Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Ако това ще те успокои- аз живея в сравнително голям град - Пловдив и сина ми е единствен в училището си с ресурсен учител , та и тя препуска между училища , вкл. и извън града... На сина ми се "полагат" 3 учебни часа седмично ресурсно подпомагане- естествено ги взимат наведнъж защото тя няма възможност да се разкарва... На всичкото отгоре сина ми среща сериозни затруднения по англейски език а деня в който идва тя дори нямат английски!!!И не смея да я обвинявам защото още в началото ми се извини че само този ден и пасва на програмата ! А и  случайно бях свидетел на разговор между ресурсната и класната на сина ми. Рес. попита за какво се уползотворяват парите които училището получава допълнително за сина ми / не знаех но когато детето е на рес. подпомагане от министерството се плащат и сега допълнително пари/ . Най- искренния отговор от класната беше - " Скъпа няма какво да се лъжем- всичко отива за фонд заплати! Едвам сме закърпили бюджета!"

Момичета,
моля прочетете внимателно предложението ми за писмо до министъра, което е основано на това, направено в петък от Таня. Можете да добавяте текстове или да правите предложения. Аз, а предполагам и Таня ще се опитаме да ги оформим като част от този текст.

Не мисля, че ще има някакъв голям ефект, но считам, че сме длъжни да си кажем болките, опасенията и съображенията. Това ще ни даде поне морално основание да протестираме, ако нещата не се случат според поетите обещания.


Уважаеми г-н Министър,

   Ние сме майки на деца със СОП, значителна част от които принадлежащи към т.нар. аутистичен спектър. Запознахме се подробно с проекта за закон за предучилищното и училищното образование едва след публикуването му на сайта на повереното Ви Министерство.
   В последвалата дискусия на пуснатата от нас тема “Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекта за образованието”, се включиха майки на деца със СОП, участвали в работата по проекта, за да ни обяснят смисъла на предлаганите промени
   Въпреки това, ние бихме искали някои текстове да бъдат по-категорично и ясно формулирани, още повече, че не се предвижда издаването на наредби и други поднормативни актове.
   1. Дефиницията на “приобщаващо образование” (§1, т.4. от “допълнителни разпоредби” представлява принцип, отнасящ се изобщо за децата и учениците, а от проекта за закон (напр. чл.22, визиращ държавните образователни стандарти се вижда, че касае само децата със СОП. В такъв случай, не би ли трябвало дефиницията за приобщаващо обучение да е по-конкретна и да не звучи като лозунг, а да визира децата със СОП?
   2. Ние оценяваме добрите намерения  за трансформирането на помощните училища в Центрове за подкрепа за личностно развитие, които да включат в структурата си и сегашните ресурсни  и логопедични центрове, изразени в чл. 26, където “приобщаване” се използва вече в общоупотребимия в българския език смисъл. В алинея 3 на член 49 обаче се казва, че “Центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1”. Алинея 4 пък казва, че “Устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие се уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет.” Означава ли това, че някои общински съвети могат да решат да не включат например т.4 “ресурсно подпомагане на деца със СОП и хронични заболявания?”
   Ние тълкуваме алинея 1 от чл.194 от проектозакона за "подпомагане" на обучението на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания в “изнесени” от детските градини и училищата  паралелки и групи в центровете за подкрепа за личностно развитие като практическо решение за извеждане от детските градини и училищата на водещите им сетакива деца.
   Напълно ясно ни е, че децата със сериозно изоставане в интелектуалното развитие, самообслужването и тежки поведенчески проблеми ще трябва да бъдат обучавани в други центрове, приемници на помощните училища. Бихме искали обаче промяната да не е само в наименованието, а и в създаването на много по-добри условия за развитие на тези деца, което очакваме от държавните образователни стандарти по ал. 2 т.7 и ал.4 от чл.22, с които не сме запознати и за които разбираме, че все още не са напълно готови. 
   Бихме искали тези стандарти да осигуряват оптимален брой добре подготвени педагогически кадри, психолози, логопеди, рехабилитатори (т.е. норматив на тези кадри в съответствие с броя на децата в центъра). Държим освен това на тези по-тежко увредени деца да се осигурят възможности за спортуване и извънкласни занимания 
   Предлагаме 3-годишен срок на наблюдение върху ефективността от функционирането на тези центрове при задължително външно оценяване с участие на родителски организации и при сериозни отклонения от стандартите за работата им, да се създаде законова възможност за превръщането им в Специални училища.
   4. Особена тревога предизвикват у майките, чиито деца са вече в масовите училища и са повече или по-малко успешно интегрирани/приобщени, както и у майките, които отчитайки реалистично състоянието на децата си, се надяват това да стане членове 191 и 193. Според ал.2 на член 191 “в група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до 3 деца и ученици със специални образователни потребности”. Според ал. 3 пък “броят на децата и учениците в конкретна група или паралелка може да бъде по-голям от посочения в ал. 2 по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците към регионалното управление на образованието с разрешение на началника на съответното регионално управление на образованието, ако на територията на населеното място няма друга група или паралелка, която да осигурява същото по вид образование.” Колко по-голям може да е броят на децата със СОП в една група или паралелка? Трябва да се отчита глобалното нарастване на децата със СОП и особено на децата от аутистичния спектър, който в редица икономически развити страни е вече над 1% от последните родови кохорти.
   Логично следва лесното разрешаване на проблема чрез прилагане на чл.193 – организиране на специални паралелки или групи. Това решение крие огромни рискове за лишаване от възможности за интегриране/приобщаване на всички деца от аутистичния спектър,.включително и тези без никаква умствена изостаналост, а просто поради по-големите или по-малките им поведенчески особености, правещи ги особено нежелани за учителите. Отделянето им в специални паралелки просто ще лиши стотици аутистични деца от най-необходимото, което би могло да им дадат детската градина и училището – възможностите да се учат на адекватно поведение от връстниците си в норма.
   Различните тестове за определянето на степента на умствена изостаналост нерядко дават различни стойности, а проявите на умерена умствена изостаналост са различни при всяко дете, както са различни и възможностите за компенсирането й. Затова предлагаме в членове 193 и 194 да се заличи умерена умствена изостаналост, а в член 193 да се заличи и разстройства от аутистичния спектър.
   Считаме също така, че трябва да се търси друго решение на чл.191, а не създаването на специални групи и паралелки.
   Имаме и други въпроси, но неразполагането със стандарта за приобщеното образование не ни дава възможност да ги поставим  в съответния контекст.

Тревога в Ресурсните центрове от промените в Закона за образованието
http://www.radio-sz.net/rsz/index.php?option=com_content&vie … -41&Itemid=92
Основните опасения са изолацията на децата при разкриване на специални групи и невъзможност за откриване на ЦЛР от по-малките общини.

Това са нашите най-важни допълнителни предложения, извън трите препоръки в Становището ни, които пък са най-важни за нас.

В закона е важно относно качествените оценки да се допълнят и редактират текстове, така че да е ясно, че на детето се предоставя допълнителна подкрепа по предметите, по които има качествена оценка, и по всяко време, когато покрие изискванията да може да си поправи качествената оценка с количествена. Иначе практиката пак ще е децата да престояват просто в училище, няма да се гони качествено образование и за тях, има голяма възможност да им се ограничат възможностите само до професионално продължаване на образованието и много от тях да не успеят да продължат във висше. Това е свързано и с валидирането на компетентностите, всичко по-надолу вече сме го обсъждали с тях, и то как и къде ще се редактира. Но като видим редакциите, ще пишем тук.

Важно е изрично да се напише, че специалните паралелки и паралките в Център ("изнесени" предлагаме да се задраска,отвратително е да има такова понятие), се сформират само при условията на Стандарта за приобщаващо образование. Там ще разпишем ясни ограничения кога и при какви условия се случва това.

Важно е в Екипа за личностно развитие към РУО, да има и експерт по закрилата на децата.

Важно е и в чл. 192 да се добавят нови ал. 3 и ал. 4, тук сме предложили и втория учител – помощник асистента, към Закона, но дори и да не го разпишат, ние ще го разпишем в Стандарта за ПО, тъй като закона ни оставя тази възможност.

Чл. 192. (1) В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности се подпомага от ресурсен учител със съответната квалификация по потребността на детето и ученика.
(2) Броят на ресурсните учители се определя в зависимост от броя на децата и учениците със специални образователни потребности и вида на подкрепата при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
(3) Часовете ресурсна подкрепа се определят в индивидуалната оценка на детето или ученика, изготвена от Екипа за личностно развитие, съгласно стандарта за приобщаващо образование.
(4) В индивидуалната оценка на детето/ученикът може да бъде определен и помощник на учителя.

За качествените оценки към чл. 118, ал. 7, ние имахме тези предложения за доп. алинеи, но вече сме ги обсъдили с тях и се надяваме още по-добри редакции да направят, тъй като това е свързано и с „Валидирането на компетентности“:
 
(7) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, в зависимост от постиженията им, освен количествените оценки, могат да се поставят оценки и се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията”, „справя се” и „среща затруднения”.

1. за учениците с качествени оценки по ал. 7, индивидуалната учебна програма за следващата учебна година включва допълнителна подкрепа по предмета или предметите, по които на ученикът е поставена качествена оценка.
2. през учебната година ученикът има право да полага изпити по предмета или предметите, по които има качествена оценка, с цел да покрие изискванията по тях и да бъде оценен с количествена оценка.

Важно e и да има текст, напр. в чл. 290, от който да е ясно, че МОМН има отношение и отговорност за осигуряването на достъпна архитектурна среда, например това може да е чрез съвместни политики с МРРБ, както и с общините. Защото в момента всеки прехвърля отговорността на другия, а пък децата се носят на гръб по стълбите.

Към чл. 291, ал. 1, предлагаме още една т. 5:

Чл. 291. (1) Средствата за развитие на училищата и детските градини включват средствата, предоставени от държавния бюджет за:
1. основни ремонти и придобиване на дълготрайни активи;
2. подобряване на качеството на обучението;
3. развитие на педагогическите специалисти;
4. библиотечно-информационно осигуряване;
5. обучения и подготовка на учители и непедагогически служители във всяка детска градина и училище, които да работят за прилагане на приобщаващото образование.

teo7777,
Последният ти постинг е за наша информация, че сте направили такива предложения пред работната група или предлагаш да ги включим в писмото?

Настоящите РЦ си остават в сегашния вид, просто конкуренцията за предоставянето на качествена и ефективна услуга ще е много по-голяма, сега няма никаква, всички останали Центрове, които се създадат в бъдеще, ще са допълнителни. Училището/градината, заедно с родителите, просто ще ползват най-качествената и удобна им услуга. Например разкрити такива в самото училище/градина, от самите родители и училище. Това е цялата работа, разбива се монопола в/у децата с увреждания,който се държи сега дъражвните ресурсни центрове, и парите отиват там, където им е мястото, където е детето. Родителят заедно с училищния екип, правят оценката, плана, програмата и избират най-добрите услуги за детето. А ресурсния учител става задължителен в училището, за всяко дете, което има потребност от него, като часовете са толкова, от колкото има нужда детето.

Констанца, за информация, просто днес пак ги пускахме, а и тук непрекъснато се коментират точно тези неща.

Констанца, много добре си написала предложенията и притетесненията, супер са. Всичко ми хареса и съм съгласна, но особено ми хареса т.1 за Дефиницията за Приобщаващо образование, аз също изобщо не я харесвам тази, ама вече съм вдигнала ръце, сто пъти им изпращахме друга. Ето тази:

•   Приобщаващо образование е процес, който отчита различията в образователните потребности на всеки ученик и дава отговор на тези различия, чрез приобщаване в обучението, културата и общността. Приобщаващото образовние е подход, който зачита различията в обучението и се фокусира върху способностите на детето и ги развива, а не върху липсата на способности. Приобщаващото образование цели да даде на учители и ученици усещане за комфорт в различността и да им помогне да възприемат тези различия като предизвикателство, което обогатява образователната среда, а не като пречка.

Днес се срещнах с нашата ресурсна и тя каза, че има проблем с професионални паралелки за такива деца. Има в момента три деца, които са седми клас и две от момичетата искат нещо готварство, та няма такова нещо в София, а най близкото е в Банкя, но не е подходящо дългия път за децата.

В тази връзка предлага да се настояваме родителите разкриване на паралелки за професионално обучение като обществено хранене, студено хранене, дърводелство, градинарство и т.н, децата да имат свободен достъп до такива паралелки. И още до 10 клас да придобият някаква професия и да отидат подготвени на работа, а не тепърва да ги учат.

Относно ресурсното обучение спомена, че към всяка община да са ресурсните, защото самите училища са към общините и е по-добре да са под една шапка.

За София специално е подходящо, бързо да се извърши прехода, за да не се разкъсват между ресурсен център и училищата в които са.


Центровете за личностно развитие да кажат колко ще са, защото сега са 24 района, та на колко района ще са един център  


Просто давам идеи, предложението да ви гледам децата остава, за тези които ще ходят.

А много ни дразни и присъствието на деца с "физически увреждания" в по-следващата т.6, след горната:

6. „специални образователни потребности” на дете и ученик са образователните
потребности при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания,
умствена изостаналост, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на
способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески
разстройства.

Какви специални образователни потребности има ученик само с физическо увреждане и съхранен интелект, единствената му потребност е относно архитектурната среда. Примерно единия му крак е по-къс, изцяло му е съхранен интелекта, само физически увреждания има, или пък е претърпял злополука и има увреждания на крайниците.........?! Сега всички тия деца автоматично попадат в кюпа на СОП, и може да започнат да им се правят едни индивидуални планове, програми, обучения.....

Деца дори с диабет и напълно съхранен интелект отиват на такава оценка.

Точно това се случва с новия закон. Към всяка община може да има не един, а неограничен брой на практика, центрове за предоставяне на ресурсни услуги. И не само за предоставяне на ресурсни услуги, но и на други, които имат и много социални функции и са не по-малко нужни за децата с увреждания. Областите с ресурсни центрове в момента са 28.

Е те поне, както и всички с хронични заболявания, се спасиха от етикета СОП, само децата с увреждания не можахме да спасим от тоя белязващ ги Етикет. Системата много си го харесва, доценти, професори, ресурсни, пишат дисертации, наУчни трудове, проекти..... А в цял свят на всички межуднародни конференции се чудят как да се отърват от това чудо, и да го насочат към специалната педагогика, т.е. към системата, не към децата. Още декларацията от Саламанка предупреждава и за етикета СОП и за всякакво обучение на "специални" хора, че опасността да води до сегрегация и изолация от най-ранна възраст, оттам и през целия живот е много голяма.

 
Аз лошо се изразих, тя точно хвалеше новия закон.

  Обърнете моля ви внимание на написаното от Анет, че всеки може да пише и при желание да се включи в работата по Стандарта за ПО. Само един пример за илюстрация ще дам, майка от Сливен, със собствени усилия и външно финансиране прави 2 Центъра към училището си, където е детето й с увреждания. Един до 4 клас и един за по-големите. Без грам интерес и подпомагане от Ресурсния им център. Сега ще помагат на децата си, само докато има пари отвън. Според новия закон, ще могат да ползват първо средствата отпускани от държавата до общината за тези услуги, държавата, обърнете внимание какви изисквания им е написала на общините в закона, за стратегии, за планове, специално за тези услуги, после ще може да се финансират и от самото училище. Парите отиват в общината, в училището и след детето. Не само родителите, всички НПО, общините, училищата, ще могат да ракриват центрове. И не само за ресурсна подкрепа, всичките им сега задължителни специалисти, дето само ресурсния е видим, другите са мираж, но и за социално-здравни услуги. ЦЛР са три типа. Сега парите отиват навсякъде, само не и там, където трябва, където е детето. Отиват към ресурсните центрове, помоющните/специалните училища. И монопола на всички специалисти и подкрепа се държи там. Сега и пари и цялата подкрепа, отива в обикновеното училище. Една част като задължителна, другата като възможност, в зависимост от оценката на екипа. Подкрепящите услуги стават действително подкрепящи, а в Центъра са масовите градини и училища, където е детето.