МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Тони, не му се разминаха хормоните на Митака - моето подозрение се оказа вярно, тръгнал е да се връща тестиса и ще минем курс хормони, пък дано помогна (и втория хирург говореше за "втори етап на операцията" като сигурен, но много ми се иска да се размине). След 3 месеца сме на следващ преглед.

Ние още не сме го измислили клубчето (и дали ще го има), че рождения ден се пада в понеделник, а следващия уикенд е 1 април и може да помислят гостите, че е номер  Шегичка! По-скоро ще ангажираме клубче на 31-ви, дано финансово да можем. Митко за яслата не страда особено, но мисля вече да си го пускам, стига е пазил къщата! Дано да не стане както при jivotinche и да текнат сополите още същия ден!

Pretty woman, вие в България ли сте си? Аз бях останала с впечатление, че сте в Америката с Кали. И на мен вечерите са ми много кратки нещо, а преди Митко бях свикнала все да закъснявам, че вечер тук е по-спокойно и по-добре се работи.

Животинче, това твоето все едно аз го написах с инатите. И аз се изприщих да обяснявам и призовавам, и при нас постоянно има избили родителски нерви
Тони, честито нова къща. Дано всичко е за добро, на мен поне така ми звучи по описанието. Ти нещо си се поомърлушила напоследък и много се надявам пролетта да ти донесе по-ведро настроение    А за Рая и нейната емоционалност - дали не е идея да я ..... тренирате? Мисля, че е нормално да се стресира от смяната на дома примерно - аз виждам как Ния страда за баба си и дядо си, когато постоят и си тръгнат после. Отсега ми е чудно как ще понесе напускането на яслата и смяната с градина. Това, което аз правя е да й потвърждавам, че е нормално да й е мъчно, че и на нас ни е мъчно за тях, а за яслата я подготвям отсега, че бебетата са в яслата, а като станат големи като нея, отиват в градината и там учат много повече неща и т.н. Но не преекспонираме състоянието й, защото това я стимулира в неправилна посока. Мисълта ми е да я поощряваш да си изразява емоциите, да не ги пренебрегваш, естествено, но и да демонстрираш, когато нещо не е big deal или е просто неизбежно и трябва да го приемем и да продължим.
Прити, аз щях да питам същото като Таня - нещо изгубих нишката. Приключихте ли със Щатите?

 Аз приключих. Е, лятото пак ще отида за малко, защото трябва да си продължа зелената карта. Мъжът ми също ще отиде за 4 месеца. Но не ми се живее там, някой може да ме помисли за луда, но на мен в БГ си ми харесва.

Аз изцяло те подкрепям - и аз съм от тази порода, която тук си се чувства най-добре!

 Тук съм аз, както винаги чета и съпреживявам емоциите с вас. Влади е ОК, обмисляме кога да го запишем на английски, дали сега още и когато открият удобен за нас център евентуално да го прехвърлим или да си върви с едно познато детенце, но чаак в кв. Мотописта..
 Започнахме да обмисляме малко по малко рождения ден, но още нищо не сме измислили, има повече от месец. Пада се в понеделник и не зная дали да не го празнуваме уикенда, но бих предпочела да си е на деня, още повече, че в събота най-доброто приятелче Марти има празник и става сложна организацията. Та ако решим да е уикенда, май ще е неделя, ама не е ли много далече? Преди сме го празнували винаги в самия ден.
 Тони, Шу честит нов дом! С много семейна топлота и уют да го изпълните И Влади е голям фен на книжките и аз му чета и сам разглежда книжки и списания с любимите си герои от Колите.
 ТаняТ, стискам палци да се разминете само с хормоналното лечение И аз като вас с Прити уомън май съм си привързана към БГ, но ако се наложи..бих заминала, но някъде из Европа.
 СЗА, Бухта, Тони, препоръчайте ми материали и книги, от които мога да науча и аз нещо за тези техники. Като цяло се разбираме с Влади, но и той е много емоционален и най-вече искам да съм подготвена как най-правилно да реагирам като тръгне на ясла/градина.
  След месец, ако не ми мине котка път, ще пътувам в Сърбия и ще оставя за пръв път Влади, от сега съм се разтревожила успокоявам се, че за 2 дни не може и да се разболее и да получи спазъм..ох само да го израсте и със свекърите ще го пусна по почивки, че те непрекъснато ходят някъде и може и той да се разнообразява
 И да добавя, няма да се сърдя, ако никой не ме отрази, аз съм сигурна, че сте прочели поста ми, просто тогава бях в чувствителен период и наистина имах нужда да споделя и затова и се засегнах, но не съм се обидила и не съм ви напуснала
  
