Той често вижда леля ми - тя почина, когато бяха бебета на 3 месеца и ми казва "Леля е тук", "Леля ме пази, ще дойде, гладна е......" и т.н. Често ми говори какво прави, че е на небето и идва от време на време.....
Най-силно обаче беше един ден, когато изведнъж по ТВ тръгна една нейна любима песен. Звукът беше усилен докрай, а дистанционното блокира - не можех нито да намаля, нито да изгася или сменя канала /даже песента тръгна по немузикален канал - примерно гледам Нова, а тръгва Планета/ и така докато не свърши песента. После синът ми ми обясни, че леля ми е дошла и казала нещо. Аз не го разбрах добре, а и като почна да задавам много въпроси, той престава да ми обяснява "Уф, бе мамо, не разбираш...." и край.
Седмица след въпросната случка почина братът на мъжа ми, три дни след погребението детето получи температурен гърч и влязохме в болница. Там една седмица ми обясняваше как чичо му и моята леля се разхождат в коридора да го пазят, от време на време го викаха, или ми обясняваше как спят, почиват си....и тн. Когато минаха 40 дни от погребението вече казваше, че чичо му е на небето и идва само от време на време и искал да каже на баба си да не плаче толкова за него....
Сега вече месеци от въпросните събития рядко ми разказва какво правят, но още имаме посещения така да се каже.....Но пък познава кой ще дойде през деня в къщи, дори да не го е виждал никога.
Интересното е, че те са близнаци, но другият не усеща нищо. Даже като си говорят двамата и този със усета казва "Не, ти не ги виждаш, не можеш, само аз...."
Странни са тези истории и доста такива имаме, но на мен ми става по-леко като знам, че все пак не приключва всичко със смъртта......