Какъв тип съпруга сте?

Я да мълчите, моята баба ми е безценна, защото до мин.година се раздаваше за сина ми! Безценна е тая помощ, сега само искам да ми е жива и здрава!

Клем, на теб пък защо?

Щот' си нямам. 

От завист, да знаеш! 

Имам баби-помагат ми много.Живи и здрави да са ми.Много различно отношение имат към възпитанието на детето.На бавачка не бих я оставила-ще полудее женицата и ще напусне без време
Колко майки се молят поне за глътка въздух.Има баби,които отказват да гледат внуците дори за час два вечер колкото мама и тати да изпият едно кафе спокойно.По площадките всички ми викат "блазе ти" и аз си блазя.Като има градини и баби това не значи,че си обявила развод с детето Но много често и не е определящо за стопляне отношенията с мъжа или за глезене само двамата.

На мен ми е голям айляк, когато дъщеря ми гостува на бабите и дядовците (живеят в други градове).
Хем ми е мъчно за нея и ми липсва, хем пък разпускам максимално, разполагам изцяло с времето си, излизам когато ми кефне, прибирам се когато ми кефне...Абе, хубави са си такива глътки въздух от време на време.

Мен пък новата тенденция отдадеността и вниманието към детето да се приемат за екзотика ме кара да недоумявам. Бебешкото плуване и Монтесори да се  приемат за - без извинение - изгъзици може да се случи основно при хора, които просто не познават методите от личен опит и не са виждали пред очите си ползите от тях. Мотнесори няма нищо общо с обучението в битови дейности.

Нямаше (и все още няма) по-голям противник на т.нар. "ранно детско развитие" от мен. Струва ми се дебилиада децата да тръгват на училище научени да четат, отчасти да пишат, да смятат, с един говорим чужд език вече ... за какво им е първи клас тогава?!? Че и втори. Обачеее... това са реалностите. И изискванията. И ако не се понапрегнеш малко, детето просто започва с такъв неравен старт, че жал да ти стане. То самото не се чувства добре. Видях не един и два такива трагични примери, плюх си на убежденията и научих моето хлапе да чете и на разни геометрични трикчета, преди да проговори като хората (достави ми адско удоволствие). Това е положението, какво да направя, да го пратя в гората?!

Децата на тези, които са направили кариера, грижили са се за себе си, не са се оляли през бременността и са успели да си пуснат егото във ваканция, докато поотрасне хлапето, имат шанса да бъдат обгрижени и формирани по завиден начин. Разликата много се набива в очи, не мога да не го призная. Човек може и да "изгледа" децата си "между другото", понеже няма неизгледани деца, ама ... Въпрос на избор са тези неща, всеки си знае за себе си.

И най-сетне по темата: аз съм съпруга, много омъжена за съпруга си. Не смятам, че този факт е в ущърб на индивидуалността ми, както е популярно да се смята напоследък. Да си добре придружен в живота ти дава възможност да се разгърнеш в много други области, така се получи и при мен. Детето получава много внимание, но когато става дума за спалнята, на нея спим мъжът ми и аз, детето си е в своята стая. Това, мисля, е една от индикациите кой за коко е омъжен. НЕ мога да съм омъжена за детето си, това е ... нездраво. Аз съм му майка, не жена и той трябва да схване разликата. ИМа хилряди теми тук за мъже, които не са я схванали и мама е единствената звезда на небосклона  

Saule - какъв стар , децата - от едн апроста детска - си отиват подготвени за първи клас. Който вкъщи имал време - може малко повече да ги понаучи. Другите - просто малко повече се напъват първите класове. После идва ред на индивидуалните способности. Най-амбициозната мама - може да има дете с посредствени успехи, а това на по-демократичен родител - доста повече да му се отдава ученето...Но да се ходи на английски за бебета е смешно определено 

Напроти, Соле, зная каква е идеята при Монтесори, защото съм се интересувала и в момента продължавам да се интересувам сериозно от детско развитие почти професионално (защото все още нямам правоспособност, която лично за мен е важно, за да се работи по правилата)! Накратко, тъй като на родителите им е много по-важно да се занимават с кариерата си и нямат време за децата си, цялата методика на Монтесори всъщност прави това, което би трябвало да се прави с детето в домашни условия (но в градините Монтесори) - от ученето и вземането на участие в елементарни битови ситуации, до ученето на цветовете,видове тъкани, игра, наблюдения и др. За мен това са елементерни неща, базови, които децата научават спонтанно вкъщи, стига някой да се занимава с тях. Ако не майката, най-често в нашите културни условия това са бабите. Не е някакво чудо невиждано тази методика, а просто обслужва културните и икономически особености на западняците - малкото семейство от майка, баща и дете, липсата на ежедневен контакт с по-възрастното поколение на бабите и дядовците, даването на децата по детски заведения още от бебешка възраст. Работата е там, че просто всичко това е  опаковано в една шарена хартия от приповдигнато настроение и вързано с една шарена панделка,гъделичкаща егото на родителитте. Прост маркетинг!

За английския за бебета може да поспорим. Макар моето "бебе" да не ходи на нарочни курсове, а аз да му ги провеждам  резултат го имам на лице, може и ти да го видиш във ФБ.

Не съм съпруга официално (т.е. за пред държавата), но съм съпруга много повече от други, дето са се разписали на заветния документ.
В този смисъл се чувствам омъжена за мъжа си, за децата - като плод на семейството, което сме, и за дома, но не в смисъла на недвижимия имот, а чувството за дом, което сме си създали!

Аз ли мога да го видя? Значи съм повече от тъпа, защото не знаех коя си  

Наистина, Вилико, наистина!   

Накара ме да мисля зад ника кой стои - нещо, което почти никога не правя във форума, защото просто ми е все тая.
Имах подозрения, най-вече - заради прическата обаче 

А защо не си го за писала на курс я кажи?

Мдам, никаква друга причина не може да има за създаването на методиката на Монтесори, освен мързеливите да се грижат за децата си родители, които най-нахално хукват на работа, навърши ли детето годинка.
Андариел, без да се обиждаш, ама тези работещи родители с такова омерзение излизат изпод клавишите ти, като да са ти най-омразното нещо на света, първопричината за всички беди и злини на света. Ще кажеш, че ние не сме станали хора като са работели майките ни.
Аз лично не се обиждам, защото съм абсолютно уверена в житейския  си и родителски избор и няколко поста не могат да ми променят мнението (това го пиша, за да не решиш, че нещо съм се обидила, не съм). Ама това натвърдване на зарязалите децата си по бавачки, баби и градини вече много взе да ми бърка в очите, имам чувството, че в твоите постове за друго не се говори - независимо каква е темата, ние говорим колко е водата в краставицата. Що така?