Вярно, че Несрин прие Хасрет в къщата си, но в качеството на поредната прищявка на сина си, или "играчка", както я нарече Етем. Нека сме честни, щеше ли да я приеме, ако само за секунда беше си помислила, че синът и ще се влюби в нея. В този момент, това е толкова абсурдно, че и секунда в главата и, е много.
Надин, съгласна съм с тебе. Тя беше най-добрата майка в своите си очи. Нямаше коректив. И още нещо. Не мисля, че Несрин се промени толкова много до края, по-скоро се примири, за да не загуби смисъла на живота си. Но това стана възможно, защото Х. вече не контрастираше в подредения й изискан свят и й беше по-леко да преглътне и да не падне по гръб.

Тази прекомерна благост и загриженост накрая след толкова съскане, омраза и злоба за мене бяха нелогични и някак си изкуствено натресени ни. Явно накрая повечето са бързали да приключат.
Вината е моя, защото написах само крайната фраза на мисловния си процес (доколкото мога да мисля, разбира се
), та на нас, мъжките майки, ни се налага да ги дундуркаме по-дълго. (Естествено, това е само в нашите глави, а дали отговаря на истината? Сигурно има научни работи по въпроса, ама не съм ги чела.

май имаш право, че както от филма, така и споровете, които възникват може и да има полза, тоест да си вземем поука за някои неща.