Моля, научете ме да бъда "перде" - /социално -работническа/

  • 6 633
  • 57
# 15
Няма изход. т.е. има- напускаш. Иначе нито те ще се променят, нито ти ще свикнеш и приемеш манталитета им. Има такива хора - ограничени, лениви, не искат да научат нищо ново и нямат никакви амбиции. Живеят ден да мине, друг да дойде, не им пука че са немърливи в работата си.
Моят съвет е намери начин да смениш мястото. Млад и прогресивен човек, няма място сред такива мумии.  bouquet
Виж целия пост
# 16
E добре, ама ако шефа е свестен, харесваш си работата и заплата е добра?
Виж целия пост
# 17
По едно от ето тези, сутрин на гладно.


и по едно от тези.
Виж целия пост
# 18
 Joy hahaha
Виж целия пост
# 19
Нормално е в един дългогодишен колектив да те гледат като голяма бяла птица, особено ако е съставен изцяло от жени. Не разбирам озлоблението ти към тези ,, прости и ограничени женици ,,.
Идва там някаква си вчерашна пикла и се опитва амбициозно да разбие вече установеното положение. / Не е отправено буквално към теб /
А има и друго, в една счтоводна кантора, какво развитие и израстване очакваш да има?

Виж целия пост
# 20
Навсякъде е така. Старото и установено най-трудно се променя!
 Mr. Green Mr. Green
Виж целия пост
# 21
Ами слязох им на нивото, поне по отношение на работата. В началото им казах, дайте да правим нещата по моя начин, защото така и така. Ставаше въпрос за писане на текстове и предложих да има по-гъвкав стил, по-лаконичен изказ. Да, ама нивото им беше такова, че за тях добър текст е с много удивителни, с много прилагателни, изобщо- примирания на гимназистка. Е, пунтирах, доколкото мога, докато не наеха по-малко чел човек, който не го тревожи, че ще пише по този начин.

Сега се занимавам с други неща.

Единственото, което спасява положението, е много финият хумор, вкл. и в писането- ирония, която хора като тях няма да разберат.
Виж целия пост
# 22
Wild_rabbit ,да не си колежката от съседното бюро? Sunglasses
Аз и преди съм се оплаквала от моито колежки,ама ти направо ми скри шапката...Всичко съвпада 1 към 1...
Ще чакам за съвети, макар че аз си знам ОПРАВИЯ НЯМА!
Виж целия пост
# 23
Съвети има за всякакви случаи, но за работа с глупави хора не мога да кажа как става. На мен ми е невъзможно. Мога да се правя на перде, но реално глупостта в работата крайно ме изнервя, когато се налага да завися от нея, когато ме праща да тичам до хоризонта и обратно и прочее. Та съчувствам, за съжаление не ми е известно решение.
Виж целия пост
# 24
Решението е едно: да имаш цели наум и да си преценяваш ресурса. Ако е тъп, ще си постигнеш целите с тъп ресурс. Но мисли за тях като за ресурс.

В крайна сметка няма значение колко е умен човек, а колко е функционален. Имала съм достатъчно ситуации, в които съм нефункционална от прекален ум.

Безотказно- Изкуството на светската мъдрост от Балтазар Грациян.
Виж целия пост
# 25
Решението е едно: да имаш цели наум и да си преценяваш ресурса. Ако е тъп, ще си постигнеш целите с тъп ресурс. Но мисли за тях като за ресурс.

В крайна сметка няма значение колко е умен човек, а колко е функционален. Имала съм достатъчно ситуации, в които съм нефункционална от прекален ум.
Не знам какво имаш предвид под "нефункционален", но в глупавите хора ме дразни това, че искат всичко да се прави по максимално сложен начин, за да им придаде достатъчно важност. Те никога не признават, че бъркат, че не знаят, а вместо това пращат нови и нови хора до хоризонта. Работата ми винаги и без това е била твърде тежка, със ставане много рано сутрин и един такъв шеф само стига, за да те убие буквално. С времето виждам, че не само не съм развила търпимост към такива хора, а вече не мога да ги търпя и ден.
Виж целия пост
# 26
Имам предвид, че като ми се даде тъпа задача, мисля за по-умен начин и излизам 1. скандалджийка 2. многознайка 3. глупава. Поради това задачата не се изпълнява. Много по-мъдро е било да се правя, че изпълнявам тъпите заповеди, докато се види, че и с тях, и без тях е все същото. Ако те пратят до хоризонта и обратно, скриваш се под кривата круша и си траеш.

Имах предвид и друго- доста хора не могат да погледнат нещата отгоре, да разсъждават абстрактно, но са много емпирични и с някои прости задачи се справят по-добре. Аз със същите задачи бих се изприщила поради монотонност и липса на идея. Ама има хора, дето могат да бачкат без идея и визия и понякога дори постигат резултати.

Освен това е ценно с времето да се изработи една недосегаемост, та да не те търсят за глупости и да имаш ресурс да действаш, когато се налага.
Виж целия пост
# 27
Ей, днес пак успяха да ме изкарат извън нерви...
Много мразя някой тъпанар със самочувствие, то бива да се самозабравят някои хора ама то това е уливане...

П.П. Аз само да допълня, че моите колежки изобщо не са стари - най-голямата е 43 г.Като най-злобната от тях е на 35 г.Просто някакъв медал за злоба заслужава тая женица смачкана...Вкъщи я тъпчат, а на работа вири нос и иска нас да мачка...
Виж целия пост
# 28
когато започнеш нова работа, най-тъпото, което може да направиш е да започнеш да даваш мъдри съвети как да се подобри работния процес.
Първо се иска време новият служител да влезе в час със задълженията си и второ е леко невероятно всички да са тъпи, с изключение на теб.
Ако не промениш нещо в себе си, ще се сблъскваш с този проблем във всяка нова работа
Това ти го пиша с най-добри помисли, моля те не се обиждай, а се опитай да погледнеш и от другата страна   bouquet
Виж целия пост
# 29
И аз като Бояна, с времето търпя все по-малко. С неразбирателствата в офиса посвикнах и се посправям, пу пу, да не ми е уруки, благодарение на това, че не завися от тях. Няма да пиша повече, че четат тука и те...  Laughing
Ооох, болна тема. Почти напълно съм ги игнорирала и така, те ме джафкат, като не могат да си укротят нервите, аз даже започнах да им се хиля на моменти, безкрайна е злобата човешка...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия