Животът извън града

Е, то е ясно. Като имаш алтернатива, е лесно.

Според мен най-възторжените "ЗА" са хора, на които им е писнало сутрин да вървят на зиг-заг до кварталния платен паркинг, където си държат колата или до най-близката спирка на "Метро"-то, защото няма по всички възможни тротоари са паркирани коли, и в добавка към това контейнерите за смет извират по незаетите от коли места.
Аз направо не си представям как ще отглеждам дете в София, къде ще го пусна да си играе, няма ли да се навъртат наркомани около училището, как ще се чувства като е затворено в панелката през голямата част от времето си, как и колко време ще ми отнема да го заведа до ДГ/училище. Суртин в метрото гледам полузаспали дечица как се опитват да се измъкват на спирката си в най-голямата блъсканица от изнервени хора, нагъчкани един до друг и пре-предаващи грипните си вируси (докато за много от малките населени места има училищни автобусчета, на навсякъде, разбира се). Куклен театър ли? Кино? Шоколад Милка ли? Е, като сравня колко често биха ми липсвали тези в сравнение с това да не ми се налага да се тъпча в панелка, да пътувам в задръстване, да ходя със свито сърце по кварталните улици в ужас да не ме срещне озверяло улично псе, е не, предимствата на големия град са милиарди пъти по-малко от това на по-малките населени места. И го казвам от позицията на човек, изминавал до скоро по 110 км на ден в продължение на години. Ще го правя с мега удоволствие отново, когато мога да си го позволя финансово. Всеки ден се моля този ден да настъпи по-бързо.

А от къщата извън града детето ще прелита с частния ви хеликоптер до училище, или пък защо не- ще посещава смесената паралелка в местното училище!

Селинджъри, ли? Ще му се на някой расъл в Симеоново .
Въобще това с богатите и преуспели умници в покрайнините/предградията за България не важи. Икономически погледнато в бедните държави всичко е в града, в центъра. И обратното.
Пък нека си приказват .

Кафе, щом сте взели решение, направили сте първата крачка. Това е важното !
За възрастта на съседите какво да кажа, и при нас е същото. Но бабите и дядовците могат да бъдат доста интересни събеседници. Можеш да завържеш приятелство, а може и просто да направиш престоя си малко по-приятен или по-скоро - по-социален.

При нас решението се взе малко след като родих. Всъщност около шест месеца по-късно, когато ненадейно се появи схемата с живот през деня в централните паркове и при мама и татко, а вечер прибиране с половинката след работа у дома. В един момент, когато видиш, че половината гардероб на детето ти не е в неговата стая, когато изпаднеш в паника, защото слингът не е изсъхнал на сутринта (аз го нося в слинг между крайните точки т.е. село-град ), когато стандартно започваш да приготвяш вечеря в седем и половина или осем, когато пералнята започне да пере нощем, защото иначе няма кога да я пуснеш, когато времето не ти стига да почистиш като хората... Това е да живееш така прекрасно - през деня в града, вечер където си искаш. А разходките зимата? Не можеш да пътуваш по трийсет минути в посока, за да седиш петнайсет в някой парк или градинка - това за мен е изключено, не го приемам. Закотвяш се на близката поляна.
Обичам къщата си пълна с хора и смях. Не съм саможива. А приятелите ни не идват така често, както преди. И ги разбирам.
Умората от кръстосване да я добавям ли? А съм от тези, които обичат пътя.
И така август месец пуснахме предизвестие на наемател, че трябва до февруари да напусне апартамента, който желаем. В очакване сме. Както да го видим празен, така и да правим жесток ремонт, тъй като не е годен за живеене.
Хич няма да ми липсва гледката на Камен дел и Боянски водопад. Стига ми градската градинка и ей, там, на един хвърлей - всичко.

muneca de porcelana, ако не смениш работното си място задръстването остава същото и единствената промяна е, че към него добавяш и извънградския път.

Защо да не важи ? Както и да го погледнеш да живееш в къща в покрайнините е много по - скъпо , отколкото в панелче в квартал . Поддръжката на къщата , разходите за бензин и т.н. са по - големи .
И въобще не мога да разбера , толкова ли ти е трудно да приемеш , че има хора за които не е върха на сладоледа да се тъпчат в един блок , заедно с още стотина такива като тях и да стоят в заринатата от боклуци квартална градинка ?
И от Бояна примерно се слиза много по - лесно и бързо от където си пожелаеш отколкото от Дървеница примерно или от Люлин .

Нито пък Бояна е някакво слабо цивилизовано място с един хоремаг и кръчма на куп.