 
 

Ако знаеш колко ми се иска и на мен да се връщаме...ама пуста безработица в нашата обаст... То не че тук размитат за нас, но поне ще опитаме - пък ако не стане...здраве да е - връщаме се другия февруари. Нагледах се на европейски идиотизми...мога книга да напиша... а в България, че е кочинка от където и да го погледнеш е така, но си е нашата кочинка.

Elg, ще огледаме да видим какво ще и изберем на нашата госпоИца. Дано да и харесаме нещо.

Животинче, до гуша ми е дошло от тоз чергарски живот. А и с 2 деца си е приключение местене на къща. Аз съм в стрес, разбира се, защото дойдохме с 1 кола багаж... и сега съм затрупана с какво ли не. Два тира не могат да ни изнесат до България... а всичко дето купихме е уж сгъваемо и уж можем да си го вземем без да заема много място....но сега направо се изплаших, че ще трябва да зарежем голяма част от нещата тук. Купихме на единия дядо пикап с идеята да ни пренесе част от багажа като се завръщаме, ама ще трябва да идва поне 4-5 пъти.

Танче, дано все пак лечението с хормоните помогне. аз пак съм чела и разбрала това дето ми се иска...

Бyxта, то вероятно е така с повечето деца, но Рая за най-малкото нещо може да изпадне в истерия, било от страх за нещо, което може да изгуби, или посто така. Докато ходехме на огледи по апартаменти тя не желаеше да влиза в непознатите сгради...ходихме с мъж ми да оглеждаме на почивки..по 1 остава в колата при децата и тя през цялото време мрънка и подсмърча докато се върна аз, или татко й. Логопеда, при който ходихме на консултация е и психолог и такова заключение ни е дала, че се стресирах от описанието на прекалена емоционалност и работата с такива деца. Затова и гледам да е все с хубаво и с позитивни мисли и идеи да й избивам от главата лошите мисли. Обикновено работи много добре този подход при нас...поне за сега. Но както написах и по-рано просто не знам от къде ми ги ражда мозъка да обръщам нещата...чак се учудвам на себе си... Баща й сякаш няма идея как да я подхване и при него нещата не работят добре...тя го манипулира с плач и той само и само да не плаче върши каквото тя иска. Онзи ден я е носил на ръце близо 2 км, защото тя така пожела. Яд ме е, че се отказва бързо и това утрепва и малкото, което постигам аз през деня. Лошото е, че и му е по-лесно да и се поскара леко, или да и каже: "Не, така" с някакво мижаво обяснение, вместо да я подхване иначе и снощи имахме дълъг разговор в тази посока, ама не му идва отръки и това забавя процеса при нея, въпреки че подобрение има, при това видимо.

За тренинга и поощренията е така. С тази разлика, че тя като не и е конфортно и се затваря в себе си. Пример от тази вечер: тича, спъва се и пада на крачета/колената са и сини нон-стоп/, очевидно я заболя, отиде на дивана и си легна. Отивам да я видя къде се е ударила разпитвам я внимателно дали я боли крачето, дали се е ударила, или просто така ми се струва...а тя мълчи, очите и пълни със сълзи и аха, аха да ревне, но държи. Тогава я подхванах, че мама много я обича и понякога се натъжава, когато тя се е ударила и страда, защото мама не иска нея, или бебето да ги боли и още куп неща в този смисъл и след 10 мин монолог от моя страна тя си призна къде се е ударила и че я боли и с целувки и прегръдки успяхме да премахнем болката...но общо взето е трудно и си трябва много търпение и говорене, че да успея да извадя чувствата й на яве.
А понякога просто ме парира като ми каже: "не, мамо не бий Ая" все едно я пребивам всеки ден. А реално да съм я пляснала 2-3 пъти в досегашното й съществуване и то за да я извадя от истерия, когато не е имало друг начин. Имаше такъв период около 2-рия си рожден ден и малко след това...още преди да се роди бебето. Да кажеш, че някой друг я гледа и може да я шамари - разбирам, но тя е с мен, нито аз я бия, нито пък баща й и съм в шах как така ми говори подобни неща?! Направо си трепери и заеква като се разплаче силно...хълца по 1 час. Та много ми е сложно това с внимателното възпитание и положителния пример - моля се да имаме сили да успеем колко и малки да са успехите, които постигаме по този начин.

