Ето ЮЛСКАТА дружина стана на половин година. Искат вече да пълзят и самички да с

Много интересни неща прочетох, но нещо ме мързи да коментирам .
Джен, от години се мъча да стана перде, успея 10 пъти и на 11- ия ми кипне и започвам да се питам защо трябва да търпя. Като е в лошо настроение и си гледа неговите нужди и пренебрегва децата направо .... полудявам. Големи кукувици били значи тези стрелци .
Mother of two, много ме трогна и впечатли историята ти и се радвам, че вече малкия е добре.
Цвета33, ето това трябва да обяснят в яслите. Като я оставих първия път на ясла и побеснях, че ми я грабнаха от ръцете и ми казаха веднага да се омитам, че чак ми се развика една леличка. Според мен също е важно да обясниш, че ще си играе сега с дечицата, после ще я взема и тн.
Стелтти се майтапеше, че може да са ти дали 3- 4 месечно бебе в родилния и мен ако ме питаш вземи го проучи този въпрос , направо ме изумява, та той направо си ходи.

 

Епона, благодаря за изчерпателното обяснение, сега вече и аз го знам тоя номер 

Здравейте, по повод оставянето на детето и тръгването на работа, да споделя и аз моя опит:  голямото ми дете беше на 7,5 месеца, когато се върнах на работа. По ред причини реших така. Не ни е било трудно и страдание нямаше, но има едно НО - гледаше го майка ми. Той тогава имаше 2 заместени хранения, така че го къмих сутрин към 5-6, после към 9, после отивах на работа и на обед бабата го хранеше с пюре, към 3-4 с каша, а към 5-6 го кърмих. Бях се разбрала със шефа ми и отивах малко по-късно на работа и си тръгвах малко по-рано, беше лято тогава и ги пресрещах към 5 в морската и продължавахме разходката.   Така продължихме няколко месеца, после минах на пълен работен ден. Това по никъкъв начин не се отрази на привързаността му към мен, все си бях най-любимият му човек, вярно е и че продължихме  сутрин и вечер да се кърмим още няколко месеца.
После когато беше обаче , на 1.3 години имахме един  продължителен и тежък простой в болници (месец и половина), с  2 серизни операции .. След тези преживявания, той беше развил болезнена привързаност към мен, ходеше по петите ми и щом излезнех от стаята почваше да плаче. Нямаше и седмица след изписването от болница се върнах на работа, пое го пак майка ми, първия ден много плакъл, току се сещал за мен и тръгвал да ме търси. Но буквално за няколко дена свикна, а седмица след това заминах в командировка за седмица и той почнал да вика на баща си "маме ' . Беше на 1,6г  и така шоково влязохме в крак. Мисля , че постъпих правилно тогава, аз така се отърсих от преживяното и той също много бързо се адаптира.
Така, че момичета горе главите, вие винаги ще сте номер 1 за вашите дечица.  Мисля ,че "раздялата" ако е добре организирана може да бъде много ползотворна и за майката и за детето и да ги научи да общуват доста пълноценно. Е не казвам , че твърде ранното почване на работа е много хубаво нещо, но ако се налага , наистина не е сериозна драма. Поне за мен не е била. Но аз имам облекчаваши вината обстоятелства - всеотдайна баба.  

Каката я оставих на 1г2-3м , тя като че ли повече ревеше за мен, но тя си е такава, порой от сълзи е обичайно явление при нея по всякакви поводи, не само , че мама отишла на работа.
 
[soon] mother of two,    и от мен

Хайде дано намеря време и за откровения и по др интерсни въпроси коментирни тук.

Мислех да кажа за филмите... Понякога пуснат нещо интересно по ТВ-то, което ми се иска да гледам, но се съобразявам с малките... По-голямото малко е достатъчно голямо за да се заглежда в гадните сцени и после да сънува кошмари, така че бързо превключвам към по-безопасни предавания... По-малкото малко не гледа, но чува звуците и ако филма не е с надписи, отново не става за гледане... На кино няма как да отида с малката лепка, а и в наше село такова нямаме... Даже да се оплача, че на пазара в пазарен ден нямаме и пащърнак - ходих да търся за малкото малко.... Въобще, у наше село кво ли имаме (освен селяни)... 

mother of two  благодаря ти, че ни разказа личната си история, сигурна съм че за всички е подействала отрезвително и емоционално, мога само в малка степен да си представя през какво си преминала и продължаваш да преминаваш, моето голямо дете е хиперактивно, с лек дефицит на внимание, но вече мисля че овладяхме нещата и все повече ги преодоляваме, колкото и да ви звучи странно на мене също са ми поставили тази диагноза преди 28 години, не е била никак модерна, посещавала съм психолог-логопед и до 2 клас съм влязла в нормалните поведенчески норми  , все още обаче имам лека форма на дислекция, забелязали сте най-вероятно редовно обръщам буквите докато пиша 

Големият ми син започна да се учи да пише букви и цифри но забелязвам, че масово пише огледалният образ на цифрата или буквата. Това има ли нещо общо с дислексия? Питах ги в градината дали да се замислям и да търся квалифицирана помощ. Казаха ми, че на тази възраст (4,5 години) детето възприемало цифрата или буквата като рисунка и писането огледално било често срещано. Аз пък четох някъде, че когато има родител левак ( бащата - рак и левак  ) ставал някакъв конфликт между половините на мозъка... Уф не знам вече!!!
Бебето снощи изневиделица вдигна температура. В 2 часа измерих 40,1. Нито кашли нито му тече носа. Имам чувството, че го боли коремчето...  Пак някой вирус сме лепнали от някъде... Ще го наблюдавам днес. Дано се оправи и да не се налага висене по доктори.

Добро утро!

mother of two, много се трогнах от историята ти. Респект!   

Фатче, като дете и аз пишех огледално. Мина ми (макар че още го мога)  Знам, че е много типично за левичарите. Аз не съм "чист" левичар (и доколкото знам, нямаме такъв в семейството), но пък си ползвам равностойно и двете ръце и предимно с лявата пишех и рисувах наопаки. Сигурно всичко е наред и ще му мине на детето. А бебчо дано се оправи бързо, тази температура е много висока...

Да ви питам, кога мислите, че ще е удачно да започна да звъня и да обикалям по детските ясли? Уж има половин година, докато дойде времето да я записвам, но пък четох, че и за частните ясли (или поне за някои) също има класиране, чакане и т.н. и не ми се иска да изпусна момента. Ако започна отсега, дали е прекалено рано?

Ами що не се организирате и да направите една подписка, поискате среща с министъра, за да се задейства промяна за държавните детски градини поне. Не може да закараш дете на 1 годинка и да го оставиш веднага в напълно непозната среда. Да, прави се, затва толкоз народ е с разни отклонения и страхове. Поне 2 седмици аз трябва да седя със Зара в градината - първия ден 1 час, втория 2-3 и т.н., втората седмица след като поостана я оставям за няколко часа и така докато разбере, че вече денят ще протича по друг начин, без да я стресирам, да я оставям и да се крия и прочие. Мен така ме оставяше майка ми при баба, иди да си вземеш куклата от отатак и в тва време се омиташе за работа, е после баба и дядо какъв терор изживяваха от моя страна няма да ви кажа, едва чакаха да дойдат да ме вземат нашите. Може да съм била малка, но го помня, помня и че не се чувствах добре, бяха ме излъгали.....еми на Зара няма да и го причиня! Аз съм рак, а за жените рак мога да твърдя, че имат невероятен инат и много помнят

Голямото ми момче започна да рисува букви и цифри може би когато навърши 3 годинки, не си спомням вече... Обаче ги пише много странно, самата цифра е изписана правилно, но той я започва отзад напред и пише отдясно наляво... Например на 2-ката й изписва първо опашката и кара нагоре, а когато пише цифрите от 1 до 10, винаги 10 е най-отпред, а 1 най-отзад...    Като беше бебе го следях с коя ръка се пресяга за играчките и уж е десничар, но ще видим...

