Благодаря Ви мили момичета!
Виж целия пост
Тя ми липсва
- Публикувана: 8 фев. 2012, 20:46 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2014, 09:01 ч.
# 31
17 апр. 2012, 23:49 ч.
Много се чудих, дали да пиша по темата.
Мила, нещата които си написала ме докоснаха дълбоко, много дълбоко.
Това са твои мисли, които знам, че те гнетят, терзаят....
Била си дете, дете! Не се вини, приеми го като сбогуване, истинското. Има някои неща, които са заседнали в теб, терзаят те, не ти дават мира, гняв, вина, болка, сълзи....по малко радост, безсилие. И те са там - вътре. Споделянето им ти се струва детинско, несъществено, мислиш си, че няма да те разберат, че ще ти подметнат дежурното - "Времето лекува" или " Помни я с добро"...и толкоз.
Хората трудно разбират, ако не са го преживяли - аз те разбирам, останах без баща.
Имам си свои болки, свои лични драми, свои мигове на вцепенение по миналото....меланхолия.
Писмото е най-добрия вариант.....ако имаш сили. Моето 2 години стои на десктопа незавършено.
Не знам.....протаквам, отказвам се, депресирам се, изтръгвам споменът, че него го няма...а знам, че е дошло време да се простя и аз - истински,... в сърцето си.
Прости се и ти- с нея и със себе си. Пък тя, тя винаги ще ти липсва
Виж целия пост
Мила, нещата които си написала ме докоснаха дълбоко, много дълбоко.
Това са твои мисли, които знам, че те гнетят, терзаят....
Била си дете, дете! Не се вини, приеми го като сбогуване, истинското. Има някои неща, които са заседнали в теб, терзаят те, не ти дават мира, гняв, вина, болка, сълзи....по малко радост, безсилие. И те са там - вътре. Споделянето им ти се струва детинско, несъществено, мислиш си, че няма да те разберат, че ще ти подметнат дежурното - "Времето лекува" или " Помни я с добро"...и толкоз.
Хората трудно разбират, ако не са го преживяли - аз те разбирам, останах без баща.
Имам си свои болки, свои лични драми, свои мигове на вцепенение по миналото....меланхолия.
Писмото е най-добрия вариант.....ако имаш сили. Моето 2 години стои на десктопа незавършено.
Не знам.....протаквам, отказвам се, депресирам се, изтръгвам споменът, че него го няма...а знам, че е дошло време да се простя и аз - истински,... в сърцето си.
Прости се и ти- с нея и със себе си. Пък тя, тя винаги ще ти липсва
# 32
18 апр. 2012, 18:30 ч.
Много благодаря,че реши да пишеш,май и аз и ти трябва да си довършим писмата,сега идва моментът,в който трябва да направя некролозите,баща ми дава аз да ги правя последните 3 години и всеки път не знам какво да напиша,слагам една и съща снимка,защото искам да я помня така ..хубава,имам и други снимки,но на тях заради болестта е слаба,с окапала косичка и ми става жал,дори не знам какво да пиша на самият некролог ...трудна работа,да понякога смятам,че да споделям е наистина детинско и някакси обаче се реших и по този начин ми олеква в душата донякъде ...имам си една касета,сестра ми е по-голяма от мен с 13 години и ме е записвала като съм била на две,и там са я записали и нея в един момент и само така си припомням гласа й,вече забравен от мен,за което се мразя ...
Болката си е болка,каквото и да се е случило,но като загубиш някого толкова близък за теб е неописуемо.
Моите искрени съболезнования за баща ти!
Виж целия пост
Много се чудих, дали да пиша по темата.
Мила, нещата които си написала ме докоснаха дълбоко, много дълбоко.
Това са твои мисли, които знам, че те гнетят, терзаят....
Била си дете, дете! Не се вини, приеми го като сбогуване, истинското. Има някои неща, които са заседнали в теб, терзаят те, не ти дават мира, гняв, вина, болка, сълзи....по малко радост, безсилие. И те са там - вътре. Споделянето им ти се струва детинско, несъществено, мислиш си, че няма да те разберат, че ще ти подметнат дежурното - "Времето лекува" или " Помни я с добро"...и толкоз.
Хората трудно разбират, ако не са го преживяли - аз те разбирам, останах без баща.
Имам си свои болки, свои лични драми, свои мигове на вцепенение по миналото....меланхолия.
Писмото е най-добрия вариант.....ако имаш сили. Моето 2 години стои на десктопа незавършено.
Не знам.....протаквам, отказвам се, депресирам се, изтръгвам споменът, че него го няма...а знам, че е дошло време да се простя и аз - истински,... в сърцето си.
