Обичате ли стихове? - 9

# 211 7 юни 2012, 09:55 ч.

Ентусиаст

Там, където е светло

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите!
Заключи ме във църква
със светци по стените -
изпобесени, мъртви.
С много грейнали свещи.
С много прашни прозорци.
И със малко надежда,
че все още е топло
там - дълбоко във мене.
Че все още съм жива.
Че забързано времето
прекосява годините.
Че без дъх ме оставя
най-безумната обич.
Че вървя все направо
и не стъпвам из локвите.
Нищо друго не искам.
Само малко надежда.
Да покълне в съня ми,
и в душата, и в грешките...
Да е винаги в мене.
Там - дълбоко, където
много дълго е ден.
Там, където е светло!

# 212 7 юни 2012, 10:59 ч.

ellyst

Ентусиаст

Беше следобед, сух като хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума канавките
в онзи следобед, във който го срещна тя.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря.
Свикнал бе сам да кръстосва квартал след квартал,
но след очите й, с цвят на разцъфнали люляци
тръгна, забравил тъга, самота и печал.

Беше щастливо, подскачащо в локвите време.
Тя – попрегърбена, носеше в чантата хляб,
сядаше в парка, а той от ръката й вземе
в зъби комата и хукне да гони света.
После си тръгваха бавно – жената и кучето-
под съпровода на клаксони, смях, птичи шум.
Тихо, с прищракване, слагаше в бравата ключа,
правеше чай и го черпеше с късче локум.

Беше следобед, сух като пита за помен –
съскаше в жегата вятър над нейния гроб.
Беше четвъртият ден, в който той е бездомен.
Бе ден последен от кучешкият му живот.

# 213 7 юни 2012, 13:27 ч.

Ентусиаст

Чужда жена - Дарина Дачева

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

# 214 7 юни 2012, 13:30 ч.

Ентусиаст

Не ме питай, как се обича ..

Не ме питай.Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане.Очи със очи.
Беше жива вода.Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото.В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай.Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй.Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

# 215 7 юни 2012, 13:39 ч.

Ентусиаст

Без теб

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки,
заключени в мечтите си вървят.
Дори небето е с фалшив оттенък.
И сякаш дишам във отвъден свят,
от който няма как да си отида.
А страшно ми се иска да крещя.
Но зная, че не мога да те имам.
Прехапвам устните си и ...мълча.

http://inmyeyes-veny.blogspot.com/

# 216 7 юни 2012, 13:44 ч.

ellyst

Ентусиаст

Браво!

Цитат на: utro77 в чт, 07 юни 2012, 13:39

Без теб

http://inmyeyes-veny.blogspot.com/

# 217 7 юни 2012, 13:54 ч.

Ентусиаст

Благодаря! Simple Smile

# 218 7 юни 2012, 14:05 ч.

ellyst

Ентусиаст

Моля

Прегледах ти и блога - още едно браво Simple Smile

# 219 7 юни 2012, 14:14 ч.

Ентусиаст

И аз прегледах твоя! Wink

Харесва ми как пишеш!

А моите са повечето доста стари. Нещо не се вдъхновявам последните.... години. Sad

# 220 7 юни 2012, 19:11 ч.

rainbird

Ентусиаст

Отдавна изоставен е града
след най-последния апокалипсис.
Колите са черупки от метал
а хората... от хиляди години липсват.

И е смълчано сякаш след война.
Водата е пресъхнала в чешмите
Прозорците страхът е заковал.
По дворовете се въргалят дрипи.

По пътищата - сламени валма
танцуват под прокапали балкони,
край счупени витрини се тълпят,
поспират пред табелките "Затворено"

Разбърканите срички "та-мо-са",
отнякъде в нозете ми съборени,
в останките от вестник шумолят...
На ъгъла на храма някой моли се.

Край праговете лъхва хладина,
със мириса на дълго съхнещ корен.
На ъгъла на храма някой моли се.
Под робата му - страшна тишина.

И сякаш ме зове безплътен глас
в далечните прохлади на простора,
но улиците нямат имена,
но улиците здраво са затворени

към ъгъла на срутения храм
към ъгъла, където спи умората,
а през деня проплаква лудостта,
(където невъзможно е да има хора !)

там някой, със качулка на поклонник,
със страшнотиха роба на монах,
най-чистата сълза за мен проля...
Стените на света ми се зарониха.

# 221 7 юни 2012, 20:31 ч.

Марѝ

Потребител

Цитат на: Mam4е в чт, 07 юни 2012, 13:27

Мамче..

# 222 8 юни 2012, 16:24 ч.

Ентусиаст

Цитат на: Марѝ в чт, 07 юни 2012, 20:31

Мамче..

Марѝ, и на мен ми харесва ... много. Heart Eyes

utro77, пропуснах да те поздравя ..чудесни стихове! bouquet

Желая ти скорошна Муза! Hug

# 223 8 юни 2012, 17:07 ч.

baby_illy

Цитат на: Марѝ в чт, 07 юни 2012, 20:31

Цитат на: Mam4е в чт, 07 юни 2012, 13:27

Чужда жена - Дарина Дачева

Жената чужда трудно става твоя.

Мамче..

Много ми хареса Hug

# 224 9 юни 2012, 13:41 ч.

Ентусиаст

Ти знаеш ли?
Аз не допускам всеки в сърцето си пусто.
Ако някой надникне би видял тишина
Би видял тихи стъпки и безмълвна душа,
Недоказани думи и една празнота

Аз не допускам всеки в сърцето си топло.
Ако някой надникне би видял топла прегръдка
Ароматна любов и надежди красиви,
много много мечти и спомени мили.

Аз не допускам всеки в сърцето ми скръбно
Ако някой надникне би видял кървави сълзи
Болка печал, много пътища извървени.
И съдба съпричастна на бедите големи.

Аз не допускам всеки в сърцето свободно
Ако някой надникне би видял крилете на гларуси бели.
Просторно небе и зелени предели.
Би прозрял колко болки в сърцето са спрели,
Но то пак тупти и живее.
Аз не допускам всеки в сърцето си мое.
Само тези, които усещат какво е.