В месеца на любовта, ще гушнем нашите деца! - 20-та Февруарска

  • 38 057
  • 727
# 360
Ето го и моето разказче:
На 04.02 в съботва вечерта почнаха някакви контракции. Ние играехме карти с едни приятели. Аз контракции си имах и преди и не им обърнах внимание. Когато те си тръгнаха след 1 часа, направи ми впечатление, че почват да стават що годе регулярни. Започнах да засичам, но бяха ту на 10, ту на 20 мин, ту на 5... Изкъпах се, обръснах се добре от долу, контракциите не спираха. Повъртяхме се с мъжа ми и към 3 часа му казах да си ляга, аз ако има нещо ще го събудя. Легнах на дивана и засичах на 15 мин. Задрямала съм около 2 часа през които не знам дали съм имала контракции. Като се събудих около 5.30 часа започнах да засичам и забелязах, че зачестяват. Към 6.30 ч бяха на около 5-7 мин. Събудих мъжа ми около 7 часа. Пооправихме се, закусих и към 08.30 ч тръгнахме към МД. По пътя сякаш пак спряха контракциите. Имах лошото предчувствие, че като ме прегледат ще кажат, че все още нямам никакво разкритие и ще трябва да се приберем в къщи. Пристигнахме в приемното, дойде лекарката и ме качи на магарето. Прегледа ме и възкликна: Браво, моето момиче: 6 см, изгладена шийка! Направо ми падна камък от сърцето. Направиха ми клизма(не е въобще толкова неприятно), гледаха ме на видеозон и след това се запитхме към родилна зала. Междувременно аз звъннах на акушерката, но за съжаление тя се оказа извън София, но се обади на една от дежурните акушерки с молба да ме поеме. Като пристигнахме в РЗ, въпросната акушерка ме посрещна, каза, че Нели Маринова лично се е обадила за мен. Настаниха ме на леглото и последвва стрес за мен. От едната страна ме погнаха да ми слагат абокат, от другата да ми вземат кръв, а лекарката да ми спука водите. Знаех, че като ми спукат водите ще почнат баш болките. Възраха ме за апарата да следят тоновете и контракциите. В стаята имаше 2 стажантки, които гледаха уплашено. Започнах да треперя цялата. Закучи се пукането на водите. Нямаше контракция, за да ги спукат, а и се оказа, че са много дебели ципите. Попитах за еп. упойка, но акушерката ме отряза любезно, че няма да имам нужда от такава, защото бързо се развиват нещата. От уплаха ми спряха съвсем контракциите. Решиха да не бързат да ми слагат окситоцин и да пукат водите, а да ме оставят малко.  Излезнаха от стаята, но аз не спирах да треперя. Попитах може ли да свалят коланите и да ме пуснат да се разхождам, акушерката се съгласи. Следващият един час връторих из стаята, пишках през 5 мин. контракциите бяха от време на време, почти спрели. По едно врмее влезна лекарят, който е шеф на екипа, погледна ме и вика: Я легни да те прегледам. Легнах - все още 6 см.  Реши, че вече ще пука водите, за да започне раждането. Отново почнах да треперя. Видяха зор с пукането, но успяха. Почнах да мрънкам за упойка. Пак ми отказаха. Акушерката седеше до мен и ме разпитваше разни неща, явно, за да ме разсее, но аз мислех само за предстояшите болки и липсата на упойка. Появха се някакви контракции, които бяха на често, но траеха само по 10-15 секунди и не много силни, поне според апарата. Епидурална, искам епидурална! Само това повтарях.  Акушерката въздъхна: Ок, щом искаш ще викна анестезиолозите. Дойдодоха двете анестезиоложки, почнах да ме подготвят. Като дойдеше конракция дишах дълбоко, все още владеех болката. Беше поносима, аконтракциите кратки, но пусти страх... Поставиха я, като ме предупредиха, че не слагат голяма доза, защото съм на финала. Последва преглед- 8 см разкритие, главичката слизаше. Дозата беше слаба и все още усещах болката от контракциите, вляха ми още една. Краката ми се затоплиха някак си, болките останаха на същото ниво - поносими, но контракциите вече бяха много начесто и по-продължителни, т.е болката доста притъпена. Постоянно ме питаха: Не ти ли напъва? Но нищо не ми напъваше. Пуснаха окситоцина. По едно врме тоновете на бебето взеха да падат доста. Размърнориха се, че така ставала при епидуралнта, за това били против. Аз обаче знаех, че е от окситоцина, а не от упойката(Илиев ми беше казал за това). И излезнах права, защото веднага го спряха. Тоновете се оправиха. Последва преглед, без да казват нищо веднага вдигнаха степенките за краката свалиха долната част на леглото и го префацонираха на магаре. Запалиха лампата и я насочха към мен. Чудех се какво сава. Пълно разкритир ли имах? Та още не бяха почнали контракциите на 1-2 мин?! Обърнаха дръжките към мен и ми казах да се хвана. След това извикаха: Напъвай! Ама пълно разкритие ли имам? Да, имаш? Не ти ли напъва по време на контракция? Не, усещам само някаква болка. Последва контракция. Напън, поемане въздух и така общо 3 в рамките на кнтракцията. Насърчаваха ме, казвха ми,ч е много добре се справям. Втора контракция с 3 напъна. Чух доктора да казва, че бебето било в лоша поза за изгонване и можело да се закучи.  След това чух: Бурзо, епизитомия, че ще се разкъса. Цепнаха ме. Нова контракция - 2 напъна и чух как всички извикаха - не напъвай! В тоя момент усетих огромно напрежение и натиск от долу. Бебето излизаше. След 30 секунди се разикаха: Браво, мамче, момченце! Няма такова щастие! Рзревах се, чух го как изплака, показаха ми го и неонатложката го отнесе. След малко го върнаха позабърсан, казаха, че тежи 3200 и е 50 см и ме попитаха дали искам да ми го сложат до мен. Аз естествено потвърдих. Сложиха го в една количка точно до мен и почнаха да ме шият. Усещах как ме боцват и се развиках. Пристигна веднага анестезиоложката  с една инжекцийка и ми каза, че малко ще подремна. Така и стана. След около 20 мин се разбудих и учудена запитах дали от анестезията съм се успала. Тя кимна с глава. Чувствах се ободрена, освежена. Шиенето току що беше приключило. Посиках си телефона и звъннах на мъжа ми, който седеше от вън и му съобщих новината. Помолих да го пуснат. След малко дойде. Не са ми слагали торба с пясък. Селд 2 часа ни отнесоха към 12-ти етаж. Чувствах се отлично, само краката ми малко бяха изтръпнали от упойката. След няколко часа дойде акушерка, за да преповива бебетата и ме посъветва да го сложа на гърда. Веднага засука моя лакомник. И така цяла нощ ми вися по циците. Само да го мръдна и рев. На сутринта вече бяха сериозно разранени. А кърма все още нямах. Дадоха ми едно мехлемче да се мажа, което ми свърши много добра работа. Общо взето това е около моето раждане. Спукаха ми водите към 12 часа, а в 14 часа Борис изплака. Не съжалявам за епидуралната, за толкова наплашена жена, като мен, тя просто беше спасение. Говорих после с анестезиоложката и я попитах дали наистина според нея се забавя раждането. Тя  врътна очи и тихо ми каза: Няма такова нещо. Те просто не обчиат да се слага упойка на жените, по-спокойно им е , като няма. За съжаление в Бг това се приема, като глезотия. За мен не е нормално тези крясъци, които се чуват из залите. Всичко това може да бъде избегнато. каза, че няма отражение също упойката и в/у бебето, няма и в/у майката. Единсствено имах слабо главоболие, като страничен ефект на дугия ден. Но с едно хапче парацетомол, бързо го оправихме.
Виж целия пост
# 361
Благодаря ти, Стар

