НОВО: Дигитални асистентиВиж

Обичате ли стихове? - 9

  • 113 191
  • 752
# 345 17 юли 2012, 08:49 ч.
Навред край  мен – разгърден юли.

Избухват храстите в зелено.

По зачервените ми скули

се стича слънце разтопено.

По голото ми, топло рамо

нахално вятърът се гали.

На побелял от жупел камък

сънлива  котка се въргаля.

Пуфтят от жегата тролеи,

изкряква гларус мързеливо,

панелените пити  тлеят,

пране, от прахоляка сиво

лениво махва на пасажа

врабчета, клюмащи във нега.

Бургаско лято! И на плажа

ще се спася от тая жега.
Виж целия пост
# 346 17 юли 2012, 13:09 ч.
Коломбина

Умората, по ставите й вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –

по тънките й плещи са провесени
останки от предишната му пищност.
Отвътре я разяжда като плесен
пълзящото усещане за лишност.

Съвсем се умори да се усмихва,
но друга роля няма да получи.
Пред публиката, жадна и притихнала,
припява монолозите заучени.

Мечтаеше за роля на Офелия,
но беше се родила Коломбина -
в замръзнало по скулите веселие,
с усмивка по лицето й застинала.

И тънкото въже на кукловода
е пъпната й връв, но и бесило –
без него ще е дървен труп на пода,
а с него- просто кукла в плюш и свила.
Виж целия пост
# 347 17 юли 2012, 13:21 ч.
Здравейте приятели!Искам да започна с това че до сега не съм участвувала в никакви интернет форуми по литература и ми е малко непонятно как точно да процедирам.Ходила съм на литературни четения,сбирки и курсoве ,но никога онлайн.Затова моля за необходимото снизхождение (ако е възможно) поне докато вляза в ритъм Embarassed Simple Smile.Не зная на каква тематика се поства в момента,затова ще избера произволен стих.Истината е че пиша от много дълго време и вече имам нужда да споделя творчеството си с някого.Имам желание да обсъдя и говоря за литература,стихове и книги, което за съжаление не е възмжно в ежедневието ми.Попаднах на вас и вие сте първият ми опит в онлайн-постването.Надявам се да е приятно за всички моето навлизане в поетичните дебри на вашите сърца Simple Smile Привет, аз съм Мариела Simple Smile
Ето и стихът :
TОВА,КОЕТО БОЛИ.....


Когато споменът залява
и изгори лъчът последен,
душата ти с тъга разказва
за стон,мъчително-болезнен.

Болят изреклите сбогом очи
и клепачи без жалост горят.
Боли,а капят и капят сълзи
и както творците-в мъка творят.

Болят ръцете без прегръдка,
докосвани,но пак самотни.
Те тънеха в магия сладка,
но днес отново са сиротни.

И устните ти са солени
и внасят болката в сърцето 
и от целувки уморени
с тъгата ти красят лицето.

И само спомен вече си и ти,
сянка на предишното момиче,
залязваш с последните лъчи
и няма да обичаш вече!           
**********************************************
		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		



					
					

						

							

								
							

						

					

					
					
	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 348
			17 юли 2012,  13:31 ч.
			

		
		

		

			
Цитат на: neli mar4 в нд, 15 юли 2012, 15:41
  Hug 

 Може да се престраша някой път. 

 А заради теб пускам едно любимо стихотворение, на което винаги плача. За дъщерите е. Нищо, че твоите са две. На мен много силно ми въздейства винаги. Можеш да го наречеш МоИТЕ стъпки нагоре.  Simple Smile

 Моята стъпка нагоре


Тя е моята стъпка нагоре,

радостта на живота ми, мойто момиче,

отворени пътища, светли простори,

моето право да кажа: "Обичам!"



Страхотно е! Думи нямам! 
  bouquet		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 349
			18 юли 2012,  10:04 ч.
			

		
		

		

			едно стихотворение за "Добро утро" от един от моите любимци- Дамян Дамянов.Желая на всички приятна сутрин! Simple Smile

Дамян Дамянов

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
...или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава
[/color]		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 350
			18 юли 2012,  10:28 ч.
			

		
		

		

			За лятото програмата е ясна:
светът, и аз, и много тишина.
И мигове, граничещи със щастие,
в които си изписвам любовта...
И ти си там – глухарче и тревичка,
калинка, вятър, облак и дъга.
И всичко си ми, знаеш ли. Обичам те.
Ужасно ми личи. Като сълза...
Това съм аз. Съвсем обикновена.
Облечена във юли. Без преструвки.
И вярвам, че за всичко имам време.
Нощта е дълга. Колкото целувка...
Програмата е много ясна вече:
глухарче, нежност, лято и любов.
Така се прави безметежна вечност.
А после се превръща във Живот.

автор Мира Дойчинова		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 351
			18 юли 2012,  11:43 ч.
			

		
		

		

			Стиховете на Мира Дойчинова много ми харесаха-накараха ме да потръпна...
Лауреатите в жанра няма какво да ги коментирам-велики хора с още по-велики души.
За пръв път се присъединявам в тази тема.Много обичам поезията и ценя труда на хората.Ето нещо и от моето лично творчество:

От цяла вечност всякаш
сама съм в този замък
и свиквам всякаш някак
любов да давам на изстинал камък...
 
И дните бързо преминават,
минутите   се нижат преброени,
под кулата и днес спря
красивото ми вдъхновение.
 
И как да спусна дълга плитка,
по нея да достигне рая,
отдавна острието черно
проряза на косите края.
 
Светликът кротко намалява,
по заник люлякът ухае,
да сети животворни сили
тъй моето сърце желае.
 
Но няма стон и няма песен,
звезди мъждукат отмалели,
тях има кой да ги обича,
те инък биха изгорели...		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 352
			18 юли 2012,  13:04 ч.
			

		
		

		

			Добре дошли, mary_inf и ТЕА_! Hug
Вашите лични стихове са чудесни ..   bouquet

Цитат на: Марѝ в вт, 17 юли 2012, 08:21
 Hug Heart Eyes


За нас
Марѝ ... ти си знаеш! Heart Eyes		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 353
			18 юли 2012,  14:00 ч.
			

		
		

		

			
За лодките и хората


Беше тих, мълчалив. 
Често там, на брега,
в хоризонта се взираше кротко.
И когато след време 
баща му умря,
взе му лодката.. 

Не написа 
на скулата име, макар
непрестанно да й говореше.
Ни веднъж не я пусна 
в морето- в хангар
я затвори.

Ту е бурно, ту вятър, 
ту дъжд го възпре,
ту веслото й нещо кривяло.
Даже лодката 
беше забравила, че
е за плаване.

И се сменяха зими 
със топли лета,
ала той не посмя да отплава.
Двама – лодка и мъж – 
на брега, на брега
остаряват.

След години синът му 
във тоя хангар
я намери, платнището свлече. 
И на своя баща,
вече толкова стар,
я нарече.

Разтанцува се вятърът 
в бяло платно,
от солта побеляха веслата.
И отплаваха в залеза  
двама - синът
и бащата.




		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 354
			18 юли 2012,  14:12 ч.
			

		
		

		

			
Цитат на: mary_inf в вт, 17 юли 2012, 13:21
Ходила съм на литературни четения,сбирки и курсoве ,но никога онлайн.Затова моля за необходимото снизхождение (ако е възможно) поне докато вляза в ритъм Embarassed Simple Smile.Не зная на каква тематика се поства в момента,затова ще избера произволен стих.Истината е че пиша от много дълго време и вече имам нужда да споделя творчеството си с някого.Имам желание да обсъдя и говоря за литература,стихове и книги, което за съжаление не е възмжно в ежедневието ми.Попаднах на вас и вие сте първият ми опит в онлайн-постването.Надявам се да е приятно за всички моето навлизане в поетичните дебри на вашите сърца Simple Smile Привет, аз съм Мариела Simple Smile
 Добре дошла!
Няма тематика.  Simple Smile
На който му се отдава и го може, пуска свои стихове като отбелязва че са негови лични.
Който няма дарба, пуска чужди като е желателно да упомене автора.


		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 355
			18 юли 2012,  15:24 ч.
			

		
		

		

			mary_inf, прекрасно е!

Обещавам ти лято...
Аз съм лятна...Толкова лятна,
че те паря дори без докосване.
Всяка мисъл за мен е черешова,
всяка дума - едно омагьосване.
А вкуса ми е слънчев. На праскови.
Твойте устни са жадни за още.
Пак ме вдъхвай - мириша на юли...
Сенокоси...море...полунощия.
Аз съм твоето късно обичане.
Със светулки и тихи щурци.
Със поляни , пламтящи от макове
и със пясъчно - топли следи.
Знаеш, лятна съм...толкова лятна,
че оставих без зима сърцето ти.
Прегърни ме за малко...Целувай ме...
Да съм лято, заспало в ръцете ти.

автор Caribiana		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 356
			18 юли 2012,  17:35 ч.
			

		
		

		

			
Страната, която напуснах

Сякаш преди хиляди години
тръгнах си оттам...И я забравих.
Само нощем, мине се не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки,
мирисът на ягоди и люляк,
дъвките със шарени картинки,
крясъкът на бабиният пуяк.
Как се ровя в шкафчето  за сладки
и ми дърпат за това ушите.
И ония, старите тетрадки,
във картон старателно увити.
Някъде по пътя май оставих
вярата в джуджета и магии.
Онова момче дори забравих,
със което от любов се биех.
Тръгнах си. И липсва ми до болка,
но разчитам днес на дъщеря си-
да я помни повече, отколкото
аз успях във спомен да запазя.
		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 357
			18 юли 2012,  19:16 ч.
			

		
		

		

			 За онази рокля със калинки,
мирисът на ягоди и люляк,
дъвките със шарени картинки,
крясъкът на бабиният пуяк.

 ellyst ,върна ме в детството. Благодаря ти!  Hug		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 358
			18 юли 2012,  20:38 ч.
			

		
		

		

			
ЗА ТЕБ

Изпращам ти лъчите на дъгата,
за да ти кажа колко те обичам.
Свалени бяха Слънцето,Луната
и късно е на теб да ги наричам.

Звездите бавно угасени бяха
защото ги обрекоха на други
и гаснейки разплакаха Луната,
разкривайки копнежите си южни.

И заблестя като искрица дивна
на пустото безоблачно небе-
уви Луна,на другиго си свидна
и ще разбиеш нечие сърце!

И в миг Луната се разпръсна цяла
от мъка,че не ти я подарих.
Нощта остана мрачно-онемяла
без обич на звезди и лунен стих.

Самотна като царските робини
заради теб заплака и нощта
и облаците снежни,бели,сини
се стъмниха,приканвайки дъжда.

И заваля,любими,дъжд незнаен-
със сълзите на нощ,луна,звезди.
И в тоз порой необичайно-таен
за първи път пролях заради теб сълзи!

Но съмна и Слънце озари земята,
пред него се прекланяха цветя.
Но блясъкът засенчи му дъгата,
затуй реших да ти я подаря!!!

mary_inf
		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		

	

	

		
				
		
		

	

	

		
							# 359
			19 юли 2012,  10:35 ч.
			

		
		

		

			mari_inf, стиховете ти са прекрасни, наистина прекрасни! Продължавай  Heart Eyes
Нямам дарбата да пиша, но оценявам вашата! Много от стиховете ме разплакват!		

		Виж целия пост
		

		

			
			

		

	

	

		



				
				

					
				

				
				
            
			


				
							

        

            
Препоръчани теми

            

                    
                    
                    
            

        



					
					

						
					

					
					
        

        

        
        
        
    
    
    
    

    

    
	
	

		

			
Започнете да пишете...

			

				
				

					
					

				

				


				


				

				

				

				

					

						

							

							

							

							
							

						

					

				

				

			

		

	


	

	

		

			

				
Страница 1 от 1

				
				

			

			

			

			

		

	


	
		

	

	

				

					
					

						
					

					
				
	

        

			

				
Facebook login функцията е временно ограничена.

				
				

			

			

			

				
Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.


Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.


Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".


Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.


Молим да ни извините за неудобството!
			

			

				Забравена парола? Вход
			

        

    

	
	

		

			

				
Общи условия

				
			

			

				
	
Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


	
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


	
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


	
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


	
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


			

			

				Затвори
				

			

		

	






	

		
		
		

	

	

	

		

		
Уважаеми потребители, 

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание. 

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време. 

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство. 

Благодарим Ви!

		

		Начало