страховитите лайна по тротоарите

Естествено, че е от първостепенна важност!
Винаги съм се удивлявала и спорила с хора, които гледат добичета 40+ килограма в апартамент. Ами то нито кучето се чувства комфортно, нито стопанката. Но това, типично по български, е въпрос на престиж и гъзария.

И липса на здрави данъци и санкции.

Предлагам да се подходи като към пушачите - да се забранят кучетата.

То и сега ситуацията е като с пушенето: забранено е в закрити обществени места, училища, детски градини и пр. и разрешено навън и по домовете. И както при пушачите някои го спазват, други- не.   

Достатъчно е да ограничат възможността на всеки кретен да се сдобие с куче.

Не знам някъде да са разрешени лайната.

 Или да проумеят и да имат самосъзнанието, че не може само да се радват на животинчето, ами трябва и да се грижат за него. Т.е. да му и да го чистят. Апропо същото важи и за децата, че май и тях ги изхождат някои, където им падне...

а каталог за супермаркет ... мног оса модерни напоследък. Също като пресата (он) лайн (е).

Посети Иран. Там вече са забранени. И да пишеш дали ти е хубаво в държава, където има такива забрани, вместо начини, всеки да е доволен...

Може и като Китайците да се постъпи. И без това Ганьо не вижда полза от жУотно, което нито пази, нито дава мляко (което да се издои  ), нито се яде, нито нищо. Кучето е за да пази, вързано на синджир 

Къде са модерни? В Мозамбик? 

Представям си те как отиваш да се запасиш с каталози от супермаркетите, за да може детето ти спокойно да ходи до тоалетна навсякъде. И, ако някой те попита защо са ти толкова много, как отговаряш небрежно: "За тоалетна".   

Нека не сравняваме кучетата и децата. Никой не извежда детето си два пъти дневно, за да се облекчи и по двете нужди. И слава Богу!

Няма нужда да се разкарваш чак до супермаркета за брошура. Нашите пощенски кутии обикновено са задръстени с всякаква литература. Прави ми впечатление, че навсякъде е така. Кеф ти мебели Арон, кеф ти промоционална мръвка от Кауфланд. Важното е желание да има човек.
Аз все се опитвам да пробутам една моя идея, но винаги, когато я напиша тук, я замитат. Идеята е проста и осъществима - регулярни проверки, които ако установят наличие на лайно, съставят акт за глоба на всички регистрирани кучкари в периметър 200 м. от лайното. Ясно е, че собственикът на изсралото се добиче едва ли живее по-далеч от 100-200 м. Така, като им завалят честитки, самите стопани вече ще се наблюдават един друг и ще се самоконтролират. Изрядните ще оказват натиск над нехайните, защото едва ли ще им се плащат глоби за чуждо провинение. Дори не е нужно такива проверки да се правят всеки ден.
Пред нашата кооперация редовно се облекчава някой голям добитък - явно хем ходи, хем сере, защото огромните му екскременти са в редичка от 20-30 м. Понякога дори /явно го пускат от каишката/ има лайна и в двора ни. Страшна гнус е, ама още не съм го засичала в действие.  Наточила съм се на голям скандал.
В квартала ни има и улични кучета - все едни и същи са си от години, рядко идват гастрольори. Е, никога не съм виждала някой от бездомниците да се надупи насред тротоара. Или ще приклекне до дърво, или ще се навре в някой храсталак. Но пък редовно виждам домошари на каишки, които абсолютно спокойно си вършат работата на плочките, а стопаните им ги изчакват и ги гледат благосклонно. Само дето не им казват "Браво!" накрая. И си продължават разходката без да си съберат безценното.

Крайно време е. И не е като да откриваме топлата вода:
Долна саксония:
и прочее.
Палмичка, с проумяване няма да стане. Трябват си яко санкции и рестрикции.

Системата: "Да си!" се прилагаше в казармата и даваше обратни резултати. Не слаби или нулеви, а резултати със знак минус. Например: някой пуши в спалното помещение и началника наказва всички. "—Ама аз не съм пушил...   — Да си! Аз няма да правя разследване за един фас!" На другия ден всички пушат в спалното, защото така или иначе ще ги накажат и няма смисъл да спазват правилата. От друга страна, точно при кучетата, ще има куп обжалвания, че "екскремента е общински" (на помиярите пред блока), и когато общината загуби една камара дела и плати разноските по тях, ще има да питаш: "Къде отиват данъците ми? Защо общината ми не прави това и онова?"
Ето например идеята с "всяко куче на повод",  дава резултат осиране на плочките и тротоарите, защото повода е къс и няма как кучето да си намери място в тревата до тротоара (не че е правилно, ама поне няма да го настъпват пешеходците — по-малкото зло).
Единственият начин е персоналната отговорност развита от персонални наказания. Дори да има "инатливи граждани" пак ще е добре за всички:
"... Как: уловят ме в тяхно землище, ефендимис, глобят ме, уловят ме, глобят ме, събраха пари и си купиха камбана. ..."