Elle, чета предимно в нета от публикации препоръчани ми от логопеда за конкретното състояние на Рая. Имам и 2-3 книжки пак препоръчани от нея. Кореспондираме по мейла и редовни ми праща разни откъси от текстове, които биха ни помогнали. Ако искаш мога да ти препратя някои неща, но не знам кое би било подходящо при вас с Влади, май може да е добра идея да посетите специалист.

Пак стана дълго - съжалявам. Няма да пиша няколко дни... щот днес обяснили на мъж ми, че ще дойдат да свържат нета и телефона едва другата седмица...та до тогава с краден нет.

ЕЛЛЕ сигурна съм че за два дена, детенце ще се чувства повече от прекрасно и нито ще се разболее нито нищо. А иначе много добре те разбирам за пристъпите, нали моя голям дзвер ми е астматик.

Танче

Тони, не знам какво да ти кажа за Рая...... моята явно е дебил, хич не и пука че се преместихме , всъщност даже е доволна. Ама тя всъщност на всичко ново се радва, явно много и е омръзнало всичко.

Прити уомън явно таз Америка не се нрави на много хора, и братовчедката иска да идва по нашите земи, че там ама хич никак не и харесва.

Аз днес имах приятен ден. Оставих Боян и отидох до при-скула на Яна, за да и дам снимка, за дневника. Яна влезе, свали си якето и нахълта в една от групите. Лелите само питаха чия е и си я взеха. Половин час си говорих на рецепцията и попълвах документи, а дребната не се и сети за мен. После и показаха стаята (групата на катеричките), после дворчето им и от къде се взимат и оставят. Като и казах да си ходим, кресна " No I don't want to go!" После отидохме на гимнастика, там си е купон, но след това спокойно пихме кафе час и половина с още три майки, докато децата играха в детския кът. Кеф! Кратка почивка в къщи и газ на обратно за Боян. Взех го и тръгнахме за тениса. Там го оставих и пак сладко лафче с мамите час и кусур. Тези дни разбрах обаче че Яна няма да я приемат в училището на Боян и сега трябва да го преместя него, за да вкарам нея в близко и добро училище. Утре или други ден ще се занеса в католическото и ще му сложа името в листа на чакащи. Че ако са ми в различни училище не знам как ще се разчекна

Нямат край моите простотиики. Поне два дни един сладък батко ми боядисва вратата на гаража, че във вторник пак ще идват дядковци да мажат таваните, че ищец не са добре А иначе къщата е чисто нова, но са си оставили ръцете с довършителните работи

Ние имаме едно кресло до вратата и той знае, че там се събличамв и обличаме, събуваме и обуваме. Дори понякога любезно изчаква някоя минутка, докато аз се дооправям, примерно. Има и една постелка пред креслото, всеки път казвам, че само там стъпваме с обувките и, ако щеш вярвай - върши работа. Може би ако заедно сложите примерно едно столче и една постелка за мръсните обувки?

ТаняТ,  Случил е Митко на Майка, аз съм явно по-небрежна, не ми е хрумнало да му гледам И това и сигурно горкото ми дете би останало нелекувано

Тони, смяната на дома до момента ни се е случвала 3 пъти с буболец и всеки път имаше сериозна реакция, независимо от възрастта. То ние, възрастните, се травмираме, камо ли малките мушмороци... Иначе при нас държанието на буболец е коренно различно ако е само с мен, само с баща си, с двамата, съответно представи си и всички възможни комбинации с участието на баба  Аз осъзнавам, че никой не го усеща както мен, но понякога се ядосвам. После си мисля, че е за негово добро, да се сблъсква с различно отношение. Но много ме е яд на мъж ми понякога, много. Разбира се, и на себе си много се ядосвам, като избухна, но, както знаем всички, "И майката е човек!" 

*Elle*, обмисляли ли сте празник на датата, но вечерта, за да могат да смогнат гостите ви? Според мен е един добър вариант 

Честит 3-ти рожден ден на Симона! Слънце, да ти е жива и здрава! Много да ви радва и все такава хубавица да е! 

Зеленко, старая се изобщо да не повдигам тон на Рая. В резултат на това, ако нещо ми накривее и леко подвигна тон тя ревва... та сега сме по-тихи и от тревата. Дядовците като бяха тук това най-ги удивляваше...но не искам детето ми да се стресира излишно. Виждам резултатите и без викане... обяснения му е майката. А и тя е свикнала да пита за всичко...поглежда ме и разбира дали е добре да го прави, или не. Оказва се, че разбирането на жестовете е изключително важно за развитието на деца като нея. Тя го владее и от ден на ден става по-добра в това. Искрено се надявам да успее да превъзмогне прекалените емоции и да става по-непукистна с времето...

Честит Рожден Ден на Симонка!!!Да е жива и здрава,да е усмихната и лъчезарна!
Слънце
 

Привет!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА СИМОНКА!!!!  

Шу, Тони - честити нови къщи! Много се радвам за вас, наистина и със сигурност е за добро местенето!

Танче, дано нещата при Митето се развият по най-добрия за него начин!  

Prettty woman - наистина, съдбата си знае работата.Не се притеснявай, просто не винаго става от раз по желание   И при нас Никол стана веднага, даже не очаквах, а София я чакахме...няколко месеца, може би половин година имаше.Бях започнала леко да се притеснявам и аз.Но когато е писано  

Уф, чета си ви редовно,ама аз нещо много го закъсах със здравето и хич нямах сили да пиша.Явно ме хвана гадният грип - от неделя не мога да се оправя.Температура, гърло най-вече( то от там е Т), после ме удари в сливиците, сигурно е ангина, знам ли.Днес вече се навих да отида при личната и май може да се наложи да пия АБ, който така исках да избегна.Пих какво ли не - няма гадория, която да не съм изпила, изсмукала или изгагарила   и нииииищо.То не бяха компреси с ракия, после с извара( уж панацея било за гърлото) и нищо не ми действа.Усещам си сливицата от едната страна, че ми е надута и ме боли, не мога да преглътна, ужасно е. На всичкото отгоре вчера строших и термометъра, сега го мисля тоя живак...уж го изчистих, ама.Чудя се как още децата ги удържам здрави, особено София, която е 24 часа плътно до мен(понякога и върху мен), спим глава до глава...просто се моля да не се зарази.Лошото е, че не мога да ги изведа.Няколко дена плътно вкъщи.Това не е било никога и ми е много съвестно.Баща им е на работа по цял ден, просто няма кой.Вчера не издържах и ги пуснах двете пред блока за половин час, да поиграят в снега.Гледах ги през цялото време през прозореца, уж каката голяма и отговорна, ама ми беше доста притеснено. Даже се чудих как ще ги прибера, като се заиграят, ама точно навреме на Никол и се забило трънче в пръста( от къде го намери в тоя сняг и с ръкавици, не знам), та се прибраха набързо, че тя е много страхлива в това отношение и винаги е готова за истерия от нещо подобно, не дай си боже да се покаже малко кръвчица  
А вчера на всичкото отгоре и зъб ме заболя, явно е свързано със сливиците, та пих Хексалгин, че щях да полудея вече.Майка ми пък ми дава по скайпа разни рецепти - мляко с мед и сода.Може би ми помогна временно, нооооо.........после не мога да излезна 1 час от кенефа   (няма да изпадам в подробности).Накрая чак смешно ми стана - не знам вече от какво да се оплача и има ли още нещо, което да ми стане  

И като казахте за РД - и за това ми е притеснено вече, 1-во не знам дали ще я опазя здрава до тогава, че то не остана.И нашият също е в понеделник.И аз го мислех това, че не върви предният ден, а пък да чакаме още цяла седмица не ми се ще...Май ще го направим на деня примерно след 17 ч.,даже 18 ч., зависи кой кога е на работа.Само да сме здрави, де.Иначе определено вкъщи ще си го празнуваме.Според мен клубовете вече станаха безбожно неоправдано скъпи.Нито ги имаме тия пари, нито бих дала 300-400 лв. за 2 часа.
Другото, което не мога да измисля е подаръкът - просто толкова играчки има, че вече не знам.Забелязах, че има голям интерес към...динозаврите   Като ходим в Кауфланд има еддни огромни, които се движат и издават зловещи звуци - е всеки път седим там по 30 мин. сигурно и тя е в захлас.Та може да се ориентираме към нещо подобно.Иначе колело си има( още сме с това без педалите и не смятам да го сменям скоро с друго), тротинетка също...
Ох, май и аз се поулях, ама като не пиша всеки ден и то се насъбира.

Честито на Симонката и на също така прекрасната й майка! Зло да ги забрави! Добре, че има кой да следи по първата страничка! Аз и моя рожден ден понякога си забравям!

*Nikita*, и Митето е пристрастен към "динозавъите", ледаме Ледена епоха 3 по сто пъти, играем си ("тази ъчичка е Т-йекс (Т. рекс), а тази е малките сини динозавъри весиаптои (велосираптори), а това е ицетопс (трицератопс)..." Понякога измисля роли и за краката ми!), та след последния преглед за награда му подарихме комплект пластмасови динозаври в кутия пак от Кауфланд и е много щастлив.
За гърлото не мога да дам кой-знае какви съвети - ако е ангина, няма да ти се размине антибиотика и го почвай по-бързо, че се отразява на сърцето.

Тони, направо ти се възхищавам на търпението и усърдието за Рая. Аз, за съжаление, не успявам да избегна "Не" и "Не прави това"1 а и доста често си изпускам нервите и повишавам тон. Почти винаги след това, когато вече сме се успокоили и съм обяснила защо съм се скарала, следва жален въпрос "Мамо, ти защо ми се скара? Аз какво направих?" и направо ми се къса сърцето. Обяснявам пак, ама след дъжд качулка!

Слънцето, да ти е жива и здрава Симонката   

Тони, шапка ти свалям. Обаче то и до дете явно, мойто е като глухо за обяснения, говорене, четене на книжки и прочие. Не мога да го накарам да спре за секунда и да ме погледне в очите - а помня, че това беше много важно в някои ситуации. Като почне да повтаря едно нещо нон-стоп с повишаващ се тон, направо откачам. Напр. казва "Пишка ми се" и така сто пъти -  а се обслужва сам за това и само малко помощ му трябва за запасването....

Никита, съчувствам ти. Аз оцелях след около 3 седмици "от твойто"  , но успях. Уверена съм, че и ти ще изкараш, само дано нацелят лечението...

Благодаря за хубавите пожелания... Почерпката по ваш избор и фантазия..кой каквото му се иска - негово е 
Сега отивам да я взема въодушевената рожденичка от яслата да видим как се е справила!!!

Слънце аз ти честитих вече ама пак да си кажа... !Честита ти прекрасна сладка рожденичка! Много да е здрава, щастлива и винаги късметлийка!

Аз да се оплача, пак съм в потрес. Нали ви казах че май ще местя Боян, но мислих да е от догодина. Да ама не, днес пуснах молбата с идеята да си повиси в листа за чакащи, но се оказа че във второто училище има едно място тъкмо за него То хубаво, ама ако сега го преместя Яна какво ще я правя? Тя е на при скул от другата страна на града Оффф Ако обаче не го преместя сега а септември няма места, как да подам молба за Яна като няма да знам къде