Vulvodynia

Здравей Tarantula81,ако редактираш поста  си на кирилица,ще получиш отговори на въпроса си.Аз дори не мога да разбера как да прочета думата ''vulvodynia''

Вулводиния  това е състояние на хронична болка и дискомфорт на влагалището.
Причини - неизвестни
Лечение - няма, ползват се медикаменти /аналгетиците, локални анестетици и т.н. /, които да тушират   симптомите
Често съпътстваща инфекциозни процеси

Значи цял живот мъчение. Интересно ми е жени с това заболяване дали могат да водят нормален начин на живот. Ако има хора с това заболяване, нека опишат опита си. Аз съм млада и несемейна и съм много уплашена. Всичко почна от една гъбична инфекция и болката си остана. Не мога да си помисля от средата на декември за тампон, камо ли за нещо друго...разбирайте секс. Правих микробиологично, ЯМР, невролог, иглотерапия. Нямам ендометриални кисти, въпреки че чак до лапароскопия не съм стигнала. Но болката ми е обикновено преди цикъл. Имам светли периоди от по 15 дни и сега преди цикъл Лошото е, че неврологът казва, че е неврологично, а не се повлиява особено от тези лекарства, гинекологът казва, че няма нищо гинекологично, а мен си ме боли....

Невролог ми е казвал,че ако допуснеш една болка /независимо къде в тялото/ да продължи прекалено дълго,даже и ако се отстрани това,което я е предизвиквало,мозъкът продължава да "помни",че там го боли и наистина усещаш болка,която всъщност вече няма причина да съществува.
Тогава лечението става много трудно.
Освен това,усещането за болка е субективно чувство и в голяма степен се влияе от състоянието на психиката.Не знам до колко е вярно,леко мистично ми звучи на мен,но да обърнеш внимание на психиката си,да успокоиш емоциите,да поглезиш 'душата си',никога не е излишно.

О, мила, вече пия антидепресанти в леки дози заради болката. Но не виждам много да помага. Все се лутам между физиологичното и психиката. Не мога да си представя, че мозъкът може да произвежда такава болка и то точно преди менструален цикъл. Локализирана е на едно място във влагалището и това е Готова съм да се подлагам ако трябва на лапароскопия, за да се изключи ендометриоза, но лекарите ми казват, че нямам големи кисти и това не се налага, но от друга страна казват, че не могат да бъдат сигурни, тъй като срастванията се виждат само по този метод в ранната фаза, когато няма кисти и други изменения и ми е голяма каша в главата. Имам чувството, че лечения много-  резултат - минимален. Тези лекарства единствено ме успокояват, но не премахват болката.

Лекарите започнаха да предписват антидепресанти за щяло и не щяло.На твое място бих си записала час за Тюфекчиева.Чака се около 2 месеца за час,но всички казват,че е уникална.Успех!

Благодаря ти, ще пробвам. Все не ми се вярва, че съм чак такова куку. За страхлива - да, но чак да седя и да ме боли и да е от мисли в главата - ми се струва странно. Добре, че нямат странични ефекти тези лекарства от новото поколение антидепрес - иначе щеше да е съвсем зле положението.

Tarantula81, ще си позволя да дам моето мнение, тъй като смятам, че съм компетентна в областта на душевните болки Та първо за антидепресантите да ти кажа ако не знаеш, че те действат с натрупване. Т.е трябва поне 1,5 месеца прием, за да започне да се усеща подобрение. И това при стандартна доза, а не при намалена.
А колкото до това дали мозъкът има памет за болката и дали може да изпраща болкови сигнали без причина- много ясно. Освен това съществуват и т.нар. психосоматични болкови синдроми, когато при някакъв дискомфорт в психиката, се появява болка на физическо ниво без физиологична причина.
Така че, не си куку, а и има достатъчно компетентни хора, към които можеш да се обърнеш. Успех

Благодаря и на теб. Явно съм нетърпелива да чуя сватбени камбани и да бутам количка. Както се вижда от ника ми, съм набор 81. Преди това лекувах вагинизъм - него излекувах, та сега ми се натресе това. Използвах дилататори, които явно в комбинацията с гъбичките, ми направиха чудесна услуга. Голяма лична драма ме тресе и от много мислене, още повече задълбавам....Ще се запиша на курсове по парапланеризъм или екстремно шофиране, за да боря едните страхове с други

Май това ти е проблема, а не вагинизма.
Ако ще се успокоиш, половината форум тука не е женен, пък и както виждаш децата са трудна мисия.

Реших да споделя просто проблема си. Мисля, че в такива моменти, човек най-малко очаква критика. Иначе приемам мнението ти, но мисля, че това, което цитира от моя пост, има малка заслуга за това, което изпитвам физически в момента.

До Tarantula 81
Отн.Volvodynia
За диагностицирането на горния проблем ми отне 5 години.В края на 5.та година полбучих диагноза
Volvodynia.Не зная дали е истина,но зная, че с този проблем се живее изключително трудно.Нез
найна болест и незнайно как се лекува.За съжаление в  България не се знае почети нищо, за разли
ка от САЩ,Франция,Италия.В тези бели страни, се прави всичко възможно за облекчаване на пробле
ма вкл. физиотерапия и подходяща гимнастика.Понякога при изключително тежки случаи се прилага и
оперативна намеса,но не може да се каже чме е с голяма успеваемост  около 50%.Проблема го полу
чих 6 месеца,след тежка коремна операци на сигмата на деб.черво/доброкачествено/До момента съм
дала 18 хил.лв. и най-накрая м. ноември 2011 имах диагноза./проф.Цанков-б-ца Токуда-дерматология/.
Опитвам се да се лекувам.Не мога да кажа, че е много успешно.Един лекар в САЩ,беше написал,че та
зи диагноза държи средно м/у 5-7 години, но друга жена беше със същата диагноза вече 11 години и
никога не беше се омъжвала.Жестока болест,която ти отнема живота, правите намръщена и зла.От ед
на приятна услихната интилигентна жена, съм се превърнала в чудовище, което може да мисли само
за проблема си и как никой няма как да й помогне.Чета по американските форуми,как американката
има изисквания към своите доктори и как ими държи сметка за напредъка в изследователскатаим ра
бота относно проблема.В тези страни е създадена и Асоцияция на взаимопомощ на жените с Volvody
nia.Тук термина е почти непознат и най-често чувах "нищо ти няма", а в действителност ти има МНО
ГО НЕЩО.За тези години обиколих много кабинети-нищо.Но върха на сладоледа беше,Нац консултант
по гинекология доц. Н.Василев, който ме изгони от кабинета си, може би поради незнанието си.Уни
жението беше страшно-аз си плащам на свободен прием.
След 1980 г заболяването вече е прието като страдание но не като с психо-соматичен  харатер, а оп
ределено като физиологичен проблем с точна болка на точно място.До моменa, няма лекарство  което
което да излекува.Прилага се  Gabapentin-високи дози и основно Amitiptyline за туширане на рецепто
рите на болка в мозъка.Не мога  да кажа, че нещо ми е помогнало.Ще продължа да се боря какогато
има сили а после...
P.S.Посещавала съм и доц. Тюфекчиева - големи надежди и НИЩО.
P.S.marimari14@abv.bg

Момичета страдащи от това заболяване, бихте ли описали къде точно е локализирана болката и какво чувствате?Разтягане на влагалището ли или какво?

Оперативно се прекъсва един нерв,който инервира дадената област.