Звучи вълнуващо и както ти сама каза - успокояващо имайки предвид ти колко беше наплашена предварително.... хайде сега почивайте си и свиквайте заедно с малкия   bouquet
Виж целия пост
# 362
Въпрос към ЛЛЛ!;Кърмя и дохранвам,понякога се цедя и давам  с шише.Купих си чай на ХИП,тъй като изцедената кърма е 40 грама,но през хранене.Иначе на 3 часа не напрягат.Та въпроса ми е друг ,не пряко с кърменето.......От началото на бременноста все ми става лошо,припадах често,с анемия съм.По време на операцията НВ ми падна на 89,с ампули се опитахме да го вдигнем.В момента не знам колко е.Ще го изследвам,само малко да даде хубаво време за да изляза.Та опитах вече 10 дни без кафе,кола шоколад,но днес ми стана лошо,зави ми се свят,полегнах,поспах,но главата отзад ме боли,тупти ми като се навеждам.Та искам да питам,какво мога да ям,опитах с бял шоколад,преди час се изцедих,и мъжът ми ми направи мляко с нес,сега го пия,тъй като ще  му дам да суче около 12 часа.
Виж целия пост
# 363
Честито на новите майчета!!! Да са им живи и здрави бебоците newsm51 smile3525 newsm51 smile3504

