Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Тъй като от всички “увреждания” знам най-много за аутизма, който в действителност не считам за увреждане, а за паралелен интелект, ще си позволя да кажа нещо, което съм казвала и друг път по малко по-друг начин може би.

С темповете, с които се увеличава раждането на деца от аутистичния спектър по света, след двадесетина години те ще са около 25% от родовата кохорта, след още 20 години – 50%, а към края на 21 век – над 2/3. И ако сега, ние сме избраните да отглеждаме предтеча на новото население на земята, постепенно деца от спектъра ще започнат да се раждат и на хора като Ливия. Е, сигурно при нея ще са внуци. Тогава приеманите днес за деца “в норма” ще са тези, които ще трябва да се интегрират, защото мисленето им ще бъде архаично, тромаво и различаващо се от нормалните стандарти, а способностите им – елементарни в сравенение с тези на наричаните сега “аутистични”

Това не е научна или ненаучна фантастика (кой както иска да го разбира), а прогноза, произтичаща от неудържимостта на започналия процес на подмяна на биологичния вид Хомо сапиенс. Този вид се отклони от еволюционния процес, необходим за запазване на планетата Земя и живота върху нея и няма как да не бъде постепенно подменен. Едва ли ще има нов потоп, но еволюцията на вида не може да бъде спряна.

Аз също съм майка на дете със СОП. От скоро посещаваме РЦ в нашия град. Силно съм обезпокоена от факта, че ще закриват тези центрове. Виждам голям напредък и промяна в моето дете. Тя ходи с огромно желание там. Промяната в нея е голяма. Какво ще стане с нашите деца след като т. нар.
"Чл. 38. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие са общински."
Чл. 40. (1) Държавните институции в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на
образованието, младежта и науката или на друго министерство или ведомство.
(2) Общинските институции в системата на предучилищното и училищното
образование се финансират чрез бюджета на общини
(3) Частните институции в системата на предучилищното и училищното образование
се финансират при условията и по реда на закона, по който са учредени. Те получават и
средства от държавния бюджет при условията и по реда на този закон.
Защо тези центрове за подкрепа на личностно развитие ще се финансират от общините. За София и големите градове сигурно не е проблем, но за нашия областен град...много съм разтревожена. Какво ще стане с нашите деца и къде ще ги обучават. В малкия град такива специалисти не са много...

Момичета, аз се впечатлих от една статия, която констанца пусна в друга тема - http://www.dailymail.co.uk/health/article-1023351/The-great-auti … ure-children.html . В статията се говори за майка от Англия, много красива жена, която има 5 момчета с аутизъм. Описва се и трудният път по уж лечението им, а всеки ще си направи извода, че лечението е просто взимане на пари.
Та децата с уврежданият ще се увеличават - ще се увеличават децата с аутизъм, децата с ДЦП, епилепсия, умствено изоставане. Не знам това от новото време ли ще е.

И повечето родители на здрави деца  осъзнават, че грижите за децата с увреждания са наша застраховка за бъдещето. Това е нещо като създаване на здравно-осигурителна система. И щом се раждат такива деца, ще ги приемем сред нас дори и леко да забавим темпова, а ще станем и малко по-добри. А писанията на Ливия са, за да знаем с какво съзнания се сблъскваме. Но има и други мислете си за постинга на Георги

Аз искам да ви предложа да излезем със становище по членовете, направили ни впечатление и да ги изпратим до http://progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=6422738. Според мен за сега имаме най-сериозни опасения по чл. 193 и чл. 194. Много съм блаогдарна на констанца, че обърна внимание и на думите умерена умствена изостаналост. Тези думи трябва да отпаднат, защото умерените деца имат шанс да бъдат в масов клас, зависи от детето. А така сложени в закона, означава автоматично изгонени. Ще написа по-късно моето предложение по тези 2 члена.

За протестите на Ресурсните учители и ресурсното подпомагане ние подкрепяме тяхната теза, и на мен ми изглежда, че ресурсното подпомагане, прехвърлено като общинска дейност не е добре финансирано.

Момичета,
искам да ви поздравя за това, че не изпуснахте нервите си и не се втурнахте да обиждате и кълнете Ливия. Помислих си преди малко – не е ли нейното специално регистриране в нашия форум опит за провокиране на невъздържани изблици и дискредитиране на майките на децата със СОП. Да ни видят всички (включително четящите от министерството) какво представляваме – хистерични майки на увредени деца. Ние се държахме много по-достойно от някои майки на “нормални” деца, които изпадат в амок при мисълта, че някакво дете със СОП може да попречи на успешното реализиране на децата им. Надявам се тя да е изляла вече всичко, което е искала и да  се оттегли, но ако не го направи, моля ви да запазите присъствие на духа и да не отговаряте със същата монета.

Ще направя едно лирично отстъпление и ще ви върна към моя поустинг от 10.02. в тема 18, когато ви разказах, какво е казала моята първоначална учителка на баща ми за мен. От всички момиченца, чиито майки се надпреварваха да носят торти, баници и да организират тържества и бяха явно будни деца – отличнички, никоя не постигна това, което постигнах аз. Извинете ме за нескромността, но това просто е истината. Детето, което според учителката, можело да не е в състояние да завърши средно образование, постигна повече от останалите. Сигурно съм й изглеждала умствено изостанала. По онова време нямаше комисии, които да решават, кое дете става за масово училище и кое не. Родителите сами се отказваха, когато виждаха, че не се получава.
Аз имах баща, който бе неотстъпно до мен, докато се превърнах в личност, с която да се гордее и да му бъде опора на старини. Кръстих сина си на моя баща и сега той се бори за бъдещето на детето си. Мисля си понякога, че освен примера на дядо му, му помага и името.

Пиша това, знаейки че ни четат и учители. Имам прекрасни спомени от много мои учители, но не и от първата. Първата учителка на всяко дете може да го импулсира и го поведе по пътя на познанието, но може и да го срине. Това е отговорност, която не е по силите на всекиго, независимо от това, колко добре владее методите на преподаване. И за учителите важи същото като казаното от един древен деонтолог за лекарите: “Медици, включително специалисти, могат да се произвеждат в безкрайно количество, но лекари винаги е имало малко.” От всекиго зависи дали ще стане истински учител, за когото да си спомнят с благодарност и възхищение всичките му ученици и техните родители.

Таня, чакам предложението ти и ще дам принос за оформянето му, ако е необходимо. 

Pogar, в поста ти от 21.02. - 22.53 /да не го цитирам/, пишеш, че в стандарта за ПО всичко е разписано до най - малка подробност. Възможно ли е да пуснеш проекта за стандарта? Прочетох закона, но много ми е неясен, честно казано. Закриват се ПУ и се откриват центрове за личностно развитие. Да, но центърът не дава образователна степен. Едни от децата ще отидат в масово училище и евентуално може да си учат в"стаичката", а други - в центъра. Едните ще имат образование, другите - не. Кой ще прецени обективно и коректно кое дете за къде е? А пък за предучилищната, дето най ме вълнува, защото ми предстои, не ми стана ясно къде ще иде моето дете и децата като него - с по - тежки увреждания, с по - голямо изоставане в развитието, които не се обслужват сами и реално без придружител не могат? Надявам се стандарта да даде повече яснота.
Задавам въпросите си от чисто практическа гледна точка, от ежедневието. И пак ще чета закона, защото може и да не съм дочела и разбрала. Дано не досаждам с въпросите си.
А и още нещо. Мисли ли се по въпроса за информиране на семейството на дете със СОП за права, задължения, терапии, лечение, обучение? Ще дам пример: питам социалната работничка, освен дневния център има ли друго място в града, където мога да водя детето си на терапии и престой през деня до като съм на работа? Отговорът беше "ми не знам, не съм запозната". Е, оказа се, че има. А пък да ми се предложи варианта масова детска градина - абсурд. Даже не знам къде да питам биха или не биха го взели. Т.е. семейството да получи конкретна информация кога, къде, какво, как, а не да четем безброй закони, правилници и наредби.

Ohi съгласна съм със теб. Повече яснота да има. Къде бихме могли да водим децата си допълнително? Какви права имат? Точно това беше най-големия проблем в началото.Никой нищо не знае!!!!! От тук там информация...

запис

Те помощните училища и до сега  доколкото знам, също не дават образователна степен или бъркам   . Затова да не са ПУ а центрове искат. Сега има доста от нас, където никъде не им искат децата, седят си в къщи.


http://stoineff.blog.bg/novini/2012/02/23/proektozakona-za-obraz … vata-na-de.907769
 

Чета  и  плача ....и се чудя за каква интеграция вообще може да става въпрос в тази държава ,с такива нагли и безкрайно нетолерантни хора като Ливия....защо ?
Как е възможно да се нарече съдбата на всяка една една от нас "лична несполука " ,нима ние сме си избрали да бъдем майки на специални деца , каква е тази злоба ,каква е тази злъч... Ако твоято дете  има желание за учене и чете всеки ден над учебниците ,дете като моето ,което не говори и "мучи " няма да е пречка в доброто му образувание...
Не мога да го проумея как може да има такива хора като въпросната госпожа и знаете ли ,тя не е единственната ,голяма част от нашето общество е на същото мнение ....Е,какво да направим ние ,да си държим децаата в къщи без да ги показваме навън за да не застрашаваме спокойствието и доброто образование на всички останали деца в норма....
Знаете ли мили майки , чесно да ви кажа не ми пука за този проекто закон ,въпреки че подписах петицията ,знам каква борба беше детето ми да посещава два пъти в седмицата ДГ и то до обяд и проблема идваше от учителките ,не от родителите на другите деца ,които междувпрочем /децата имам предвид /много обичат моето дете и се опитват да му помагат с каквото могат ,обгрижват го и го учат да говори ...Искам някой ден детето ми да може да ми каже мамо и да може да контактува с мен ,да говори и да общува ,ето това искам с цялото си сърце ...далеч съм от мисълта ,че то ще се изучи и ще знае българси и математика....

Много съм разстроена , всекидневно се боря да променя мисленето на хората отностно нашите специални деца ,за Бога те също не са си избрали да бъдат такива...

Докато има хора като тази госпожа Ливия  ,децата ни винаги ще са отритнати от обществото и на тях винаги ще гледат като пречка и хора втора ръка...

Поли79 
И мен вчера въпросната госпожа ме разстрои и изкара извън релси. Прочети поста на Геррри от предната страница, прочети и постовете на pogar.  Има светлинка в тунела.

Охи  Четох ги ,но въпреки това болката остава ,такива "хора" си нямат и идея колко са благословенни със това да имат здрави дечица и идея си нямат през какъв ад минава всяко от нас ,опитвайки се да отглежда специалното си дете спред толкова злоба и нетолерантност около нас...

 Момичета, доста се чудех дали да се включа в темата.Повечето от вас са от столицата, или от големи градове.Имате избор за училища и преподаватели.При нас проблемите стоят малко по-различно и за учители, и за родители.За информация искам само да уточня,че не съм родител на дете със СОП, но 28 години от живота си съм отдала като учител в ПУ в нашия град. И искам да ви върна малко към темата: Преобразуватпомощните училища....
Не, мили момичета, не ги преобразуват, искат да ги закрият.Като всички деца със СОП до 5 години да преминат в масови у-ща. И още нещо доста странно за нас: да върнат децата  в семействата сякаш те не са там! Но ....всяка крушка си има опашка! С други думи да няма интернатни деца, които да остават в общежития! Сутрин и вечер децата да се извозват от и по родните им места!!! Ще попитате: какво лошо има в това - ще си бъдат при семействата! Представете си сега деца, които живеят на 40-50 км. от училището (като част от нашите!) и кажете как да ги извозваме всеки ден?! Ама семейната среда.... ами нали тъкмо, за да ги откъснем от семейната среда поне за седмица се стремим да запазим много от децата при нас! На много от тях бащите са по затвори, майките са с много ниска обща култура, голяма част от родителите са по-зле и от децата си, в свободните дни ги карат да крадат и просят.... За каква семейна среда можем да говорим! И знаете ли, макар и много мъъъъничко, но съм съгласна с Ливия.Съгласна съм с това,че учителите в масовите у-ща не са подготвени да се справят с деца със СОП. Ако някое дете с епилепсия примерно, направи гърч, дали някоя от тях ще се сети поне езика му да провери и издърпа? Добре, ще преобразуват РЦ и ще има повече преподаватели-специалисти, но....могат ли постоянно да бъдат до децата така, както сме ние до тях? И какво ще правят с едно хиперактивно дете, при това без говор? Ще го научат на минимума материал ли?! Има много неизвестни и много въпроси! Тези, които са приготвили този проект и през плет не са виждали дете със СОП в у-ще, а камо ли дете с по-тежки увреждания!
И понеже по новия проект се дава право на родителите да избират, мисля че точно от родители като вас може да излезе някаква инициатива. Не знам. Всички все още сме объркани и ако моето мнение с нещо ви подразни - просто ме прескочете!

ПП Поли, много ме затрогна постът ти.Защо не опитате в Карин дом във Варна? Там работят по програма Монтисори и TEACCH и правят чудеса с деца с доста тежки случаи.Пиша "случаи", понеже ти не споменаваш каква е диагнозата на детето ти, извини ме!

Янче ,благодаря за подкрепата 
Дани е с аутизъм и умерена умственна изостаналост ... за Карин дом нещата не са толкова прости ,там бройките им са запълнени за съжеление ,пък и колкото и да ме е срам да си го призная ,не мога да си позволя финансово пътуването до Варна 2-3 пъти в седмицата

Янче, не мисля че си ни подразнила, а поста ти е много правдив. Аз през последните 2 години си поставих за цел да се срещна с деца с по-тежки проблеми и видях, че нещата не са лесни. И аз се чудя защо тези управници развалят Помощните училища. Зам. министърката казва има училища със 7-8 деца, ами закриите ги тях. Ако има некадърни учители, уволнете ги, направете повече проверки. Чудя се дали няма някакви окопани хора там в по централните училища и трябва чак закриване, за да се отърват от тях... Аз мисля почти като теб и не знам защо се прави.

И за интернатите трябва повече обмисляне - около нас живее една майка с дете с тежък аутизъм, детето е настането в помощно училище интернат в София. Около тях има тежка съдба, майката също не е добре психически и няма възможност да го гледа. 

Аз смятам в нашето предложение да пиша, че искаме за тригодишен срок да се прецени какво ще се прави с помощните училища и да има възможност да се трансформират и в специални училища както тези за децата с увреден слух и зрение. Ще пусна след няколко часа предложението.
 

 Поли, не е срамно да не можеш да си позволиш финансово това, но до колкото знам таксите са според дохода и често са символични (20-30 лв).При това може да бъдете настанени в някое общежитие и да изкарате цялата седмица там. Дори за седмица колегите вършат чудеса точно с такива деца.При това обучават и родителите, които могат да продължат сами в къщи. Виж, със свободните места...
Таня, в нашето у-ще имаме 100 деца от няколко общини.Условията ни са супер: модерно общежитие с баня (много от децата идват некъпани от "хубавите " им семейства), с компютърни кабинети, игротеки... За училището няма да говоря - не само базата ни е чудесна, но и учителите са все специалисти, имаме психолог, логопед, мед. лице, а от догодина щяхме да имаме и рехабилитатор...Ноооо!!! И най-фрапантното е, че ВУИ също остават