68% от българите одобряват шамарите и дърпането на ухо. А Вие?

Точно така, върши ми чудесна работа репликата до момента, като говорим за деца до около 15 годишна възраст. С по- големи не сме имали проблеми до сега. Проблемът остава наличен и се задълбочава именно при децата, които репликата ги довежда до смях /айде, може до усмивки/. Очевидно не заради шамарите, които получават вкъщи. 
Имам примери с родители, които кесят в школото буквално всяка седмица. Децата си правят същото- весели и безгрижни, като волни лястовички.

Не ме учудва. "Границите", поставени по подобен начин - чрез страх от наказание, шамар или каквото и да е -  в един момент спират да действат.


Бояна, сега те разбрах.  

Не действат, вижда се и по цялото ни общество. Може да съм обременена като социолог, но за мен работещ начин е детето добре да се социализира в семейството си- т.е. да разбере и приеме за свои ценностите и правилата в семейството, а след това и в обществото. Иначе пубертета става много труден, а и след него трудностите продължават.

Агресия и беснеене не е едно и също.
Причината за беснеенето, колкото и странно да им прозвучи на някои, е заради седенето на стол. Това е неудобна и непривична стойка за дете, особено за дете, което има нужда от много движение. Вярно, че се свиква с годините, но какво виждам аз при малките: изхвърчат като шрапнели в 12.05, хвърлят си чантите на стълбите и, преди да направят поне 3 обиколки на двора, не спират. Е, има и мудни деца, които са се пречупили още в детската градина, защото са глупели 4 години на килима с изкривени нагоре вратове и погледи, вперени в телевизора, който седи високо - неизменно следобедно облекчение на възпитателката.

Само да уточня, че съм сложила грешен цитат от Джуди. За хиленето идеше реч. Не ме учудва, защото дори и децата да са бити у дома, в един момент подобни заплахи и поставените по този начин граници спират да действат. За някои по-рано, за други по-късно.

Аз не казвам, че е едно и също. Давам пример за отношението на родителите към процеса.
За седенето на стол може и да си права, но с това непривично действие успяваха да свикнат 99% от моите връстници още в първи клас. Не вярвам хората и в частност първолаците така грандиозно да са променени, че сега да нямат физиологичната възможност да упражняват процес на задържане за  4 часа дневно.

хайде, хайде, не е чак толкова непрично седенето. Да напомням ли за далечните и нетолкова далечни времена, когато малки деца са работили най-неблагодарната и пипкава работа по дюкяните и фабриките, и то не половин, а цял ден! Дори в килийните училища са седяли и са слушали какво говори учителят. Чак пък толкова няма какво да ги ожалвате първолаците, все едно са 3-4-годишни! Половин ден в училище се издържа, по-скоро мислете за следобедните занимания, когато в занималнята пак са приковани на чиновете!

Там, където нещата са изпуснати от контрол, и шамарът, и дърпането на ухо, няма да помогнат. Категорично НЕ одобрявам всякакъв вид насилие. Когато обаче някой е насилник, одобрявам да изпита насилие на собствен гръб. Да удариш дете е по-лошо от това мъж да удари жена. Тя е възрастен, отговаря за действията си и, освен това, може да се защити, за разлика от детето. А това, че децата растат такива, не е тяхна вина, нали, а на тези, които ги възпитават такива. И най-вече на тези, които "възпитават" с насилие. Все пак се радвам, че процентът е 68, а не 98.
Лекото "пошляпване" по дупето ми звучи равносилно на наричането на детето с обидни думи /глупак, идиот и т.н./ А това е доказано, че е непедагогично. Както и нсяко друго насилие. Това е мойто мнение. Съжалявам много, че сме само 28 процента.

Те и сега свикват със седенето, даже не 99, а 100 %, неизбежно е. Няма възрастен, който да не е свикнал да седи на стол, а броят на страдащите от маясъл само показва колко привично е седенето за човек.
Само че за някои е по-лесно, за други е почти кошмар. Не оправдавам агресията с това, но е една причина някои деца да не седят мирно в час и да се чудят накъде да се завъртят - трябва им по-сериозно раздвижване от строяването в час по физическо три пъти седмично.
Освен това едно физически поизморено дете ще е по-кротко в час и ще внимава повече.

Те не са и започвали да действат. Не са били никога налични. Както и други мерки за контрол и поставяне на граници.
Грешна е позицията да се изхожда, че бой, шамар, уши и т.н. са налице. Някои семейства познавам лично, с децата съм близка. Имам достатъчно близки учители, вкл. и хора, работещи професионално с деца с проблеми. Не са налице такива интервенции най- често. Налична е гордост от нрава и проявите на отрока и галене по рогцата с потупване по гърба. Какъв юнак! Какво "оправно" дете! Как ги слага в джоб, а!
В семейства с агресия, проявявана често и сериозно от родител, има основно смачкани деца /поне до обсъжданата възраст/.

Янечек, аз само агресията имам предвид точно, т.к. тя е опасна. Беснеенето, приказките в час, забравеното домашно и други подобни са си нормални неща за едно дете, ако родителят не се стреми изцяло да го замести в изпълнение на тези му основни задължения. В този период /природата се е постарала да не е кратък, имат да се усвояват редица неща/ то се учи на лична отговорност. Много възрастни дори не са научени на такава. Аз също нямам предвид тези прояви. Това не е агресия.

Моето виждане е, че днес децата действително малко се движат, не само защото зяпат ТВ. Много хлапета изкуствено седят 7 часа в училище и после 3-4 часа зубрят на някой курс или въобще отново са в поредната седнало- пасивна поза. Прибират се, увисват на компютъра или пред ТВ екрана. Гледам колко малко от тях играят истински, а това е основата на детския живот. Но- друга тема е.

Аз съм питала родителите ми, както и свекърва ми/и тримата са директори на училища/, с какви деца най-често има проблем. И винаги са ми казвали, че проблемите са  в семейството -незаинтересованост, побоища, прекалена строгост.

Изброените неща са различни и не е задължително да са на куп в едно семейство. Незаинтересоваността не е предполага побои, например.
И понеже е недоказуемо кой какво прави вкъщи, няма и как да се провери какъв, точно, тип поведение води точно определени резултати.
Последно имахме проблем с едно малолетно дете, което открадна телефон.Родителите му не са го били, напротив, поощрили са го- изтрили са паролата, поставена от собственика и дори са си правили весели клипчета, заснети с камерата. Потупването по гърбината важи с пълна сила.

В много случаи предполага. Не се интересуваш цял месец какво прави детето, на следващия ти казват не много приятни неща и за да го върнеш в правия път, му удряш един пердах.

Няма как да предполагам недоказани неща.  Само за да защитя някаква крехка позиция.  Затова не ги предполагам. Игнорирането не е задължителен съжител на явната физическа агресия. 
За някои деца е по- полезно наистина да изядат два шамара навреме, щом родителите им не са смогнали по друг начин, понякога пресичат навреме и трайно следващи такива провинения.

Кои са тези деца, за които е полезно да изядат няколко шамара? За мен това е крехка позиция, защото не познавам такива, на които шамарите са подействали благотворно.