Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Ама Kezaja, ти не ги каза така обяснително, подхвана от новото училище   Тази усмивка е малко тъжна, заради естеството на проблема.

Това е от интервю с Милена Дамянова, заместник-министър на образованието, в. "Дневен труд", 14.02

"А помощните училища, в които се обучават около 3200 деца, ще бъдат преобразувани. Целта е учениците от тях да отидат в останалите учебни заведения, където вече работят различни механизми за приобщаването и подкрепата им. Това няма да стане изведнъж, а в период от 5 години. "

Сега те разбирам защо искаш децата с аутизъм да влязат като категория сензорни увреждания и да си имат поне те специално училище.

Но не знам липсва ми информация защо се предлага това закриване, какво мислят родителите на тези 3200 деца, упоменати, че сега в помощни училища. Не е ли по-добре тези училища да останат при специалните училища.

А другите неща за децата със СОП ми се виждат малко блудкави, няма нищо особено радикално, дори и нещо да не е съвсем добре, може да се оправи с времето и практиката. Но ще прочета пак.

Не е като при помощните училищя - разрушават се училищата на 3200 деца както е написала зам. министърката.

Напротив Таня, казах го много ясно, ама ти написа "Едва ли ще се закрият помощните училища" и си продължи тона, с който ме беше захванала, без да обръщаш внимание на важните неща...

Повярвай не е блудкаво- въвеждането на комбинираната форма на обучение е "прозорец към света" за някои деца, при сина ми и в някои други случаи, върху които имам наблюдение, без тази форма, щеше да ни няма...., само че, до сега се прилага "нерегламентирано", а резултата ще е още по- добър, сега, след като се регламентира и се въведат механизми...

Индивидуалната форма също до момента се прилага нерегламентирано, на база чл. 83 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, на основание на който могат да се обучават надарение деца, които се обучават в 2- 3 училища едновременно и деца, които отсъстват по болест повече от 30 дни, напр. след операция или счупен крак..

Сега, след като се регламентират възможностите за някои групи деца ще нарастнат в пъти...

И не че искам децата  саутизъм да си имат специално училище, а да има и училища, оборудвани и с голям брой педагогически обучен по програми за работа с деца от спектъра, защото тези училища дават възможност децата от ниския спектър да получат основни и от първа необходимост умения...за яаст от тях е сензорно свръхнатоварване натоварване да се пуснат в голямото училище, лудницата , шумотевицата и колкото и ресурсни да им прикачиш там, свичко остава написано само на книга, защото за тях няма да има никаква полза...ползата е, че тях ще ги видят други деца, които ще разберат, че има и такива деца....

Не съм го измислила аз, че тъй като децата от аутистичния спектър не могат да се причислят в нито една група деца, трябва да фигурират в законодателствата в отделен текс.., за да казваш, че аз искам.., аз искам да се съобразим с препоръките на Европейския консул за правата на хората със специални нужди, а тя също не си ги е измислила ей така, от нищото, а екип специалисти ги е работил....

Да ви кажа, че мислих още на темата Помощни училища и реших, че на нас тук няколко човека не ни достигат знания какво са искали да кажат, как ще го направят. Или поне на мен не ми става ясно от подаваната информация.

Да вярно е, че предлагат да ги закрият, но пък ще има специални паралелки, т.е едно помощно до сега училище ще се казва Общообразователно със специална паралелка, може да има още една общообразователна паралелка и там да намерят място обикновенни деца и такива, на които им е трудно в нормалните училища. Децата ще могат да завършват основно образование и следващите степени, нали е общообразователно училище. А помощните училища и сега са малки като сгради и няма да стане много шумно. Друго предимство виждам, че децата ще могат да ходят от 4 годишна възраст.
Детето на Шефчето и до сега не ходи в помощно училище, а в дневен център, в който идват учители от помощното училище. Е, може би дневният център ще се казва "За личностно развитие" и пак ще идват специалисти, ще има оценка и ще се види развитието. Имаше преди 3-4 години по БТВ голям филм за Холандия и техните специални хора, като започна да мисля, може и така да го правят.

Kezaja, а звиждам някой трудности пред едно специализирано училище за нискофункциониращи аутисти.  То ще се направи в София, след 10 години и в още 1 или 2 града. Така е и с другите специални училища - зрение и слух. И съм чела истории, че децата с нарушено зрение си седят в къщи, ако живеят в град като Стара Загора, Разград, Видин и други големи градове. Защото родителите не искат да пуснат детето на пансион, а не могат да се преместят. Децата от специалните училища не се обучават в помощните до сега. Едно дете с нарушено зрение, ако степента му на увреждане е по-голяма и не може да постъпи в общообразователно, трябва да отиде на училище в София или Варна. Ако е с тежко нарушение слух в София, Пловдив или Търговище. Струва ми се, че родителите ще са изправени пред избор детето само от първи клас на 200-300 км. от тях. Може да е приемливо за тях, не знам. Ако искаш кажи какво мислиш по въпроса, колко такива училища виждаш да има, за какъв срок.  И приеми, че те питам със спокоен тон.

И още за Помощните училища - интересно е, че само ние обсъждаме темата, погледнах при децата със Синдром на Даун, и в някои други теми, никой нищо не пише. Може би директорите или другият персонал да е информиран. За това потърсих и какво пише по медиите, предполагам, че някой журналист ще се сети да попита. А признавам, че на мен като обикновен родител ми идва малко повече да обсъждам закона в часта деца със СОП. Има много неща казани с 1-2 думи или изречения и ми се иска специалисти да го обяснят. Аз предпочитам да изчакам малко да видя какво ще кажат по-опитните за закона в частта деца със СОП.  

Защо ли и аз като Таня не видях и не виждам нищо конкретно за праектозакона в поустингите на Кезая с изключение на препоръките на Европейския консул и вчерашното цитиране на няколко члена?

Ето една малка извадка за мамите, които по една или друга причина нямат възможност да прочетат целия проект за закон.

Чл. 109. (1) В индивидуална форма може да се обучават:
..............................................
4. ученици със специални образователни потребности;

(3) Индивидуалната форма включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване
или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.
(4) Обучението се осъществява по индивидуален учебен план.
(5) Индивидуалните учебни часове се провеждат в училището. В случаите по ал. 1,
т. 1, когато ученикът не може да посещава училището, учебните часове се организират в домашни или болнични условия.

Чл. 110.
(2) Самостоятелна форма на обучение НЕ може да се организира за ученици с умствена
изостаналост и с множество увреждания.
(3) Самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка и изпити за
определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.
(4) При самостоятелна форма на обучение се прилага училищният учебен план за
дневна или вечерна форма.

Чл. 111. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от
VІІІ до ХІІ клас включително за:
2. ученици със специални образователни потребности, които не се обучават по
индивидуален учебен план;

Чл. 112. (1) Комбинирана форма на обучение включва обучение при условията и по
реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план.
(2) Комбинирана форма на обучение може да се организира за:
..............................
3. ученик със специални образователни потребности;

Чл. 144. (1) Освен в случаите, предвидени в този закон, приемането на учениците в І
клас не може да се извършва въз основа на проверка на способностите им.
(5) Ученици със специални образователни потребности постъпват в специалните
училища след оценка и насочване при условия и по ред, определени в държавния
образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 191. (1) Детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със
специални образователни потребности.
(2) В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до 3 деца и
(2) В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до 3 деца и
ученици със специални образователни потребности.
(3) Броят на децата и учениците в конкретна група или паралелка може да бъде по-
голям от посочения в ал. 2 по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците към регионалното управление на образованието с разрешение на
началника на съответното регионално управление на образованието, ако на територията на населеното място няма друга група или паралелка, която да осигурява същото по вид
образование.

Чл. 192. (1) В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със
специални образователни потребности се подпомага от ресурсен учител по потребността на детето и ученика.
(2) Броят на ресурсните учители се определя в зависимост от броя на децата и
учениците със специални образователни потребности и вида на подкрепата при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Дори, клипчета можеш да качиш в този сайт - http://vbox7.com/. Какво мисли вашата ресурна във връзка с проекто закона за образованието

За мен едно от най-смущаващите неща по отношение на центровете е общинското им подчинение и
автономията, даваща възможносст за не най-добри решения за децата. Ето още малко от проекта.


Чл. 26. (1) Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на
предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи
приобщаването, обучението, възпитанието, и се осъществява кариерно ориентиране и
консултиране на децата и учениците.
(2) Центърът за подкрепа за личностно развитие не осигурява завършването на клас и
етап и придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация.

Чл. 28. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно
развитие осъществяват своята дейност въз основа на принципа на автономията и в
съответствие с нормативните актове.

(2) Автономията на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие се изразява в правото им:
1. да определят свои политики за развитието си в съответствие със законите на
страната;
2. да уреждат устройството и дейността си в правилник в съответствие с този закон и
подзаконовите актове по прилагането му;
3. да избират организацията, методите и средствата на обучение за осигуряване на
качествено образование;
Чл. 38. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие са общински.

Чл. 40. Общинските институции в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират чрез бюджета на общините.

Чл. 49. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според дейността си са за:
4. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности
и с хронични заболявания;

(4) Устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие се
уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет.

Чл. 38. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие са общински.

Чл. 40. Общинските институции в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират чрез бюджета на общините.

Чл. 49. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според дейността си са за:
4. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности
и с хронични заболявания;

(4) Устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие се
уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет.

И аз четох още веднъж закона. Четох го с мисъл за най-неможещите деца.

По член 49, ал. 3 и 4 ще се очаква децата да получат личностни умения
Чл. 49. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според дейността си са за:

3. диагностична, рехабилитационна или корекционно-възпитателна работа с деца и
ученици;
4. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности
и с хронични заболявания;

Автономията в Чл. 28. (1)
Може би е добре, все пак са сложени в една категория с училищата и детските градини, това е добър статут. Ще се разработва и стандарт приобщаващо образование и от там ще имат обща програма, може би.

И идва въпроса за финансирането - Детските градини и училищата се финансират от общините, но държавата е заложила целево бюджет за тях. Не може една община да каже нямам пари и да спре едно училище. Според мен е най-важно как ще се финансират тези центрове, дали с целева държавна субсидия или на базата, ако останат пари в общината, ако има евро фонд.

Частта за Финанисирането не става ясна, но е упоменато на няколко места, че финансирането на тези центрове се поема от държавният бюджет, а пък на други места  тези центрове са пропуснати

В Чл. 280. (1) Средствата от държавния бюджет за държавните дейности по
образованието са включени и центровете за личностно развитие

В чл. 282 единен стандарт центровете за личностно развитие не са включени, в разпределението чл.283 не са включени

В чл. 290 Средствата от държавния бюджет за подпомагане на равния достъп до
образование и за подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в системата на
предучилищното и училищното образование се предоставя за държавните и общинските
детски градини и училища, както и за центровете за подкрепа за личностно развитие.

Тук е добре, че са предвидени средсдтва от бюджета и за тях

чл. 291 не са предвидени средства за ремонт на центровете за личностно развитие

Според мен един от най-важните въпроси е тези центрове да се финансират от държавният бюджет, а общините само да го разпределят. Така ще е гарантирано всяка година, че ще има пари за тях.


На мен ми се видя странен и

Чл. 105. (1) Формата на обучение се избира от ученика, при условията на чл. 12, ал. 2
и при спазване изискванията на този закон.
(2) Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие
за:
1. ученик в задължителна училищна възраст, по-възрастен с повече от три години от
останалите ученици в класа;
2. лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище;
3. лице, прекъснало обучението си за повече от три последователни учебни години;
4. лице, което не може успешно да завърши един и същи клас повече от три учебни
години.

Какво става с децата, които не могат да завършат успешно един клас за три години.
Ето едно дете учи по програма за 2-ри клас, три години не може да научи, на 8 години е, става на 11 години и как се учи до 16 годишна възраст.

Има още какво да се прави, щом са решили да махат помощните училища, да се надяваме, че ще намерят други форми. Ето има 5 годишен период на преструктуриране. Добре е да се чуе и мнението на специалистите, дано да попитам в ефир, за да разберем и ние.

И вижте как се изказва министър Игнатов: По думите му юристите от правосъдното министерство казвали, че "всичко е избродирано много добре". от тук - http://www.dnes.bg/politika/2012/01/30/dobre-izbrodiran-zakonyt- … ie-e-gotov.150069 Бродират си хората, шият, хоби си правят...

Аз пуснах отделна тема за преобразуването на помощните училища - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641483.msg21145383#msg21145383 .

Направих го, за да не натежава тази тема с по-общи въпроси. Ще се опитам да обърна внимание и на други за мнение.

Костанца,

Какво конкретно би искала да видиш в постингите на Kezaja за проекто- закона за средното образование, за да ти дам тълкувание?

Ще ти отговоря, само задай въпрос!

И в този проектозакон се продължи линията на виждане на предходното правителство в закона да е включено всичко ( затова е и около 100 страници), предходния проектозакон дори беше около 120 стр. и да няма нужда от Правилник за прилагането му, както и да отпадне естествено Наредбата за обучението на децата и учениците със специални потребности, но ми се струва, че въпреки обема си, ще има нижда и от Правилник за прилагане на закона.

Към него ще има и 16- 17 стандрарта.

А ако четеш постингите на Kezaja, ще видиш най- конкретното, а именно- че закона дава рамката, а децата със специални нужди се обучават на основание Стандартите, към които препраща закона:


И много ме радва постижението- че успяхме да въведем формите: комбинирана и индивидуална за деца със специални потребности, които законово дават много възможности.

Не е ли добре да се прехвърлят дискусиите по темата тук? http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641483.msg21145383#msg21145383

Kezaja,
казаното от мен е просто констатация в отговор на упрека, че сте ни обяснявали повече от седмица. Конкретен въпрос зададох на 6.02., в твоите поустинги имаше различни неща, но не и отговор на този въпрос. Получих отговори на всички въпроси, които ме вълнуваха  на 14.02. от публикувания проект и нямам нужда от обяснения.

Любознателна,

Дискусията е важна и не засяга само закриването на помощните училища, а и стартиралия процес на интеграция..., следващия етап на който трябва да е: приобщаване.

Друго ново в проекто- закона е, че Екипите за комплексно педагогическо оценяване стават Екипи за оценка и подкрепа на развитието. Идеята е оценката да се прави в училището от екип специалисти.

С преминаването на Ресурсните центрове от държавен към общински бюджет,има опасност интеграцията ставайки общинска политика, да се срине още в зародиш, защото до този момент общините дори не знаеха какво е това ресурсно подпомагане, но от утре едва ли не, те трябва да го предоставят.

В основата на тази линия вероятно е политиката на децентрализация, т. е.Министерството на образов. да не носи никаква отговорност, а отговорността да се прехвърли върху общините.Общинските бюджети обаче няматкапацитет за такива екстри и ако това се случи, на много места особено в по-малките общини има реална опасност интеграцията в училище да изчезне още в зародиш. Всичко ще остане в ръцете на неподгответните директори на училищата, които ще използват ресурсния учител за библиотекар, детегледачка, личен асистент, заместващ учител и какво ли още не.

Костанца,

Радвам се, че в проекта на закона си намериал всичко, което те интересува.

Добре е дискусията да се прехвърли в тази на Таня http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641483.msg21145383#msg21145383, защото тук не влизат всички родители, а и тях ги касае...

Много добре според мен си усетила в какво всъщност трябва да се състои ‘помощта’ която можем да очакваме от психолога : „Нещо като терапиите за нашите деца” ...
Първо искам да уточня, че консултациите за които ще споделя се организират от един от дневните центрове за деца със СОП , които посещава синът ми. За тази наистина брилянтна идея основателите и ръководители на центъра печелят моите адмирации. Казаха ми че на консултациите, които всеки родител може да осъществи с детския психолог на центъра при нужда от помощ по проблем с детето , е забелязано че често самите родители имат нужда от индивидуална помощ. Мисля си, че понеже иначе подобна терапия би трябвало да е платена , аз лично едва ли бих отделила пари за да ”терапевтирам” себе си, защото бих предпочела да влея тези финанси в  необходимите за детето занятия. Това обаче не означава, че преди да почна да се консултирам с психолог се чувствах прекрасно  - чувствах се като родител на специално дете - на приливи и отливи, с чувство за вина, моменти на паника  и депресарски настроения.

Та , от центъра за деца със СОП ми казаха, че предлагат консултации с психолог за родители. Първата визита е задължителна, а останалите по желание на родителя и ако той сметне че нещо такова би му помогнало. Ако не беше задължителна първата „консултация” със сигурност нямаше да отида, защото смятах че няма какво да изливам на непознат човек особено като не може да ми реши проблемите.

Оказа се обаче че греша тотално. На визитите никога не съм обсъждала състоянието на детето ми макар и тя да е наясно какъв родител консултира.Аз й се оплаках от моите лични усещания породени от стреса  - променливото настроение, безсънието,  прекалено честите вече пристъпи на мигрена , моментите на паника когато се задушавам и сякаш стените падат отгоре ми и много много подобни. Разказах и за усещането, че  мозъкът/съзнанието ми са навити като пружина на часовник,  който може да ме събуди в 3 посред нощ заради неща които съм забравила или трябва да направя без да мога да заспя повече защото „часовника” е започнал да тик-така по задачи, а аз не мога да го накарам да замлъкне. Тя каза че нейната задача е именно да ми помогне за преодоляване на подобната симтоматика с различни техники и прийоми да кажем: опити за медитация, автотренинг, цветотерапия, музикотерапия, хоби-терапията, подобряване разбирането ми за хората и приемането на тяхната различност понеже имам грешни очаквания и още куп неща. До момента не цъфтя и не вързвам, нито постигнах успехи с медитацията , все още не съм  блага-благиничка  . Но все пак усещам че в поведението ми разлика - имам някаква по-голяма търпимост, не съм толкова докачлива ако някой нарече детето ми „шумно” в автобуса, мога да се прилъжа да заспя след внезапно събуждане посреднощ, сякаш пристъпите на паника понамаляха. Най-важното е че мъжът и децата ми забелязват промяната – това е най-ценното за мен. И зрънце да е движението в положителна посока, все ме прави по-полезна на детето и семейството. Но това съм си аз. А мъжът ми след първата консултация ( понеже помощта се предоставя и на двамата родители поотделно ) ми каза че това за него било като да го гладят с перце, прекалено „софт” било за да му помогне да се справи със стреса,. Обаче той си е мъж. Все пак виждам често мъже на консултациите с психолога- значи всеки може да намери нещо с което да си помогне стига да има желание и да осъзнава необходимостта.

Ренате_Р исках да споделя и за ролята на мъжа ми в моето състояние, но някак се чувствам неудобно от другите майки тук, които нямат такова „рамо”, защото тяхната ситуация и преживявания са несравними. Все пак набързо – моят съпруг е опората ми , той е ако мога така да кажа основата на нашия отбор.Аз съм стълба , който се крепи на тази опора. Той е много по разумен, търпелив, приемащ, спокоен. Днес (понеже последните седмици след новите обследвания и други пак съм в разклатени душевно състояние ) , ми казва - спокойно бе човек, може цял живот да се занимава с ремонт на коли или да прави гайки в някой завод – за това не му трябва средно образование нито способност да комуникира ,  ако беше роден на село дали щяхме да имаме сегашните си очаквания за него…

Аз в този аспект се успокоявам, че синът ни ще стане футболист, понеже топка е една от малкото думи, които използва. Има невероятен усет за играта и още на 2 години ми казаха, че "има хляб в него"...

Здравейте, моето дете не е от спектъра, но и то е със специални потребности. През последната седмица влизам тук основно заради обсъжданията на Закона аз образованието. Но много точно ме "нацели" темата за психологическата помощ за родителите. Ако някой е доволен от психолог/ психотерапевт в тази насока в София, много моля да ми пише на ЛС  .