Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Публикувана: 16 фев. 2012, 09:41 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2014, 08:01 ч.

94 374
1 093

TanyaMJ - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните промени, предвидени в новия проект на закон за предучилищно и училищно образование?
Какво е мнението на народния представител Валентина Богданова от БСП за законопроекта?
Какви са основните проблеми, обсъждани във връзка с проекта на закона?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните промени, предвидени в новия проект на закон за предучилищно и училищно образование?
  
  Новият проект на закон за предучилищно и училищно образование предвижда няколко промени, като преобразуване на помощните училища, закриване на ресурсните центрове и създаване на Център за подкрепа за личностно развитие. Освен това се планира изнесени паралелки в училища или центрове за личностно развитие за деца с умствена изостаналост, увреждания, сензорни увреждания и разстройства от аутистичния спектър.
- Какво е мнението на народния представител Валентина Богданова от БСП за законопроекта?
  
  Народният представител Валентина Богданова има резерви относно законопроекта, тъй като смята, че някои текстове звучат добре, но не са технологично разработени. Тя подчертава, че законът трябва да отговаря на реалните нужди на децата и да бъде предмет на задълбочена дискусия. Надява се да бъдат намерени отговори на сериозните въпроси.
- Какви са основните проблеми, обсъждани във връзка с проекта на закона?
  
  Основните проблеми, обсъждани във връзка с проекта на закона, включват финансирането на частното образование, промени в ресурсните центрове, интеграцията на деца със специални образователни потребности и други увреждания и необходимостта от точни статистики за броя на децата със специални образователни нужди.
- Какви са предизвикателствата в осигуряването на образование за деца с увреждания в България?
- Каква е ролята на социалния асистент в образователната система за деца със специални нужди?
Анкета

Подкрепяте ли становището, изготвено на база въпросите в тази тема, относно новият проект за закон за образованието? Кратко обяснение на становището има в първият пост в темата
Опции:

Да

Да, но имам и още въпроси

Не

# 165 25 фев. 2012, 12:19 ч.

Писа ми една ресурсна учителка, с конкретни притеснения и въпроси, цитирам тук въпросите и отговорите, защото мисля, че отговарят на доста въпроси и тук.

„- С какво и как ще се подобри работата на ресурсните учители като специалистите преминат от държавно към общинско управление? „

С факта, че цялата услуга слиза долу при хората от местната общност, като управление, стратегия, вкл. и парите за нея, а оттам възможностите на услугата за ресурсно подпомагане стават огромни на практика, т.е. ще могат изцяло да следват потребностите на децата и учениците в общността си. А Законът дава първо, свободата за това, на практика ще могат да се разкриват много нови центрове за предоставяне на ресурсната услуга, ако потребностите го изискват, ще може дори към всяко училище с повече деца с увреждания, да се разкрие център за ресурсна подкрепа. Освен това услугата може да бъда гъвкава, няма ограничение да прави само това, това и това, може да отговори и на други потребности на деца. И второ, законът разписва и то приоритетно, огромна подкрепа за децата, и то като задължителна за системата, а не пожелателна. Т.е. системата на масовите градини и училища ще имат нужда от наистина много огромната подкрепа от страна на подкрепящите услуги. На практика, всички сега добре и ефективно работещи ресурсни центрове, им се развързват ръцете и пред тях се откриват неограничени възможности за развитие и утвърждаване като услуга в общността си. За ресурсния учител конкретно, ползите са много, той се назначава на щат към масовата градина или училище, т.е. става част от училищния екип, няма да е чужд и външен. Възможностите му да работи и подпомага ефективно децата, така че и самия той да е удовлетворен от работата си, са много големи. Планове, програми, форми, специалисти, специализирана подкрепа, задължителна като част от Допълнителната подкрепа по стандарта за ПО, много са....

„- Колко общини имат финансовата и експертна възможност да организират и поддържат подкрепяща среда?“

Всички общини ще имат възможност, на практика, стига да искат. Парите са в общината и в училището/градината. А „искането“ вече няма да зависи само от тях, тъй като на масата на Обществения съвет в училището, градината, сядат Общината, чрез свой представител, родителите, задължително минимум трима, учители, директор, деца.......

„- Колко директори на учебно заведение ще си позволят да назначат поне един специалист ( в момента са трима ) при наличие на 1-2 деца със специални образователни потребности?“

Нямат избор, длъжни са! Има доста сериозни рестрикции, финансови, към училищата и градините, които не предоставят качествено образование за всяко дете, което означава да изпълняват изискванията по закона и стандартите.

„- Кой директор ще предпочете външен човек, в случая специалист, ако в колектива му има хора с непълен хорариум от часове?“

Ако става дума за специалисти извън задължителните, няма как да стане според мен, защото изрично е разписано, а пък в Стандарта съвсем сме го разписали, че не може да бъде какъв да е човек, а специалист с квалификация в съответната специалност. После, не го решава това директора, еднолично, а Екипът. После, точно затова най-важните специалисти са записани като задължителни. Директорът просто дава съгласие по решението на Екипа, оценката. В екипа участва и ресурсния, и родител, и специалисти, учители, както и представител от екипа към РУО, може да участва, от ДАЗД също. Директорът няма много варианти за своеволия, още повече, че родителят, във всеки един момент, може и да не подпише оценката и да се обърне към екипа в РУО. Или пък примерно да се обърне към РУО, ако директора не е подписал.

„- Кой ще отделя пари за повишаване на квалификацията на ресурсния учител?“

МОМН, общината, и самия център за ресурсна подкрепа.

„- Кой изобщо ще приема деца, нуждаещи се от ресурсно подпомагане? - сега след детето върви ресурсен учител, а тогава ситуацията ще е с обратната посока.“

В проектозакона след детето върви задължително ресурсен, сега не върви. Сега върви само ако мине през РИО, и по някакъв начин успее да се добере до прием в масова градина или училище. И не върви ресурсен, а няколко часа ресурсна подкрепа седмично. А голяма част от децата се нуждаят всекидневно от нея. Сега, в проектозакона, след тях върви ето такава ресурсна подкрепа, адекватна на потребностите им, и не само ресурсна, а и всякаква подкрепа, и не в помощно, специално училище, а в кварталното.