Имаме ли наистина избор?

  • 18 639
  • 265
# 165
Всеки, абсолютно всеки божи ден срещам хора недоволни от нещо, най-вече от работата си, начина на живот, кучето на съседа, старата бричка и т. н. Ако не изляза, ще ги чуя по радиото или телевизията. Не ми се вярва всички да имат избор и да са се набутали така сами.

Това мнение е право в целта! Наистина ли са толкова много усмихнатите и  щастливи хора, които срещате, и всички ли са толкова удовлетворени, че малко подобрение в живота им, малко повече почивка.  ще ги накара наистина да умрат от скука и ще предизвика "вълна от самоубийства"
Виж целия пост
# 166
ако трябва да изброяваме поименно тези с целия живот принудителна работа, няма да ни стигне и Второто пришествие! Нещо много отвисоко гледаш. На всякакви нива  има такива хора и те са много. Един го прави заради хляба, дрщг заради мерцедеса, трети - защото трябва да изхранва половината рода или да гледа болни роднини. С такива са пълни и нормалните, и ненормалните общества, просто човек трудно излиза от коловоза, веднъж набутан там по някакви причини.
Виж целия пост
# 167
т.е. надали личното щастие има нещо общо с длъжността, работното време или пък с парите ти. От моя гледна точка.
И от моя гледна точка е точно така. Но работата става неприятна, когато се инфилтрираш от лъжата, че можеш всичко и ти избираш, защото съпоставката между уж възможното по- добро и реалното прави реалното да изглежда гадно и дори нетърпимо. А в действителност дори да приемем, че всичко е възможно не всичко си струва цената, която трябва да платиш, за да го имаш.  

А има много хора, които си търпят работата без да им харесва, защото с нея се прехранват. Това не е някакво постоянно търпене, просто не изпитват удоволствие от нея, но не я и мислят толкова.


Искам да кажа, че някои хора са принудени да работят неприятни неща за малко пари, и не си го избират, обстоятелствата им го налагат.
Естествено, че е така. Нали затова споря с някои в темата, които казват, че всичко е въпрос на избор. Има неща, които въобще не предполагат реален избор, а само въображаем за успокояване на нервите.

Да, всеки може да има такъв момент в живота си, но вие твърдите ли че човек в такава ситуация трябва просто да превие гръб и да шие гащи 40 години, докато добута до пенсия?

Да, това казвам. Не всеки е умен, не всеки има разни таланти, не всеки може да стане богат или супер изявен. Повечето хора работят, за да си осигурят прехраната и в това няма нищо лошо, напротив. Затова не виждам повод да се вменява на въпросните хора, че животът им е ужасен и трябва да направят нещо, защото не всеки може реално да направи нещо или да му плати цената.
Виж целия пост
# 168
Затова не виждам повод да се вменява на въпросните хора, че животът им е ужасен и трябва да направят нещо, защото не всеки може реално да направи нещо или да му плати цената

Ама, Бояна, кой какво им вменява на тези хора, моля ти се - те сами намират живота си за ужасен и търсят съвет. И най-интересното е, че когато им кажеш нещо хубаво и окуражаващо; когато се опитваш да им вдъхнеш оптимизъм и да ги увериш, че всичко може да е далеч по-добре, същите тези недоволни от живота си хора започват нервно да ти обясняват, че не, не може да е по-добре, няма изход и всичко е пълен провал. Ми, хубаво, така да е. Не обичам да споря с хора, които са пристрастени към недоволството и нищетата си. И аз, и много хора покрай мен сме променили животите си по невероятен начин, само и единствено с цената на лични избори и усилия, но не можеш да убедиш в това човек, който не желае нито да избира, нито да полага усилия.
Виж целия пост
# 169
Не, не казвам, че искам да работя само 2 часа, но не приемам и съотношението 11 към 4 работа - семейство. И съм смаяна, че на вас това толкова много ви харесва. Все повече имам чувството, че не ми отговарят хора, които работят до късно 5 дни в седмицата и имат деца.

 Относно богатото общество и раждаемостта - нали това ми е въпроса. Защо? Като е толкова богато и развито, не се ли предполага да е по-хубаво? Обществото никога не се развива в тази посока - хуманност. Дори в нашето съвремие само да си помислиш затова изглежда нелепо и смешно.  
....Нещо , което не разбирам, е защо някои от вас не могат дори да си го представят различно. Сякаш ще живеем така во веки веков, никога нищо няма да се променя и това е оптималният модел на общество, от който трябва да сме много горди и който не бихме могли да подобрим с нищо.

За раждаемостта - защо смяташ, че "по-хубаво" е автоматично вярно на по-висока раждаемост? Много хора в развитите страни просто не искат много деца, защото стават скъперници по отношение на свободното си време и всички други екстри, които са решили, че им се полагат в тоя живот.

Не знам дали е оптимален моделът и въобще не ми е хрумвало, че бих могла да съм горда (или не) с него. Знам само, че зад всяка благина, която получаваме, стои труд - наш или чужд. Във втория случай трябва да го заплатим, полагайки ние труд. Просто това е разменното средство и винаги трябва да дадем нещо от себе си  - талант, свободно време, физическо усилие и т.н.

В това отношение в действителност не виждам особен избор, но пък и нямам проблеми да го приема - така, както приемам дъжда или гравитацията. Може би ключът е именно в това - да разпознаваш нещата, които не зависят от теб и да се научиш да ги приемаш. Което все пак оставя доста поле за избор сред нещата, които зависят от теб - защото те никак не са малко.
Виж целия пост
# 170
т.е. надали личното щастие има нещо общо с длъжността, работното време или пък с парите ти. От моя гледна точка.
И от моя гледна точка е точно така. Но работата става неприятна, когато се инфилтрираш от лъжата, че можеш всичко и ти избираш, защото съпоставката между уж възможното по- добро и реалното прави реалното да изглежда гадно и дори нетърпимо. А в действителност дори да приемем, че всичко е възможно не всичко си струва цената, която трябва да платиш, за да го имаш.  

А има много хора, които си търпят работата без да им харесва, защото с нея се прехранват. Това не е някакво постоянно търпене, просто не изпитват удоволствие от нея, но не я и мислят толкова.


Искам да кажа, че някои хора са принудени да работят неприятни неща за малко пари, и не си го избират, обстоятелствата им го налагат.
Естествено, че е така. Нали затова споря с някои в темата, които казват, че всичко е въпрос на избор. Има неща, които въобще не предполагат реален избор, а само въображаем за успокояване на нервите.

Да, всеки може да има такъв момент в живота си, но вие твърдите ли че човек в такава ситуация трябва просто да превие гръб и да шие гащи 40 години, докато добута до пенсия?

Да, това казвам. Не всеки е умен, не всеки има разни таланти, не всеки може да стане богат или супер изявен. Повечето хора работят, за да си осигурят прехраната и в това няма нищо лошо, напротив. Затова не виждам повод да се вменява на въпросните хора, че животът им е ужасен и трябва да направят нещо, защото не всеки може реално да направи нещо или да му плати цената.

Наистина не разбирам как личното ни щастие не зависи от длъжността, от парите и работното време...?????Аз ви казвам, че една ипотека предопределя избора ми до начин да не мога да променя голяма част от нещата, колкото и да искам. Колкото и да искам да имам повече време за семейството и себе си, няма как да си го осигуря, платя или както искате го разбирайте. И мислейки непрекъснато как да променя това, не намирам изход, и то както изглежда с прогноза за около 30 години напред... , при положение, че съм си намерила добра работа и живеем в доста уредена държава.
Всичко, което ми описвате е толкова на теория, че няма накъде. Почти съм сигурна, че никой от вас не изплаща ипотеки, оттук и ни е трудно да се разберем. Но искрено благодаря на всички за отговорите и мненията!!!
Виж целия пост
# 171
Затова не виждам повод да се вменява на въпросните хора, че животът им е ужасен и трябва да направят нещо, защото не всеки може реално да направи нещо или да му плати цената

Ама, Бояна, кой какво им вменява на тези хора, моля ти се - те сами намират живота си за ужасен и търсят съвет. И най-интересното е, че когато им кажеш нещо хубаво и окуражаващо; когато се опитваш да им вдъхнеш оптимизъм и да ги увериш, че всичко може да е далеч по-добре, същите тези недоволни от живота си хора започват нервно да ти обясняват, че не, не може да е по-добре, няма изход и всичко е пълен провал. Ми, хубаво, така да е. Не обичам да споря с хора, които са пристрастени към недоволството и нищетата си. И аз, и много хора покрай мен сме променили животите си по невероятен начин, само и единствено с цената на лични избори и усилия, но не можеш да убедиш в това човек, който не желае нито да избира, нито да полага усилия.
Изпускаш социалния и културен контекст, в който живеем. Новите вярвания, разни идеи проповядвани от разни селф хелп гурута, телевизията, киното и прочее са все в посока на това, че всичко е възможно, че човек може и трябва постоянно да бъде щастлив, да открие себе си /?!/, да промени себе си /?!/ и тн. Това кара мнозина да търсят оправдание, че са обикновени, не постоянно щастливи, не променящи се и тн. Оправданията варират от съдбата през световната конспирация до "тая скапана държава" и накрая нищо. Затова казвам, че всичко това е ненужно като упражнение. Всеки е какъв е и ще бъде какъвто може да бъде. Никой не е перманентно щастлив и хармоничен, всеки с нещо се бори и нещо го мъчи, и така.

quinousmene Всеки човек има някакви проблеми и не е задължително зад тях да стои виновник. Когато искаш повече се налага да плащаш повече. Ако отидеш да живееш в Трън ще си купиш къща за 5000 лв и ще си живееш спокойно със семейството. Няма да имаш други неща, но човек не може да има всичко. Може да ти звучи скандално, но е така.
Виж целия пост
# 172
Всичко, което ми описвате е толкова на теория, че няма накъде. Почти съм сигурна, че никой от вас не изплаща ипотеки, оттук и ни е трудно да се разберем. Но искрено благодаря на всички за отговорите и мненията!!

В думите ми няма нито грам теория или селф-мелф-какво-там-беше, а само личен опит - къде щастлив, къде нещастен. Изплащала съм ипотеки (няколко) и знам отлично за какво говоря. Когато не можеш да имаш нещо днес, го отлагаш за утре. Светът не свършва. Разкарай ипотеката, щом толкова те товари. Смени си работата, щом толкова ти отнема. Направи си частен бизнес и управлявай времето си. Давай частни уроци. Продавай нещо в Интернет. Иди да живееш в провинцията или започни да поддържаш по-семпъл стандарт. Ако нищо такова не те устройва и държиш да изплащаш 30 години имот, работейки точно тази работа и точно на това място, значи това е твоят избор и би следвало да си щастлива с него.
Виж целия пост
# 173
Не, не казвам, че искам да работя само 2 часа, но не приемам и съотношението 11 към 4 работа - семейство. И съм смаяна, че на вас това толкова много ви харесва. Все повече имам чувството, че не ми отговарят хора, които работят до късно 5 дни в седмицата и имат деца.

 Относно богатото общество и раждаемостта - нали това ми е въпроса. Защо? Като е толкова богато и развито, не се ли предполага да е по-хубаво? Обществото никога не се развива в тази посока - хуманност. Дори в нашето съвремие само да си помислиш затова изглежда нелепо и смешно.  
....Нещо , което не разбирам, е защо някои от вас не могат дори да си го представят различно. Сякаш ще живеем така во веки веков, никога нищо няма да се променя и това е оптималният модел на общество, от който трябва да сме много горди и който не бихме могли да подобрим с нищо.

За раждаемостта - защо смяташ, че "по-хубаво" е автоматично вярно на по-висока раждаемост? Много хора в развитите страни просто не искат много деца, защото стават скъперници по отношение на свободното си време и всички други екстри, които са решили, че им се полагат в тоя живот.

Не знам дали е оптимален моделът и въобще не ми е хрумвало, че бих могла да съм горда (или не) с него. Знам само, че зад всяка благина, която получаваме, стои труд - наш или чужд. Във втория случай трябва да го заплатим, полагайки ние труд. Просто това е разменното средство и винаги трябва да дадем нещо от себе си  - талант, свободно време, физическо усилие и т.н.

В това отношение в действителност не виждам особен избор, но пък и нямам проблеми да го приема - така, както приемам дъжда или гравитацията. Може би ключът е именно в това - да разпознаваш нещата, които не зависят от теб и да се научиш да ги приемаш. Което все пак оставя доста поле за избор сред нещата, които зависят от теб - защото те никак не са малко.


Наистина не знам защо имам тая дързост да не приемам модела на обществото като дъжда и гравитацията. За мен това са наистина съвсем различни неща. Той все пак е изкуствено създаден и наложен. Подлежи на промяна и ще бъде променен, както много пъти досега. Защо отричате свободата на някой да не харесва модела на обществото, в което живее, толкова ли е "грешно" това...
Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Виж целия пост
# 174

Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ако не ми харесва какво да направя, да отворя прозореца и да викна или кротко да се побъркам? животът е такъв и точка. Или се бориш и оцеляваш или не. Човека никога не е имал по- бавен ритъм на живот от днес. Нито тичаш след вечерята си, нито всеки ден си заплашена от насилствена смърт. Няма постоянни войни, мъжете и синовете ни не са и вероятно няма да бъдат войници, да убиват хора, те да бъдат убити, повечето инфекции се лекуват, живота е дълъг... И все пак щастието не може да е перманентно, защото тогава ще спре да съществува.
Виж целия пост
# 175
и как точно се разкарва ипотека? Така като гледам и чувам, рядкост са хората без ипотека, или пък с ипотека, която се покрива от други доходи, а не от заплатата. Повечето са една ипотека плащат цял живот, а доходите не са кой знае какви. Дори в провинцията. Ии трепериш цял живот да не останеш без работа, или пък да не се разболееш тежко, че накрая ще изгориш с ипотеката или ще трябва децата ти да  я плащат. И това ако не е набутване!
Виж целия пост
# 176
Затова не виждам повод да се вменява на въпросните хора, че животът им е ужасен и трябва да направят нещо, защото не всеки може реално да направи нещо или да му плати цената

Ама, Бояна, кой какво им вменява на тези хора, моля ти се - те сами намират живота си за ужасен и търсят съвет. И най-интересното е, че когато им кажеш нещо хубаво и окуражаващо; когато се опитваш да им вдъхнеш оптимизъм и да ги увериш, че всичко може да е далеч по-добре, същите тези недоволни от живота си хора започват нервно да ти обясняват, че не, не може да е по-добре, няма изход и всичко е пълен провал. Ми, хубаво, така да е. Не обичам да споря с хора, които са пристрастени към недоволството и нищетата си. И аз, и много хора покрай мен сме променили животите си по невероятен начин, само и единствено с цената на лични избори и усилия, но не можеш да убедиш в това човек, който не желае нито да избира, нито да полага усилия.
Изпускаш социалния и културен контекст, в който живеем. Новите вярвания, разни идеи проповядвани от разни селф хелп гурута, телевизията, киното и прочее са все в посока на това, че всичко е възможно, че човек може и трябва постоянно да бъде щастлив, да открие себе си /?!/, да промени себе си /?!/ и тн. Това кара мнозина да търсят оправдание, че са обикновени, не постоянно щастливи, не променящи се и тн. Оправданията варират от съдбата през световната конспирация до "тая скапана държава" и накрая нищо. Затова казвам, че всичко това е ненужно като упражнение. Всеки е какъв е и ще бъде какъвто може да бъде. Никой не е перманентно щастлив и хармоничен, всеки с нещо се бори и нещо го мъчи, и така.

quinousmene Всеки човек има някакви проблеми и не е задължително зад тях да стои виновник. Когато искаш повече се налага да плащаш повече. Ако отидеш да живееш в Трън ще си купиш къща за 5000 лв и ще си живееш спокойно със семейството. Няма да имаш други неща, но човек не може да има всичко. Може да ти звучи скандално, но е така.


Сигурно много ще те разочаровам, но не съм чела нито една такава книга и дори за първи път чувам израза селф хелп...
Виж целия пост
# 177

Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ако не ми харесва какво да направя, да отворя прозореца и да викна или кротко да се побъркам? животът е такъв и точка. Или се бориш и оцеляваш или не. Човека никога не е имал по- бавен ритъм на живот от днес. Нито тичаш след вечерята си, нито всеки ден си заплашена от насилствена смърт. Няма постоянни войни, мъжете и синовете ни не са и вероятно няма да бъдат войници, да убиват хора, те да бъдат убити, повечето инфекции се лекуват, живота е дълъг... И все пак щастието не може да е перманентно, защото тогава ще спре да съществува.

Ти сериозно ли мислиш така за ритъма?!!!
Виж целия пост
# 178


Сигурно много ще те разочаровам, но не съм чела нито една такава книга и дори за първи път чувам израза селф хелп...
Изобщо няма да ме разочароваш, няма нужда да си чела такава литература. Посланията са модерни и са навсякъде. Днес е трудно да приемаш живота си какъвто е, защото всички знаят, че е въпрос на избор как да живееш и че можеш всичко. Реално не е така, но самата идея е депресираща.

ПП В цитираният от теб пост говоря по принцип за хората, а не ти правя психопортрет. Peace


Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ако не ми харесва какво да направя, да отворя прозореца и да викна или кротко да се побъркам? животът е такъв и точка. Или се бориш и оцеляваш или не. Човека никога не е имал по- бавен ритъм на живот от днес. Нито тичаш след вечерята си, нито всеки ден си заплашена от насилствена смърт. Няма постоянни войни, мъжете и синовете ни не са и вероятно няма да бъдат войници, да убиват хора, те да бъдат убити, повечето инфекции се лекуват, живота е дълъг... И все пак щастието не може да е перманентно, защото тогава ще спре да съществува.

Ти сериозно ли мислиш така за ритъма?!!!
Сериозно. Бегло познаване на историята говори точно за това. Представи си един човек дори само 100 години преди днес и как са минавали деня и живота му .
Виж целия пост
# 179
и как точно се разкарва ипотека? Така като гледам и чувам, рядкост са хората без ипотека, или пък с ипотека, която се покрива от други доходи, а не от заплатата. Повечето са една ипотека плащат цял живот, а доходите не са кой знае какви. Дори в провинцията. Ии трепериш цял живот да не останеш без работа, или пък да не се разболееш тежко, че накрая ще изгориш с ипотеката или ще трябва децата ти да  я плащат. И това ако не е набутване!
Благодаря ти, Andariel! Най-после някакъв глас от реалността!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия