Здравейте
Дълго време се чудех дали да пусна моя тема тук. От скоро съм една от вас, както се досещате от заглавието на темата - от Коледа
Историята е банална и скучна, с нищо по-различна от историите, които чета тук. Женени сме (или по-точно - бяхме) от три години, имаме момченце на годинка и един месец. Преди да се оженим, имахме връзка в продължение на 8 години. За които осем години се убедих, че въпросния човек ме обича с цялото си сърце и никога, за нищо на света няма да ме предаде, да ме изостави. Изтърпял е не малко от мен, и си заслужи любовта и доверието ми. Обичах го и приех да се оженим. Минахме през две години проблеми, за да имаме дете (извънматочна бременност, операция и т.н.). Когато забременях като по чудо съвсем спонтанно, бяхме на върха на щастието. След раждането на сина ни обаче, той започна да се променя, и то така, че не исках да вярвам, не исках да видя, намирах оправдания и си мислех, че детето е голяма промяна и трябва време да свикне. Карахме се все повече и повече. Декември 2011 г. беше някакъв ад. Заяждаше се с мен, обиждаше ме без повод, изобщо престана да се грижи за детето (не, че преди това се е грижел, но все с нещо се включваше). Направо все едно в това тяло влезе друга душа. Твърдеше, че е депресиран, че аз съм се била държала много лошо с него... Че не издържал... Не веднъж на тези му думи отговарях, че както не съм го накарала насила да се ожени за мен и да живее с мен, така няма и да го карам да остава с мен насила, та като не издържа - прав му път (тези ми думи основно е неговото описание на моето лошо държане към него). И точно на Коледа (и преди първия рожден ден на детето
)си събра багажа с думите, че му трябвало малко време да се "съвземел" , изнасял се временно (при майка си и баща си), но щял да се върне. След Нова година по телефона ми каза, че не било временно и се разделяме. Идваше да види детето поне по два пъти в седмицата, но на мен не ми понася да го виждам (все още). Та му казах, че когато иска да види детето - да заповяда, но аз няма да съм тук, а майка ми. От тогава идва само в неделя. Не се и чуваме. Развод все още нямаме.
Кога при вас дойде момента, в който престана да ви пука? Все си задавам този въпрос - кога ще престане да ме интересува и да си задавам хиляди въпроси, и да се питам защо стана така... Голям шок беше за мен, знам, че с времето чувствата и емоциите се притъпяват, отшумяват, но четейки вашите истории и споделен опит се чувствам по-спокойна, че наистина и при мен всичко ще отмине. Благодаря, че ме прочетохте, знам, че съм поредната с такава история, но имам нужда от вашите истории и опит и това да знам, че не съм сама
Виж целия пост
Дълго време се чудех дали да пусна моя тема тук. От скоро съм една от вас, както се досещате от заглавието на темата - от Коледа
Историята е банална и скучна, с нищо по-различна от историите, които чета тук. Женени сме (или по-точно - бяхме) от три години, имаме момченце на годинка и един месец. Преди да се оженим, имахме връзка в продължение на 8 години. За които осем години се убедих, че въпросния човек ме обича с цялото си сърце и никога, за нищо на света няма да ме предаде, да ме изостави. Изтърпял е не малко от мен, и си заслужи любовта и доверието ми. Обичах го и приех да се оженим. Минахме през две години проблеми, за да имаме дете (извънматочна бременност, операция и т.н.). Когато забременях като по чудо съвсем спонтанно, бяхме на върха на щастието. След раждането на сина ни обаче, той започна да се променя, и то така, че не исках да вярвам, не исках да видя, намирах оправдания и си мислех, че детето е голяма промяна и трябва време да свикне. Карахме се все повече и повече. Декември 2011 г. беше някакъв ад. Заяждаше се с мен, обиждаше ме без повод, изобщо престана да се грижи за детето (не, че преди това се е грижел, но все с нещо се включваше). Направо все едно в това тяло влезе друга душа. Твърдеше, че е депресиран, че аз съм се била държала много лошо с него... Че не издържал... Не веднъж на тези му думи отговарях, че както не съм го накарала насила да се ожени за мен и да живее с мен, така няма и да го карам да остава с мен насила, та като не издържа - прав му път (тези ми думи основно е неговото описание на моето лошо държане към него). И точно на Коледа (и преди първия рожден ден на детето
)си събра багажа с думите, че му трябвало малко време да се "съвземел" , изнасял се временно (при майка си и баща си), но щял да се върне. След Нова година по телефона ми каза, че не било временно и се разделяме. Идваше да види детето поне по два пъти в седмицата, но на мен не ми понася да го виждам (все още). Та му казах, че когато иска да види детето - да заповяда, но аз няма да съм тук, а майка ми. От тогава идва само в неделя. Не се и чуваме. Развод все още нямаме.Кога при вас дойде момента, в който престана да ви пука? Все си задавам този въпрос - кога ще престане да ме интересува и да си задавам хиляди въпроси, и да се питам защо стана така... Голям шок беше за мен, знам, че с времето чувствата и емоциите се притъпяват, отшумяват, но четейки вашите истории и споделен опит се чувствам по-спокойна, че наистина и при мен всичко ще отмине. Благодаря, че ме прочетохте, знам, че съм поредната с такава история, но имам нужда от вашите истории и опит и това да знам, че не съм сама
То 11 години вярваш на един човек, а той накрая те предава, та как да повярвам на съвсем нов и непознат човек.
Не е казано, че трябва да се събираш с някой, да създаваш семейство, но пак ще започнеш да търсиш мъжко присъствие. Аз мислех също като теб, че ще си остана сама до края на живота си, но ей ме на, с връзка и предложение "да се връщам при вас". Така че, бъди силна, горе главата, и продължавай смело напред. 
Ама това от бившия ли? 
Живота няма как много да го променя - детето е още малко, не ходя на работа, гледам го вкъщи по цял ден сама... Е, излизаме на разходки (сега - не, заради тъпия сняг и студ), имам чудесна сестра, също с дете на годинка, и и ми е голяма опора... По алкохола не си падам, но иначе хич не ме интересува здравословно ли е... ако ме кара да се чувствам добре. Та общо взето - нищо не помага, да му се не знае... 
да го метнеш от 6-тия етаж...или поне един тиган по главата 
абе,губех си времето,общо взето.