Във вторник беше операцията, всичко мина добре.Далия ме изненада колко е смела, търпя милото като малко войниче
Опитаха се да и сложат абокат, но вените и са много дълбоки и я мъчиха няколко минути без успех
Заведохме я до реанимацията, където послушно тръгна с 2 сестри и даже не се обърна.Първите и думи като се събужда бяха"Мамо аз не съм плакала, защото съм голямо момиче" и ми се усмихна:love:От там насетне, все едно нищо не е било.Сложихме я да легне, тя не пожела и стоя през цялото време седнала, изобщо не спа
Искаше да се разхожда, но залиташе и това много я изнерви, та чак изпадна в истерия.Едвам я удържахме, голямо диване
Постояхме 3 часа и се прибрахме в хотела.Там заспа и се събуди супер свежарка.Вчера я заведохме в зоологическата градина, където успя да падне на ръцете си, но добре че нищо не стана.Катери се, какво ли не прави с болната си ръчичка, за нищо я няма, не я и боли.Вчера направихме една голяма разходка из София, чак в 8 вечерта си тръгнахме от там и вече в 1 си бяхме у дома
Днес вече ми е толкова леко, когато всичко това е отминало, направо летя 
А на вас момичета ви благодаря за подкрепата



ще ми се да седна някъде на пейка и да съм спокойна, а той да си играе.