Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Ливия, ако Ви е много "болно" кога и как пием кафе- заповядайте с нас, ние сме родители на деца с увреждания, а не мъртви, току виж и Вие се съживите малко

Ливия, ще ви помоля да не използвате такива тежки думи в изказванията си! Мнението ви излиза извън рамките на добрия тон, много от родителите с право приемат думите ви като обидни.

   Ливия, наричаш това да имаме деца с проблем "лична несполука".От дълго време съм в този форум,много тесногръди и некомпетентни мнения съм прочела, но твоето е наистина мерзко.
 

Момичета,
хайде да се успокоим. Безсмислено е да обръщаме внимание на думите на Ливия, която се е регистрирала  в темата ни специално, за да ни “приземи”. Всъщност, някои от вижданията й, съвпадат с нашите. Това, което ни обижда не са нейните виждания, а начинът, по който ни представя болезнени, изживявани от всички нас ситуации. Ние просто я приемаме като сборен образ на “госпожите”, чиновниците, съседите  и всякакви други хора, които си въобразяват, че са много над нас, защото техните деца са “нормални”. Но тя не знам дали знае, че понякога едно семейство има едно или две деца “в норма” и едно с проблеми. И сигурно не допуска, че ако се направи проучване в България, ще се окаже, както е в САЩ и други страни, че средностатистическите родители на аутистичните деца например са значително по-образовани, по-интелигентни и по-изявени като професионалисти от родителите на децата в норма.

Не ми се иска да накърнявам евентуалните родителски чувства и амбиции на Ливия като й задам въпроса, дали знае, че няма велико откритие в областта на техниката, направено от човек, непринадлежащ към аутистичниая спектър? Ако не бяха плеядата от изобретатели от спектъра през вековете, човечеството щеше да живее в много по-примитивни условия. Не говоря за великите саванти като Моцарт, Леонардо да Винчи, Луис Карол и много други творци, без които светът щеше да е много по-беден духовно.

Извинявам се за емоционалния изблик, но ще кажа още нещо. Често ние майките казваме, че никой не е застрахован да има дете с увреждания. А аз ще споделя нещо, което ми казват две от малкото останали ми приятелки: “Вие със сина си сте силни, умни и добри. Затова ви е дадено това дете, да направите чудеса...Аз не бих могла” А аз понякога се дразня, а понякога ми иде да изкрещя: “Не искам да съм силна! Искам да съм слаба, детето ми да е обикновено, дори глупаво, но като всички други и да доживея дните си спокойно.” Но след минути се съвземам и започвам отново да мисля какво да направя за необикновеното си дете.

Момичета, нека бъдем и силни, и слаби, и тъжни и весели, но винаги майки и на децата си в норма, и на специалните си деца! Само Бог знае, защо ни е поверил точно на нас точно тези деца! 

http://progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=6422738 ето тук обработват мнения - в темата за петицията са предложили предложенията да се пращат там за обработка относно закона.

Разбирам, че няма смисъл да се полагат някакви усилия и да се дискутират тези проблеми в консервативна и затворена общност, обременена от проблематиката на ежедневието. Всички имат право да бранят интересите на децата си, както това несъмнено и аз правя и ще продължам да правя. Истината е  видна за всички родители на деца без СОП (засега), четящи по темата и засегнати от проблема. Нарушено е  правото на децата ми, да получат качествено образование в спокойна и нормална образователна среда. Не търся конфликти.  Нахлухте претенциозното в българското училище, като изисквате света да се върти около Вас. Но не нужно да се натрапвате, за да бъдете забелязани !!! Пожелавам на всички, деца и родители, успех!

livia_tera явно не четеш . 

Нарушени са и правата на децата със СОП също, сега, а както се вижда от постовете ти - завинаги.
Натрапваме се... Как? Твоето дете има право да учи, моето също. В момента, за да получи качествени грижи моето дете плащам безумни суми. Това ми коства много - виждам детето си веднъж седмично, за да ги осигуря. Твоето дете ги получава безплатно в училище  или срешу такса в детската градина от зна м ли 50 - 60 лева такса. Това само като пример. И за да не сме забелязани, ще припомня едно предаване на Карбовски- семейство отглеждаше буквално в клетка двете си деца, вече големи. Нямат подкрепа, права, нямат нищо. Далеч от очите, без да пречат на "нормалните". Така виждам мен и детето ми. Дано си доволна. И сега, чукай на дърво, плюй си в пазвата, викай попа да не те стига такова нешо.

Извинявам се на всички, че реагирам емоционално, но ми е тежко. Надявам се , че с адекватен подход от специалисти и родители, нещата ще се получат. Но заради хора, мислещи като Ливия, ми иде да хвана лопатата и сама да изкопая двата метра. Борбата изглежда безсмислена.
pogar, teo777 и всички, които не се отказвате    

Няма да е лошо да се вслушате в собствените си съвети- за доброто на децата Ви, защото ако нашите деца утре останат както досега на дъното(не защото всички те не могат нищо, а защото някой като Вас е решил, че не могат), то утре Вашите ще ги дондуркат до живот всички- можещи, неможещи.
И както каза Охи по-горе- за вас права, за нас претенции, сега аз ще кажа- вие с права, ние натрапници.
Това Вашето не е дискусия, а някакъв извратен опит да ни убедите, че сте по-хора от нас, бъдете здрава и достатъчно силна след време да преглътнете резултатите от грешките си днес.

Охи, няма за какво , време е всички ливии, латинки и сие да разберат, че не живеят в древна  Спарта и да се научат, че всеки човек е важен, ценен и има права- такъв е живота в общество, комуто не се нрави- ей я де е пустинята.

Здравейте майки на специални деца. Аз не съм майка на дете със СОП, но както казвате "никой не е застрахован".  Много се възмутих от мненията на Ливия. Ние българите винаги сме били толерантни, но нейните изказвания ме извадиха от равновесие. От кога почнахме да се делим по този начин? Аз имах братовчед с мускулна дистрофия и не знам по-умен и добър човек от него. Като бях малка в квартала имахме приятелче с ДЦП в инвалидна количка и всички ние си играехме заедно. Той имаше страхотно чуство за хумор и още след толкова време се възхищавам на мъдростта , с която приемаше състоянието си. Не госпожо Ливия-тези деца не пречат на никого-пречат само на тези, които  не виждат по-далече от носа си. Аз нямам нищо против, напротив даже предпочитам в класа на детето ми да има детенце със СОП, защото тези деца ни учат на толерантност, търпение и мъдрост. Децата трябва да се научат, че не всичко на този е прекрасно. Трябва да научат, че има други деца , които не са имали късмета да се родят като тях здрави и да се научат да ги уважават, защото тези деца полагат много повече усилия в живота от "нормалните". И още нещо-омръзнало ми е от "свръхамбиции" -разглезените деца пречат много повече на учебния процес от дечицата с увреждания.
Пожелавам ви успех в борбата с тази прогнила образователна система и знайте, че всички нормални българи са на ваша страна.

И още нещо искам да кажа. Да махнем клишетата като това как е в Европа или в цивилизацията, защото аз смятам, че ние сме достатъчно цивилизовани, просто исторически нямаме късмет. Та-едно цивилизовано общество се познава по това как приема различните хора, защото това ни прави хора. Ние не сме животни, които изяждат недъгавите си събратя. Ние трябва да дадем възможност на всяко едно дете да се чуства обичано и на мястото си. Да му се даде право да има приятели и собствен независим живот, а не да му навираме в очите постоянно, че не е като другите. Защото само една секунда понякога ни дели от инвалидния стол и никога не се знае кога ще бъдем от другата страна на сега издигнатата от чиновниците "барикада"

Развален телефон или автогол в средата на мача?

На последната екипна среща на детето ми чух нещо, което истински ме изненада. Направо онемях за няколко кратки мига. Предавам почти дословно диалога между мен и учителката (начален курс):
- Добре, а какво ще кажете за това, че те никога не се научават да спазват правилата за поведение в училище?
- ... (тук мълча онемял, но бързо се окопитвам) Кой казва това?
- Ами, на обучението го казаха?
- На обучението ли? – още по-озадачено питам аз, защото си мисля, че учителката визира посетеното и от двама ни обучение по Функционален анализ (Functional Assessment) с лектор д-р Майкъл Пауърс, директор на Центъра за деца със специални нужди в Гластънбъри, Кънектикът и асистиращ професор в Медицинския факултет на Йейлския университет, от чиито подход в третирането на аутизма, повечето хора, присъствали в залата, останаха очаровани.
- Да, да, обучението за учители в Токуда. - Тук вече ми просветна. Става въпрос, както много от вас знаят, за обучението за учители, организирано от “Тацитус” в болница “Токуда” миналата година.
- Да, сещам се, на “Тацитус”. И какво ви казаха там?
- Ами ето, аз съм си записала, че децата с аутизъм никога не се научават на училищните правила.

Е, мили родители? Така ли е? Предлагам да гласуваме. Всеки, който смята, че детето му, диагностицирано с аутизъм, никога няма да научи правилата в училище, нека вдигне виртуално ръка. Дванайсет години са това. Хайде, нещо да научат все пак, а? Странно е, но аз виждам доста деца от аутистичния спектър, които като че ли нещо са научили от училищните правила. Да, може би още не всичко. Някои са много близко до приемливото поведение, други – малко или повече по-далеч. Но, чак никога!? Знаете ли, от чисто математическа или философска да речем гледна точка “никога” е едно твърде съмнително понятие. Дори и успоредните линии, дето никога не се пресичали, пак са под въпрос. Ето например мен “никога” няма да ме блъсне кола. Това звучи ли логично? Да, при условие, че не съществуваха коли. Но ето едно по-абсурдно твърдение: Никога няма да срещнеш човек висок 3 и половина метра, който да има зелен цвят на кожата. Никога? Защо пък не! От философска гледна точка не можеш да отричаш онова, за което нямаш познание. Именно защото човешкото знание по природа е ограничено. Ние нямаме знание за нещата, които са невъзможни, а само за онези, които са възможни. Затова е хубаво да се пазим от думички като “невъзможно”, защото това просто не отговаря на истината. Единственото, което можем да кажем е: Възможно е, защото съм го видял и имам знанието за това. Правилна позиция също е и тази: Не зная дали е невъзможно, защото нямам знания за това.
И за да не кажете, това е онзи дето чака триметровите зелени хора, ще ви кажа, че медицинските прогнози също търпят развитие и не са окончателни. Те се базират на наблюдения върху развитието на заболяването. Ако са наблюдавани 100 деца и нито едно не се научава – да, медицината дава прогноза – детето никога няма да се научи. Не забравяйте, че говорим за жива система. Живите системи се намират в движение. Променят се, влияят се от средата и се развиват. Кой може да каже дали проблемът се корени в състоянието или в нашата неспособност да ги разберем и да им поднесем правилата по такъв начин, че да ги разберат. Или пък да моделираме средата така, че да изпълнява както нашите, така и техните изисквания. Хайде, не се инатете – правили сме го за децата в норма, защо да не го направим и за тези. Но това е само на теория. На практика те си ги научават и без толкова усилия от наша страна. Само ще апелирам за едно. Ако не можем да помогнем, поне да не пречим, съгласни ли сте?
Не зная дали си давате сметка какво се случва, когато един начален учител, бегло запознат с това какво може и какво не може едно аутистично дете, запише в тетрадката си, че “ТЕ НИКОГА НЕ СЕ НАУЧАВАТ НА ПРАВИЛАТА ЗА ПОВЕДЕНИЕ В УЧИЛИЩЕ”. Ще си го подчертае с червен химикал, ще си го ламинира и ще си го закачи с кабърчета до входната врата. И всеки ден, преди да тръгне за работа, ще си го прочита, в случай, че педагогът и човекът у нея заговорят и реши да се раздава за детето. Не, тези думи ще и го напомнят всеки път: “Не се хаби, няма смисъл! Пести силите си за обучаемите! Другите имат нужда от друг специалист, не от мен. От друго място, не от това.”. Не забравяйте – това е казано от специалисти на официално (или обявено като такова) обучение на учители. Бога ми, искрено се надявам да се касае за явлението “Развален телефон”. Иначе, дошло от нашите среди, от хората, които милеят за собствените си деца с проблеми на развитието, прилича на нелеп автогол по средата на мача. Автогол, който може да обърне изхода от срещата, нали?

Замислете се, родители: Ако аутистите не могат да научат правилата за поведение, какво остава? Тоест, ако те не възприемат възпитателната страна на този процес? Остава другата  - учебната (защото ходенето на училище все още се води учебно-възпитателен процес; добиването на социални компетенции, които всъщност те правят личност, не влиза в уравнението). Остава да се справят с учебния материал. И така, какво имаме дотук? Аха – не може да научи правилата, но освен това има и проблеми с учебния материал. Е, значи нищо не става. Не мога да помогна с нищо, съжалявам.

Но не бъркаме ли “невъзможност” с “трудност”? Моето лично мнение е това. Касае се при някои деца за огромни трудности при научаването. При други деца трудностите са големи. При трети само значителни или известни. Но в никакъв случай не може да се говори за “невъзможност”. А има и друго, разбира се – как е работено с това дете, именно по преодоляване на конкретните поведенчески проблеми. Не обвинявам никого. Със сигурност има по-тежко засегнати и по-леко засегнати деца. Благословени са родителите на вторите и не бива да съдим, преди да сме “влезли в обувките” на първите. Със сигурност обаче има и родители, които при огромното си желание да помогнат, не са имали добрия късмет да попаднат на работещи за специфичния, индивидуален ум на тяхното дете решения. Може би откриването на тези магически ключове е нещо, което ще се случи в бъдеще и техните деца ще постигнат толкова желания значителен напредък. Но, моля нека не се лишаваме от магията на вярата и надеждата. Помислете, никое велико откритие не е било сторено без вяра, въпреки че всички останали са казвали, че това е невъзможно. Дали докторите, които преди 200-300 години са лекували половината болести с кръвопускане, а останалите с разходка на чист въздух, някога са предполагали, че един ден ще се правят безкръвни операции, трансплантации, ин витро или клониране? Моля ви, толкова сме назад още и толкова много имаме да научим. Моля се само нашите деца да не станат жертва на този процес. Моля се някой ден в учебниците по педагогика да не пише: “В началото на 21 век се смятало, че аутистите никога не могат да се научат на училищните правила”.

 Браво на тази дама , ако всички се мобилизираме нещата няма да стоят по този начин . Заради такива мами си струва да се борим и да не позволяваме хора които не са наясно да решават съдбата на нашите деца защото те са най - важното 

Разбирам, че няма смисъл да се полагат някакви усилия и да се дискутират тези проблеми в консервативна и затворена общност, обременена от проблематиката на ежедневието. Всички имат право да бранят интересите на децата си, както това несъмнено и аз правя и ще продължам да правя. Истината е  видна за всички родители на деца без СОП (засега), четящи по темата и засегнати от проблема. Нарушено е  правото на децата ми, да получат качествено образование в спокойна и нормална образователна среда. Не търся конфликти.  Нахлухте претенциозното в българското училище, като изисквате света да се върти около Вас. Но не нужно да се натрапвате, за да бъдете забелязани !!! Пожелавам на всички, деца и родители, успех!

Това, което знам със сигурност от прочетеното тук е, че няма да се откажем да си интегрираме децата.... съжалявам Ливия само за това, че нарани много от родителите, които сами си знаят през какъв ад минават. Никога тук не сме подминавали фактите дали и до колко пречим на останалите. Разумно сме мислили как да подпомагаме интегрирането. Не само това - самите ние станахме и психолози и логопеди, и педагози и юристи, и сурдопедагози и какво ли още не.... само и само да подпомогнем пустата система в България! Повярвай ми, ако тонът ти беше по-спокоен и ненападателен - много от майките тук щяхме да ти обърнем внимание, да помислим за обратната страна (което и правим). Мога само да кажа - радвам се, че такива като теб са все по-малко... и знаеш ли въпреки теб и мнението ти - продължавам да вярвам - че Бог не е толкова далеко и цар не е толкова високо, че да не можем да променяме системата!
Опитай се да ни разбереш - тук не правим война. Самите ние често се караме помежду си, но намираме път една към друга... нямаме нужда някой като теб да ни сочи с пръст и да ни казва колко пречим на "нормалните".

А това е петицията, за да се даде малко прозрачност и време в разискванията на законопроекта...
http://www.peticiq.com/novzakonobrazovanie

Видях, че сте дали линкове към нея, но пак да я има...