Как, кога и защо заминахте?

Забрави да питаш къде, с кого и при кого.

Когато сте всички заедно, ще се справите най-бързо и лесно. За децата не се тревожи, те ще свикнат по-бързо и от вас и периодът на адаптация при тях ще е по-кратък.

Мерси ~Бубето~
Ако искаш да споделиш точно това го направи ,но ако не ти харесва темата просто не спами.

Авторката, питаш много лични неща. Очакваш хората да ти разкажат за свои съкровени решения, за много важни стъпки, за успехи и провали. Би трябвало да бъдеш готова на всякакви отговори, а не да скачаш като ощипана.

Аз лично не бих отговорила на въпросите от първия ти пост.

Чак пък толкова лични,но както и да е.Щом не ви се споделя не споделяйте. Мислех,че ще е интересно да прочетем различни истории,но да разбирам ви донякъде българина от българин се пази.  Ако модераторите решат,може да закрият темата спокойно.
P.S И Сбъдваща мечти  половината теми са лични във форума,но скачаш като ощипана на тази пък ти ...

Aвторката, щом толкова силно държиш на точно определени отговори, ами седни и ги напиши сама.

ANJI2000, хайде сега ще заключваш темата, 2-3 часа и капитулира. "Българи от българи" и т.н. - глупости на търкалета.

Я, си прочети първия пост пак. Това да не ти е лексикон. Имаш време и ако не те мързи, както подозирам, поправи го така че да ни заинтерисуваш. Например малко твои мисли, малко хумор и/или драма...

Разбира се, ако само ти е интересно "да прочетеш различни истории", ами кой те спира - този подфорум е пълен с такива, чети си на воля.

Само допълних липсващите въпроси, за да стане съвсем като на разпит в полицията. Иначе с лексикони се занимавах като бях във 2-3 клас. И да, питаш за неща, които спадат към личната сфера. Ако толкова ти се рови в чужди лични истории, чети в самия форум, има написано много.

влюбихме се и се оженихме, преценихме плюсове и минуси  къде да живеем и избрахме да останем в Италия. Не сбъркахме, защото жените сме много по-адаптивни, аз имах възможност да науча език, да видя друга среда, хора, култура ( и колко още имам ехей) и така.
Не ме е било страх, влюбените хора много много не виждат опасности. Но промяната беше огромна и това ми се отрази и здравословно - от София в малък ит. град, от апартамент в къща, от български на италиански, от много населена среда вси4ко наново с контактите от нула, буквално. от всичко познато към всичко непознато. Тежко ми беше през първите 2 години, форума много ми помогна ( и досега), после като почнах да работя ежедневието се намества , хората започват да се появяват около теб .. и така

Аз от българи не съм странила, но при мен няма много, а и не съм ги търсила. /нали ги имам във форума/ Бях по-концентирана в езика и в тукашните контакти, така ч ебългари не са ми липсвали

1.Заминах,защото се влюбих.Известно време живеехме в различни държави, аз много пътувах,той също,но нямах никакво усещане за съвместен дом заедно,докато не заживяхме заедно.Мъжът ми тогава ми каза,че аз много по-лесно ще науча холандскии ще се адаптирам в Холандия,отколкото той да се пригоди към балканските нрави.Оказа се прав,но говори български по-добре,отколкото се очакваше.

2.Дойдох за малко през май 2005,една седмица всичко беше зелено, не валеше и двамата се скъсахме да наваксаме времето, в което пак нямаше да се видим за дълго...Видя ми се много различно от всички други страни, в които бях пътувала.

3.Мен по-скоро ме е страх от известното,май.Но пък се бях подготвила,че ако не ми хареса никой няма да ме върже насила да седя на място,което не ми харесва и не съм щастлива там.

4.Очаквах да се почувствам много по-зле.Освен мъжа ми не познавах никого, а той пък ходеше на работа...Излизах сама,да опозная квартала,града,хората в него и да го видя през моите очи.

5.Носталгия не ме е гонила кой знае колко, в началото всеки ден се обаждах до България,но лека-полека България свикна без мен и аз без нея.В курса ми по холандски имаше една българка, сприятелихме се с нея, имахме много общи неща и до сега сме много близки ,но тя вече не живее в Холандия и се виждаме доста по-рядко.Може би единствения човек,който разбираше защо и как се чувствам.

6.Депресирах се едва,когато почнах да общувам много интензивно само с българи.Не знам какво ме беше прихванало,запознавах се с българи,разменяхме си телефони, звъняхме си....ама нещо...не се получаваше.От тогава имам мноооого голяма обица на ухото,че това,че някой в Холандия е българин изобщо не означава,че трябва да сте приятели.Особено,ако стане ясно,че ако си бяхте в България едва ли бихте се сприятелили.Никакви общи интереси нямахме,приличахме си по това,че сме българи в Холандия и имаме деца на една и съща възраст.
Няколкото  преживени случки за кратко време една след друга ме накараха бързо да се събудя и да не си правя повече илюзии.

7.На този въпрос няма как да отговоря от личен опит.Впечатленията ми са,че такива семейства се надушват,сприятеляват се и си създават племе.Особено,ако мъжете имат еднаква професия и семейните сбирки станат допирна точка и за мъжете и за жените и за децата.


П.С.Аз не съм от хората,които биха емигрирали с деца,освен,ако не е по време на война.

Мерси все пак на всички включили се. Не съм целяла да се ровя в личните ви неща,може би просто въпросите ми не са зададени правилно. Един съвет как да преодолееш всички тези емоции на чужда земя ще е достатъчен.

Процесът на адаптация е индивидуален - зависи дали знаеш езика, дали работиш, дали липсата на работа и социални контакти те натоварва. Няма как предварително да се настроиш и да избегнеш стреса от смяната на всичко около теб. Страхът е нормално чувство преди такава крачка. Когато попаднеш на мястото, съзнанието ти се концентрира върху това да се настаниш, адаптираш и страхът минава на по-заден план.
Моят съвет е предварително да понаучиш езика на страната, в която отиваш. Най-малкото, когато нещо се наложи, да можеш да се оправиш на елементарно ниво. Ако няма да работиш, трябва да обмислиш как ще уплътняваш деня, защото в противен случай ще бъде истинско изпитание за психиката.
Носталгията също е индивидуална. Ако имаш компютър и интернет, ще можеш да се свързваш с близките ти, когато решиш. Гледай да не зацикляш на тема "България, българи, български", защото по-трудно ще преодолееш преходния период.

Разбира се хората и държавите са различни. Милинка добре го е написала.
Във френската тема първото, което съветваме е да се научи езика (+ малко познаване на културата).

Вие имате ли конкретни планове? Или просто така питаш?

Аз не мисля,че темата е лоша.какво толкова има човек да сподели как е заминал.Аз също искам да замина с моя съпруг и да се установя в чужбина,но не можем...поради простата причина,че незнаем как?....Но недейте да споделяте,явно българското у вас си е останало...завист