Според мен ако се говори глобално, може да се окаже, че пробването на нормално е по-добро. Но случай със случай не си приличат. При мен резултатите щяха да са почти еднакви.
Във всеки случай, бебето няма да е толкова уморено. Представи си теб някой да те накара на всеки 5 мин. да правиш по 10 лицеви опори, после на всяка минута по 5. Ей така се чувства бебето и сърцето му. Силните контракции буквално го оставят без въздух, сърцето работи на макс.
Зависи и от мотивацията. За някои естественото е ад, за естественичките секциото е трагедия. Както знаем, понасянето на болка е въпрос на мотивация. При еднаква физика и екип, жената с планово секцио ще се смее, а привърженичката на Родилница ще мрънка, защото когато извадили бебето, си било добре, не било полузадушено, значи секциото е било за кеф на лекаря.
Виж целия пост
Във всеки случай, бебето няма да е толкова уморено. Представи си теб някой да те накара на всеки 5 мин. да правиш по 10 лицеви опори, после на всяка минута по 5. Ей така се чувства бебето и сърцето му. Силните контракции буквално го оставят без въздух, сърцето работи на макс.
Зависи и от мотивацията. За някои естественото е ад, за естественичките секциото е трагедия. Както знаем, понасянето на болка е въпрос на мотивация. При еднаква физика и екип, жената с планово секцио ще се смее, а привърженичката на Родилница ще мрънка, защото когато извадили бебето, си било добре, не било полузадушено, значи секциото е било за кеф на лекаря.
.
. За тебе може да е бил тежък, за мене - изобщо. Никакви свитки не са ми излизали пред очите, наболява като при цикъл, абсолютно търпимо. 
Разбира се, че е индивидуално, особено важно е обезболяването, след като премине действието на упойката, аз не съм имала допълнително такова, а упойката започна да ме пуска още докато ме прехвърляха от операционната маса (движех си краката). Мисля, че основно ме болеше от свиването на матката, но и първото ставане от леглото ще помня винаги 