Туба и Джансел, "Запленяваща сърцето" (Gönülçelen) и след това - Тема 147

А сега май  е време и за по едно кафе. 

Таня, мисля че коментираме случая с Несрин и Мурат. Мурат ми изглежда достатъчно зрял, за да има нужда, майка му да му избира съпруга. Иначе си права, затова по горе написах, че всички случай са различни, и един родител не знае дали е прав или не. Около мен е пълно с хора, чийто деца са по образовани и по в час, от родителите си. Затова си е въпрос, с различен отговор за всеки. Аз написах моята гледна точка, за мен и децата ми, е вярна и проверена. Това не значи, че отричам вашата.

А, какъв  ли замисълът тук, и дали изобщо има такъв? 

Какво е да си майка?

Дали бих могла да изброя, какво е...или пък какво не е...но дали има знак за равенство между желанията, намеренията...и реалното поведение и реакции в конкретни ситуации...  

Няма професия-майка, затова и няма подготовка за нея...
Умението да си майка според мен се ражда заедно с детето...но, това умение не е набор от готови, полезни и практични съвети...
Това е умение да търсиш усещането на детето да се чувства добре в реакциите, поведението отношението ти към него...
Умение да виждаш и улавяш отражението си в очите и мислите му, в сърцето му...

За мен Несрин, винаги е била майка...  
Майка, която искаше, желаеше само най-доброто за сина си- и в случая Мурат...
Сега, че беше решила кое е това най-добро за Мурат, сама и еднолично...е отделен въпрос...
Но за това си имаше и обективни обстоятелства, които поддържаха илюзиите й около Мурат...
Та, Мурат толкова много приличаше на нея...и както на него му беше трудно, да се вгледа в себе си, преди да изисква това от другите...така и на нея и беше необходимо време и усилия...
И тя ги намери...нейното развитие и то беше навътре към себе си, към една Несрин, която бе в забрава,
защото нямаше нужда от нея към онзи момент...
Е, когато момента се промени и беше трудно да се настрои и открие, но все пак го направи...
Аз определено я харесвам, именно такава...не идеална, но въпреки това-майка, майка на Мурат...
Да, тя прие Хасрет, защото видя, усети, че това е желанието на Мурат, това е жената, която го прави щастлив...
Е, няма как да приеме Харет заради самата Хасрет...това би се разграничило от самата нея...просто не би била Несрин...
И изобщо-какво означава да приеме Хасрет...и защо...
Не е ли по-важно да разбере и приеме собственото си дете, син-Мурат...такъв какъвто е...
Тя направи именно това...и според мен това бе и целта...
Така образа й получи развитие и в същото време не се "загуби" в щастливият край на приказката...

По отношение на споделените мнения от всички вас...бих казала за себе си това...
тръгвам с Линка, Цвети и Таня...и стигам до тези на Надин и Баги...
Някъде с идея по-напред, някъде с идея по-назад...  

                Надин,за мен Мурат е образован и интелигентен човек,но чисто житейски независимо от възрастта си-незрял.Той си е изградил  и живее в един свой си свят - светът на музиката и всичко до този момент подчинява на него.На умната и интелигентна Несрин  това не е убягнало и като се прибави и изживяванията му покрай Селин - достатъчен мотив да застане тя много близко до синът си с цел да го предпази,да не бъде наранен отново.И тя неведнъж го каза това.
Според мен,грешката и беше,че тя не се и опита да опознае Хасрет още когато беше в домът им.

Цвети, пак извади френския сервиз! 
 
Искаше ми се да отбележа, че във втори епизод Кобра беше почти невидим!  Не ми липсваше обаче, щото Джихан и Бекир бей ми бяха достатъчни... 
Кадирчо, както го показаха тук, се луташе като младо теленце насам-натам, хем иска да е мъж, хем не му стиска нещо и кака го лови с кърпа. 
В този епизод се видя и култовото удостоверение на  „европейския“ цигулар, издадено не от къде да е, а от Разградско читалище, за което после се установи, че такива удостоверения не  издава. 



И нещо друго да отбележа. Гюлназ няма късмета на Кадир и Хасрет - някой да те открие и да ти помогне талантът ти да се прояви. Тя също е талантлива, рисува, абсолютно сама, без някой да я учи. Разбира се нейното разбиране за цветове и съчетания, за елегантност, не е като на човек, изучавал история на изкуството, но все пак стремежът да твори е по-силен от това, да има хранителни продукти в къщи. 
Гюлназ, толкова е симпатична тази героиня, с нелекия си живот, с добротата си, с борбеността си! 