mother of two,много трогателна история!
Аз не съм се сблъсквала досега с подобен проблем,но още с баткото се отказах да кроя планове за далечното бъдеще и да страдам,ако не отговори на очакванията ми...Джен,понеже всички бързаме,докато пишем и всички правим по някоя грешка,на мен не ми е направило впечатление при теб да е по-различно!За Пепи също не знаех-на терапия ходили ли сте или ти си намерила правилния подход за да овладеете положението.Извинявай,че съм толкова любопитна,просто като гледам моето малко диваче и се сещам за една серия на"Отчаяни съпруги",в която на близнаците на Линет им изписаха успокоителни.И се чудя какво ли ме чака за в бъдеще...

Искам да споделя една история от вчера,която много ме развесели:
Отиваме да прибираме кумата,изписват я от родилното.И пред болницата двама цигани с тарамбуки.Залепиха се за кума и ги питат:
-Бате,бате,какво е-мъжко или женско?
-Момче е-казва кума.И те почват:
"сине,сине,ти си ангел мой..."А кума:
-Синът ми се казва Симеон,знаете ли песента за Симеон?
-Знаем,как да не знаем-"Сине Симеоне,ти си ангел мой.Сине Симеоне,Бог ли те изпрати..."

Stelt ,и при нас беше същото - отдолу-нагоре и отзад напред.Някои знаци все още ги пише по странен начин,но поне изглеждат правилно написани.Голям зор беше да го научим да различава ш и т,например...

Stelt, и синът ми така пише в голям процент от случаите, нищо че е първи клас и му се показва как е правилното изписване . Обясняваме, показваме как е правилно, че от ляво на дясно и от горе на долу. Прави го както му е показано и след малко гледам пак така , но това с тренировки ще се преодолее. По едно време пък решаваше задача от типа (.?.)=3-1 по следния начин 0=3-1, защото от 1 като извадиш 3 се получава нищо (0) , (нали не познава още концепцията за отрицателни числа), т.е чете реда на обратно. Вероятно децата просто нямат нашите стериотипи.
Moca,  това което описваш мисля , както и др.  се обяснява с това, че децата първо възпприемат нещата като образи и едва после ги ориентират в пространството.
Jen, и аз замятам букви и цифри, шегувам се че имам някакъв дефект.

А между другото забелязали ли сте , че децата до определена възраст обикновенно разглеждат книжките на обратно (с главата на долу) , което не им пречи да разпознават провилно предметите в книжките. Психолозите , има ли обяснение на това?

Много интерсни теми подхванахме.

Здравейте,
много на бързо минавам,само да питам знаете ли къде в софия правят лекарства по рецепта?
На малкия му изписаха едно кремче, но в никоя аптека около нас не могат да ми го направят ..
После ще с включа по темите
 

Днес пак ви навестявам, щото съм болна с антибиотик и пазя леглото  , та имма повече време за форума

Адинка вчера обиколих няколкото набелязани ЧЯ, не мисбля че е рано, поне да ги прозвъниш и да се ориентираш. Аз мисля, че избарах вариант от Юни месец, тогава Мишо ще е на 1 година точно, сле дкато навърши 2 мисля да го преместя в една разкошна ЧДГ, за съжалиение не приемат деца под 2години.

Моят избор е 506 хлапета, намира се между Драгалевци и Симеонво, препоръчаха ми я двама съседи, страхотно инфо ми направиха за отношението към децата, за индивидуалния подход, за отглеждането в близка до семейнат среда. Това окето на мене малко не ми хареса е материалната база, но това не е важно вече от житейският си опти знам, че най-важни са грижите и отношението към детето. Иначе е къща, с много голям двор, спретнато, имат достатъчно пространство, домашно приготвена храна, собственичката се казва Дафи и е медицинска сестра работила дълги години в държавна ясла. Места за сега няма, ще има от май месец само 2, едното аз си го запазих вече  . От пролетта големите градински дечица ще ги преместят в друга сграда, а в тази къща остават само малките   Ценат е около 550 лева с храната на месец.ето адреса

Посетих и Ежко Бежко пак в Драгалевци, приемат деца на 1 година, но не е моята градина, просто тоношението от първият ни разговор не ми допадна, едно мрачно и строго, абе не ми хареса. Места има

Светлина на Симеоновско шосе до посолствата, приемта и деца под 1 година, доста ми допадна, но цена е 700 лева, а на мене ми идва в повече. Добра бааз, добро отношение, индивидуален подход

Доверие е в Редута,по скоро Слатина, много добра база, приемат деца на около 1 година, но мене не ме устройва дестинацията

Пламъче приемат деца около година, намира се в Красно село, цената е около 530 лева, има 2 групи, често са заедно, както и вчера ми направо впечетление.

Другите не ми отговориха на критериите и за сега не съм ги посещавала и гледала, ако имаш няккави въпроси питай ако искаш на ЛС


Мока детски психолог постави диагнозата, но аз пак подчертавам, че детето има фамилна обремененост от мен, лекарства не е пил, категорична съм била на тази тема, но и той не е бил в тежко състояние. Доста литература изчетох, имма мног близка приятелка окято е психолог, тя също много ми помогна. Установихме когато беше на около 3.5 години и от тогав работим с него. Поради тази причина ходи и в частно училище, където постигнаха чудеса с него. Рано е още да правиш изводи, но определено Пепи беше нервно дете, неспокойно като цяла, навит като на пружини, непрестанно се движише, маа не така както е малкото на Стелт( да и е живо и здраво, мног е готино), а някак рязко, прибързано, придружено с рев, с хленчене за всяко нещо. после като по отрасна, нещата станаха доста тежки, особено когато беше между 2-3 години, имаше и моменти на авто агресия. Ама да не разводнявам темата, пиши ми на ЛС ако искаш да питаш още нещо.

Цвети знам няколк аптеки, къде живееш

Цвети, аптека с правени лекарства знам само на бул. В. Левски. Близо до НДК - в едно безистенче. Но не знам как се казва, та да я търсиш в нета.

Юлско бебе, в яслите вярват че раздялата трябва да е кратка, за това така грабват детето. По принцип е добре да не се проточва раздялата, че да не се превърна в драма, но в никакъв случай това не трябва да е грубо. Тук също разрешават в началото да си вземаш детето на обед, и така по малко да свиква. Аз считам обаче, че не е удачно да се взема повече от 2-3 дни на обед, защото то ще свикне така и после отново трябва да преживява, когато започнем да го оставяме за по цял ден.  

Shushka, че трябва да се казва истината съм напълно съгласна. Осовено, когато става въпрос за чувства. Трябва да се казва винаги, с много малки изключения / например, когато те хванат "на калъп" както казваше моя терапевт/

Стелт, твоето дете ме респектира с подвижността си! Сияна започна да се обръща активно едва преди 2 седмици.

За огледалното писане - нормално е в началото. Би трябвало детето да го "израсте" към 2-ри клас. Ния също така пишеше, но сега е ок.

Saly, може да се търси обяснение в гещалт теорията, която дели възприятието на фигура и фон. Т.е. първостепенно се възприема фигурата - дори и на обратно детето има вече формирана представа за нея. Аз поне изрично обяснение на това явление в литературата не съм срещала.

За срещата - искам да дойда и аз, обаче д мол ми е ужасно далеч. А идните съботи и недели съм все сама с децата. Ще трябва да дойда и с двете. Още го мисля.

Прозаично - днес ще готвя леща, че моите двамата само месо искаха да ядат напоследък и ми втръсна.
Сияна още няма зъби, яде си като новородено на 3ч. денонощно. Уж сме изместили обедното хранене със зел. пюре от около седмица, ама не се получава съвсем. Тя е 8.200 и 68см. Седи седнала стабилно, но бързо й омръзва.
Ния задобрява с плуването - все пак този спор се наложи при нея при баща плувец. Всъщност ние малко доброзорно го наложихме след като тя се луташе доста дълго време и не можеше да реши какво й харесва най-много.

Джен, бързо оздравяване!