на всички въпроси 'да'.
живеем горе долу така, и се чувствам у дома си
допускам да поживеем тук там за някоя и друга година, но да се върнем тук , където сърцето ми е спокойно, и ми е зелено, чисто, където хората са учтиви, усмихнати и нестресирани до лудост, и където на кучетата ми се гледа с добро око, радост а не като някаква жива зараза

единствено от гл3е. точка на възможности за работа сме ограничени, иначе всичко си имаме, като уреденост. а , и колата вече приемам като досада, не като голям кеф да шофирам ( както едно време)

Именно .
Точно това обощаване дразни - щом си еди къде си в покрайнините , значи си еди какъв си и се сблъскваш с безброй проблеми , които ги няма в друг квартал

Аз мога да говоря от позицията на тийнейджър израснал до града. Като бях на 14 родителите ми се преместиха в едно селце близо до града, в който живеехме, не е изобщо далече - 10-тина км, къщата е разкошна, мястото също, намирахме се в началото на една гора, пред нас планината се ширнала, изобщо - мечта. Да, ама ако не си тийнейджър   Транспорт имаше, но на фиксирани часове, обикновено по един автобус на час. Майка ми и баща ми работят, аз се оправям сама, но като стане въпрос за закъснение няма накъде да мърдам, защото изпусна ли автобусите, не мога да се прибера. ПРиятелките ми не искаха да ми идват на гости, защото им беше прекалено далече, на тях им изглеждаше все едно да отидат вдън гори тилилейски. Пътят ми до училището беше 30 минути с автобус, разчитах на татко да ме кара, на него разчитах да ме връща, изобщо, с едно изречение - въобще не ми беше весело от това, че живеех далече. Така че съм категорична, че докато децата ми не станат самостоятелни, това няма да им го причиня. Иначе сега като са малки и така и така зависят от нас, не е чак такъв проблем, ще ги взимаме, ще ги караме. Отделно, понеже съм живяла 18 години в къща - голяма романтика и красота и двор и т.н., но поддръжката изисква двойно повече усилия и средства.

Благодаря ви   Бърди, няма да е лесно, най-вече защото за сега най-реалистичното разрешение е да живеем по-голямата част от времето разделени с мъжа ми ... Другото реалистично към момента е да продължа да си налягам парцалите за неопределено време тук .

Нел, има училища и градини в околните селища, които са на около 7- 8 километра.
Мислили сме вариант за работа в Рим, но за целта трябва да ангажирам постоянно свекърва ми - да взима децата от училище, да ги води на спорт и пак да ги взима, а това не е реалистично, нито ми се струва редно. Свекър ми работи с мъжа ми и заедно пътуват, немислимо е да се ангажира с деца.

Така, така, защото има покрайнини и покрайнини. "Моите" такива носят повече негативи на семейство с деца, ако живеят там постоянно.

Нел, още преди да зададеш въпроса си, отговор има. В цитата, който си дала е.

Причините за живот в стара Бояна и съседна Магнолия са много различни. Но никой не съм чула да посочва, че е все едно си в града, но е по-спокойно. Най-забавно е да попиташ някой възрастен човек, расъл в краен квартал накъде е тръгнал. Казват "Отивам в София" . Мен, ако питаш - съвсем точно.
Виж, 10ц'с се изрази много приятно, за нейния дом и лични усещания. Но споделя и недостатъци. Това за мен е реално. А не да ми обяснява някой, че единственото което се променя е гледката сутрин.
Човек, който никога не е живял на такова място няма как да го познава. Вижда само това, което иска да види и което му е удобно да види.

А ако наистина откриваш само негативи в града, в който живееш е по-добре да го напуснеш. Аз обичам София.
Красива ми е и романтична. И ми е дом. И само нацупените физиономии по улицата са ми не особено приятни.

Много ми хареса споделеното от Fairy. Погледът на едно дете върху такъв живот може да бъде чудесен ориентир за родител, не егоист.
Единствено бих добавила, че и при по-порасналите гоститата се разреждат. На всички, които приемат и горен Лозенец за краен квартал, след Околовръстното им се вижда друг свят.

Visible, естествено, че има недостатъци какъвто и вариант да се избере. Пълно щастие няма. Но просто различните хора имат различни приоритети. Аз съм родена в София, отгледана в дълбоката провинция, доскоро пътуваща много до-от работа, ставах в 05:20 сутринта, понякога по-рано, да пералнята нощем, готвене до към 23 часа, трудничко е, но, още по-трудно ми е да обясня на някого какво означава "дишам", наистина "дишам". София ..., ех преди 15-20 години беше донякъде поносима, и аз я обичам, но повече когато съм по-далече от нея.
Абе, дай Боже всекиму да има възможността да живее там, където душата му се чувства най-щастлива.

 

Точно така е. На възрастните уединението, птичките, чистия въздух, зеленината, големия двор - това им се вижда рай. Аз обаче, като ходехме на гости и отивах сред блоковете, глъчката и гмежта, ококорвах очи във възторг и си мечтаех да живея в апартамент
Като тийнейджър пък лятото се прибирах в онези часове, в които всички излизаха.
Като си дете на 3-5 години, ти е кеф да тичаш по двора и да се въргаляш в пясъчника. Като поотраснеш, не искаш травки, искаш хора около теб Но това няма как да го усетиш, ако не си го преживял. Мъжът ми периодично ми развива някакви планове за живот на село в къща, при все че знае моят опит. Аз само проскърцвам със зъби