Зима съска като гъска, АВГУСТинчето от смях се пръска!

Ех, супер много се дразня на странични коментари за това как си гледам детето и кое е правилно и кое не. Много е лесно да даваш съвети като не ти се случва на теб, много е лесно да имаш какви ли не теории и да съветваш хората. Аз самата съм имала какви ли не теории преди да родя. Да, но сега нещата са различни, защото детето ми си има своите особености и общи правила не важат. И аз имам трудно дете, което никога не спи по цяла нощ и т.н. И ми е много гадно като някой започне да ме поучава и да ми обяснява, че е въпрос на навици и едва ли не ние сме я научили така.... Ох, да не започвам и аз по темата, защото ставам бясна направо.
В крайна сметка никой не може да се меси в това кой как си отглежда детето. А отстрани винаги е много лесно...
Хубав ден на всички и не позволявайте никой да ви развали настроението с недомислени коментари!

 

Благодаря ви момичета за предложенията. Масата е страхотна и ме е яд, че я изтървах тогава. Сега ми идва много скъпа. Възможностите ми за подарък са малки - 40лв, като сме се комбинирали с една приятелка. Мен за това ме е яд за уокъра, понеже идеялно се вписваше в сметките.

За "съветите" от познати хич не им се връзвам вече. Всеки да си гледа детето, както на него си му харесва. То акъл много лесно се дава. От съвети няма нищо лошо, но да ти се кара някой как си гледаш детето... айде стига 

Ох,момичета,много ми е тежко и реших да ви споделя...Дени заспа сега,а аз седя и си го гледам и плача..Проблемът е,че се обвинявам,че напоследък съм много изнервена и все ми е лошо и не съм пълноценна като майка...Страшни угризения имам,направо се изяждам,че така сякаш пренебрегвам детенцето си,на моменти му повишавам тон и съм раздразнителна,а той не ми е виновен миличкия...Просто се нуждае от внимание,а аз не мога да му го дам в момента..Толкова искам и другото си бебче,но Дени ми е целия свят,така съм го чакала и съм го изстрадала,а какво правя  сега?!Старая се толкова много,а сякаш не успявам да съм каквато бях преди-няма ми я енергията,трябва да се пазя,да не го вдигам...Извинявайте,че ви натоварвам,но просто наистина ми е адски мъчно...

Аз те разбирам, защото го изпитвах дълго време след раждането на Миро, а и все още се случва на моменти. Все си мисля, че пренебрегвам Андреа, а после се самоубеждавам, че положението не е толкова страшно. Ние сме свикнали да обгрижваме напълно първото ни дете, цялото ни внимание да е за него и когато се наложи да делим времето и за другото дете или както е в твоя случай, не се чувстваш добре - ни е мъчно. Как има хора, които гледат по 3,4 и повече деца - те просто се стараят да обръщат внимание на всяко дете, колкото и малко да е времето, но е от сърце. Пък и дори малките деца имат нужда от време, в което да са сами и да се занимават нещо. Не искам да те плаша, но по-натам, когато се роди бебето, това чувство ще се засили при теб. Събери информация как родители с повече деца съумяват да се занимават с тях и психически се подготвяй. Аз си имам такъв план - след като се приберем от градина ги пускам в нас да повилнеят пред телевизора, докато приготвя за вечеря. После вечеряме всички заедно. След това ги пускам децата за обща игра до към 21ч, като преобладаващо се занимавам с Миро. Към 21ч оправям Миро за спане и от 21ч до 22.30 вниманието ми е изцяло на разположение на Андреа - четем, пишем, рисуваме, играем  и така докато си легне и тя към 22.30. Тогава остава времето за мен и мъжа ми . А съботите и неделите гледаме да ги разнообразим с излизания и общи семейни занимания.

mikimik, аз на такива съвети бих отговаряла по следния начин - "Не знаеш какво изпускаш, най-щастливия нощен сън е когато си прегърнал съкровищата си". Аз нямам проблеми със спането на Миро, но от време на време (2-3 пъти седмично, може и не за цяла нощ) си го взимам при мен, за да си го гушкам. Толкова ми е мило да си го гушкам и да си спим заедно. Пък и сега е момента, когато порасне, няма да ми дава да го прегръщам и целувам

tolinka, разбирам те прекрасно  . И не знам как да те успокоя, защото самата аз едва се справям със собствените си терзания, спрямо децата. Дени усеща и знае, че безкрайно го обичаш, а това е най-важното за него в момента. Говори му за бебчето, обяснавай му защо вече не можеш да правиш някои неща с него и той ще те разбере - децата ни не са бебета вече и усещат и разбират много  .

Нацелувай малчо и погали коремчето!

