Възпитанието

Лично аз никога не бих оставила детето си извън къщи без пари. Още в първи клаас, нищо че ги водех и прибирах от вратата. Принцип. Щат-нещат ще се научат да си правят сметката, а не да харчат като невидяли. Не е толкова сложно да устои и вместо да похарчи двата лева в джоба си, да похарчи половината и на принципа "каквото изчука - изпука". Всичко се случва, те трябва да имат пари в джоба.

Абе дай да не пророкуваме какво ни чака Говорим за ученици, които сме пратили на училище. Аз няма как да хвърлям на боб, че са отишли спонтанно на музей и ще се прибере, да речем, един час по-късно; или че няма да я намеря в училище ако ми се наложи да ида да я взема по-рано. За тоя един час може и инфаркт да получа, нали така?
А предвидливо даденият й телефон да е паднал в тоалетната преди да тръгнат за музея или Иванчо да й го е свил.

Бърди - детето ти е на 11, нали, тоест 4клас /май   . Докога не си давала, защото аз наблюдавам как от първи клас се дават, и то не малко пари. И ако не е крайно нетактично - по колко даваш, просто се чудя, защото и нас скоро това ни чака.  

Andariel - не съм съгласна с теб, защото не всяко дете е като твоите и не всяко би могло да разпределя разумно.

Да, бе, то и Луната може да падне! Моля ти се, по-спокойно!  Пак казвам - училището не е детска градина, и колкото и да е преедвидима системата като поведение, случват се и някакви такива неща. Докато дойде ввреме в четвърти клас да ти се обади детето, че отиват на музей след училище, изобщо няма да ти се струва странно. На всичко отгоре децата забравят доста често да кажат такива извънредни неща предварително. накрая може да ти каже "ама, аз нали тиказах миналата седмица" и ти да се чудиш дали действително ти е казало или ти си забравила, или се скатава.

И каква беше връзката с Луната и моя пост 

не с твоя, докато напиша моя пост, ти си публикувала. Беше за Кафе с мед, дето изброява падането на телефона в тоалетната или свиването от Иванчо.

За мен беше, спокойно
Анди, няма забравих, нали ти казах... Тия неща се пишат.

Бе то и аз докато напиша - тя преди мен публикувала и стана една  

Те последните страници не само с Луната, но и с темата имат много малко общо

Анди, вече 5-та година не се е случила някаква случка, която да изисква детето да има пари в себе си. Колкото и да мисля, аз самата не мога да се сетя за такава, така че изобщо това не ми стои на дневен ред.

Вили, изобщо не е нетактично. От 1 до 4 клас учеше в училище през един блок от нас и не съм му давала никакви джобни. Всеки ден му давам храна от нас за закуска, в първи клас купувахме и купони за стола. Отвреме-навреме като много му се приисква някой боклук от лавката, ми казва, и му давам някаква сума, но не регулярно, а когато си поиска (много рядко). Никога не се е случило да му трябват пари.
Сега в 5 клас е в друго училище, пътува с автобус и в момента е втора смяна и 3 пъти в седмицата е на извънучилищни занимания, които налагат да обядва извън нас. В тези дни му давам по 4-5 лева за обяд, които той харчи или за китайско, или за събуей, каквото се разберат със съучениците. И пак не давам всеки път, често си носи обяд в кутия, ако сготвеното у дома позволява (кюфтета например, си носи с най-голям кеф). Закуските все още са му сандвич от дома, или ако съм правила нещо, кекс, мъфини, соленки.
Никога не се е противил, никой не му се е подигравал, тоест бяха опитали наскоро да му кажат, че е странен заради обяда в кутия, ама той им беше казал, че странните са те, да се тъпчат с боклуци - и беше много горд със себе си вечерта като го разкаваше  
Иначе съм му определила едни 10лева на седмица джобни, които му давам, ако например уикенда ходят с приятели на кино или в парка; или ако иска да си купи нещо по-голямо; ако не - ги прибирам в един плик със "спестявания", където сега си събира за Муув Стик за плейстейшъна, вече има 100 лева, още малко му остават

Нали това е целта - да се научи. Аз от първи клас давах парите за седмицата. Ако иска в понеделник да ги изхарчи, после няма.

Абе Луната не знам дали пада често, но моята е в състояние да си забрави и главата някъде, ако се откачаше от врата й На телефон не мога да разчитам, на учителите ти е смешно, че трябва да разчитам. Тогава какво? Твоите не харчели, не си губели телефоните, ми хубаво, ама нашите не всички са такива.
И не - не зависи от възпитанието .

Кафе, в един момент все трябва да се научи - ако не е по лесния, ще стане по трудния начин. моите не са идеални, да не мислиш, че и те не си забравят главите! Може би аз съм по-строга и безкомпромисна за тези неща, набивам канчетата до последно и хич не ме интересува, ако ще да се сърдят.  ако те самите не си опичат акъла и не си пазят вещите, няма кой.

Браво на теб, но не всички за извънземни.
Около мен има доста първокласници, които тепърва се учат да смятат, та не знам с кой акъл препоръчваш тоя подход. Луд с къртечница ми звучи.

Бърди, благодаря за описанието, наистина. При нас се очертава път от първи клас плюс занималня, така че не знам как точно ще стане. Анди вероятно има друг подход?  

В България сме.
Детето разполага с прилична сума пари. Но не за в училище. За там пари сме се
разбрали да не се взимат. По ред причини е така. И засега си мисля, че се спазва.
А, да, надявам се всичко това да продължи до към 5-ти клас. Дотогава не виждам/е
необходимост ни от пари, ни от мобилен за училище.