Линка,  ами нали Париж е на почит в темата ни / и заради филма, и по други причини/. 
А, и френската музика. 

A, колкото до героите в тези първи епизоди - все още се разгръщат, запознават ни с техните характери и е твърде рано да се прекалява с големи изяви и затова може би са така, почти невидими. 
Аз мисля, че много добре са се справили сценаристите и режисьора, точно тук в тези начални серии, защото наистина успяха да ни привлекат и дори, ни заплениха - да очакваме вече с нетърпение развитието на тази история. 

Малко позната снимка на Джансел, с която ви намеквам, че си минавам в ресора
Проверих, новини няма

Таня, музиката му беше достатъчна тръпка. Всичко останало в живота не го вълнуваше много и му бе по-лесно да живее според  очакванията за възрастта си и света, в който живееше. Затова беше идеалния син за "умната" Несрин. Всичко беше един вид под нейния контрол, защото си течеше според нейните правила. И за двамата беше удобно и задовлително. Мурат вървеше по предначертания му път, не защото майка му искаше така, а така се съсредоточаваше в/у музиката си, а Несрин си мислеше, че командва.
Несрин, обаче, независимо от интелигентността си се бе позагубила в самодоволството си на кралицата-майка и изпуснала момента, когато е трябвало да се отдръпне и да чака да поискат подкрепата й. Затова вината не е само нейна, а и на "двамата" й мъже.

ПП Не че аз не мърморя и не давам акъл, но се научих сама да си подвивам опашката и да питам какво се иска от мене в дадената ситуация. Иначе видях, че много боли.

                Баги,освен музиката си,Мурат е имал и жена до себе си.Очевидно я е обичал по негов си начин.Значи,допускаме,че той е водил нормален и за възрастта си живот.

                Но ,ето че в един момент всичко се срутва,Мурат живее с чувство за вина и е на дъното на ада.Съвсем нормално е в този момент всички да бъдат около него,да му помогнат да излезе от този ад.Най-вече майка му.

               

Хубавка дискусия днес сте подхванали, че и много актуална.
Интересно ще ми бъде да изчета мненията ви най-подробно за майките,
надявам се и още да понапишете по темата, защото живо ме интересуват
наблюденията и опита ви.
Вече съм на 5-та серия.

Днес хубаво  се раздумахме, ама да сложа и малко музика за останалите, които само четат -  да не им доскучае, случайно. 

Странното е, че като чете човек, е съгласен с всяко мнение. Може би, защото всички сме прави, дори да изглежда, че защитаваме различни тези.   Защото е тънка линията докъде можеш да се натрапваш с мнения и съвети, а като я преминеш си е грубо вмешателство.  
Много е важна тази тема за всички нас, всички сме майки. Много пъти е дискутирана тук, на страниците на темата. И въпреки, че в спора се ражда истината, тук няма нищо да родим, освен да си помогнем една на друга, като погледнем на нещата и от друга гледна точка.  
Затова сте толкова страхотни, момичета и затова ви обичам!  

Линка,  и аз, колкото повече мнения прочетох, толкова повече се замислям  дали не си променям моето за някои неща. Вярно е, че макар и различни по някои точки - в други мненията започват да си приличат, защото с увеличаване на броят им се променя и насоката, и откриваш и други неща. 
Но и за мен е много приятно, че мога да споделя и да бъда разбрана, макар и с различно понякога мнение, а това е най-хубавото на тази тема. 

А, с тази снимка се връщам пак на темата за майките и, че има жени, като Гюлназ, които без да са майки, знаят повече и усещат повече децата край тях / в нейния случай - брат и сестра/. 

Таня, затова и писах според очакванията или по-скоро според зова на хормона. За мене жената не е била приоритет от жизнено значение за Мурат до този момент Пак инерцията на живота и затова в първата сцена видяхме един целуващ звучно, не романтично, млад мъж, който не усети, че нещо не е наред и не попита какво тие, а какво гледаш.

А затова, което се случи пред очите му - за всеки би било травма. Пък и май само ударите на съдбата го изваждаха от унеса му. Точно заради този подреден и предсказуем живот и възторга на заобикалящите и предпазващите го нещато в живота ги научаваше толкова болезнено.


И малко музика за успокоение на "страстите" майчини. А за М. и Х. би била като балсам след тези дълги душевни мъки и безсмислени игри: