-точно? С налагане на режим и ред, от които до момента съм го предпазвала? Моите наблюдения също показват, че адаптацията не зависи от възрастта. Има дечица, които се адаптират по-лесно и такива, за които е по-трудно. Дали ще го оставиш да реве на 1,5г., или на 3г., каква е разликата?
Сигурна съм, че ще се справите!

Привет! Връщаме се от кино и малкия естествено го гледаха родителите на мъжа ми, много съм им благодарна, гледат го всеки път(моите родители са в съседния град и няма как да им доставя това удоволствие ) когато излизаме някъде с приятели на задимено заведение или пък сме на кино. В останалите случаи Иво е нареден и той Петко с мъжете Сетих се за още два довода, които ми казаха свекърите "за" яслата (аз някъде в постовете си имах предвид ясла, а съм писала градина, но вие ме разбирате) -това, че общуването му с децата няма да е същото по градинките, тъй като аз съм там и другото беше, че когато е с мен по цял ден много ще се разглези и хич няма да слуша така, както на яслата ще слуша лелките (защото аз точно се бях оплакала как е започнал да ми се инати напоследък...). И донякъде си е така, ама аз все пак ще го дам на градина, просто малко ще поотложа.

Пепси, според мен малкия прави така като вид протест, че те е нямало известно време. Аз като се връщам от някъде понякога и Иво почва да мрънка, сякаш чак сега е осъзнал колко съм му липсвала

Смилянова, много мило ми стана как се обичат двете сестрички, дано и нашите деца са така.  Разликата им ще е както при вас и както при Киди, ще сте ми много полезни със съвети! 

Киди, напълно си права, че разходките с мама ще им се отразят много по-добре от яслата, когато има възможност за това, защо не. Абе аз като цяло си имах твърдо мнение по  този въпрос, ама успяха да ме разколебаят и хвърлят в размисли.

 Мама Заек, да оздравявате бързичко 

Ванче, за бибата, решаваш и пробваш. Аз си викам ще пробвам да видя как ще реагира и дали е готов за тази промяна. Ако много му е криво без нея, връщам я-по нататък пак (честно казано с емотивирах от едно грубо изказване на една директорка на детска градина в едно предаване по ТВ).  Обаче изненадващо като му я махнах следобед и си заспиваше без проблем. Викам си аа така ли, действам!:D Успех и на вас 

Лулу, аз даже наскоро гледах май беше в Такъв е животът, че има вид детска градина с родители, т.е. хората, които са на мнение, че до известна възраст децата неизменно имат нужда от присъствието и вниманието на родителите си. Но тепърва навлизало в БГ. Звучи добре, но като цяло малко родители могат да си го позволят, все пак някой трябва да работи...

С породени деца нямам опит, но когато се роди Рая съвсем целенасочено спрях Теа от градина и я приобщих към новото ни ежедневие изцяло. Много хубаво ни беше, чудно лято.
Много ми е странно, когато ми предлагат да вземат детето/децата, за да ми помогнат. За мен качествена помощ е някой да донесе една манджа, да пусне една прахосмукачка, да ми освободи малко време, за да обърна повече внимание и на двете, които поради голямата си разлика, са със съвсем различни нужди. За толкова години това сякаш не се проумя.
Сега с излизане в 9 и прибиране в 19:30 просто не ми се говори колко време ми остава за децата - хем си скапан, хем всеки иска внимание, хем междувременно трябва задължително да сготвиш, пуснеш перални, простреш, прибереш, принесеш вечеря, отнесеш, всеки е гладен и всичко това трябва да се случи в рамките на час и половина до лягането в 9, защото изпуснем ли часа на лягане на Рая, става страшно. И т.н. и т.н., няма какво да обяснявам. Аз нося и храната (няма кухни и прочие глезотии, няма как да стане логистиката) на Рая за деня - сутрин приготвям закуска и следобедна, вечер трябва задължително нещо да съм сготвила, за да има за обяд. И в тая чудесия някоя баба като ми се обади да ми предложи да вземе Теа за една вечер у тях, направо ми иде да пустосвам. Какво ми помага, като просто прибере едното дете? След голямо настояване я пуснах онзи ден - какво правихте - гледахме турски сериал. Какво яде - пържолка от пликче (от тия вакуумираните явно). Еми, няма да се повотри скоро тая работа.

Мартеа, хората наистина са изключително недосетливи понякога! Може би трябва да им се каже директно... Моята майка ме засипва с манджи, които само се занимавам да изхвърлям, но със сигурност се грижи за обеда и следобедната закуска на Боил, когато той е при нея - поне не нося с мен манджи. Даже когато се гледат в школата, тя му взима чай и закуска, съвсем ме е разглезила.

При нас да, само това е лошо, че ние сме доста далеч и на ужасно с градски транспорт място, освен това нашият татко работи вкъщи, така че няма начин тя да идва, или гледачка да идва вкъщи. Мисля, че нашият проблем със спането идва повече от студеното време - като му замръзне носа, а после седне в колата и се затопли, и заспива. Надявам се, че като се постопли ще премине този етап. Отделно, че пак се е отучил да заспива с баба си - вчера бях при тях по обяд и го приспах, проблем нямаше. Но с нея дивее. Ще го нагласим някакси, ама да свършва вече тази зима, че ни се разказа играта....

Другото ми оплакване е, че Боил упорито не иска да върви за ръка. Като го пусна, или потегля в която посока той си реши, или ми се хваща за краката да го нося. Направо ми скъсва нервите като извеждам го на разходка. Чудя се дали е от това, че баба му все го носи, понеже все се притеснява да не падне. Онзи ден се изтъркулил по стълбите, и се ожулил на едни плочки и тя съвсем се е паникьосала.