Обичате ли стихове? - 9

  • 113 189
  • 752
# 300
Жената-птица


Кръстосва по бетонни булеварди
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите й Плеяди,
напиращи да литнат от години.

И често си мечтае да отвие
наметката от кукувича прежда-
Крилата си от погледите крие
под сива и опърпана одежда.

Отдавна е забравила какво е
гнездо, в което пилета те чакат.
Гнездо, което да нарича свое
и във което е уютен мракът.

Със вятъра рисува по небето
от облаци и дъждове картини.
Препъва се по сивите павета,
но рие със очи небето синьо.

Тя ходи, не лети. Все търси нещо,
в очите на минаващите взряна.
А те, смутени, бегло я поглеждат
и отминават, сякаш там я няма.

Във парка всяка сутрин се усмихва
на някой лъч, промушил се в мъглата
А птиците – сестриците – притихват,
в очакване да махне със крилата си.

За нея казват, била полудяла
в една самотна, мълчалива пролет.
Жената със криле в наивно бяло,
отвързала душата си във полет.
Виж целия пост
# 301
  ellyst, ако знаеш откога те чакам!  Hug

 Твоят стил е невероятен. Дано да имаш муза по-често и да ни радваш с нови стихове.

 
Princess Zvezdichka, и твоят последен стих много ми допадна.  Hug

 МариHeart Eyes!
Виж целия пост
# 302
Прекрасно е!   bouquet Hug



За обич съм родена

...И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха:
кои от вас ме гледат с пламък чист,
кои от вас любов ми обещаха?

Те всичките усмихват се към мен.
Те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават, отминават...

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
очи безбройни, но между тях
до днес не срещнах очи за мен.

Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:

Напразно отминавате сега!
Напразно вий не спирате до мене!
Не, аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена!

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни, а между тях
аз зная греят и две за мен.

Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 303
И път обратно няма...


Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Caribiana
Виж целия пост
# 304
                Приятелите

Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.

Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..

И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите,по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!...Щом броя до пет.


 Не знам на кого е. Но много ми хареса...
Виж целия пост
# 305
Живееше в градинката на двора
eдно красиво снежно-бяло цвете,
и минеха ли покрай него хора
то радваше очите и сърцето.
Приятел бе му Слънцето гальовно,
посрещаше го с топла светлина,
а едно малко облаче дъждовно
разказваше му често за Света...
... Но облачето днес беше различно!
Ронеше свойте сълзи мълчаливо...
За него туй си беше нетипично,
понеже славаше се за бъбриво...

- Хей облаче, кажи ми къде беше?
Чух ходило си днес извън града.
При езерото? Там ли ти валеше?
Моля те, разкажи какво видя?

- Ех цветенце, добре, ще ти разкажа
наместо капките ми да броиш,
но първо тебе аз предупреждавам,
че може малко да се натъжиш...

- Какво от туй, че ще ме натъжиш?!
Тук вече ми е толкоз скучно-сиво...
Разказвай! Ще ме разнообразиш!
- му рече цветето нетърпеливо.

- Да, право са ти рекли, мило цвете,
при езерото бях извън града...
А там, между високите дървета
един човек приседнал аз видях.
Той, клетият говореше си сам...
Ах, колко беше тъжен, съкрушен...
Дори не забеляза, че съм там
и не усети капките от мен...

- Но облаче, защо той бил е тъжен?
Какво говореше, не чу ли ти?
- Недей да ме прекъсваш тъй ненужно!
Ще ти разкажа! Само потърпи!

...А мъката му беше тъй голяма,
защото влюбен е в една жена,
но беден е и няма той подарък
със който да докаже Любовта...

- О! Аз съм слушало за Любовта-
за нея пеят птиците на двора!
Обаче аз не знаех досега,
че тъй си я доказват всички хора...

- Не всички я доказват тъй, обаче
тази жена е по-специална малко...
Затуй и онзи клетник толкоз плаче!
Не мога да помогна..! Колко жалко!

- Не се предавай облаче дъждовно!
По-скоро пак при него отиди!
Ще можем, вярвам аз - да му помогнем!
Какъв подарък иска разбери?

... И облачето точно тъй направи-
отиде пак накрая на града.
При езерото все така завари
младият мъж, изпълнен със тъга.
Заслуша се в изповедта му тиха,
със есенния вятър долетяла:

- „Ах, Господи, чуй моята молитва!
Дари ме с Орхидея снежно-бяла!
Тя пожела туй цвете ароматно,
за да докажа обичта към нея...
Така ще бъде моя безвъзвратно!
Но Господи, къде да го намеря?!”

И в миг облачето, обнадеждено
политна към градинските алеи,
и питаше то всички оживено
къде виреят бели Орхидеи...

Но никъде такава не намери
и върна се изпълнено с тъга...
Застана над градинката на двора
и във безсилието си зарида...

- Приятелче, уви надежда няма!
Не можем да помогнем ний сега!
Човекът иска Орхидея бяла...
Такава няма никъде в града!

А цветето щом чу своето име
усмихна се от малката алея:
- Ама че си бил глупав! Погледни ме!
Та аз съм точно бяла Орхидея !
Накарай бързо сивата къртица
със коренчетата да ме откъсне,
а после ще помолим тази птица
на онзи клетник в скута да ме пусне!

Но облачето повече посърна ...
- Щом тръгнеш си кой вече ще разсмивам?
Аз свикнах с тебе, сутрин щом зърна
да ти се радвам и да те поливам...

- Недей така! По-скоро се засмей!
Ще бъда пратеник на Любовта!
Със мен, приятелю ти се гордей!
Ще сътворим едно добро сега!

... И облачето кротко го послуша,
направи всичко, що му нареди,
изпрати го на момъка във скута
и скри се надалече, да вали...

" Ще бъда пратеник на Любовта! "
- повтаряше си цветето щастливо,
и в радостта си толкоз засия,
че стана сякаш още по красиво...

А момъкът със трепет го държеше
и гледаше го влюбено, щастливо,
и трескаво на Бог благодареше
за милостта, че с чудото дари го!

... Забързан той затича към града
притиснал снежно-бялото си цвете,
с което да докаже Любовта
пред неговата дама на сърцето...

И ето го! Задъхан, уморен...
Почука на вратата... Тя отвори!
„Ах! Орхидея! Бяла! И за мен!”
„Да , мила!" – нежно той и отговори...

„Обаче аз размислих и реших-
за мен ще бъде по-достоен Този ,
когото дойде и ми подари
букет от алено-червени рози!...”

... И в миг мъжът почувства се нелепо.
Дори на глупостта си се изсмя.
Захвърли на земята свойто цвете,
и там си каза сбогом с Любовта...

...

За цветето ще питате нали ?
Остана там. Захвърлено посърна.
Ала започна бавно да вали...
При него облачето пак се върна!
И цветето се сгуши във пръстта,
по корените нов живот потече,
и чух как казва тихо на дъжда:
„Не ща да бъда пратеник аз вече!”


автор: Павлина Соколова
Виж целия пост
# 306
  Искам тая мъдрост да ти кажа:
Не нарочно. Просто ей така.                               
Запомни я, че е много важна:
Калинката пусни на свобода!

Притчата за мравката я знаеш,
път и сторва, който е Човек.
А калинката? Тя бъдеще чертае.
На добрия сочи пътя лек...

А на онзи, който в шепи здраво
стиска беззащитната душа,
тя мълчи. Повярвай ми, със право.
Той отнема чужда свобода.

Затова калинка щом притихне
уморена върху твоята ръка,
разтвори си пръстите да литне
и пусни я ти, на свобода.

Нея също вкъщи я очакват.
И калинката си има собствен дом.
Добрината знам, че е прекрасна,
ако се извършва мълчешком...
Виж целия пост
# 307
Може би най-красивата тема е това!
Виж целия пост
# 308
Отново питаш колко те обичам,
отново аз объркано стоя.
Дори на смърт когато ме обричат,
аз стъпките последни не броя.

Дори когато стигам до победа,
печалбите си не броя. Вървя.
Душата ми сега те гледа, гледа,
поискала единствено това.

Евтим Евтимов
Виж целия пост
# 309
Просяк

Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от глад, страдания и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама.

Лермонтов
Виж целия пост
# 310
ЖЕНА

През горещото пладне на твоите мисли минава жена -
с гърди окръглени от вятъра и с коси като слънчева примка.
Има нещо езическо в тази видяна за миг светлина,
в тази дреха едва закрепена и като въздуха призрачна.

С нозе бисерни през тревите, готови да ми сторят легло,
с тяло в росата окъпано и като търсена истина бяло -
през твоя пулс разнебитен от борбата на добро и на зло,
преминава жена – всеотдайна, неуловима и цяла.

И през къпини, високи до пояс, тичаш останал без дъх –
първичен и сам, със сърце обгорено от вятър и вик на звезда.
И сред въздух, пронизан от слънце и зов – на постеля от мъх
ме настигаш.. И над нас в прозрачните клони птиците вият гнезда.
Виж целия пост
# 311
Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.

Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли.

Не казвай, че са хубави очите ми,
или че съм добра любовница.
Аз зная слабостта си, зная силата..
Искам с истина да те запомня.

Ако не мога да ти давам щастие,
недей да ми звъниш за среща.
Жените са отляво и отдясно...
И мен случайно си ме срещнал.

Не искам да ме храниш с мили думи.
Аз гладна няма да остана.
Ако не можеш... просто ме целувай.
Целувай тихичко... до пладне.

След туй сама ще си отида.
Ще те оставя да си спинкаш сладко...
И ако в 'истината' видиш мойто име...
Повикай ме обратно.

Петя Ходжева
Виж целия пост
# 312
А вярвах


А вярвах им. Толкова много.
И дадох им всичко от мен.
Пък те ме погледнаха строго.
Във този горещият ден...

До тука било всичко наше и тяхно.
От утре... Ми всеки на път.
А всъщност  какви ние бяхме?
Работник и шефът отвъд.

Доверие... Никакво даже.
А мислех, че имало бол.
Сега там лъжа пак се маже.
Животът подгони ме с кол.

Не трябваше днес да се случи.
Не му е моментът сега.
Обаче в живота научих
да гълтам поредна муха.

Довиждане. Няма пък сбогом.
Светът не е толкоз голям.
Дали ще ни срещне? Аз много
това искам днес да го знам.

Тогава ти може да лазиш.
А аз пък да имам палат.
Дали и тогава ще мразиш
човека създал твоят врат...?!?

Е, както си искаш прави го.
Но само едно запомни.
Отдадох ти мойто-вземи го.
Ще плащаш във бъдните дни.

Сега се усмихвай щастливо.
Гради си на воля мечти.
Ще гледам пък аз мълчаливо.
С убити надежди почти...


Лично творчество /МарИ Г./ bowuu
Виж целия пост
# 313
„Ще умра без небе –

не виждаш ли, че съм птица?”

Ст.Пенчева

 

 

Спят крилата ми прашни в килера.

Южен вятър в стъклото повя.

Няма никаква разлика с вчера –

все са същите мои крила.

Но стоят си свалени - прибрани

зад кашон, две кутии, метла...

Не че няма сега да ми станат,

не че страх ме е да полетя,

просто...просто ме спъна въжето

на „не бива сама да стоиш”,

на „от утре не пуша”, „диета”,

на роднинското „другите виж”, 

на безкрайните „друг път”, „зависи”,

на прикрита с покорност вина.

И забравени, прашни, увисват

тия мои красиви крила.

Щом посегна към тях, мигом чувам:

"Остави ги обратно. Нима

не летя, не бесня, не лудува...

Та сега си голяма жена!"

Без криле оцелях. Но, за Бога!

Вътре в мен ветрове се роят!

И боли ме, че вече не мога

да размахам криле над света.
Виж целия пост
# 314

Сто години се скитах из приказки -
имената си сменяха само.
А все още не знам и се питам
докога все със жаба на рамо
ще се влача по балове скучни
и пантофките си ще затривам,
докога все на мен ще се  случва
да заспивам връз грах и коприва?
Сто води се смениха в реката,
ала златната не дочаках...
Е, какво пък- върти се земята
и се сменя зората със мрака,
затова няма да се тревожа
че ънхепи отново е  края -
ще понося магарешка кожа,
а шагреновата ще помечтая.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия