"Да започнем отначало"

  • 22 212
  • 240
# 45
На мен ми се налага понякога да рестаВрирам връзката ни, т.е. да я ремонтирам.
Когато моя мъж започне да ме обсебва прекалено, да изисква, да ме действа - аз, която много го обичам, търпя и прощавам- се опитвам да му покажа, че преминава границите на поносимото от мен. Започвам да се държа отдалечено, да отговарям едносрично и когато ме попита какво има, твърдя, че нищо няма. Той много мрази далечни отношения. Започвам да не го питам нищо, да не го чакам за вечеря и да заспивам рано, рано.
РестаВрацията подлага на ремонт отношението му към мен и го връща в нормални граници, доколкото е възможно за един обсебващ лъв.
Но до краен рестарт не ми се е случвало да стигам. Търпеливо прощавам и си намирам причини да оправдая поведението на човека до мен.
Виж целия пост
# 46
...Не само в семейството, ами и на приятелствата си. Някак ми е много по лесно да рестартирам, отколкото да градя отново, защото трудно се доверявам и сближавам. ...
Не винаги познатото е по-добро.. Wink
То може да изглежда по-сигурно, понеже е познато, ноооо.....

То и гаранция, че щом е ново ще е по добро също няма.  Wink Само дето отново извървяваш дългия път до сближаването, защото бързото разкриване и даване на доверие не кредит със сигурност крие по голям риск от вече познатото.А времето е най значимият фактор, който показва едно нещо колко е добро и колко си струва.  А не разполагаме с неограничен запас от него, за да изпробваме всички възможни новости.
Виж целия пост
# 47
Не очаквам в отношенията ми никога да няма кризи. Всички значими връзки минават през големи сътресения в някакъв момент. Ако чувствата ми към човека и неговата значимост за мен са по-големи от негативите (и ако и двамата смятаме, че животът ни един без друг ще бъде тъжен) - просто продължаваме. И работим върху проблема в движение. Ако не - разделяме се.

На принципа "късай - хвърляй" понеже "нищо вече няма да е същото като в началото", връзките ми с хората щяха да траят по година -две. Важните отношения растат и се развиват в трудностите. Рядко ми се случва да забравя защо съм избрала да бъда с даден човек и той да ми опротивее дотам, че да мога хладнокръвно да го изхвърля от живота си ей така просто.
Peace Peace Peace
Виж целия пост
# 48
...Не само в семейството, ами и на приятелствата си. Някак ми е много по лесно да рестартирам, отколкото да градя отново, защото трудно се доверявам и сближавам. ...
Не винаги познатото е по-добро.. Wink
То може да изглежда по-сигурно, понеже е познато, ноооо.....
Човек е така програмиран, да избягва промяната. Много хора така си съсипват живота, от стазиса. И от това, че си програмиран да търсиш познатото, вж. в началото на поста ми /не винаги познатото е по-добро от непознатото/.

Това, с избягването на промяната, важи само за част от хората.
Друга част не могат да изпитат трайна привързаност към нищо и никого, ако ще и животът им да зависи от това. Връзките им траят определен период, чупят се на едно и също място и относително бързо се стартират нови. Независимо от броя на връзките и от това, че се случват с различни хора, те се развиват по почти идентичен сценарий. Много често човек може да чуе от тези хора, че "не се боят да експериментират, живеят смело, не ги е страх от промени, нямат нужда от връзка на всяка цена" и т.н. Реално става дума да разстройство в способността за привързаност.
Както винаги, истината сякаш е по средата...
Виж целия пост
# 49
Как се започва отначало в средата на една връзка?
Хората се запознават отново ? Пак се влюбват ?
Може и при това успешно. Имам такъв пример пред очите си.
Хората се бяха разделили за известно време, около половин година и после се започна наново едно ухажване, едно чудо. В момента всичко им е на шест и то като се има предвид, че за мацката периодът на раздялата е бил адски труден. Явно може да се прощава, да се забравя, след като любовта не е угаснала.
Виж целия пост
# 50
Как се започва отначало в средата на една връзка?
 Хората се запознават отново ? Пак се влюбват ?
 Изобщо, трият ли се от съзнанието неприятни преживявания, чути думи, наслоени горчилки. И тогава, когато чертата се тегли и човек види че от дълго време не толкова лицеприятното е взело превес над хубавите моменти какво е това ново начало.
 Има ли някой който да е стартирал отново от средата на правата и то успешно?

Не е точно отначало, защото двамата вече се познават.
От това се почва. Ако и двамата преценяват, че има смисъл, концентрират се върху положителните си качества и си дават шанс да не проявават ( или поне да намалят) отрицателните.
Получава се, но все пак зависи за колко дълбоки пукнатини говорим и колко силно желание за успех.
И е нужна сила на характера - да простиш наистина, да не човъркаш стари рани.  Това повече липсва при жените, а при мъжете - желанието за промяна и волята да са постоянни.
Виж целия пост
# 51
Хората се променят.До днес вярваш, че познаваш някой, от следващия миг сякаш не го...
Виж целия пост
# 52
нямам практика със започването отначало а само с  продължаването,иска ми се да е възможно рестартирането на връзката ,чета ви за да повярвам в това Peace
Виж целия пост
# 53
 Чета ви...за метаморфозите през които преминава всяка една личност в своите връзки. Аз не харесвам човека в който се превърна най-близкия ми такъв. Зная че няма как да контролирам всичко, но си мислех и се надявах че след като влагам цялата себе си има как да променя процеса му на промяна към по-добър такъв. Не ми се получи. Пиша в единствено число понеже аз усетих кога започна самия процес и се опитвах да обясня на прост човешки език че ако сам не си сложи спирачки и не обърне посоката нещата няма да се развият добре. Не ме послуша. Казваше че това са глупости. Аз знаех че не са обаче.
Чувствам се толкова как да кажа...предадена. За първи път в живота си наистина се раздадох изцяло и резултата никак не ме устройва. Питам се, дали ако бях по-голям егоист във времето нямаше да успея да претръпна, та настоящето да не ми се струва толкова ужасно.
 И всичко това от презумцията че за мен развода е възможно най-лесното решение, а аз никак не съм по лесните неща.
 Сещам се за Бриджит Джоунс в килията където си споделяха за мъжете. Кой коя поступвал, кой на коя изневерявал и прочие. Трябва ли да се чувствам виновна че кахърите ми са от различно, душевно естество. Този човек просто не осъзнава че си заминавам от него и че не ми остави почти нищо което да обичам у него
Виж целия пост
# 54
Ами-не осъзнава...недоумява, каквото и да е-случва се.За него е непонятно.Мислите и чувствата на хората затова често са различни, няма как да са еднакви.
И аз не харесвах човека, изпадах в различни състояния през времето, в което ту не знаех какво да правя, ту знаех и го правех.Но знаех за Себе си.За него-няма как да Знам.И ти не можеш да знаеш за Него кое е Добро развитие на нещата и кое са глупости.Тук сте се разминали.Може да се съберат пътечките отново, а може и да не се, куп условности има по пътя.
Каквото и да е-всеки знае жертвите, които прави какво му костват, границите си на търпимост, усещанията си за правилно и неправилно-но за себе си.Аз самата дълго време живеех с идеята, че щом аз смятам нещо за ОК, значи е Ок за друг.Да, ама не е така. Така и при вас-ти си мислиш, че една е правилната посока, той-че е друга и може да е за нещо елементарно-но щом като те товари до степен на непоносимост-това е положението...
Хората са различни, да, и на вид една и съща метаморфоза по различен начин я изживяват.Само ти си знаеш за теб какво е, дори за него не може да знаеш как е Точно, ако не е и той фокусирал там анализа.
Виж целия пост
# 55
Записвам се, за да ви следя. Много ми е интересна темата. Peace
Виж целия пост
# 56
Jizzlobber е точно в десятката!!!
Касиди, единственият човек, когото можеш да промениш си ти. Здравословният егоизъм е важен и много необходим.
Аз много дълго мърморех, че и скандали правех, че мъжът ми не ми дава това, от което имам нужда. Обвинявах го, че е инертен и скучен. После изживяхме голямата криза, която доведе до моята промяна. И сега живеем много добре заедно, защото аз се промених. Промених и гледната си точка към него и към света. Осъзнах, че не мога да превъзпитам него или други хора, които ме дразнят, осъзнах, че не мога да очаквам винаги аз да съм права и той да смята моят начин за най-добър.
Виж целия пост
# 57
Момичета, не ми се изпада в подробности. Винаги съм се стремяла битовизмите да не крадат от емоционалния свят на двама ни. Вероятно съм една глупава оптимистка.
Ще дам само един пример колкото и да изпитвам неудобство, защото това е едно от нещата които не проумявам. От близо два месеца е оставил у дома 30 лв. С три броя деца едни солети не мога да купя като изляза. Нямал. Не е вярно. Имах някакви смешни спестявания. След това се обаждам на родителите си като някакъв идиот. И пак повтаря-нямал. Работи 30 ни в месеца без нито един почивен ден. Била съм харчела много-За памперси предимно.Аз кафе навън не съм пила от миналата година март месец. Не знам какво ми се случва и защо. Пазари когато и каквото той прецени. И е грозно, и е отвратително и се чувствам като изплющяна с мокър парцал
Виж целия пост
# 58
Звучи абсурдно, но когато влагаш всичко от себе си и се раздаваш ти всъщност съсипваш връзката. Защото тогава очакваш и от другата страна същото, а и защото самата ти не се чувстваш добре.
И друг път съм писала, че за мен единственият начин да спасиш връзката е първо да се погрижиш за себе си. Да направиш така, че на теб да ти е добре, да се чувстваш щастлива, цяла, важна, ценна. Как да стане назнам- понякога трябва да прочетеш книга, или да слушаш музика с часове сама, или да излизаш с приятелки, да свалиш две кила, да започнеш да спортуваш, да отидеш в планината и да седнеш да слушаш тишината, да отидеш на гости в друг град....
Открий пътя към себе си, такава, каквато искаш да бъдеш. Поискай от него минимума помощ, който ти е нужен (напр. попитай дали може да гледа детето две вечери в седмицата) и когато ти си щастлива ще можеш трезво да прецениш какво да правиш с отношенията ви.
Метода помага първо, защото когато си в мир със себе си по-лесно може да намериш решение. Второ, защото когато започнеш да се грижиш за себе си изглеждаш ценна за другите, и те са склонни да направят повече усилия за теб. Трето, защото щастливия човек ще се справи със всичко Simple Smile и нищо не може да загубиш ако опиташ Simple Smile
Виж целия пост
# 59
Писах преди да прочета последния ти пост. Възниква въпроса дали той иска да започнете отначало или не. Разбирам, че в ситуацията, в която си това, което ти пиша може да ти звучи абсурдно, но за много от нещата не са нужни пари, ако искаш мога да ти помогна да измислим безплатни варианти...
Можеш да опиташ, като начало да му кажеш че имаш нужда от минимум 30 лв. на две седмици (примерно) и две вечери през седмицата без деца....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия