бавен ритъм ще е, ако сутрин ставаш като изгрее слънцето, съобразяваш ежедневните си дейности с времето, а вечер си лягаш със залеза на слънцето. Без часовник, без дневно разписание, без "трябва в пет да взема детето от градина, в шест да сготвя, в седем да вачеряме, в осем да виидя съчинението на другото дете, в девет да измия и прибера, в сесет секс с мъжа, в единайсет заспивам, и ставам в шест сутринта". И така всеки ден. "Живот от-до, траурен марш и на следващия ден те забравят".
Виж целия пост
Имаме ли наистина избор?
- Публикувана: 1 март 2012, 06:37 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 11:37 ч.
# 181
3 март 2012, 19:32 ч.
Някой от вас да е ходил на село, дори в наши дни? Да не мислите, че някой там следва естествения си ритъм и нужди, т.е. прави каквото си иска. Този тип работа е изтощаваща, ангажираща и ужасно изморителна. дума не може да става да си общуваш със семейството и да анализирате сложните взаимоотношения, които никога няма да създадете.
Да не говорим за живота в градовете преди години, какво търчане е било и каква мизерия. Ама на филм и на книга не мирише, сигурно затова изглежда много по- спокойно и приятно от сега.
Виж целия пост
бавен ритъм ще е, ако сутрин ставаш като изгрее слънцето, съобразяваш ежедневните си дейности с времето, а вечер си лягаш със залеза на слънцето. Без часовник, без дневно разписание, без "трябва в пет да взема детето от градина, в шест да сготвя, в седем да вачеряме, в осем да виидя съчинението на другото дете, в девет да измия и прибера, в сесет секс с мъжа, в единайсет заспивам, и ставам в шест сутринта". И така всеки ден. "Живот от-до, траурен марш и на следващия ден те забравят".
Да не говорим за живота в градовете преди години, какво търчане е било и каква мизерия. Ама на филм и на книга не мирише, сигурно затова изглежда много по- спокойно и приятно от сега.
# 182
3 март 2012, 19:36 ч.
Сигурно много ще те разочаровам, но не съм чела нито една такава книга и дори за първи път чувам израза селф хелп...
Изобщо няма да ме разочароваш, няма нужда да си чела такава литература. Посланията са модерни и са навсякъде. Днес е трудно да приемаш живота си какъвто е, защото всички знаят, че е въпрос на избор как да живееш и че можеш всичко. Реално не е така, но самата идея е депресираща.
ПП В цитираният от теб пост говоря по принцип за хората, а не ти правя психопортрет.
Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ако не ми харесва какво да направя, да отворя прозореца и да викна или кротко да се побъркам? животът е такъв и точка. Или се бориш и оцеляваш или не. Човека никога не е имал по- бавен ритъм на живот от днес. Нито тичаш след вечерята си, нито всеки ден си заплашена от насилствена смърт. Няма постоянни войни, мъжете и синовете ни не са и вероятно няма да бъдат войници, да убиват хора, те да бъдат убити, повечето инфекции се лекуват, живота е дълъг... И все пак щастието не може да е перманентно, защото тогава ще спре да съществува.
Ти сериозно ли мислиш така за ритъма?!!!
Сериозно. Бегло познаване на историята говори точно за това. Представи си един човек дори само 100 години преди днес и как са минавали деня и живота му .
ТОва твърдение за ритъма е достойно за нова тема наистина. Не разбирам какво те кара да мислиш така. Динамиката на днешното време е повсеместна и ни залива отвсякъде. Точно тя поражда и стреса. Учим по няколко образования, за да сме в крак с изискванията, които растат непрекъснато. Вече е рядкост някой да работи една и съща работа цял живот. Непрекъснато се учат езици, хората имигрират, започват от нулата, някои са принудени да го правят на стари години. Времето никога не е било толкова динамично. Ние се надбягваме непрекъснато с развитието във всичките му области.
Това ти твърдение наистина много ме изненада. Започвам да си мисля, че разглеждаме ритъма по отношение на различни аспекти от живота...
Виж целия пост
Сигурно много ще те разочаровам, но не съм чела нито една такава книга и дори за първи път чувам израза селф хелп...
ПП В цитираният от теб пост говоря по принцип за хората, а не ти правя психопортрет.
Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ти сериозно ли мислиш така за ритъма?!!!
ТОва твърдение за ритъма е достойно за нова тема наистина. Не разбирам какво те кара да мислиш така. Динамиката на днешното време е повсеместна и ни залива отвсякъде. Точно тя поражда и стреса. Учим по няколко образования, за да сме в крак с изискванията, които растат непрекъснато. Вече е рядкост някой да работи една и съща работа цял живот. Непрекъснато се учат езици, хората имигрират, започват от нулата, някои са принудени да го правят на стари години. Времето никога не е било толкова динамично. Ние се надбягваме непрекъснато с развитието във всичките му области.
Това ти твърдение наистина много ме изненада. Започвам да си мисля, че разглеждаме ритъма по отношение на различни аспекти от живота...
# 183
3 март 2012, 19:39 ч.
че аз не говоря за работа на село! Зная какво е на село, налагаше ми се да ходя като бях дете. Работата си е работа, дето има една приказка, от работа не се става хубав, а гърбав. Мизерията и недоимъкът винаги миришат. На нямане. Спокоен живот има човек, на когото не му се налага да работи за прехраната или да прави неща, защото "трябва", а само когато "иска". Не да се отдаде на леност, а просто да не е принуден от обстоятелства извън собствената си личност. Има хора, които го постигат.
Виж целия пост
# 184
3 март 2012, 19:47 ч.
Заставам зад всяка дума на Бояна.
Спокойният живот е една химера, според мен. Няма абсолютно спокойствие, поне ако не си идиот.
Виж целия пост
Спокойният живот е една химера, според мен. Няма абсолютно спокойствие, поне ако не си идиот.
# 185
3 март 2012, 19:57 ч.
Кара ме да мисля така всичко, което знам по темата, а то е много. Социолог съм и съм изучавала историята на хората, не на датите, от съществуването на някакви данни за човека до днес. Днес в повече ни е само информация и ако стреса се дължи на нея е най- лесно просто да си изхвърлиш телевизора или да правиш ненатоварваща селекция на програмите и информацията, която приемаш.
Такова съревнование, каквото описваш е въпрос на гледна точка. За мен живота не е съревнование, може да е изпитание, но като изпитание е далеч по- леко от изпитанието стояло пред предците ни.
На мен не ми се налага да работя за прехраната си, но далеч не бих казала, че някога съм правила само или преобладаващо какво си искам. Освен прехраната в живота на човек има и редица други ангажименти и отговорности, а изпълнението им включва и неприятни, нежелани и дори досадни неща за вършене във време, в което не ти се вършат.
Виж целия пост
ТОва твърдение за ритъма е достойно за нова тема наистина. Не разбирам какво те кара да мислиш така. Динамиката на днешното време е повсеместна и ни залива отвсякъде. Точно тя поражда и стреса. Учим по няколко образования, за да сме в крак с изискванията, които растат непрекъснато. Вече е рядкост някой да работи една и съща работа цял живот. Непрекъснато се учат езици, хората имигрират, започват от нулата, някои са принудени да го правят на стари години. Времето никога не е било толкова динамично. Ние се надбягваме непрекъснато с развитието във всичките му области.
Това ти твърдение наистина много ме изненада. Започвам да си мисля, че разглеждаме ритъма по отношение на различни аспекти от живота...
Това ти твърдение наистина много ме изненада. Започвам да си мисля, че разглеждаме ритъма по отношение на различни аспекти от живота...
Такова съревнование, каквото описваш е въпрос на гледна точка. За мен живота не е съревнование, може да е изпитание, но като изпитание е далеч по- леко от изпитанието стояло пред предците ни.
че аз не говоря за работа на село! Зная какво е на село, налагаше ми се да ходя като бях дете. Работата си е работа, дето има една приказка, от работа не се става хубав, а гърбав. Мизерията и недоимъкът винаги миришат. На нямане. Спокоен живот има човек, на когото не му се налага да работи за прехраната или да прави неща, защото "трябва", а само когато "иска". Не да се отдаде на леност, а просто да не е принуден от обстоятелства извън собствената си личност. Има хора, които го постигат.
# 186
3 март 2012, 19:59 ч.
започвам да разбирам жените, които гледат сапунки. от всичките "трябва", това е добър начин за бягство.
Виж целия пост
# 187
3 март 2012, 20:11 ч.
Кара ме да мисля така всичко, което знам по темата, а то е много. Социолог съм и съм изучавала историята на хората, не на датите, от съществуването на някакви данни за човека до днес. Днес в повече ни е само информация и ако стреса се дължи на нея е най- лесно просто да си изхвърлиш телевизора или да правиш ненатоварваща селекция на програмите и информацията, която приемаш.
Такова съревнование, каквото описваш е въпрос на гледна точка. За мен живота не е съревнование, може да е изпитание, но като изпитание е далеч по- леко от изпитанието стояло пред предците ни.
На мен не ми се налага да работя за прехраната си, но далеч не бих казала, че някога съм правила само или преобладаващо какво си искам. Освен прехраната в живота на човек има и редица други ангажименти и отговорности, а изпълнението им включва и неприятни, нежелани и дори досадни неща за вършене във време, в което не ти се вършат.
Не знам как е въпрос на гледна точка при положение, че обявите за работа не ги пишем ние. Повечето ми познати учат непрекъснато, все си мисля, че преди не беше така.
Емиграцията в чужбина е една от възможностите да постигнеш нещо повече и също е възможност за много хора в България. Как една такава глобална промяна се връзва с твоето твърдение за бавен ритъм, не знам.
Колко много от възрастните учители трябваше да бъдат обучавани в компютърна грамотност, децата ни често знаят много повече неща в тази област от нас. Съвсем скоро човешките ни ресурси ще бъдат недостатъчни да поддържат това темпо и да ни държат в крак с времето..
Втората ти вметка, че не ти се налага да работиш за прехраната ти, обяснава всичко, за което спорихме досега. Как очакваш да ме разбереш? Много ясно, че ще сме на различни мнения, няма как да е другояче.
Виж целия пост
ТОва твърдение за ритъма е достойно за нова тема наистина. Не разбирам какво те кара да мислиш така. Динамиката на днешното време е повсеместна и ни залива отвсякъде. Точно тя поражда и стреса. Учим по няколко образования, за да сме в крак с изискванията, които растат непрекъснато. Вече е рядкост някой да работи една и съща работа цял живот. Непрекъснато се учат езици, хората имигрират, започват от нулата, някои са принудени да го правят на стари години. Времето никога не е било толкова динамично. Ние се надбягваме непрекъснато с развитието във всичките му области.
Това ти твърдение наистина много ме изненада. Започвам да си мисля, че разглеждаме ритъма по отношение на различни аспекти от живота...
Това ти твърдение наистина много ме изненада. Започвам да си мисля, че разглеждаме ритъма по отношение на различни аспекти от живота...
Такова съревнование, каквото описваш е въпрос на гледна точка. За мен живота не е съревнование, може да е изпитание, но като изпитание е далеч по- леко от изпитанието стояло пред предците ни.
че аз не говоря за работа на село! Зная какво е на село, налагаше ми се да ходя като бях дете. Работата си е работа, дето има една приказка, от работа не се става хубав, а гърбав. Мизерията и недоимъкът винаги миришат. На нямане. Спокоен живот има човек, на когото не му се налага да работи за прехраната или да прави неща, защото "трябва", а само когато "иска". Не да се отдаде на леност, а просто да не е принуден от обстоятелства извън собствената си личност. Има хора, които го постигат.
Не знам как е въпрос на гледна точка при положение, че обявите за работа не ги пишем ние. Повечето ми познати учат непрекъснато, все си мисля, че преди не беше така.
Емиграцията в чужбина е една от възможностите да постигнеш нещо повече и също е възможност за много хора в България. Как една такава глобална промяна се връзва с твоето твърдение за бавен ритъм, не знам.
Колко много от възрастните учители трябваше да бъдат обучавани в компютърна грамотност, децата ни често знаят много повече неща в тази област от нас. Съвсем скоро човешките ни ресурси ще бъдат недостатъчни да поддържат това темпо и да ни държат в крак с времето..
Втората ти вметка, че не ти се налага да работиш за прехраната ти, обяснава всичко, за което спорихме досега. Как очакваш да ме разбереш? Много ясно, че ще сме на различни мнения, няма как да е другояче.
# 188
3 март 2012, 20:28 ч.
Дързост? О, моля те, не се самоласкай. А моделът си е съвсем естествен - не са дошли марсианци да ни го създадат, все пак. И пак казвам - той е базиран на простичкия факт, че всеки работи за прехраната си. За мен това е естествено като дъжда в действителност.
Можеш и да не го приемаш, но в този случай стоят два сериозни въпроса: какво предлагаш като алтернатива и можеш ли да направиш нещо, за да го промениш.
Ако нямаш добри отговори на тези два въпроса, неприемането е загуба на време - което така или иначе, ти липсва - както се разбра.
Виж целия пост
Наистина не знам защо имам тая дързост да не приемам модела на обществото като дъжда и гравитацията. За мен това са наистина съвсем различни неща. Той все пак е изкуствено създаден и наложен.
Дързост? О, моля те, не се самоласкай. А моделът си е съвсем естествен - не са дошли марсианци да ни го създадат, все пак. И пак казвам - той е базиран на простичкия факт, че всеки работи за прехраната си. За мен това е естествено като дъжда в действителност.
Можеш и да не го приемаш, но в този случай стоят два сериозни въпроса: какво предлагаш като алтернатива и можеш ли да направиш нещо, за да го промениш.
Ако нямаш добри отговори на тези два въпроса, неприемането е загуба на време - което така или иначе, ти липсва - както се разбра.
# 189
3 март 2012, 20:30 ч.
Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ако не ми харесва какво да направя, да отворя прозореца и да викна или кротко да се побъркам? животът е такъв и точка. Или се бориш и оцеляваш или не. Човека никога не е имал по- бавен ритъм на живот от днес. Нито тичаш след вечерята си, нито всеки ден си заплашена от насилствена смърт. Няма постоянни войни, мъжете и синовете ни не са и вероятно няма да бъдат войници, да убиват хора, те да бъдат убити, повечето инфекции се лекуват, живота е дълъг... И все пак щастието не може да е перманентно, защото тогава ще спре да съществува.
Ти сериозно ли мислиш така за ритъма?!!!
Сериозно. Бегло познаване на историята говори точно за това. Представи си един човек дори само 100 години преди днес и как са минавали деня и живота му .
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното. Аз, за щастие, имам време за себе си, но разбирам за какво говори quinousmene. Съгласна съм, че този модел е нехуманен и жесток, но за щастие подлежи на промяна. Според мен изходът е ограничаване на производството и потреблението и поставянето на човека, не "парите, производството и печалбите" в центъра. Смятам, че икономиката трябва да забави темповете си. Защото това бясно икономическо развитие може да ни осигурява някакъв по-висок стандарт, но в същото време ни ограбва и смазва.
Виж целия пост
Радвам се, че всички вие го харесвате и сте в мир със себе си. Аз много отдавна чувствам, че има нещо, което е дълбоко погрешно и давайки пълен превес на парите, производството и печалбите този модел е в крайна сметка против самия човек, естествения му (малко по-бавен) ритъм, живота му с неговото семейство и щастието му.
Ти сериозно ли мислиш така за ритъма?!!!
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното. Аз, за щастие, имам време за себе си, но разбирам за какво говори quinousmene. Съгласна съм, че този модел е нехуманен и жесток, но за щастие подлежи на промяна. Според мен изходът е ограничаване на производството и потреблението и поставянето на човека, не "парите, производството и печалбите" в центъра. Смятам, че икономиката трябва да забави темповете си. Защото това бясно икономическо развитие може да ни осигурява някакъв по-висок стандарт, но в същото време ни ограбва и смазва.
# 190
3 март 2012, 20:54 ч.
Втората ти вметка, че не ти се налага да работиш за прехраната ти, обяснава всичко, за което спорихме досега. Как очакваш да ме разбереш? Много ясно, че ще сме на различни мнения, няма как да е другояче.
Човек може да работи и по други причини. Първата ми работа беше, когато бях на 16, а първата ми ежедневна на 18. Работех по 16 часа, често и през почивните дни и учех паралелно две магистратури. И у дома нямам и не съм имала домашни помощници, детегледачки и прочее. Вероятно са ме възпитали да приемам труда като нормална и неотменна част от живота на човек.
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Нима? Нито пещерният човек тичал след храната си, нито средновековния човек воювал на практика през целия си живот, нито дори хората през 19-ти век, които не са имали елементарни удобства и изработването на всяка проста вещ е била екстремно трудоемка.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Виж целия пост
Втората ти вметка, че не ти се налага да работиш за прехраната ти, обяснава всичко, за което спорихме досега. Как очакваш да ме разбереш? Много ясно, че ще сме на различни мнения, няма как да е другояче.
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
# 191
3 март 2012, 21:01 ч.
Дързост? О, моля те, не се самоласкай. А моделът си е съвсем естествен - не са дошли марсианци да ни го създадат, все пак. И пак казвам - той е базиран на простичкия факт, че всеки работи за прехраната си. За мен това е естествено като дъжда в действителност.
Можеш и да не го приемаш, но в този случай стоят два сериозни въпроса: какво предлагаш като алтернатива и можеш ли да направиш нещо, за да го промениш.
Ако нямаш добри отговори на тези два въпроса, неприемането е загуба на време - което така или иначе, ти липсва - както се разбра.
Може да замениш дързост с глупост, за мен няма никакво значение.
Знам, че това не е лесна промяна и че няма да стане за ден-два. Никога не съм отрекла, че всеки трябва да работи за прехраната си, против съм крайностите, до които се стига...
Темата ми не започва с дайте ми съвет, дайте ми алтернатива или аз ще ви дам алтернатива.
Темата ми беше единствено молба за споделяне в отговор на моето споделяне и желание да видя има ли и други като мен в лудостта, глупостта и каквото искате го наречете. Времето за някаква алтернатива може би още не е дошло, но не разбирам защо споделянето по този въпрос ще е загуба на време.
Виж целия пост
Наистина не знам защо имам тая дързост да не приемам модела на обществото като дъжда и гравитацията. За мен това са наистина съвсем различни неща. Той все пак е изкуствено създаден и наложен.
Дързост? О, моля те, не се самоласкай. А моделът си е съвсем естествен - не са дошли марсианци да ни го създадат, все пак. И пак казвам - той е базиран на простичкия факт, че всеки работи за прехраната си. За мен това е естествено като дъжда в действителност.
Можеш и да не го приемаш, но в този случай стоят два сериозни въпроса: какво предлагаш като алтернатива и можеш ли да направиш нещо, за да го промениш.
Ако нямаш добри отговори на тези два въпроса, неприемането е загуба на време - което така или иначе, ти липсва - както се разбра.
Може да замениш дързост с глупост, за мен няма никакво значение.
Знам, че това не е лесна промяна и че няма да стане за ден-два. Никога не съм отрекла, че всеки трябва да работи за прехраната си, против съм крайностите, до които се стига...
Темата ми не започва с дайте ми съвет, дайте ми алтернатива или аз ще ви дам алтернатива.
Темата ми беше единствено молба за споделяне в отговор на моето споделяне и желание да видя има ли и други като мен в лудостта, глупостта и каквото искате го наречете. Времето за някаква алтернатива може би още не е дошло, но не разбирам защо споделянето по този въпрос ще е загуба на време.
# 192
3 март 2012, 21:07 ч.
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Нима? Нито пещерният човек тичал след храната си, нито средновековния човек воювал на практика през целия си живот, нито дори хората през 19-ти век, които не са имали елементарни удобства и изработването на всяка проста вещ е била екстремно трудоемка.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Бъркаш и то много. Точно благодарение на техниката и всички съвременни "удобства" ежедневието ни е много по-забързано и стресиращо от това на предците ни. Това е очеизвадно, не виждам смисъл да го обяснявам. Благодарение на същата тази техника вероятността в наши дни да умреш при военни действия е много по-голяма от тази през Средновековието. Просто тогава не е имало оръжия за масово поразяване. Дори убийствата са се извършвали много по-бавно и "естествено" и в насравнимо по-малки мащаби.
Виж целия пост
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Бъркаш и то много. Точно благодарение на техниката и всички съвременни "удобства" ежедневието ни е много по-забързано и стресиращо от това на предците ни. Това е очеизвадно, не виждам смисъл да го обяснявам. Благодарение на същата тази техника вероятността в наши дни да умреш при военни действия е много по-голяма от тази през Средновековието. Просто тогава не е имало оръжия за масово поразяване. Дори убийствата са се извършвали много по-бавно и "естествено" и в насравнимо по-малки мащаби.
# 193
3 март 2012, 21:12 ч.
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Нима? Нито пещерният човек тичал след храната си, нито средновековния човек воювал на практика през целия си живот, нито дори хората през 19-ти век, които не са имали елементарни удобства и изработването на всяка проста вещ е била екстремно трудоемка.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Бъркаш и то много. Точно благодарение на техниката и всички съвременни "удобства" ежедневието ни е много по-забързано и стресиращо от това на предците ни. Това е очеизвадно, не виждам смисъл да го обяснявам. Благодарение на същата тази техника вероятността в наши дни да умреш при военни действия е много по-голяма от тази през Средновековието. Просто тогава не е имало оръжия за масово поразяване. Дори убийствата са се извършвали много по-бавно и "естествено" и в насравнимо по-малки мащаби.
Бояна, моля те, кажи ми, че се предаваш...
Виж целия пост
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Бъркаш и то много. Точно благодарение на техниката и всички съвременни "удобства" ежедневието ни е много по-забързано и стресиращо от това на предците ни. Това е очеизвадно, не виждам смисъл да го обяснявам. Благодарение на същата тази техника вероятността в наши дни да умреш при военни действия е много по-голяма от тази през Средновековието. Просто тогава не е имало оръжия за масово поразяване. Дори убийствата са се извършвали много по-бавно и "естествено" и в насравнимо по-малки мащаби.
Бояна, моля те, кажи ми, че се предаваш...
# 194
3 март 2012, 21:16 ч.
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Нима? Нито пещерният човек тичал след храната си, нито средновековния човек воювал на практика през целия си живот, нито дори хората през 19-ти век, които не са имали елементарни удобства и изработването на всяка проста вещ е била екстремно трудоемка.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Бъркаш и то много. Точно благодарение на техниката и всички съвременни "удобства" ежедневието ни е много по-забързано и стресиращо от това на предците ни. Това е очеизвадно, не виждам смисъл да го обяснявам. Благодарение на същата тази техника вероятността в наши дни да умреш при военни действия е много по-голяма от тази през Средновековието. Просто тогава не е имало оръжия за масово поразяване. Дори убийствата са се извършвали много по-бавно и "естествено" и в насравнимо по-малки мащаби.
Аз честно казано не очаквах, че въобще е възможно някой да твърди, че днес ритъмът на живота ни е по-бавен откогато и да било. Много ми е интересно има ли някакви официални източници, статистики, каквото и да било в подкрепа на тава твърдение на Бояна.
Аз съм чела за движение Slow, което е създадено точно с целта, да се опита да обърне посоките, да промени нагласите, да намали скоростта, да накара хората да се замислят и забавят темпото, защото е пагубно за тях.
Виж целия пост
Беглото познаване на историята говори точно обратното - човек никога не е имал по-забързано и механизирано ежедневие от днешното.
Много е забързано да се качиш в метрото и да виснеш в някой офис. Много по- забързано от това да се налага да косиш и сушиш сено за коня, пък да го чистиш и впрягаш, че и да го щадиш да не се измори, ако си тръгнал за някъде. Много е стресиращо да не се налага да убиваш други хора на война и да не се страхуваш, че теб ще убият пак на война. Много е стресиращо да купиш пилешки пържоли от магазина вместо да се налага лично да обезглавиш пилето, ако искаш да хапнеш пилешко. Явно съм сбъркала, малко повече от бегло познаване на история е нужно, за да оценим колко спокойно и комфортно живеем днес. Най - малкото на 3-ти март помислете преди 140- 150 години как са живели хората по нашите земи и пак се стресирайте, защото ще си изпуснете автобуса.
Бъркаш и то много. Точно благодарение на техниката и всички съвременни "удобства" ежедневието ни е много по-забързано и стресиращо от това на предците ни. Това е очеизвадно, не виждам смисъл да го обяснявам. Благодарение на същата тази техника вероятността в наши дни да умреш при военни действия е много по-голяма от тази през Средновековието. Просто тогава не е имало оръжия за масово поразяване. Дори убийствата са се извършвали много по-бавно и "естествено" и в насравнимо по-малки мащаби.
Аз честно казано не очаквах, че въобще е възможно някой да твърди, че днес ритъмът на живота ни е по-бавен откогато и да било. Много ми е интересно има ли някакви официални източници, статистики, каквото и да било в подкрепа на тава твърдение на Бояна.
Аз съм чела за движение Slow, което е създадено точно с целта, да се опита да обърне посоките, да промени нагласите, да намали скоростта, да накара хората да се замислят и забавят темпото, защото е пагубно за тях.
Препоръчани теми