Подкрепям,че разбират всичко,друг е въпроса,че не могат се изразяват още.КОгато й давам малки задачки,ме учудва колко много неща разбира,даже,такива,които не са й били показвани и казвани досега.

tolinka- не мога да дам съвет,момичетата с повече деца ще ти подскажат,кое е най-правилно.

Това е на тази цена
http://igrachki.biz/2010/07/19/fisher-price-muzikalna-lampa-morska-zvezda/

Ние имахме такава лампа и Ники доста и се радва даже и до днес.

tolinka, само предполагам колко ти е тежко, но ще намериш баланс, сигурна съм 

tolinka, разбирам те напълно. Не мога да опиша чувствата си в момента, в който трябваше да тръгвам за родилното за да се роди второто ми дете. Беше през нощта, целунах сина си и знаех, че сега излизам, а при връщането в къщи вече нищо няма да е същото. Големият ми син беше на 2 години и 7-8 месеца, но той беше центърът на нашата вселена. Все още е гальовен, той е много умно и чувствително дете. За това и въпреки ранната си възраст осъзна какво се случва и имаше ходене по мъките /мисля, че съм разказвала историята за заекването, да не се повтарям сега/. Наистина животът на всички се променя, но обичта не намалява. Чувствам сърцето ми да бие и за двете деца по равно. Има страшно много примери покрай мен как е предпочитано едното пред другото дете, повярвай ми, умът ми не го побира. Та нали и двете човеченца са живяли в мен, с мен, и двете душички са си мои. И третото ни дете е напълно планирано, решихме, че е по добре още по малката разлика, за да могат да свикват и те в живота заедно, а не да се борят за нашето внимание и обич. За това пак имам притеснения разбира се как ще се приеме новият член на семейството, но вече минала по този път, за нещастие видяла и негативни последици тогава, сега вече смятам, че знам как този път ще има само радост в къщи. Само да добавя, че синът ми тогава спеше с мен, мъжът ми започна нова работа, с изключително много командировки, на няколко месеца успяваше да се прибере, майка дойде да ми помага. Кърмех бебето и й го давах да го гледа. Излизахме с голямото ми дете, играехме, спяхме заедно, а на малкото се радвах само като го нямаше големият ми син или през нощта.
В родилното като бях си мислех, че е по добре през целия престой детето ми да не идва да ме вижда. Останахме една седмица обаче и карах нашите да го водят с тях тайничко да мога да го гледам от прозореца без той да ме види. Късно осъзнах, че това е било грешка. Този път се надявам да излезем още същия, най късно следващия ден, както казват е практиката тук, само всичко да мине по живо, по здраво. Но дори и да се наложи да останем една нощ обезателно ще искам да ми доведат децата да ги видя и те мен. Какво е говорел на баба си като ме няма ще спестя, защото и сега плача. Като дойдоха на изписването първото нещо беше да ме попита "Мамо, къде беше, аз толкова те търсих, а теб те нямаше".
Слушай сърцето си, то ще е най големият ти съветник.

Деси, благодаря много! Явно аз съм запомнила друг пъзел и си търся нещо несъществуващо в нета  

Толинка, и аз не мога да те успокоя, че скоро ще мине този период. Все още се чувствам ужасно виновна пред Мими, че докато тя все още има огромна нужда от мен, аз няма да съм на 100 % на разположение. Сякаш и крада от нашето време. Все още не усещам такава привързаност към бебето (колкото и лошо да звучи), но честно казано и докато не поех за първи път Мими в ръцете си не съм си представяла, че мога да обичам някой така. Затова и съм сигурна, че когато ТОЙ се роди ще го обикна както и Мими, и ще съумея по някакъв начин да разделя грижата и да умножа обичта! Сега игрите ни с Мими са повече да четем книжки, да редим конструктор, пъзели и много рядко са гонене или такива щури неща. Все си взима столчето и сяда до мен и се занимаваме. Отдала съм се на 1000 %, като в същото време гледам да я оставям и сама да се заиграва, защото пък ако играем само двете ще е още по-трудно след това. Но ми е толкова мило и гузно, че искам да сме си постоянно заедно. А за момента за постъпване в болницата - изпитвам истински ужас, че ще сме разделени.
mikimik, Tyriseta много точно го е казала - за мен няма по прекрасно усещане от това да се гушкаме вечер и да спим тримата. Честно казано съм се зарекла, че ако можем второто дете няма да го учим да спи при нас и в същото време ми е толкова хубаво да спим с Мими. На моменти имаме кошмарни вечери, когато е отгоре ми, когато рита много, но пък и в кошарата да е пак ще имаме такива, че и много повече сигурно. И най-важното - виждам, че тя има нужда от нас! Тя ни търси, посреднощ ми търси ръката, понякога ни гушва, просто тя има нужда от нас и докато това е така - ние ще сме там. И на мен все ми мърморят, че не трябвало да сме я научавали да спи на тишина, че не трябвало да спи при нас и т.н. Но пък само и единствено аз и съпруга ми си носим последствията от това и щом ние сме решили така да е - така ще е!

agnesana, а ТОВА също е оригинален вариант. Аз много исках, но така и не се наканих да купя ииии никой не се сети да ни подари

Благодаря ви от сърце за подкрепата,момичета!Знам,че тук наистина ме разбирате и затова споделих....Обичам до болка Дени,както и всички вие изпитвате същото към децата си,просто на моменти трудно намирам баланса,а и хормоните си казват своето...Ненапразно са казали,че най-сладката и тежка роля на света е тази на майката!

Ще се справиш с всичко:) Има много любов в теб, усещам го  Хормоните са ясни , че объркват нещата- само период е ,ще мине и това!

Ние се натръшкахме болни, след седмица почивка.. Явно смяната на климата нещо не ни се отрази с малкия- излязох по-кекава от него. Първа се разболях, сега и 2мата сме на антибиотици. Снощи беше с 39Т , не можем да я свалим цяла вечер.. какво ли не пробвахме. Дано довечера да спим, че съм мармалад.
Много съм се изнежила покрай тази зима- ние си излизахме за кухнята всеки ден ( около 30 мин разходка задължителна почти ).. но явно не е било достатъчно. Мисля и аз да си взема нещо за подсилване на имунитета, че това дето ме събори беше егати вируса- лежах 3 пълни дни.. Днес вече съм малко по-добре. Дано на дребния да му мине бързо. Че и таткото дава признаци да се заразява.. Скапана работа. Всеки познат ,които чуя е болен! Пазете се , че сега като се позатопли стана страшно! Пред кабинета на докторката днес  имаше две яслени групи почти

Марина бързо да се оправяте. Моята комшийка е мед сестра при личната ни и онзи ден идва да слага последната ваксина на Зар та се заприказвахме. Каза че тепърва започва страшната грипна вълна и до сега това не е било нищо. Направо си ме успокои жената. Болниците били пълни и вече почти не приемали пациенти, та каза много да се пазим до колкото можем.
Последният път ни лекуваха с Инфлуцид и тя потвърди, че имало ефект от него.

Замислихте ме с любовта и грижата към две деца. Баба ми усърдно дели децата си. За всичките говори с любов, но дъщеря и е най най най, а синовете и... кучета ги яли. Кофти си е. Майка ми и тя го изпта на нейн гръб това делене и я виждам как се старае да угажда и на мен и на сестра ми и гледа да не ни дели по никакъв начин. Замислих се, че сега гледате да прекарвате максимално време и да обръщате максимално внимание на децата, за да компенсирате по нататъшната си невъзможност да сте на 100% с тях. НО няма ли да е по фрапиращо децата да свикнат с вас толкова много и изведнъж като се появи бебето и не можете да им обръщате на 100% цялото си внимание. Според мен това ще е по травмиращо за тях. И аз незнам какво да кажа. Рано или късно и това ше ми дойде до моята глава и тогава ще знам вече какво ви е на вас сега, но за момента ми е нещо далечно.

MaPuHa88, с хексалгин опитахте ли?

Здравейте момичета,
Tolinka, нормално е да минаваш през такива емоции. Запомнила съм една поговорка от моя близка и в тежки моменти си казвам: „И това ще мине“ . Убедих се, че каквато и да е разликата на децата, винаги има момент на ревност. При нас също беше особено тежка ситуация. Марти 6 г. беше  №1 докато се роди Дари и в един момент – кралят беше детрониран от поста си. Преживя го доста трудно. Аз направих грешката да ги и зпратя да спят с баща си в неговата стая, с цел да може да се наспива и да не го буди бебето, а то се получи обратния ефект – беше казал на баща си : Тате ,мама защо вече не ни иска? Като го чух това, се наревах едно хубаво и след това се натъркаляхме всички на спалнята. Миналото лято пък ми направи страхотен синузит  и то много интересно – от натрупан гняв и яд. Трябваха ни няколко месеца докато се справим със ситуацията. Много е трудно да лавираш непрекъснато между двете деца, а и трябва да ти остава и време и за теб и за съпругът ти – мисия невъзможна понякога. Както и винаги ще ти остава угризението, че вечно някого си ощетил. Аз лично за себе си взех решение – когато правя нещо с някой  , му се отдавам изцяло. Ако играя или се занимавам с Марти – се занимавам само с него и гледам Дария да не е при нас. Ако играя с Дария, то е само с нея. Вечерно време ги пускам двамата да беснеят, докато приготвим вечерята и малко след вечеря.