Виж целия пост
# 364
Star много ти благодаря за разказчето  bouquet
Полезно ми е, не че не знам какво да очаквам, но точно защото знам и паниката е голяма Confused
Виж целия пост
# 365
манинка, до сега практиката тук в темичката показва, че вторите раждания са доста по-лесни. За успокоение и на ЕМА_ЕС също ми прави впечтление, че ние "старите чанти", с попорастнали деца, като мен, елзи, Валентина се справихме доста добре с раждането. Дейзи също, но тя е по-млада. Само й е голяма разликта м/у децата. Като ме преглеждаха долу в спешното и преди да се качана на магарето лекарката ме разпитва кое раждане ми е. Отговарям й, че е второ, но първото преди 12 години. А тя възкликна: Оле, майче, като първо ли ще го раждаме сега? Дай да видим какво е полоежението? Прегледа ми и възкликна: браво, моето момиче - 6 см разширение, изгладена шийка!
Виж целия пост
# 366
Честно казано,много по-добре е да знаеш какво да очакваш,отколкото да си в неведение PeaceПървия път и идея си нямах за какво става въпрос.Питах сестра ми кое е най-гадното и много ли боли като раждала преди мен,а тя ми отговори,че най-гадното било като ти сложат торбата с пясък на корема CrazyИ аз,овцата,й се вързах Joy
Втория път вече знаех,бях се подготвила физически и най-вече психически и мислех много позитивно!С мъжа ми отидохме в болницата,позвънихме на вратата и ми отвори една санитарка.Пита ме за какво съм.Много ми беше на устата да й кажа,че идвам да я видя,ама се сдържах.Казвам за раждане,а тя ми вика :Ааа,то не се ражда с усмивка!Лесно не се става майка #CrazyЗа малко да успее да ми убие позитивността,ама не й се дадох Mr. Green
Ели,мерси за разказа!Чаках го с нетърпение HugРадвам се,че всичко е минало нормално и не толкова болезнено за теб!
Виж целия пост
# 367
Добре дошли на новите бебета!

Старлет, добре дошла! Чудесен разказ!  ........Блазе ти вече.......
Виж целия пост
# 368
starlet Peace за старите чанти hahaha стари ама лачени WinkДЕЙЗИ ми е  наборче тя-викаш да се на плаша-раз-два и го изстрелвам-ох,дай Боже Praynig Де да знам,аз си мисля че ми е забравил ораганизма,ама щом казвате,дано последвам статистиката.........Утре съм на тонове..тцтц,хората родиха забравиха,ние се влачим още...пууу ooooh!
Виж целия пост
# 369
Starlet.....направо ми напълни душата с твоят разказ, надявам се че и ти като мен си останала доволна от раждането си в МД Simple Smile)))

ангелче..., относно шевовете мен ме шиха с резорбиращи се конци, при мен е първо раждане и отнесох бая шеф и кройка, защото и малкият реши да излиза едновременно с ръката и главата, та отнесох 3 външни шева, на 7-8 ден вече паднаха,но нямах никъкъв дискомфорт при ходене и по малка и по голяма нужда. До колкото знам от мои познати много е важно кой и как ще те зашие, аз засега не съм се престрашила да видя каква ще е разликата преди и след раждането относно секс-а,но искренно се надявам да няма такава  Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 370
Честито на всички мами, които вече си гушкат бебоците  bouquet  bouquet

Да ви питам кой има желание да се занимава с темата, като родя няма да мога вече??
Виж целия пост
# 371
Айде, честито и от мен ! Бъдете живи и здрави, нови мами !   bouquet
Виж целия пост
# 372
*starlet* - благодарско за разказа от мен!

Подейства ми адски обнадеждаващо... От своето първо раждане някак си останах с впечатлението, че съм се разминала на косъм с една наистина проблемна ситуация, но по настоящем малко от малкото започвам да се самоуспокоявам, че след като веднъж е бил проправен "пътят", сега нещата ще минат по съвсем различен начин... за добро...  Hug
Виж целия пост
# 373
Честита радост на новите майчета  bouquet
*starlet*, добре завърнала се Heart Eyes Радва ме разказа ти. Имало баланс във Вселената значи Wink
_JenY_, как е малкият пич?  Grinning дойде ли ти сЪрце на място вкъщи? Simple Smile
Пепито, направи си изследване на хемоглобина при първа възможност. И имай предвид, че кърменето доста изсмуква силите. Ако можеш си почивай повечко, къщната работа няма да избяга...
BoBoDeS, пожелавам ти докато се чудиш и маеш дали и как да предизвикваш раждане- да вземе да тръгне бебето само и всичко да мине леко и неусетно Peace
Спящата и Ralipo да се явят на отчет как се възстановяват и бебетата как са Mr. Green

Аз още съм 2 в 1 и съм доволна, че избутах дотук. Днес последно ще пия магнезий и после ми остава малко до заветната дата  Praynig Вечер задължително имам болезнени контракции, но не са на равни интервали и ги приемам за нещо нормално. Чакам с нетърпение срещата с малката пришълка, която не спря да се върти като свредло в корема ми  Mr. Green Heart Eyes
Виж целия пост
# 374
_JenY_, как е малкият пич?  Grinning дойде ли ти сЪрце на място вкъщи? Simple Smile
Да да, в къщи си е друго.  Laughing
Малкия е добре за сега / пу пу /, ама как ще го опазвам от каката незнам. Тя ми е с температура, кашли като магаре и сополива. Вчера идва педиатърката в къщи да види Светозар, та прегледа и нея. Изписа АБ,сироп и за пръскане в устата. Сега едвам и свалих тая температура ooooh! Бягам между единия и другия и така.
Айде и при тебе не остана. Доки те чака  Stuck Out Tongue
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия