"Да започнем отначало"

На мене ми е доста трудно да си представя как точно се поема подобаващо финансовата отговорност за 5-членно семейство в България. Щото месечният доход би следвало да е поне 4-5 хиляди, за да се живее прилично, да се ходи по почивки и т.н.
Не мисля, че към момента това са реалните доходи на един средностатистически работещ човек у нас.

А за Касиди не мисля, че си е точно виновна.
Нали ви е ясно, че има женска солидарност, която обаче просто пропуснах, за да карам по същество?
Напълно съм съгласна с fam, че е чувствителен човек - мисля, че у Касиди има някакъв особен вид емоционална изтънченост. Но просто - по дяволите - в този живот понякога е по-добре да си позволяваш да бъдеш и малко прост отвреме навреме, и да умееш да слизаш от собствения си пиедестал.
И то единствено в услуга на самия себе си.

Вероятно не е лесно, то и затова има проблеми в отношенията. Парите, колкото и банално да звучи - са основното нещо, което дава спокойствие и сигурност.

Банално, ама факт. 
В някоя социална европейска държава само майката на три деца (неработеща по обективни причини) би взела социални помощи от поне 2000 евро. Отделно работещият мъж би изкарал още толкова.
И сметката ще излезе.
Ама у нас е доста по-различничко.

И каква точно е вината на Касиди за това, че мъжът й работи 30 дена в месеца и изкарва пари със сигурност, но не й оставя на нея  Защото аз лично нейна вина не виждам. Мъжът й се е хванал на хорото с жена и деца, не виждам никаква причина да бъде жален. Сериозно, аз не й виждам вината. Самата аз без работа не бих стояла никога, но тя има близнаци и ситуацията там е друга.

Много трудно е нещо да се промени и да започне отначало.
Започва отначало по старому .
Поне моят опит е това ... За жалост.

Отначало ....зависи , според мен трябва да има желание и от двете страни за оправяне на отношенията. А парите ?! пари , те са повод за всеки спор...колкото и банално да звучи.
А и трябва да си дадеш сметка , да си зададеш много въпроси дали има смисъл от начало - "+" и "-" страни .

Е, и аз това питах, защо да има тя вина реално?
А иначе в нашата градина в първа група има тризначета, майка им идва да ги взима с батко и знам, че работи. Не е мисията невъзможна. 

Кой говори тук за вина на Касиди, не мога да разбера.
Еств., че не е виновна. Просто се изказа теза, че мъжът й може просто да "дава назаден" от отговорността, с която се справя. Това, че си се хванал на хорото, не означава, че от време навреме не си в състояние да изперкаш.
Не казвам, че и на Касиди й е лесно. Дом. задължения, три деца, по цял ден вкъщи...

Може би техният проблем е някъде другаде и само те двамата знаят къде точно.

 Момичета, писали сте много.
Аз последната седмица бях в усилено търсене на работа, понеже децата най-накрая се оправиха и ги пуснах на ясла. Еми няма такъв късмет. Седмица на ясла и от вторник двамата на антибиотик с бронхит и от вчера с бронхопневмония. Пак спирам с яслата и с набралите инерция амбиции за започване на работа.
 Иначе по темата. Имахме много сериозен разговор. Хич не ми се коментират финансови теми че ми е грозно, но за съжаление... Вече Обсъждаме къде и за какво отиват парите и колко остават за ежедневни нужди след плащания на основните задължения. С изключение на веднъж не ме е оставил без пари.
 За емоционалния рестарт ако трябва да бъда честна се понапъна седмица и пак започнаха наченки на предишните простотии. Пак не ми се задълбава,че вече съм банална сама на себе си.
Да кажем че се почувствах наистина , а не престорено щастлива за седмица и това е.
Хич и не искам да звучи като жалейка. Да си съдера д-то, връщане назад няма.
Между другото много ми се иска да съм проста понякога, вероятно нямаше да ми вадят очите всички неща.
 Сега съм на фаза да се самообуча да броя поне да 15 преди да му отвърна на поредния бисер. получаваше ми-до вчера. Когато се яхна за секунди  на колата да закара свой роднина до някъде си, а когато дъщеря ми помоли да бъде заведена на занимание и се отказа понеже искал да си почине. Не се стърпях. И друг път съм писала по темата, грозна е, но и нея я има в живота ни. Приоритет номер едно привидно сме ние, но реално са родното му семейство. Просто вече ще се гръмна.
Иначе съм си взела по малко от съветите на всички ви. Тренировките-у дома естествено освен да ме свлекат физически та да си легна без да мисля, друго не ми докарват

 Ще допълвам тук, да не пълня темата излишно.
в последно време започнах да си мисля че ме е приел като даденост
И се чудя сега за осеферване до умишлено предизвикване на ревност ли трябва да прибягвам...Хич не ми се нито пада толкова ниско, нито занимава честно казано.
Иначе резултат ще има. Щото на момента съм тази дето я оставят сутрин вкъщи и вечер я сварват пак там. Между другото, когато децата бяха на ясла няколкото дни излизах по разходки. Е нямаше такъв разпит и такива странни погледи.Какви били сега тия разходки
 А иначе относно работата. Имам познати, постарала съм се да запазя добри отношения със стари приятели. Могат да ме вземат при себе, но всички са или по заведения или по обменни бюра. Как да кажа...направила съм по време оно грешката да спомена кой ми е бил нещо повече от приятел, та за работа там няма да мога да се преборя. Иначе ако успея, ще е на максимум отрезвяващо за него. Приятелите ми от преди него, нямат нищо общо нито с финансовия, нито с емоционалния, нито с какъвто и да е аспект от неговата натура. Налага ли се да бъда толкова гадна

гледай си децата и не се напъвай излишно - няма да бъде оценено, а само ще имаш още един камък на врата си с изкарването на парите! Не само че няма да започне той да се напъва повече за благосъстоянието на семейството, а и дори ще се отпусне като види, че мъкнеш още. Бронхитите и пневмониите хич не са шега работа, явно децата са по-крехки. Зная, че сега много народ ще ми скочи, но според мен при такива сериозни заявки за бронхит и пневмония, е по-добре да ги спреш от ясла. Иначе е много вероятно да си се въртите в тази въртележка - една седмица на ясла, две седмици вкъщи на антибиотик, после пак на ясла за седмица, едното дете хване някой вирус и си остане вкъщи, после другото хване..., а за теб наградата ще е безсъние, умора и притеснения по здравето на децата, и нито ще имаш възможност да работиш, нито нищо, защото на работа ще ти мрънкат за болничните, а дори да работиш от къщи, пак ще си на нокти заради боледуванията на децата и децата ти ще са болнави. Лично аз хич не се хващам на въдицата, че децата така градяли имунитет, защото не ми се връзва имунитет нормално да се гради с бронхити и пневмонии, нито с ангини.

E хайде сега, толкова деца са карали бронхит и пневмония, да не би да не са ходили на детска градина? Бих тръгнала на работа, дори заплатата ми да покрива само детегледачката, която ще ги гледа като са болни. Жената достатъчно дълго се е откъснала от вкъщи. "Не се напъвай излишно" - понеже и аз съм в края на едно дълго майчинство та нямам нужда да се връщам назад в годините за да си спомням, ама за мен напъване е да продължавам по същия начин вкъщи. Само работа, срещи с хора, нищо друго не може да ти помогне в момента според мен.

и какво, тя ще си е "безгрижно" на работа, докато бавачка вкъщи им мери температурата? Мерси, аз такова нещо не бих си причинила - чуждият човек не познава децата толкова добре, колкото майката, а когато са болни, съвсем може да не забележи някои неща. не знам, явно тук бронхити и пневмонии за нищо ги няма населението!
Аз написах каквото написах, всеки си прави сметката. За мен е по-важно две здрави деца вкъщи, отколкото постоянно болни или полуболни на ясла през седмица.

Да споделя ,че много деца около мен тръгват на ясла и после се разболяват.Да кажа, че за да тръгна на работа една година след майчинството, наехме детегледачка-ами умрях да се притеснявам, жената си беше перфектна, но чувствах се зле като оставях детето, ама нали бях кариеристка-да съм независима , да не изпусна хубавата работа.....да не съм домакинята  която си седи у дома........сега като се замисля ми става гадно чак. Дадох детето много малко на ясла, мъжа ми не ме е спирал в решенията ,сега не натяква.Но на мен самата ми става кофти .Ако имам пак такъв избор не бих повторила същото ,бих си гледала детето до по-късен етап. Дано намериш златната среда!

Ама естествено, че секс не се прави само от лИбов, това си е физическа нужда... Уморена / без пари.... все едно, без секс ставам зла и агресивна, това е като да стоя перманентно гладна.

При мен пък секс се прави само  от любов. Аз без секс мога ,изобщо не ми пречи. А виж уморена и без пари......тогав ами е гадничко и търся начин за изплуване  Та различни сме хората..........