Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Основните участници в приобщаващото образование са родителят, обикновения редови учител, децата от класа, и всички останали в градината/училището. Останалите деца, родители, учители, директор, цялата общност. Това са най-важните участници. Наравно с родителят, следващият най-важен е редовия учител. Специалнисте специалисти са подкрепящи. Дори и без тях обикновения учител може да случи чудеса и има не малко примери за това, стига да е такъв по призвание, а пък ако е и обучен и квалифициран да прилага приобщаващото образование, добрите практики ще се умножат многократно. Освновните най-важни участници, от които зависи всичко, са в обикновената градина и училище, не извън тях.

На мен също ми хареса как Констанца е формулирала предложенията. Но само едно нещо не ми хареса /Констаца, моля да не ми се сърдиш/, а именно " Ние сме майки на деца със СОП, значителна част от които принадлежащи към т.нар. аутистичен спектър." и "   Логично следва лесното разрешаване на проблема чрез прилагане на чл.193 – организиране на специални паралелки или групи. Това решение крие огромни рискове за лишаване от възможности за интегриране/приобщаване на всички деца от аутистичния спектър,.включително и тези без никаква умствена изостаналост, а просто поради по-големите или по-малките им поведенчески особености, правещи ги особено нежелани за учителите. Отделянето им в специални паралелки просто ще лиши стотици аутистични деца от най-необходимото, което би могло да им дадат детската градина и училището – възможностите да се учат на адекватно поведение от връстниците си в норма". Разбирам, че в темата са по активни родителите на деца с аутизъм, но според мен не бива да се разделяме на родители на деца с аутизъм, с епилепсия, с дцп, с хидроцефалия, с комбинация от всички изброени, примерно. Различните диагнози на децата и степента на увреждане, предполагат и различните им нужди. Да не казвам и че деца с еднаква диагноза, могат да са с доста различни потребности. За мен проблемните текстове в закона, са проблемни за всички.

Охи и другите мами,
доста мислих върху чл.193 и продължавам. Той и чл.194 са истински дискриминационни и отварят не вратичка, а широка порта за изхвърляне на много деца от масовото училище. Секирата ще бъде особено голяма по отношение на децата от аутистичния спектър, защото точно те най-много дразнят и пречат на учителите в осъществяването на “учебния процес”. Те са тези, за които специалистите от “Тацитус” казват на обучаващите се педагози, че не са в състояние да научат и се придържат към правилата за поведение в училище. Едно средностатистическо детенце с болест на Даун или някаква друга форма на леко/умерено умствено изоставане е кротко или не създава особени проблеми, а децата от спектъра можеш да разпознаеш само след няколко минути общуване по поведението им. Това го пише и в Американската класификация – разпознаваеми от останалите хора са дори лицата от спектъра с най-леката (1-ва степен).

Едно дете от спектъра може да е не високо, а ми свръх високо функциониращо и да е дори даровито/“гениално” в някоя област на познанието, изкуствата и т.н., но щом има диагноза от аутистичния спектър – ВСЯКАКВА, може по чл.193 да бъде сложено в отделна група/паралелка. Там то ще се затвори и ще обезсмисли всичко направено от родителите му, психолозите и логопедите  до този момент. Защото аутистичните деца само изглежда, че не имитират и не се учат от останалите. Това могат да го потвърдят майките, имащи и едно или повече невротипични деца. Сложи заедно 2 аутистични деца – резултатът в социализирането им, ще е нула, направи група от аутисти-
чни деца – резултатът ще е минус безкрайност.

Но предложението ми е да се заличат от членове 193 и 194 и децата и учениците с умерена умствена изостаналост. А сега си мисля какво правят децата със сензорни увреждания в чл.193? Ако има специална паралелка за деца с увредено зрение или слух е едно, защото обучението им е специфично, но ако се набутат в обща паралелка “шкарто” е съвсем друго. 

Моля, мами, да пишете в постингите си дали предлагате нещо да се включи в писмото и дали подкрепяте предложението за писмо. Аз така или иначе ще го изпратя до ден-два дори и да е само от мое име (разбира се ще махна началото, че сме майки и т.н.)

Искам да попитам относно помощните училища, в закона пише че до 5 години се закриват или преобразуват в общообразователни.А тук се коментира, че ще стават центрове, но това законово не е регламентирано, а ние сме в голямо такова с хубави кабинети и добри специалисти и искаме то да стане център при евентуално закриване.Но трябва законово да се обвърже, за да не се разпилеят добрите специалисти и базата да се приватизира.Ако знаете моля отговорете.

РЕГИОНАЛНАТА СЕКЦИЯ НА НАРУ ВЪВ ВРАЦА ОБСЪДИ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
http://www.narubg.org/Presscenter/view/14

И на мен ми харесва предложението на Констанца! Само и на мен като Охи, ми се иска да е насочено към всички деца. Защото мерилото в тези членове е нивото на умствено изоставане. А умственото изоставане се мери в Св. Никола / и на други места/ при спокойна обстановка и децата показват определени резултати. И съм чувала, че преди години са питали в РИО какъв ви е коефициента на IQ и по телефона са насочвали децата, само от коефициента им. След това се наслагват други фактори, синдроми, заболявания. Просто думата "умерено умствено изоставане" трябва да отпадне от тези членове, защото предполага дълги години изолация, а се мери с най-много 2-часов тест, децата се развиват.

Тео обърна внимание и аз най-накрая имах малко време да го погледна на
 чл.  118 Оценката съдържа качествен и количествен показател:
ал. 7  На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по
индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията”, „справя се” и „среща затруднения”.

Значи ли по този закон, че индивидуалната учебна програма е винаги само с качествени оценки? Защото сега знам, че може и да е с количествени. Това ми се струва голям проблем, ако индивидуалната програма е само с качествени оценки. И предлагам да напишем нещо подобно на предложението на Тео, че детето може да се яви на изпит и да продължи с количествени оценки.

Тези индивидуални обучения са другият начин за изолиране на децата - кротките ще си стоят в клас, ще ги направят на индивидуална програма, ще пишат "среща затруднения" и учителката няма да се занимава с това дете. Това е другият начин да се отърват от децата, те ще бъдат в клас, но без ангажимент да ги учат.

Тео в един пост по-нагоре е написала, че
Това е точно така и дано децата да случат на разбиращи учители. Няма начин да се направи дублиращо образование и на всяко дете да се осигурат 25 часа ресурсно подпомагане. Ще се обучат учителите, някои учители и сега се справят и дано да са повече.

toto, ние също се вълнуваме от помощните училища и искаме техните наследници да са места за деца с най-тежки увреждания, да предлагат грижи и развитие за тези деца. Ще следим какво се случва и там, нали има 5 годишен срок, като започне да се движи реформата ще видим.

TanyaMG, точно това исках да кажа.
Констанца, можеш да включиш в писмото, че държим да се запознаем стандарта за ПО. Четейки постовете по - горе,  оставам с впечатлението, че законът поражда много неясноти и въпроси /и в мен включително/, които би трябвало да са прецезирани именно в този стандарт.

http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/stanovishe-na-b … noto-obrazovanie/

МОТИВИ КЪМ ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

http://www.mon.bg/below/law/

И на мен този член от проекта на закона нещо не ми харесва...
Чл.118.(7) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по
индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може
да са: „постига изискванията”, „справя се” и „среща затруднения”.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4602452

Само да попитам - ресурсното подпомагане означава ли че детето е с индивидуална програма или не е обвързано ?

Още един въпрос - логопедите и психолозите  които са в момента към училищата остават ли и ще работят ли с децата със СОП?


Прочетох го , страхотно звучи , дано се случат реално нещата!

veni-b, моето дете е с ресурсен, но няма индивидуална програма в ДГ.
По вторият въпрос едва ли някой знае каква ще е съдбата на ресурсните след приемането на закона.
Логопедите и психолозите  към училищата ще си останат.

Tаня, това е едно от многото неща, по които пратихме спешни предложения за редакции, още преди официалното публикуване на проекта, няколко дни преди това. Голямата част успяха да ги отразат, въпреки малко им време. Това не са успяли. След публикуването му, с всичко каквото не бяха успяли, и за нас беше много важно, вкл. и това, го пратихме пак, слава богу ни обърнаха много внимание, цели три часа на нашите притеснения, въпроси и предложения. Много го говорихме това, то има връзка и с валидирането на компетентностите, което е нещо много хубаво, много засяга и децата, младежите и хората с увреждания изобщо, не само текста от чл. 118, но и във главата за  валидирането на компетентности трябва да се пипне, за да се оправи допуснатия пропуск. Имаме уверението от Милена Дамянова и Грета Ганчева, знам и че междувременно много работят по всички предложения. Анет Маринова също е там и споделя всичките ни предложения, много заедно сме ги мислили и умували.

Ето го пак това дето сме измъдрили ние, ама то трябва и още, например много ми харесва как са го написали БХК, (много им благодаря, че излезнаха по спешност с официалното си становище, че някои хора отчаяно се опитват да го провалят), да се напише нещо и в смисъл, че качествената оценка е само по изключение.

"В закона е важно относно качествените оценки да се допълнят и редактират текстове, така че да е ясно, че на детето се предоставя допълнителна подкрепа по предметите, по които има качествена оценка, и по всяко време, когато покрие изискванията да може да си поправи качествената оценка с количествена. Иначе практиката пак ще е децата да престояват просто в училище, няма да се гони качествено образование и за тях, има голяма възможност да им се ограничат възможностите само до професионално продължаване на образованието и много от тях да не успеят да продължат във висше. Това е свързано и с валидирането на компетентностите, Грета каза, че и там ще направят редакции за децата с увреждания.

Чл. 118, ал. 7:
(7) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, в зависимост от постиженията им, освен количествените оценки, могат да се поставят оценки и се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията”, „справя се” и „среща затруднения”.

1. за учениците с качествени оценки по ал. 7, индивидуалната учебна програма за следващата учебна година включва допълнителна подкрепа по предмета или предметите, по които на ученикът е поставена качествена оценка.
2. през учебната година ученикът има право да полага изпити по предмета или предметите, по които има качествена оценка, с цел да покрие изискванията по тях и да бъде оценен с количествена оценка.

Същата като сега, просто минават под шапката на общините, както училищата и градините. Те са част от една общност, няма никаква логика едните да са към общината, ДГ и училища, а РЦ да са към МОМН. Все едно ДГ и училището е по-маловажна структура. Точно обратното е, те са най-важните структури в Центъра, за приобщаващото образование. РЦ имат и 1 год. гратисен период, предостатъчно, за да свикнат с мисълта и ресурсните учители да се преустроят на работа и щат в самите училища и градини, т.е. да са част от педагогическия екип и състав там. РЦ и след гратисния период, пак продължавата да си работят със същите функции, на подкрепящи градините/училищата услуги, да осигуряват специални педагози, психолози, логопеди, сурдопедагози....., да работят в училищата и градините, просто ако искат да са търсени и ползвани от училищата и градините, ще трябва да предоставят качествена и ефективна услуга. На първо време няма да има почти никаква съществена промяна, поне докато не се създадат достатъчно допълнителни услуги за ресурсна подкрепа. Но там където след приемането на закона, РЦ не работят изобщо добре, училището/градината, просто ще могат да си дръпнат услугата и специалистите отдругаде. Извинявайте, ама развитието потенциала и бъдещето на Детето е важно, а не "потенциала и бъдещето" на РЦ.

Много ви моля в тая тема да спрем да се занимаваме с РЦ, а да се занимаваме наистина с Децата и най-важните неща за тях в Закона. РЦ не е сред тях, още по-малко пък Помощните училища, вместо тях трябва да има Центрове, непосредствено до масовата градина/училище, в които ако наистина са най, най, най зле, аз лично не се сещам кои са тия толкова най, най-зле деца, ама все пак, само те да прекарват по цял ден в Центъра, но пак да са си ученици и деца на масовата градина/училище. Точно така е по новия закон.

Важно за обсъждане (Таня беше писала назад). Извадила съм основните текстове в началото, които и тя е засегнала, че не е разбрала:

Глава шестнадесета
ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО

Раздел I
Финансиране

Чл. 279. (1) Държавни дейности по образованието са дейностите, които са обект на държавна политика в областта на предучилищното и училищното образование и се финансират от държавния бюджет.
(2) Държавни дейности по образованието, които се осъществяват на общинско ниво, са делегирани от държавата на общините дейности по образованието и се финансират от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.
(3) Държавните дейности по образованието, включително и делегираните от държавата дейности, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на финансите.
(4) Министърът на образованието, младежта и науката и министърът на финансите осъществяват контрол върху разходите за държавни дейности по образованието,
включително и за делегираните от държавата дейности.
Чл. 280. (1) Средствата от държавния бюджет за държавните дейности по образованието включват:
1. средства за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците;
2. средства за подпомагане на равния достъп, подкрепа за личностно развитие и за насърчаване на участието на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование;
3. средства за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на
личностното развитие;
4. средства за реализация на национални програми за развитие на образованието.
Чл. 281. (1) Субсидията от държавния бюджет за държавните дейности по образованието за частните детски градини и частните училища включва средства за издръжка на дейностите по отглеждане, възпитание и обучение на децата и учениците.
(2) С приходите от събираните от частните детски градини и частните училища такси се финансират разходи, които се извършват над осигурените със субсидията от държавния бюджет.
(3) За изразходените средства по ал. 1 частните училища и частните детски градини водят аналитична счетоводна отчетност.
(4) Частните детски градини и училища съставят периодични касови отчети за изразходената субсидия по ред, определен от министъра на финансите и министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 282. (1) Средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците в държавните и общински детски градини и училища се разпределят между бюджетите на финансиращите органи въз
основа на единни разходни стандарти за дете и ученик, определени от Министерския съвет, и на броя на децата и учениците.
(2) Средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на деца и ученици в частните детски градини и училища се разпределят между бюджетите на общините въз основа на единни разходни стандарти за дете и ученик, определени от Министерския съвет, и на броя на децата и учениците
(3) Единният разходен стандарт включва средства от държавния бюджет за издръжка за едно дете и един ученик за съответната държавна дейност, в това число средствата за възнаграждения на персонала.
(4) Единните разходни стандарти се диференцират в зависимост от:
1. дейността;
2. професионалното направление;
3. обективни географски и демографски характеристики на общината, оказващи влияние върху достъпа до образование.
(5) Освен средствата по ал. 1, защитените училища получават допълнително финансиране за издръжка на образователния процес при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 283. (1) Финансиращият орган по чл. 282, ал. 1 разпределя средствата, получени по единни разходни стандарти между детските градини и училищата въз основа на формула за всяка отделна дейност.
(2) Финансиращият орган утвърждава формулите по ал. 1 в срок до 28 февруари на всяка година след обсъждане с директорите на детските градини и училищата, които получават средства по съответната дейност. Утвърдените формули се прилагат от началото на текущата календарна година и не могат да бъдат променяни до края й.
(3) Минималните изисквания към формулите по ал. 1, включително правилата за разпределение на средствата по тях, се определят с акта по чл. 279, ал. 3.
.............................................
...........................................

Чл. 290. (1) Средствата от държавния бюджет за подпомагане на равния достъп до образование и за подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя за държавните и общинските детски градини и училища, както и за центровете за подкрепа за личностно развитие.
(2) Субсидията по ал. 1 включва средства за:
1. ученически стипендии;
2. транспорт на деца и ученици;
3. учебници и учебни помагала;
4. целодневна организация на учебния ден и хранене;
5. дейности, свързани с общата подкрепа за личностно развитие;
6. дейности, свързани с допълнителната подкрепа за личностно развитие;
7. дейности, свързани с ученическия отдих и спорт;
8. реализиране на училищни програми за превенция на ранното напускане на училище;
9. други дейности, спомагащи за повишаване на обхвата и равния достъп до образование.

Наш коментар: Няма ли да има ясно написана точка, в която да пише, че ще се включват и целенасочени средства за осигуряване на архитектурна достъпност? За какъв равен досъп говорим изобщо, при положение, че в София например, реално има само 4 училища, които наистина са архитектурно достъпни. На хартия, според общината са над 100?! По собствена инициатива направихме своя инспекция на „достъпните“ училища от списъка на СО, и реално достъпни се оказаха само 4. Информирали сме ги за резултатите от инспекцията ни, обещаха, че ще направим нарочна комисия по проблема с реалната достъпност, към СО, в която да участват и родители с деца с увреждания. В страната положението е същото.

(3) За пътуващите ученици в средищните училища задължително се осигуряват средства за транспорт, целодневна организация на учебния ден и храненето в училище.
(4) Условията и редът за разпределение на средствата по ал. 1 и 2 се определят от Министерския съвет.

Чл. 291. (1) Средствата за развитие на училищата и детските градини включват средствата, предоставени от държавния бюджет за:
1. основни ремонти и придобиване на дълготрайни активи;
2. подобряване на качеството на обучението;
3. развитие на педагогическите специалисти; тази точка е важна, тя се цитира във връзка с ЦЛР, единствено по нея получават директни средства от държавния бюджет.
4. библиотечно-информационно осигуряване;
Нова, предложения Алианса:
5. обучения и подготовка на учители и непедагогически служители във всяка детска градина и училище, които да работят за прилагане на приобщаващото образование.

Мотив: Препоръка номер 3 на ЕКСП, както и най-важното настояване от наша страна, няма по-важно нещо за случването на приобщаващото образование и оттам общество, от подготвените и обучени педагози и служители в масовите училища и градини. Освен това е и в пъти по-икономически изгодно. Истината е, че повечето деца с увреждания, дори и с тежките, нямат задължително нужда от специални педагози и специалисти. На първо място имат нужда просто от добър педагог, най-обикновен, но минал на обучение и подготовка да прилага качествена педагогика ориентирана към детето и да работи с деца с различни увреждания. Имаме много наблюдения върху практики и резултати в страната, там където има наистина добри резултати, в най-голяма степен се дължат на обикновени педагози, класен и други, а не на специалните специалисти и прочие.

5. други разходи, насочени към подобряване на физическата среда и на образователния процес.
(2) Средствата по ал. 1, т. 1 се разпределят от финансиращия орган между детските градини и училищата въз основа на програми, разработени от финансиращия орган, и/или пропорционално на средствата, предоставени по формулата по чл. 283, ал. 1.
(3) Средствата по ал. 1, т. 3 се предоставят и на центровете за подкрепа за личностно развитие.
(4) Средствата по ал. 1, т. 2.-5. се разпределят от финансиращия орган въз основа на акт на Министерския съвет.
(5) Средствата по ал. 1, т. 2 се предоставят на детските градини и училищата с високи или с ниски образователни резултати и се използват, както следва:
1. от детските градини и училищата с високи образователни резултати – по тяхна преценка за допълнително финансиране на дейностите им и/или за поощряване на педагогическите специалисти;
2. от детските градини и училищата с ниски образователни резултати – целево за
реализиране на програми или отделни мерки за повишаване на образователните резултати.
(6) Средствата по ал. 1, т. 2, предоставени за детските градини и училищата с ниски образователни резултати, се разходват след предварително одобрено разпределение от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити и не може да се използват за възнаграждения на педгогическите специалисти.