това, което тялото им говори, не би следвало да има и такива, които мило и драго дават за не-
що много сладичко (и също толкова вредничко)
Уф, с моето дете сме точно в тази ситуация. И една гледна точка на дете, което обича само сладко, ама много сладко. Ако зависеше от мен, никога нямаше да се сетя сама, че и месото се яде. Като дете, набедено за злоядо естествено, оцелявах благодарение на разбити яйца със захар, сладка ишмерия (сладък бешамел), баклавите и толумбичките на леля, триочките и меденките, които мама ми купуваше на връщане от работа, и дръжте се, любимата ми закуска, порязаница бял хляб с мас и захар! И кисело мляко на корем, с биберона до първи клас. Но сега съм си всеядно животно, много малко са храните, които не мога да преглътна. Печено месо ми е вкусно, зеленчуци обичам почти всякакви, не налитам на джънк и бонбони например. Това донякъде показва, че хранителните навици и вкусове се променят с времето и начинът на живот, все пак всички сме социални животни. Проблем с теглото съм имала преди пубертета, който изчезна някъде след 14г възраст. Маала съм баници и боза в голямото междучасие като всички, сега ако ми падне не прощавам, но не ми липсват до степен да тръгна да си ги бъркам сама. Но съм напълно съгласна, че тогава се движехме много, и игрите ни бяха движение, и никой не ходеше на училище с кола. До автобусната спирка да стигнеш ей ти 10 минути разходка. А аз не обичам да чакам автобус, та половин час бърз ход до училище не ми мърдаха, до университета съм вървяла дори повече от час. Не съм никак спортна натура и предполагам това ме е спасило от окръгляне.
Конкретно по темата, закусвам задължително и то стабилно, няколко филии с нещо отгоре по избор и голямо кафе, децата също не могат без закуска, чай или мляко с какао и филийки и за тях. Дори когато тръгваме нанякъде в 4:30 в сутринта, ние трите сме наредени на масата, а мъжо ни се чуди как можем да погълнем нещо по това време. Неговата закуска е чаша портокалов сок и толкоз!
, пък и в моя случай и вълкът беше сит, и агнето цяло. баба доволна, аз два пъти по-доволна
