Хора ли сме българите или само говорим, а нищо не правим?
- Публикувана: 27 фев. 2012, 15:43 ч.
- Последно мнение: 1 март 2012, 10:29 ч.
27 фев. 2012, 15:43 ч.
Ако вече има такава тема - съжалявам, не открих.
В тази тежка ситуация, смятате ли, че ставаме по-единни, по-състрадателни и си помагаме адекватно по време на бедствия ? Помагате ли на хора в нужда и как?
Виж целия пост
В тази тежка ситуация, смятате ли, че ставаме по-единни, по-състрадателни и си помагаме адекватно по време на бедствия ? Помагате ли на хора в нужда и как?
# 1
27 фев. 2012, 16:01 ч.
Дали го правя или не, не е нещо, което бих афиширала.
Горделивостта е грях.
Виж целия пост
Горделивостта е грях.
# 2
27 фев. 2012, 16:14 ч.
Не, категорично не смятам. Напротив, все повече се затваряме в черупките си и все по-дистанцирани и безразлични ставаме, дори и по-зложелателни. (Разбира се, не всички, но болшинството) Само се чудя, защо като са ни криви управляващите, си го изкарваме сами на себе си или един на друг?
Ако въпросите ти са провокирани от случилите се наскоро бедствия и благородството на някои хора, хубаво, но това са единични случаи и са толкова необичайни вече, че ги въртят по телевизиите като нещо свръх човешко. А би трябвало това да е нашето ежедневие и наистина да не се афишира толкова.
Много харесах мнението на един от помагащите при пожара на автобуса: "Вършенето на добро трябва да е като състезание между нас, а не като геройство..."
Виж целия пост
В тази тежка ситуация, смятате ли, че ставаме по-единни, по-състрадателни и си помагаме ... ?
Ако въпросите ти са провокирани от случилите се наскоро бедствия и благородството на някои хора, хубаво, но това са единични случаи и са толкова необичайни вече, че ги въртят по телевизиите като нещо свръх човешко. А би трябвало това да е нашето ежедневие и наистина да не се афишира толкова.
Много харесах мнението на един от помагащите при пожара на автобуса: "Вършенето на добро трябва да е като състезание между нас, а не като геройство..."
# 3
27 фев. 2012, 16:20 ч.
Със сигурност не ставаме по - адекватни! За състрадателни не знам. Но е факт, че в ситуации като тази в село Бисер, при липса на пари за детски трансплантации и т.н. винаги се заговаря за състрадателност и човечност, но не и за адекватно законодателство, адекватна система за първо събираемост на данъците и после разпределението им по правилния начин, финансова и законова дисциплина, организация.
Държавата и обществото упорито не искат да разберат, че решението на тежките проблеми не е чрез състрадателност, лозунги и смс-и, а чрез упорита работа, превенция... въобще на адекватна реакция при наличие на потенциални проблеми.
Виж целия пост
Държавата и обществото упорито не искат да разберат, че решението на тежките проблеми не е чрез състрадателност, лозунги и смс-и, а чрез упорита работа, превенция... въобще на адекватна реакция при наличие на потенциални проблеми.
# 4
27 фев. 2012, 16:25 ч.
Обаче точно чрез тези смс-и държавата се освобождава от отговорността, която сама трябва да носи при такива случаи.
Виж целия пост
Държавата и обществото упорито не искат да разберат, че решението на тежките проблеми не е чрез ... смс-и
# 5
27 фев. 2012, 16:28 ч.
Смятам, че ще помогна много повече на нуждаещ се човек ако си плащам данъците, осигурявам работни места, потребявам и съответно внасям ДДС-то си тук, купувам си стоки с бандерол и не на последно място - участвам според възможностите си в организирането и подържането на законност и финансова дисциплина, както и имам гражданска позиция за това.
Инък - вярно е, че давам старите си дрехи и обувки на жените от квартала, но не мисля, че им помагам в нуждата , по скоро ме е срам, че такива хора съществуват в държавата ни. И не, не се чувствам добре и горда от себе си като дам дреха или пари на някой, който има нужда - срам ме е и затова и никога не го правя лично.
