Обичате ли стихове? - 9

Много ми хареса!   

Не сънувай ме в нощите тъмни.
Не сънувай, на яве ела.
Не мечтай за целувките дълги,
целуни ме. Не идвай зора.

Прегърни ме с ръцете горещи
и не питай сега, замълчи.
Запали ги проклетите свещи
Любовта  като тях да  гори.

Не поглеждай прозореца тъмен.
Само наша е топлата  нощ.
Като сянка се скита бездомен
споменът в юлската нощ.

Целуни ме, не бързай да тръгваш.
Цяла вечност ли пак ще те няма?
Не, не ми отговаряй.
Не отваряй пак старата рана

Тръгваш. Знам пак ще сънуваш
треви дъхави с устни омайни.
Далече от мен ще бленуваш
срещите скрити и тайни.

Да, сънувай ме в нощите тъмни.
Сънувай, ще сънувам и аз
юлски нощи, целувките дълги
обречени до последния час.

 ***

Фалш, лъжа и самота,
душата ми –завинаги ранена.
В сънищата- той и тя
пируват над душата ми сломена.

На яве- болка и тъга.
Мислите-стрели в сърцето.
Щастливата сега е тя.
Сълзите ми са капки от морето.

Обида, хлад и пустота.
Замръзвам! Много е студено.
Фалш, лъжа и самота.
Сърцето плаче вледенено!

***

Страхът отново се промъкна
като крадец през моята врата.
И пак надеждата отмъкна,
макар че  скрита беше тя.

Надеждата, че може да си с мене,
надеждата, че утре ще си тук.
А вярвах аз, че няма да я вземе,
но не – отмъкна я напук.

Страхът, че няма да те видя
всели се в моята душа.
А трябваше да го предвидя,
да го прогоня с вяра в любовта.

Страхът сега живее в мойта къща,
но знам, че мога да го победя,
когато споменът за теб се връща
и се захлопва входната врата. 

***

Не идвай,  далече в миналото остани,
да те запазя като нещо свято.
И да те гледам, сякаш отстрани
като статуя от бронз излята.

Не идвай, пресъхнаха сълзите
и думите ми свършиха се, знай.
И вече мъртви са мечтите,
които с теб чертаехме до край.


Не идвай, всичко е във онзи век
във настоящия не съществуваш.
И искам да намеря лек
от разстояние да ме лекуваш.

Не идвай, в мислите за тебе място няма.
Там в миналото остани!
Ти  само спомен си, дълбока рана-
не искам повече да ме боли.

***

ДЕН И НОЩ


Тъй както има ден и нощ,
така и в моето сърце е светлосянка.
Единият е страстна, бурна нощ,
а другият е тиха, нежна ласка.

Сърцето разделено е на две-
дори и аз не знам еднакво ли обичам.
Единият към ада ме зове,
а с другия по макови полета тичам.

Защо ли са ми две любови?
Не искам аз сърцето да деля.
Единият не мога да забравя,
а с другия не искам да се разделя.

Така ще си живея раздвоена,
това е моята съдба.
Единият дълбоко във сърцето ми стаен е,
а с другия ще бъда до смъртта!

***

ЛЮБОВ
         
Горещите ти устни тази нощ ме галят,
прошепват думи, които заедно със теб шептя.
И ласките ти страсти в мене палят,
още миг- и аз летя!

Обичаш ме и тебе аз обичам,
и нищо друго няма на света.
Във този миг на тебе се обричам
и ти обречен си ми отсега.

Телата ни заспиват уморени
едва на сутринта, с усмивка,
а любовта над нас простира длани
и ни обгръща като пухена завивка.

Ръката ти във моята се вплита.
Не вярвам, че това се случва с нас.
Прекрасно е и нека любовта да не отлита,
да бъде в нас до сетния ни час.

***

НЕСЛУЧАЙНА СЛУЧАЙНОСТ
                                 

Случайно минах пак по уличката прашна,
Погледнах уж случайно твоята врата.
По тъмния прозорец мина сянка страшна-
това бе призракът на любовта.

Все още скитаме и двете във нощта.
Аз уж случайно, не случайно- тя.
За кой ли път по тази прашна уличка вървя,
а теб те няма да отвориш входната врата.

Знам, свърши се- замина, аз съм друга.
Ти няма да се върнеш, аз няма да се променя.
Аз с него съм, а ти със своята съпруга,
но липсва ми ужасно, ужасно любовта !

И не коя да е , а твоята любов неповторима.
И затова понякога по уличката прашна аз вървя.
Макар да знам- не тук, а другаде те има,
макар да знам- заключена е твоята врата.

***


СЛЪНЦЕ СЪМ ЗА ТЕБ
                               

Аз слънце съм във твоите очи,
но не разбрах изгряващо или залязващо.
Дали те сгрявам с топлите лъчи
или препичам заслепяващо.

За теб ако съм слънце аз изгряващо,
то смело пристъпи към мен.
Не бой се, аз  изглеждам парещо,
но всъщност топля твоя ден.

Ако за теб съм слънцето по пладне,
надежда има пак за нас.
Макар и да е облачно, мъгла да падне
аз ще изгрея във уречения час.

Но ако за теб съм слънце аз залязващо
не се обръщай, продължи напред!
Така животът ни ще свърши,
но няма нищо- всичко е наред !

                                       

СЛЪНЦЕ БЕ ЗА МЕН
                               

Ти беше слънце в моите очи,
огряваше крилата ми зелени,
но топлите ти, пурпурни лъчи
достигаха и другите вселени.

Зад облаци се криеше ти често.
Изгряваше, залязваше и пак
ту мрачно ставаше и хладко, ту горещо.
Непостоянството ти беше знак.

че бързо ще достигнеш своя край.
Така ти от светило се превърна в пепел.
До болка пареха лъчите, знай
и рана те оставиха в сърцето.

Сега е нощ и бледата луна
е твое нескопосано подобие,
защото светлината е една
през целия живот. И няма копие.

Прекрасно е 

Ето и някои мои си стихове:)

Вървя към залеза
по лунна пътека,
самата аз Луна- студена и мека..

Измръзнала, тръпнеща,
боса и сива...
Неподвластна на никого
и не много щастлива.

Но в миг, този залез,
ах още не свършил
и Слънцето- грейпфрут
горчив, но прегръщащ..

Със своите ласки любовни
топлина ми донесе,
целуна ме нежно,
студа ми отнесе...

И не съм вече Луна,
само сянка във сиво, а пак съм Жена-
красива и жива
....................................................
Искам да съм кичур непокорен,
къдричка небрежна...
Да ме милвваш със очи безбрежни,
тайничко и нежно..

Да докосваш тялото ми- струна,,
Във цигулка то да се превръща,
щом със устни я докоснеш,
с люлякова песен тя да те прегръща...

Ganis   

КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ

О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!

Румен Ченков

Шепот на листа,
летен дъжд,
къща кацнала в гората...
Две тела,
августовска нощ,
теменужна песен във сърцата...

Засмени две очи,
две тръпнещи ръце,
усмивка мустачена,  момчешка..
Прегръщат ме и ми
прошепват нещо
песенно и нежно....

И още едно:)

Боите пак танцуват,
политнали в безкрая,
палитрата празнува,
в ръцете всеотдайни...
   
И пак се появява
образ на момиче...
Със очи кафяви,
със снагата на кокиче...

Косите разпилени-
паяжина нежна,
кестенова есен-
щастие безбрежно

 ganis , много приятно пишеш. Стиховете ти звучат като мелодия! 

 Ето как всички от вас, пишещи стихове, имате собствен стил.

 Много ми допадате, много ви се радвам и ми е хубаво тук!   

Много богато стихотворение и много близо до онова, което харесвам като звучене.
Браво   

Благодаря.

И на мен!Развълнува ме, много .. 
Джемма, очарована съм и от твоите стихове, браво!
Възхищавам се на таланта ви, момичета.Всяка заслужава поклон! 

След приказките

Не от приказките аз пристигнах
и ги няма русите коси,
за мен кула не е издигана
в предания не ме търси!
Не мене пази дракон страшен,
не аз сънувам сто годишен сън,
не съм и най-красивата, която
засрамва слънцето, покаже ли се вън.
Не за мене чудни песни пеят,
не съм дори и царска дъщеря,
обикновена съм - сега и тук живея
пленена от реалността.
Не се превръщат братята ми в лебеди
и тайно нощем билки не бера,
не чиракувам при никаква вещица -
ядосват ме най-злободневните неща.
Но зная как, когато дойдеш тъжен,
да те изслушам с много топлина
и прегръдката ми, разказа щом свършиш
е едно от най-реалните неща.

Елена Минева

Момичета, и на мен ми е много хубаво да чета стиховете ви... Празник за душата.. 

Дами, аз по образование съм математик, по професия- учител по математика;) Тази наука наистина умее да вдига адреналина ми. Но, преди няколко години, когато срещнах мъжа на моята есен, усетих, че ми се пише поезия:) Всеки един стих, една строфа, една дума са мое лично преживяване, емоция, песен,.... Радвам се, че има тема за стихове:) Прочетох чудесни неща, за които съм ви благодарна. Ние хората трябва да споделяме не само болката, но и щастието:)
Ето едно мое стихотворение, посветено на дъщерите ми:)

Две имена- Йоана и Моника...,
Две имена, звучащи като хармоника..
Не просто имена- това са моите момичета,
Нежни и стъблени, като кокичета...

Появиха се в  зимата на моята пролет,
Разцъфнаха в пролетта на моето лято..
Дадоха ми нежност и полет,
Сила и щастие крилато..

И вечер, когато се прибирам
Тез цветя нежни, красиви,
Стебла увиват във мене,
Прегръщат ме живи, щастливи...

И самата аз ставам щастлива,
Самата аз превръщам се в цвете..
И става букетче неземно,
Щастливо,  трицветно...

 ganis , красиво! Чак се просълзих. Знаят ли момиченцата, че пишеш и че има стих, посветен на тях.
 Толкова е мило, че можеш да го направиш. Аз не смея да пиша. Просто в главата ми има много думи, но не мога да ги наредя. Не знам какво ще се получи.