68% от българите одобряват шамарите и дърпането на ухо. А Вие?

Това е крайно невярно и всъщност най- вредно, според мен. Всъщност, няколко от най- проблемните деца, които съм срещала са жертва на този "метод". Родителите оставят детето да прави буквално каквото си иска, а когато детето се олее започват за шамарите. При едни е на 5-6, защото до тази възраст е било много сладинко детето да бъде глезено, а след това вече става изнервящо за родителите и започват шамарите. При другите детето вече е на 10-11 и е започнало с първите грандиозни, според родителя, бели и тогава тръгват шамарите. Извадката ми не е представителна, но с шамарите децата стават още по- зле, защото незаинтересоваността си остава. Да не говорим, че по най- проста логика да оставиш едно дете да мисли, че абсолютно всичко му е позволено и след това да го шамаросаш, защото абсолютно всичко му е позволено е абсурдно и за самото дете,т.е. шамара идва отникъде.

Нормално е да има различни виждания. Лично аз не налагам конкретен. Нито се каня да убеждавам някого. Бивала съм убедена и разубена в какво ли не. Живот, дето се казва. Важно е да не си с плътни наочници. При двете ми деца са се налагали различни неща. За самата мен е имало ефект, писах, точно от това в дадения момент. Нито съм станала агресивна от 3-4 шамара, които помня в живота си, нито ги намирам за несправедливи. Би било изкуствено преувеличаване. Ако се прекали ефектът се изгубва, разбира се, като при всеки друг метод. Въпрос на мяра, както се писа още в началото на темата. И не винаги е нужно- не при всяко дете, не при всеки случай.
Пак ще споделя, понеже етапът общ лаф ми е безинтересен и безсмислен. С голямото дете не се е налагало у нас. С малкото се е налагало 2-3 пъти. Аз опитах като с голямото, но резултат не се получи. Не намирам за смислено да се концентрирам върху две пляскания толкова, колкото върху нещо, което смятам, че трябва да се реализира като резултат. Обяснявах, приказвах, като с първото, но ефект нямаше. Намеси се баща му и реши въпросът изведнъж и завинаги с пляскане през ръцете. Подобни изцепки оттогава не е имало. Детето дори не помни, било е двегодишно нейде. Не е травмирано ни грам и е пълна булшит да се пише и говори, как това ще рефлектира негативно върху бъдещото му развитие. Не рефлектира негативно, убедена съм, че и занапред няма. Не е станало агресивно това дете, напротив, нямам ни едно оплакване от учител или родител в тази насока вече години.
При голямо дете методите са други. При малко аз, лично, допускам и този, но мярата е важна, за да има ефект. Предпочитам държавата да не се меси в такива ситуации, т.к. после не тя или възмутената лелка ще възпроизведат резултат и не те ще носят отговорност за моите деца. И да се сравни горното с боя е наистина смешно.
Разбира се, че на 5-6 стартът с възпитанието е късен и да се почва с шамарите- не е на място. Затова и децата "изяждат" гоямата част от шамарите в живота си далеч преди навършванеито на тази възраст. У нас, напр., не ни се налага за 5-6 годишния, за 12 годишния- съвсем /то за него не се е налагало и преди/. И аз не вярвам, че едно дете почва на 10 години тепърва с глупостите. Просто тогава стават по- сериозни резултатите, ако не му е било обърнато рано внимание, щото е било любимото и най- добро дете на мама.
Неизаинтересованост и шамари са неща различни. Не виждам задължителна връзка до момента никаква. Дете може да не се запознае с това ужасно /и естествено/ изобретение, но да не е получило в живота си ни внимание, ни съчувствие. Животът му удря по- натам далеч по- сериозни и редовни шамари. Може и да е бито и пак да е останало без внимание и обич. Може да е ударено 3-4 пъти, точно защото родителят е все пак загрижен за определени неща в поведението му и е опитал други варианти, неефикасни. Няма измервател ни за любовта, ни за насилието, ни за допустимите граници, когато не си говорим за твърде крайни форми и болестни състояния.

Да де, това казвам и аз. Преди това на родителите не им пукаше, че отрокът маже майонеза по стените, когато отиде на гости, след това че пребива съученичките си и тн. Видях, че го набиха, когато беше изчезнал за няколко часа на опасно място.

А за другото казвам, че или детето се възпитава от най- ранна възраст или после има проблеми. Шамарите не биха помогнали с нещо. Двата шамара няма да коментирам, а още по- малко бих коментирала твоите деца.

Закона някой от вас чел ли го е?

Към тези, които са за удрянето - до каква възраст, според вас, е нормално да го правите?

Както и от каква?

Добре де, аз пък моите 2-3 шамара ги помня отчетливо и предпочитам да не се връщам към тоя спомен. Агресивна не може да се каже, че съм, но травмирана като нищо

Понеже си имам някакви интереси в темата отдавна, после съм препитвала родителите си и отчитам факта, че те самите хич не се гордеят с това. Във всеки случай насилието върху сестра ми е било повече. Тя е 10 г. по-голяма, били са много по-незрели и податливи на влиянието на обществения натиск и на бабите, и при нея има извращения от сорта наказване с изготване от къщи на стълбите и т.н. Сестра ми е много по-конформистки настроен и неуверен човек от мен, което не съм сигурна дали има връзка с боя, просто отчитам факта Ако характерът е причина, а не следствие, би трябвало тя да е правила по-малко магарии, нали?
Така че склонна съм да го отчитам и като следствие на по-авторитарно възпитание и среда (тя е и израсла изцяло при войнстващ соц, аз по-малко).

 

Проектът на ЗЗД ли? Ако е този, на който е посветена темата в клюкарника- аз да и взех отношение в началото. Там има и линк. Доста е обемен, т.к. има претенцията да е като всеобхватен кодекс, вкл. да урежда институти, регламентирани към момента в различни закони и кодекси- СК, ЗЗД /настоящ/, НК и т.н. Темата набъбна доста вече. Имаше и доста предавания оттогава.