Обичате ли стихове? - 9

  • 113 191
  • 752
# 330
ganis , красиво! Чак се просълзих. Знаят ли момиченцата, че пишеш и че има стих, посветен на тях.
 Толкова е мило, че можеш да го направиш. Аз не смея да пиша. Просто в главата ми има много думи, но не мога да ги наредя. Не знам какво ще се получи.  Blush
Оооо, не подозираш как ще се случи мигът, когато ще се наредят сами:)))Опитай:)
Ние не сме поети и литературни величия, никой няма такива претенции, но когато се роди стих от сърцето, от душата, облече се в думи, става красота...И усещането е невероятно:)
Виж целия пост
# 331
  Hug

 Може да се престраша някой път.

 А заради теб пускам едно любимо стихотворение, на което винаги плача. За дъщерите е. Нищо, че твоите са две. На мен много силно ми въздейства винаги. Можеш да го наречеш МоИТЕ стъпки нагоре.  Simple Smile

 Моята стъпка нагоре


Тя е моята стъпка нагоре,

радостта на живота ми, мойто момиче,

отворени пътища, светли простори,

моето право да кажа: "Обичам!"

Тя ме събужда със мила усмивка,

в очите си светли побира света ми.

Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам

и тя ме упреква - тя, дъщеря ми.

Когато е тъжна, затръшва вратата

и сили събира от моите сили.

И чувам, когато прегръща стената,

прикрива сълзите и аз я разбирам.

Тя е моето слънце и моята вечер,

моята прошка и моя награда.

Когато съм лоша, ме чувства далечна,

но после си вкопчва във мене ръката.

Тя ме придържа, когато пропадам,

до мене застава, рамо до рамо.

Струва си всичко, което изстрадах,

когато прошепва ми тихичко "мамо"...

Аз я обичам, но тя не разбира,

че майките често превръщат се в чужди.

Когато корим ги, нима не разбират,

че лесно се чупят красивите кукли?!

Аз съм до нея, но всъщност ме няма

и тя ме поглежда хладно, със злоба.

Но аз и прощавам, понятие няма,

за нея ще мисля дори и от гроба.

Понякога искам да плача, да чупя...

Когато съдбата със гръм ме взривява,

ще викам високо и нека ме чуят,

че моята сила е тя - дъщеря ми.

Тя е моята стъпка нагоре,

с нея забравям, че има обратно.

За нея земята, света ще преровя,

а другото всичко мимолетно е, кратко..


Авторството е предмет на спор между Магдалена Рачева и Деница Красимирова
Виж целия пост
# 332
Знам го, но благодаря:) Страхотно е и всеки път, когато го чета, се вълнувам  Hug
Виж целия пост
# 333
Ganis, прекрасни стихове!  Hug     bouquet

И понеже последните две страници се изпълват със стихове, посветени от майки на дъщери, от мен един, който е посветен на моята мила майчица!

Хубава неделна вечер! Simple Smile
Виж целия пост
# 334
Изабел, ....  bouquet Хубаво...
 И като сме се отворили на тази тема....ето стихове, облечени в незабравима песен на Е. Димитров..

http://www.youtube.com/watch?v=wycuof9FoYc
Виж целия пост
# 335
Сърце
         
Дамян Дамянов

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...


ЛЮБОВ

Дамян Дамянов

Догдето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
дордето още с дивия си ропот
човешката тълпа не е дошла.
Дордето ни звездите, ни луната
не са отворили очи над нас,
ела любов ! Ела със оня вятър,
в който скрит те чакам аз.
В една огромна фуния ще потъна
лицата ни нощта ще окраде,
безименна ще бъде любовта ни !
Недей ме пита кои съм, откъде !
Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,
какво си ти.... ти- любовта.
И ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела любов ! Побързай ! Време няма !
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън !
Виж целия пост
# 336
А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната  й одежда
съшит от спомените плащ е.
Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.

Виж целия пост
# 337
А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито.
Троши се от печал скалата
и в издълбаното е свита
нечакана и непосята
една последна, зла надежда,
в хитинова черупка спяща.
Несигурната  й одежда
съшит от спомените плащ е.
Неласкав вятър се увива
по ретината пресушена.
И хоризонтът ми се свива
до стритото на пясък време.


.....Без думи....
Виж целия пост
# 338
благодаря, ganis
---


Принцовете се стягат за бал

Все същото от векове – тръбата възвестява бал и
възсядат своите коне, пришпорват ги, същински хали.
Кънти галоп, камбанен звън и звук фанфарен се омесват.
Препускат принцовете към лелеяната си принцеса.

И всеки иска да е пръв, към щастието бърза, явно.
Готов е да пролее кръв, ако потрябва, но безславно
не би си тръгнал за дома. На принцовете им е ясно –
принцесата е сал една, а много- те. И бързат бясно.

Копитата изхвърлят пръст. Ездачите с очи изпращат
от нивите моми със кръст като топола, с топли пазви,
дърварски щерки със коси като пшеница в късно лято.
Пастирки с лешници-очи след тях с въздишка поглед мятат.

Летят конете, век след век, а Принцовете не разбират,
че не Принцеса, а човек за спътник трябва да избират.
И пак ще минат векове, но все така ще са  нещата –
фанфарен звън щом призове, ще гонят принцовете вятъра.

Виж целия пост
# 339
Прекрасно е, ellyst ..
Приказно вълшебство..
Ето едно мое, което написах, когато голямата ми дъщеря се раздели с първата си любов...

"На дъщеря ми, за нейната първа, но не последна любов.. За истинската Любов..

Слънце мое,
Тя е там и пак те чака,
в красота обляна..
Не я търси!
Самичка тя ще те намери,
Принцесо моя,
в горската поляна...
И пак ще разцъфти
душата изтерзана...
От еленече босоного,
в девойка златокоса
ти ще се превърнеш...
И много, много
Пак отново
Сърцето свое
Ще разгърнеш.."
Виж целия пост
# 340
  ellystHug!

 gains,  Hug!

 Напълнихте душата ми! Отново ще прочета стиховете ви. Вълшебни са!

 
ganis, много се разчувствах, защото твоят стих е посветен на детето ти. И то по повод, който я  е направил тъжна.  Confused Сигурно е намерила нова, по-красива любов. Ако не е  - желая й го от сърце!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 341
За Любовта, тази Любов, която не е непременно красив мъж, но Която те кара, да го виждаш такъв...
Този мъж, който е единствен, с най-хубавата усмивка, най-топлите думи, най-ласкавите ръце,..
За Него....

Мое динено сокче,
по брадичката стичащо...
Мое лятно момче,
по пясъка тичащо...
Оставяйки горещи следи,
във душата изстинала
и теменужни мечти
неоткъснати, непреминали...
----------------------------------------------------

Любов моя,
мислех си за теб нощем,
рисувах името ти
в пясъка на мечтите си,
без да те познавам още.
Без да съм те виждала наяве,
Само в бляновте, в сълзите...

После съдбата пожела да те срещна,
в едно знойно лято горещо,
появи  се като приказка,
като ласка безбрежна..
Като лятно крило
като морска крайбрежност...

Облече се в образ,
превърна се в цвят,
в ухание мъжко,
 и с твой  аромат...
Виж целия пост
# 342

Любовта...чувството, което ни държи живи. Прави ни силни. И ни помага да забравим за страховете си...


За теб, моя любов... Heart Eyes



Ние


Тъмнее ми небето без звездите.
Светът заспива бавно уморен.
Останали са будни тук мечтите.
Разказват приказка за теб и мен.

За любовта непреходна и вечна.
За две сърца обичащи, добри.
За някаква си буря там далечна.
И за кроежите на две съдби.

Доказахме си обичта голяма.
Доказахме се с тебе и пред Бог.
Доказахме: Живеем без измама.
И рано е да пишем "Епилог"...


Лично творчество/МарИ/ bowuu
Виж целия пост
# 343
Мари, среднощният ти стих е прекрасен!  Hug

 ganisnewsm10
Виж целия пост
# 344
 Hug Heart Eyes


За нас


Във топъл дом, под тази стряха...
Създадена от теб и мен.
Ей тук децата ни растяха.
И нямахме и миг студен.

Ти даде ми на мене всичко.
Спокойствието, топлина.
Затуй и днеска те обичам.
И вярна съм и съм жена.

Ти не строеше празни кули.
Ръцете носеха любов.
Не давам никой да те хули.
И все те преоткривам нов.

За дните минали и бъдни...
За нас, преминали през ров.
Без грешки днес и без присъди.
Пореден тост ще вдигна. Нов.


Лично творчество/Мари Г./ bowuu
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия