Плакали ли сте от страх и обич?

  • 7 992
  • 59
# 15 14 ян. 2012, 18:28 ч.
Същата съм и аз. Точно както го описва Бронте. Преди да родя, все се чудех на акъла на разни свръх-обгрижващи майки и се чудех как не се сещат, че си вредят на децата по този начин. Ами сега знам как Simple Smile Обаче ужасно много ме е страх да не се превърна и аз в такава обсебваща майка и се мъча да се боря, засега безуспешно. Дори не мога да оставя малката на някой да я гледа за час-два и да отида да си свърша нещо - все ми се струва, че няма да се грижат за нея правилно, че няма да я наблюдават внимателно и ще стане инцидент (тя е доста подвижна вече) - параноя ме гони и това си е. И си я влача с мен.

А какви други черни мисли ми се появяват в главата най-регулярно, направо не ми се говори за тях...
Виж целия пост
# 16 14 ян. 2012, 19:15 ч.
Според мен такива чувства изпитва всяка нормална майка. Коя повече, коя по-малко, но ги има при всички. Аз откакто са се родили изпитвам неистов страх да не ги загубя. В буквалния смисъл, както се губи ръкавица. Абсолютно безпочвен и неоправдан страх, но не мога да се преборя с него. Като бебета веднъж бях оставила количката пред една аптека. Вътре съм, на няма и 3м от количката и я гледам през цялото време. За секунди си отклоних погледа да извадя пари, обръщам се - количката я няма. Е в този момент как не умрях не знам.  ooooh! Тичам навън - някаква леля бута количката напред назад щото мрънкали и просто я мръднала малко встрани, където не се вижда отвътре. Леле, в каква истерия изпаднах, горката жена в чудо се видя.  Mr. Green Та така, още съм така, въпреки че вече са големи. Когато сме навън не смея за секунда да ги изпусна от поглед. Изобщо не ме е страх, че ще паднат или ще се ударят, позволявам да се катерят навсякъде, но още изпитвам панически ужас, че някой може да ги открадне.  ooooh! Как ще ги пусна на училище, не знам. Та нормално е това, не се притеснявай. Просто трябва да се научиш да не го показваш пред детето.
Виж целия пост
# 17 14 ян. 2012, 20:09 ч.
Бронте, много точно си описала това, което и аз чувствам  Hug
Разбирам майка ми всеки ден все повече и повече  Blush

Изпитвам лек ужас при мисълта, че август месец трябва да се върна на работа.

Опитвам се да гоня лошите мисли. Чак се ужасявам какви неща могат да ми хрумна, но аз винаги съм била тревожна личност.

Да си призная честно, като се запознах със съпруга ми плачех от любов и по него. Просто не вярвах, че може да има такъв човек  Heart Eyes И сега ми се случва като го гледам, особено с малката, да ми се напълнят очите със сълзи.

 Hug
Виж целия пост
# 18 14 ян. 2012, 20:46 ч.
Едва ли ще ти мине. Просто някои хора са по-чувствителни към страха и ги обзема по-лесно от други. Дано при теб да не излезе извън що годе нормалните граници Rolling Eyes
Аз като цяло също съм доста страхлива, що се касае до децата. Но се старая да го потискам доста успешно, в техен интерес. Не винаги се получава Confused Наскоро детето на моя колежка почина след падане от терасата. Какви нерви ме тресат оттогава ooooh! Първо ревах два дни. После сънувах кошмари. И всеки път, когато отворя да проветря, седя и гледам децата, не откъсвам очи от тях. Днес се разсеях за малко, и влязох в друга стая, докато прозорецът в спалнята беше отворен. В момента, в който осъзнах, че децата не са ми пред очите, се разтреперах цялата, изби ми студена пот и чак ми премаля за секунди - буквално ми пречерня пред очите, като пред припадък. Не е нормално, но предполагам, че е от шока след инцидента с детенцето на колежката ми. Буквално фобия развивам към отворени прозорци и тераси Rolling Eyes
И, да, плакала съм някой път след като заспят Blush
Виж целия пост
# 19 14 ян. 2012, 21:13 ч.
Цитат на: caffeine в сб, 14 яну 2012, 18:06
Тези страхове и страшните мисли не са напълно безобидни Уча се всеки ден да не се тревожа за неща, които не са се случили. Ще се тревожа когато и ако се случат.
PeaceМного точно казано! И важи за всичките ни страхове, не само тези свързани с децата.
П.С.
Естествено, че съм плакала от страх и от обич.
Виж целия пост
# 20 14 ян. 2012, 22:21 ч.
Прочетох постовете до тук и чак ми прималя, в какъв свят живеем само....плачем за децата си, за живите и здрави дечица... Confused И не, не е чак толкова нормално покрай естественото притеснение на майката дали всичко с детето й винаги ще е както трябва. Живеем в свят, който ни осигурява това - всекидневен ужас за най-близките и неопитните - децата ни.
Не съм изпитвала чак толкова силен страх от потенциални опасности за детето си, но изпитвах страх за себе си, да не ми се случи нещо и да не мога да го отгледам, защото нямаше кой да го поеме. Страхувах се дълго, накрая страховете ми ме догониха. Когато се изправих срещу това, от което се страхувах, разбрах, че съм по-смела, отколокото съм предполагала. Вече се страхувам само от непосредствени и реални опасности. Потенциалните изчезнаха. Ако можете, оставете ги зад гърба си. Пазете силите си за терзания с реален смисъл.
Виж целия пост
# 21 14 ян. 2012, 22:27 ч.
Цитат на: belinda в сб, 14 яну 2012, 20:46
Едва ли ще ти мине. Просто някои хора са по-чувствителни към страха и ги обзема по-лесно от други. Дано при теб да не излезе извън що годе нормалните граници Rolling Eyes
Аз като цяло също съм доста страхлива, що се касае до децата. Но се старая да го потискам доста успешно, в техен интерес. Не винаги се получава Confused Наскоро детето на моя колежка почина след падане от терасата. Какви нерви ме тресат оттогава ooooh! Първо ревах два дни. После сънувах кошмари. И всеки път, когато отворя да проветря, седя и гледам децата, не откъсвам очи от тях. Днес се разсеях за малко, и влязох в друга стая, докато прозорецът в спалнята беше отворен. В момента, в който осъзнах, че децата не са ми пред очите, се разтреперах цялата, изби ми студена пот и чак ми премаля за секунди - буквално ми пречерня пред очите, като пред припадък. Не е нормално, но предполагам, че е от шока след инцидента с детенцето на колежката ми. Буквално фобия развивам към отворени прозорци и тераси Rolling Eyes
И, да, плакала съм някой път след като заспят Blush

Заключвам стаята, която проветрявам, а ключа слагам в джоба.
Съжалявам за трагедията на приятелката ти.  Sad
Виж целия пост
# 22 14 ян. 2012, 22:52 ч.
От обич съм плакала, после разбрах, че сълзите ми са били за добро, но от страх не! Страхът ме прави по-силна и изобретателна, не мога да му се дам сякаш, незнам как да го обясня.
Виж целия пост
# 23 15 ян. 2012, 03:50 ч.
Цитат на: diancheto в сб, 14 яну 2012, 22:52
От обич съм плакала, после разбрах, че сълзите ми са били за добро, но от страх не! Страхът ме прави по-силна и изобретателна, не мога да му се дам сякаш, незнам как да го обясня.


 Peace
Ох, да си призная честно, това ми подейства добре. Иначе, като четох останалите постове.., си помислих, че май само аз съм ненормална, или.. не си обичам достатъчно децата, та не ме тресат такива ужасии..  Confused
Виж целия пост
# 24 15 ян. 2012, 11:02 ч.
Цитат на: Касита в сб, 14 яну 2012, 22:27
Цитат на: belinda в сб, 14 яну 2012, 20:46
Едва ли ще ти мине. Просто някои хора са по-чувствителни към страха и ги обзема по-лесно от други. Дано при теб да не излезе извън що годе нормалните граници Rolling Eyes
Аз като цяло също съм доста страхлива, що се касае до децата. Но се старая да го потискам доста успешно, в техен интерес. Не винаги се получава Confused Наскоро детето на моя колежка почина след падане от терасата. Какви нерви ме тресат оттогава ooooh! Първо ревах два дни. После сънувах кошмари. И всеки път, когато отворя да проветря, седя и гледам децата, не откъсвам очи от тях. Днес се разсеях за малко, и влязох в друга стая, докато прозорецът в спалнята беше отворен. В момента, в който осъзнах, че децата не са ми пред очите, се разтреперах цялата, изби ми студена пот и чак ми премаля за секунди - буквално ми пречерня пред очите, като пред припадък. Не е нормално, но предполагам, че е от шока след инцидента с детенцето на колежката ми. Буквално фобия развивам към отворени прозорци и тераси Rolling Eyes
И, да, плакала съм някой път след като заспят Blush

Заключвам стаята, която проветрявам, а ключа слагам в джоба.
Съжалявам за трагедията на приятелката ти.  Sad

От такива неща и мен много ме е страх, направо изпитвам панически ужас, чертаейки разни черни сценарии.Когато се доближи до прозорецът, веднага заставам нащрек, а е затворен...За балконът пък да не говорим, подкосяват ми се краката и съм се разтрепервала.Тя понякога иска да види по-ясно и мъжът ми я вдига на ръце.Имало е случай да започна да му се моля да я свали, треперейки неадекватно до него и без реална причина, все пак.

По отношението на здравето, нямам подобни състояния.Високи температури, падания, удари, повръщания и др., не ме притесняват особено.Успявам да реагирам доста адекватно, в сравнение с поведението ми през прозорец или балкон.

Когато сме навън, не се вманиачавам, пускам я да щурее.Разбира се, гледам е пред погледът ми, но не стоя залепена до нея.

Сериозните ми притеснения ще се появят, когато започне да излиза без мен.
От една страна, много искам да е самостоятелна, дори от по-малка, като в това влиза и излизане сама, за да купи, плати, върне нещо.От друга, са страховете ми.
Надявам се да успеем да изградим такива отношения, каквито имах с майка ми.Тя знаеше какво правя, къде съм, с кой съм и т.н., но имах пълна свобода.
Виж целия пост
# 25 15 ян. 2012, 11:12 ч.
Аз за това съм си сложила решетки, за да не ги мисля постоянно. Че ако на всичко друго се притеснявам и за това... Ми то лятото постоянно е отворено. Мога ли постоянно 24 ч да съм нащрек? Ще се побъркам. Много смело ми се вижда да гледаш деца без решетки.
Виж целия пост
# 26 15 ян. 2012, 12:26 ч.
Посттоянно се боря с желанието ми да се научат на самостоятелност и моя страх от друга страна. До вчера ги дундурках на ръце, а вече трябва да свиквам да се прибират сами от училище- 4 и 2 клас са. Гледам да не се остявам страховете ми да ме завладеят, защото трябва да се побъркам. Пък и нали трябва да мислим положително, да не предизвикваме съдбата с лоши мисли.
Виж целия пост
# 27 15 ян. 2012, 18:06 ч.
Цитат на: Сова в нд, 15 яну 2012, 03:50
Ох, да си призная честно, това ми подейства добре. Иначе, като четох останалите постове.., си помислих, че май само аз съм ненормална, или.. не си обичам достатъчно децата, та не ме тресат такива ужасии..  Confused

А, глупости! Сто пъти по-добре е такива мисли въобще да не ти минават през главата, бих казала, че това е нормалният начин на мислене и живот, другото са патологии Confused Аз съзнавам, че истериите ми са базирани просто на ужасни инциденти, от които човек не се отърсва напълно...Губила съм дете/ за 2 минути, но щях да умра, честно ви казвам/, виждала съм го как се дави/ дори за по-малко от 2 минути, но скочих в басейна барабар с роклята/ и това с детенцето на колежката... Sad Ами няма как да си нормален след подобно нещо. Просто се старая страхът ми да не порасне толкова, че да ми пречи на живота и така.
Виж целия пост
# 28 15 ян. 2012, 19:05 ч.
Плакала съм от облекчение и не само за децата си. Плаках, когато синът ми се върна след 4 часа закъснение от училище, без да се обади и без да имам връзка с него, пренебрегвайки напълно уговорка със сестра му. И ние всички го търсихме на местата, където би могъл да бъде, заедно с полицията.  Нямал батерия на телефона, забравил за сестра си, отплеснал се с приятели...прозаичност. Плаках и прегръщах и стисках и...дори не го смъмрих- толкова го обичах в този момент.
Плаках, когато след месеци изследвания отхвърлиха страшна диагноза на татко. Пак от облекчение.
Трудно губя присъствие на духа и още по- трудно се паникьосвам- затова не плача за неща, които не са се случили.
Виж целия пост
# 29 15 ян. 2012, 20:40 ч.
Цитат на: Бронте в пт, 13 яну 2012, 23:37
Здравейте, момичета. Дано  темата  не  ви прозвучи  сладникаво, защото  не  това е целта й.
Въпросът ми  към вас е с цел да си сверя часовника.
Изпитвам болезнена  обич към дъщеря ми. Ужасно  сме  привързани  една  към друга. Като  чета и виждам какво  се случва  наоколо, изпитвам   неистов страх  да  не я загубя. Давам си  реална  сметка, че  най- лошото  може  да сполети всеки  от  нас-било  заради  изроди / като  онези, погубили  Мирослава/, било  заради  некадърни  доктори, било  заради  някакъв ужасен  инцидент. Причини  много, да не ги изброявам всички.
Често ми  се  случва  в главата  ми  да пъплят  ужасни  черни  мисли, които  не  мога  да прогоня.Понякога, когато приспивам моята мишка, а тя ме прегръща  и ме  гали   с  ръчички  и  ме  гледа  в очите, докато  започне  да  се унася,  изтръпвам  от  обич, страх  и  болка  и   сълзите  ми  рукват. Често, когато  заспи, сълзите  ми  текват   и я гушка  много, много  дълго.
Въпреки  тези  си чувства,  съм  си  забранила  да  бъда  свръх- обгрижваща. В контролирани ситуации  й позволявам   опасни  за  възрастта  й неща  с идеята  да  не  пресека  по невнимание  вродената й живост , любопитство  и кураж.
Боя  се  обаче,  че  тези  ми чувства  в някакъв  момент  може   да надделеят  над  здравия ми  разум, от  което  негативите,  в крайна  сметка, ще отнесе  тя, заради  това, че  майка  й я  тресе  дива параноя.
Затова, споделете, моля ви- случва  ли  ви се   да мислите  и действате  по  този начин? И как  прогонвате  лошите мисли?

Това все едно аз сьм го писала,опитвам се да не мисля ,да ги избягвам тези мисли, и моля  се на Господ да ми я пази  baby_neutral
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата