68% от българите одобряват шамарите и дърпането на ухо. А Вие?

И аз съм от тези 68% и смятам,че когато е нужно ,един шамар не е насилие.Въпреки,че избягвам това има моменти ,когато нищо друго не помага.Също така съм убедена ,че останалите 32% са хора,чийто деца са кротки и спокойни.Нито е стряскащо нито сме някакви чудовища.

Хаха, ела да те запозная с детето ми, да видиш колко е кротко и спокойно. 

Едно е ,че има моменти където малкото толкова може да те изкара извън нерви ,че ръката ти сама тръгва    Но това не е начинът  . И ако детето е с изразен характер или инатливо - също не е оправдание . Родителят е родил , за да има представа от детето си - реална с всичко хубаво или лошо и в комуникацията си с него да има за цел да го уравновеси . Ако има да се  " работи " по характера на детето това е процес .  Не може някой да каже просто  " детето ми е голям инат и с едно шамарче нещата се оправят " .

Да, опасенията ми, че не стана ясно какво искам да кажа, се оправдаха
Много са ми отегчителни хора, които виждат живота само в черно и бяло.

Има моменти когато детето въобще не иска да чуе какво му говориш.Как се очаква да комуникираш с него?Разбира се ,че ще опитам да оправя нещата с говорене и убеждаване,ако това не помогне наказвам,но понякога и това не помага.В никакъв случай не ми е приятно и се случва в наистина краен случай.Това не е насилие.

А какво е насилие тогава, според теб?

Не и това.Насилие е ако биеш детето си системно при всяка възможност.Има и много други форми на насилие,но това не е една от тях.

Много ограничено, или хайде, нека бъде крайно, гледаш на нещата - бой при всяка възможност.
А ако бия детето си 4-5 пъти в месеца, но пропускам още поне толкова възможности, тогава упражнявам ли насилие?

Аз също да задам въпрос: Ако го тупнеш по дупето и не го заболи, насилие ли е? А, ако го накажеш и детето се появства унизено, това насилие ли е?
Май тук никой по никакъв повод и начин не насилва детето си.

Или ако му крещиш системно, ама не го удряш или пък му мълчиш, цупиш се и се държиш с него като с престъпник, това не е ли емоционално издевателство, макар че чисто физически детето е непокътнато 

Разбира се, че всичко изброено е насилие. Но това не омаловажава ефекта на шамара, поне за мен.

И мен дискусиите по тази тема никога няма да спрат да ме учудват с някои от абсурдните начините, по които се защитават и оправдават шамарите (най-вероятно несъзнателно), пък който иска да дава на тези абсурди цвят.

Нито светът е черно-бял, нито хората сме черни и бели, но за мен винаги ще си остане загадка защо масово не може да се вникне в сериозността на една такава тема.

Повечето като че ли си мислят, че само разни крайни форми на малтретиране и насилие имат отражение върху психиката на едно дете или че хората просто ако удрят, го правят 2 пъти за 5 години, та се гледа пренебрежително на подобни теми. А немалка част от родителите (особено на малки деца) удрят средно по няколко пъти в месеца или седмицата, че и по-често. ( И за това има статистика. А не са просто субективни преценки от рода "аз съм виждал", "пък аз - не". Не са за България. Но се съмнявам положението да е много по-различно). И е пълно с изследвания - от десетки години, които проучват точно ефекта на такъв тип "обикновено" шамарене. И ако не нещо друго, най-малкото се знае, че са рисков фактор, за агресивно поведение и тревожност у децата, примерно. Че и и за други неща, като влияние върху АйКю-то, има ако не ясни констатации, поне съмнения. Темата е много сериозно, за да си позволим да я подценяваме. И "аз не виждам нещо лошо да му става на моето дете от шамарите, но пък се спира и ме слуша като го правя" - не е аргумент в полза на шамаросването, когато трябва хубаво да се вземат под внимание рисковете в дългосрочен план...

Ами сигурно защото е несериозно да се слагат домашното насилие, вкл. насилието над децата, което са страшни неща, в един кюп с плясването по дупето в определени, конкретни, редки ситуации. Защото в старанието си да убедите колко е погрешен такъв подход, залитате в крайности, затваряне в мазета, "бий ме, обичам те" и пр., което е смешно за повечето здравомислещи хора Ако сам за себе си човек не може да разграничи едното от другото, значи е преминал фазата, в която може да му се помогне.

а защо да приемаме като чиста монета всичко? Мълчанието не може ли да бъде по-голямо насилие от шамара? И то дори няма дефиниция какво е шамар, обаче цяло проучване е направено! В някои случаи един шамар може да подейства отрезвяващо, включително при възрастните по време на истерия. А изпращането на детето в стаята му защо да не може да се разглежда като насилие - игнорираш детето като от позицията на по-силния го изолираш пространствено и съвсем физически, оставяйки го без надзор. Изобщо, можем да я извъртим всякак!

Добре де, тогава защо точно там, където най-много се следи да няма шамари и където обществото е най-дисциплинирано, се раждат най-големите изроди и психопати?