Виж целия пост
Инък - вярно е, че давам старите си дрехи и обувки на жените от квартала, но не мисля, че им помагам в нуждата , по скоро ме е срам, че такива хора съществуват в държавата ни. И не, не се чувствам добре и горда от себе си като дам дреха или пари на някой, който има нужда - срам ме е и затова и никога не го правя лично.
# 6
27 фев. 2012, 17:01 ч.
Ако имам възможност помагам, но само на близки, добре познати ми хора, за да се уверя, че парите наистина са необходими и ще отидат по предназначение, идеята да пращам смс не ми харесва, просто искам да знам къде отиват парите ми, за 1.20 не очаквам някой да ми да даде отчет, но пък от друга страна не ми се дават за нещо в което не съм убедена. Също така колкото и тъпо да звучи, при бедствия и проблеми от голям мащаб мисля, че някой друг е длъжен да помага.
Виж целия пост
# 7
27 фев. 2012, 17:25 ч.
Аз отговорих честно--НЕ--напоследък не пращам СМС-и. Преди пращах сляпо за всяко нещо, но изведнъж спрях.
Виж целия пост
# 8
27 фев. 2012, 18:20 ч.
И мен ме е беше срам ,когато преди Коледа занесох в градината на малкия стари негови играчки и дрехи(правеше се такава акция за сиропиталище).Защо?
1.Защото въобще съществуват домове за сираци(толкова много)
2.Защото държавата,чийто гражданин съм и аз не може да осигури необходимото за добрия живот на обитаващите такива институции
3.Защото обикновено се сещаме за страдащите само по Коледа.
Пращам смси понякога.И знаете ли ,усещам ,че правя това не само от съчувствие,а и за някакво успокоение на съвестта ми
Да,и аз смятам така.Но искам от данъците ,ддс-ти и бандерола,държавата да отделя адекватно и прозрачно средства към хората изпаднали в беда
Виж целия пост
1.Защото въобще съществуват домове за сираци(толкова много)
2.Защото държавата,чийто гражданин съм и аз не може да осигури необходимото за добрия живот на обитаващите такива институции
3.Защото обикновено се сещаме за страдащите само по Коледа.
Пращам смси понякога.И знаете ли ,усещам ,че правя това не само от съчувствие,а и за някакво успокоение на съвестта ми
Цитат
Вмъкни Цитат
Смятам, че ще помогна много повече на нуждаещ се човек ако си плащам данъците, осигурявам работни места, потребявам и съответно внасям ДДС-то си тук, купувам си стоки с бандерол и не на последно място - участвам според възможностите си в организирането и подържането на законност и финансова дисциплина, както и имам гражданска позиция за това.
Инък - вярно е, че давам старите си дрехи и обувки на жените от квартала, но не мисля, че им помагам в нуждата , по скоро ме е срам, че такива хора съществуват в държавата ни. И не, не се чувствам добре и горда от себе си като дам дреха или пари на някой, който има нужда - срам ме е и затова и никога не го правя лично.
Смятам, че ще помогна много повече на нуждаещ се човек ако си плащам данъците, осигурявам работни места, потребявам и съответно внасям ДДС-то си тук, купувам си стоки с бандерол и не на последно място - участвам според възможностите си в организирането и подържането на законност и финансова дисциплина, както и имам гражданска позиция за това.
Инък - вярно е, че давам старите си дрехи и обувки на жените от квартала, но не мисля, че им помагам в нуждата , по скоро ме е срам, че такива хора съществуват в държавата ни. И не, не се чувствам добре и горда от себе си като дам дреха или пари на някой, който има нужда - срам ме е и затова и никога не го правя лично.
Да,и аз смятам така.Но искам от данъците ,ддс-ти и бандерола,държавата да отделя адекватно и прозрачно средства към хората изпаднали в беда
# 9
27 фев. 2012, 18:21 ч.
Ако става дума за наскоро сполетялото бедствие - държавата носи цялата отговорност в лицето на институциите. Ама цялата.
Чисто психологически и еволюционно хората обединяват усилия, когато дадено събитие с бедствен характер засегне по-голяма част от общността, защото ни е заложено да се стремим към оцеляването на рода/племето.
Засега помагам основно на себе си, щото проблемите ми не са малко. Но се надвям да дойде и това време.
Виж целия пост
Чисто психологически и еволюционно хората обединяват усилия, когато дадено събитие с бедствен характер засегне по-голяма част от общността, защото ни е заложено да се стремим към оцеляването на рода/племето.
Засега помагам основно на себе си, щото проблемите ми не са малко. Но се надвям да дойде и това време.
# 10
27 фев. 2012, 19:19 ч.
А в чужбина богатите разделят всеки залък с бедните. Вече всички са пуснали в домовете си по 12 семейства и ги изхранват.
Виж целия пост
Смятам, че ще помогна много повече на нуждаещ се човек ако си плащам данъците, осигурявам работни места, потребявам и съответно внасям ДДС-то си тук, купувам си стоки с бандерол и не на последно място - участвам според възможностите си в организирането и подържането на законност и финансова дисциплина, както и имам гражданска позиция за това.
# 11
27 фев. 2012, 23:03 ч.
Такива хора съществуват навсякъде.
Виж целия пост
Инък - вярно е, че давам старите си дрехи и обувки на жените от квартала, но не мисля, че им помагам в нуждата , по скоро ме е срам, че такива хора съществуват в държавата ни. И не, не се чувствам добре и горда от себе си като дам дреха или пари на някой, който има нужда - срам ме е и затова и никога не го правя лично.
Такива хора съществуват навсякъде.
# 12
28 фев. 2012, 08:36 ч.
http://dnes.dir.bg/news/vodnoto-bedstvie-10632490
Това без значение дали държавата е трябвало да помогне, или не.
Мисля, че е до жилка в душата, която те дърпа в определена посока,
и не те оставя да седиш и просто да цъкаш с език колко е зле положението.
Онзи ден си говорих с моя лекар, натъжи ме много разказът му за това,
как след като го е бутнала някаква кола, е протягал ръце към минаващи да му помогнат да стане,
и те просто са го отминавали. Представих си картинката и ми стана страшно
Няма как да си се представя в кожата на такова безчувствено същество.
Правя много неща, не искам да говоря за тях - не защото смятам, че това е афиширане,
а защото виждам, че някои смятат, че е такова - съответно не ми е приятно върху постъпките ми да се разсъждава в тази плоскост. Не всички от тях са значителни по някакъв критерий, достатъчно е, че с нещо успявам да усмихна някой, да го разведря,
вместо да му смачкам фасона или душичката с безразлично отношение.
Виж целия пост
Това без значение дали държавата е трябвало да помогне, или не.
Мисля, че е до жилка в душата, която те дърпа в определена посока,
и не те оставя да седиш и просто да цъкаш с език колко е зле положението.
Онзи ден си говорих с моя лекар, натъжи ме много разказът му за това,
как след като го е бутнала някаква кола, е протягал ръце към минаващи да му помогнат да стане,
и те просто са го отминавали. Представих си картинката и ми стана страшно
Няма как да си се представя в кожата на такова безчувствено същество.
Правя много неща, не искам да говоря за тях - не защото смятам, че това е афиширане,
а защото виждам, че някои смятат, че е такова - съответно не ми е приятно върху постъпките ми да се разсъждава в тази плоскост. Не всички от тях са значителни по някакъв критерий, достатъчно е, че с нещо успявам да усмихна някой, да го разведря,
вместо да му смачкам фасона или душичката с безразлично отношение.
# 13
28 фев. 2012, 09:09 ч.
За българина или добро,или нищо.
Просто не си струва да се хабим.
Ние сме от сорта,,те такова животно нема".
Да,ама не.Ей на,тука сме.
Виж целия пост
Просто не си струва да се хабим.
Ние сме от сорта,,те такова животно нема".
Да,ама не.Ей на,тука сме.
# 14
28 фев. 2012, 09:46 ч.
Както се отваря ножицата между имащи и нямащи, така се разтваря и ножицата между посветени на каузи и затворени в черупката на безразличието. И не е само в България.
Виж целия пост
Препоръчани теми