Прости се и ти- с нея и със себе си. Пък тя, тя винаги ще ти липсва
Мила, нещата които си написала ме докоснаха дълбоко, много дълбоко.
Това са твои мисли, които знам, че те гнетят, терзаят....
Била си дете, дете! Не се вини, приеми го като сбогуване, истинското. Има някои неща, които са заседнали в теб, терзаят те, не ти дават мира, гняв, вина, болка, сълзи....по малко радост, безсилие. И те са там - вътре. Споделянето им ти се струва детинско, несъществено, мислиш си, че няма да те разберат, че ще ти подметнат дежурното - "Времето лекува" или " Помни я с добро"...и толкоз.
Хората трудно разбират, ако не са го преживяли - аз те разбирам, останах без баща.
Имам си свои болки, свои лични драми, свои мигове на вцепенение по миналото....меланхолия.
Писмото е най-добрия вариант.....ако имаш сили. Моето 2 години стои на десктопа незавършено.
Не знам.....протаквам, отказвам се, депресирам се, изтръгвам споменът, че него го няма...а знам, че е дошло време да се простя и аз - истински,... в сърцето си.
Прости се и ти- с нея и със себе си. Пък тя, тя винаги ще ти липсва
Болката си е болка,каквото и да се е случило,но като загубиш някого толкова близък за теб е неописуемо.
Моите искрени съболезнования за баща ти!
# 33
18 апр. 2012, 19:42 ч.
Приеми го така: била си малка и не си запомнила-това е хубаво. Поне животът така те е "пощадил". Ракът е грозна болест, нечовешка! Спомняй си майчето от този запечатан момент, покажи я и на детенцето ти, когато стане достатъчно голямо. Миг за някого, за теб този момент ще е вечност
Виж целия пост
Приеми го така: била си малка и не си запомнила-това е хубаво. Поне животът така те е "пощадил". Ракът е грозна болест, нечовешка! Спомняй си майчето от този запечатан момент, покажи я и на детенцето ти, когато стане достатъчно голямо. Миг за някого, за теб този момент ще е вечност
# 35
26 апр. 2012, 16:35 ч.
И аз не мога да си завърша това писмо и това е то ...
Тия дни се замислих за баща ми,по-скоро от вчера,помня как й биеше инжекции,водехме я навсякъде,даже помня доста неща,които ми се връщат в паметта като нереален сън,а наистина са се случили.
И той нещо не е добре човека,ама нищо не казва,наскоро беше в болница викам- за какво отиваш там,вика за кръста, а се оказаха бели дробове и т.н. като ходих до вкъщи и на масата имаше епикриза.Вчера пък казваше,че чинка ми (понеже и чичо ми (най-големия му брат почина 13 дни преди майка ми)) , че е направила гроба му с мозайка,вика и аз искам,ама нямам толкова пари,и ми стана едно тъжно и меланхолично...
Искам като съм при него да си говорим за нея , но все едно - нищо не мога да кажа и да попитам...
Виж целия пост
Тия дни се замислих за баща ми,по-скоро от вчера,помня как й биеше инжекции,водехме я навсякъде,даже помня доста неща,които ми се връщат в паметта като нереален сън,а наистина са се случили.
И той нещо не е добре човека,ама нищо не казва,наскоро беше в болница викам- за какво отиваш там,вика за кръста, а се оказаха бели дробове и т.н. като ходих до вкъщи и на масата имаше епикриза.Вчера пък казваше,че чинка ми (понеже и чичо ми (най-големия му брат почина 13 дни преди майка ми)) , че е направила гроба му с мозайка,вика и аз искам,ама нямам толкова пари,и ми стана едно тъжно и меланхолично...
Искам като съм при него да си говорим за нея , но все едно - нищо не мога да кажа и да попитам...
# 36
29 апр. 2012, 16:58 ч.
Здравей,Малката лисичка! Не знам дали е редно да споделям моята история,при положение,че все пак темата е за теб и твоята болка,но все пак ще го направя.Моят баща почина,когато бях на 15 години,също от рак.Отиде си много млад-на 40 години и много бързо,за има-няма месец. 
Майка ми реши да ни спести,на мен и на брат ми,че той е болен и ни казаха,че има язва.През месец май има събор на моето село и аз отидох.В събота с/у неделя се прибрах в 03:50 часа и телефона иззвъня.Леля ми вдигна и се разплака-баща ми беше починал,а аз дори не знаех,че е толкова болен,дори не успях да се сбогувам.Последните ми спомени с него са как му давам супа в болницата! Мъчно ми беше,че не можах да му кажа,че го обичам,че се радвам,че имах такъв баща и че направи такива хора от мен и брат ми. 
Но времето лекува,минаха 8 години от тогава,болката намалява,но празнотата-не.И на мен като теб ми е тежко,че синът ми няма да има на кой да казва дядо.
Искам да ти кажа да продължаваш напред и да помниш майка си само с хубави неща.Аз се радвам,че не можах да видя баща ми как си отива. Доколкото разбрах имаш детенце,дръж се за него,разказвай му какъв забележителен човек е била баба му и гледай напред!А дали ти е простила майка ти-убедена съм,че е.Няма майка,която да не може да прости всичко на детето си!
Прегръщам те и се извинявам още един път,че нахлух в темата ти!
Виж целия пост
Не знам дали е редно да споделям моята история,при положение,че все пак темата е за теб и твоята болка,но все пак ще го направя.Моят баща почина,когато бях на 15 години,също от рак.Отиде си много млад-на 40 години и много бързо,за има-няма месец. Майка ми реши да ни спести,на мен и на брат ми,че той е болен и ни казаха,че има язва.През месец май има събор на моето село и аз отидох.В събота с/у неделя се прибрах в 03:50 часа и телефона иззвъня.Леля ми вдигна и се разплака-баща ми беше починал,а аз дори не знаех,че е толкова болен,дори не успях да се сбогувам.Последните ми спомени с него са как му давам супа в болницата! Мъчно ми беше,че не можах да му кажа,че го обичам,че се радвам,че имах такъв баща и че направи такива хора от мен и брат ми. Но времето лекува,минаха 8 години от тогава,болката намалява,но празнотата-не.И на мен като теб ми е тежко,че синът ми няма да има на кой да казва дядо.Искам да ти кажа да продължаваш напред и да помниш майка си само с хубави неща.Аз се радвам,че не можах да видя баща ми как си отива.
Доколкото разбрах имаш детенце,дръж се за него,разказвай му какъв забележителен човек е била баба му и гледай напред!А дали ти е простила майка ти-убедена съм,че е.Няма майка,която да не може да прости всичко на детето си! Прегръщам те и се извинявам още един път,че нахлух в темата ти!
# 37
30 апр. 2012, 19:29 ч.
Не,напротив не си нахлула.Моите искрени съболезнования за баща ти,не знам защо родителите и близките ни лъжат понякога,сигурно за да ни предпазят.
Ние вчера й направихме 14 години помен,бях на гробището и си стоях там и все едно си говорих с нея,ей така на ум.Не знам 14 години минаха , а имам чувството,че времето не е много добър лечител.
Виж целия пост
Здравей,Малката лисичка! Не знам дали е редно да споделям моята история,при положение,че все пак темата е за теб и твоята болка,но все пак ще го направя.Моят баща почина,когато бях на 15 години,също от рак.Отиде си много млад-на 40 години и много бързо,за има-няма месец. Майка ми реши да ни спести,на мен и на брат ми,че той е болен и ни казаха,че има язва.През месец май има събор на моето село и аз отидох.В събота с/у неделя се прибрах в 03:50 часа и телефона иззвъня.Леля ми вдигна и се разплака-баща ми беше починал,а аз дори не знаех,че е толкова болен,дори не успях да се сбогувам.Последните ми спомени с него са как му давам супа в болницата! Мъчно ми беше,че не можах да му кажа,че го обичам,че се радвам,че имах такъв баща и че направи такива хора от мен и брат ми. Но времето лекува,минаха 8 години от тогава,болката намалява,но празнотата-не.И на мен като теб ми е тежко,че синът ми няма да има на кой да казва дядо.
Искам да ти кажа да продължаваш напред и да помниш майка си само с хубави неща.Аз се радвам,че не можах да видя баща ми как си отива. Доколкото разбрах имаш детенце,дръж се за него,разказвай му какъв забележителен човек е била баба му и гледай напред!А дали ти е простила майка ти-убедена съм,че е.Няма майка,която да не може да прости всичко на детето си!
Прегръщам те и се извинявам още един път,че нахлух в темата ти!
Не знам дали е редно да споделям моята история,при положение,че все пак темата е за теб и твоята болка,но все пак ще го направя.Моят баща почина,когато бях на 15 години,също от рак.Отиде си много млад-на 40 години и много бързо,за има-няма месец. Майка ми реши да ни спести,на мен и на брат ми,че той е болен и ни казаха,че има язва.През месец май има събор на моето село и аз отидох.В събота с/у неделя се прибрах в 03:50 часа и телефона иззвъня.Леля ми вдигна и се разплака-баща ми беше починал,а аз дори не знаех,че е толкова болен,дори не успях да се сбогувам.Последните ми спомени с него са как му давам супа в болницата! Мъчно ми беше,че не можах да му кажа,че го обичам,че се радвам,че имах такъв баща и че направи такива хора от мен и брат ми. Но времето лекува,минаха 8 години от тогава,болката намалява,но празнотата-не.И на мен като теб ми е тежко,че синът ми няма да има на кой да казва дядо.Искам да ти кажа да продължаваш напред и да помниш майка си само с хубави неща.Аз се радвам,че не можах да видя баща ми как си отива.
Доколкото разбрах имаш детенце,дръж се за него,разказвай му какъв забележителен човек е била баба му и гледай напред!А дали ти е простила майка ти-убедена съм,че е.Няма майка,която да не може да прости всичко на детето си! Прегръщам те и се извинявам още един път,че нахлух в темата ти!
Ние вчера й направихме 14 години помен,бях на гробището и си стоях там и все едно си говорих с нея,ей така на ум.Не знам 14 години минаха , а имам чувството,че времето не е много добър лечител.
# 38
30 апр. 2012, 19:40 ч.
Времето не лекува съвсем. Просто притъпява малко болката, докато в един момент нахлуе пак и пак. После пак отшумява и така, кръговрат.
Виж целия пост
# 40
1 май 2012, 21:12 ч.
Малката лисичка,говори си с нея.Аз съм сигурна,че близките ни ни чуват.Аз някак си не мога да говоря с баща ми,но много често го сънувам,особено след като родих.И винаги има някакво послание сънят ми!
А защо близките ни крият-ами,честно казано,аз се радвам,че не присъствах,когато баща ми е починал.Просто не мога да си представя как щях да си го спомням,мисля че щеше да ми е много по-тежко.Затова съм благодарна на майка ми!Той самият също не знаеше,че умира!Ох,много тежка тема,но се надявам да ти олеква като споделяш за това,макар и с непознати.
Виж целия пост
А защо близките ни крият-ами,честно казано,аз се радвам,че не присъствах,когато баща ми е починал.Просто не мога да си представя как щях да си го спомням,мисля че щеше да ми е много по-тежко.Затова съм благодарна на майка ми!
Той самият също не знаеше,че умира!Ох,много тежка тема,но се надявам да ти олеква като споделяш за това,макар и с непознати. 
# 41
3 май 2012, 16:37 ч.
Майките прощават всичко, твоята също ти е простила. Историята ти ме разплака. Аз изгубих баща си преди година и половина също то рак. Отиде си след точно една година борба. До последно беше на крака, залежа се само 2 дни и на третия си отиде. Много ми липсва и ми е много мъчно. Имахме още много неща да свършим заедно и още много моменти да изживеем, но болестта ми го отне така неочаквано. Беше много жизнен и работлив човек, не го свърташе на едно място. Въпреки че беше на 78 години когато се разболя, работеше до последно. Даже казваше - да се оперирам, че напролет ще ме викат на работа. Аз също много неща не можах да му кажа. Последният ми спомен е как го изпратих с линейката към болницата и останах вкъщи, ако нещо е необходимо, да занеса по-късно. Обадиха ми се след няколко часа, че е починал - САМ. Тъпите доктори пратили майка ми за епикриза в другата болница и като се върнала, той си е бил отишъл. А аз съм задрямала вкъщи и го сънувах, че уж ме вика, а не е при мен. Мъчно ми е, че не бях до него в този момент. Много ми е мъчно, че не познава приятелят ми, няма да ме види как се омъжвам и няма да види и бъдещото ни дете. Надявам се да ми е простил, че не бях до него, а той винаги е бил до мен.
Виж целия пост
# 42
3 май 2012, 20:18 ч.
Моите искрени съболезнования
Тежко е да загубиш толкова обичан човек ...
Виж целия пост
Тежко е да загубиш толкова обичан човек ...
# 43
4 май 2012, 16:54 ч.
Сигурна съм,че си й искала прошка хиляди пъти, ако не пряко, то в мислите си. А и като написа това. И съм сигурна,че ти е простила много пъти, не се измъчвай. Майките всичко прощават.
Виж целия пост
# 44
4 май 2012, 19:58 ч.
Искрено се надявам да е така
Виж целия пост
Сигурна съм,че си й искала прошка хиляди пъти, ако не пряко, то в мислите си. А и като написа това. И съм сигурна,че ти е простила много пъти, не се измъчвай. Майките всичко прощават.
Препоръчани теми