"Да започнем отначало"

Публикувана: 22 апр. 2012, 09:02 ч.
Последно мнение: 14 май 2012, 11:49 ч.

22 204
240

B

# 30 23 апр. 2012, 00:05 ч.

А ние имаме много рестартирания. Но рано или късно все стигаме до задънена улица. При всяко ново начало обаче няма изясняване на позициите,просто бащата на децата ми е такъв човек-може да говори за работа,но не и за чувства. Аз се мразя,че съм като вярно куче. Не искам да влагам усилия и чувства в нови хора. Може би децата като пораснат,ще си поема по друг път.
Но много ми хареса казаното от pasinet- ценни са ми хората, с които съм била близка /говоря за приятели и приятелки,а те не са много/ и колкото мога-кърпя и прощавам.

Виж целия пост

Catherine Tramell

Потребител

# 31 23 апр. 2012, 01:18 ч.

Цитат на: Saule в нд, 22 апр 2012, 16:08

Не очаквам в отношенията ми никога да няма кризи. Всички значими връзки минават през големи сътресения в някакъв момент. Ако чувствата ми към човека и неговата значимост за мен са по-големи от негативите (и ако и двамата смятаме, че животът ни един без друг ще бъде тъжен) - просто продължаваме. И работим върху проблема в движение. Ако не - разделяме се.

На принципа "късай - хвърляй" понеже "нищо вече няма да е същото като в началото", връзките ми с хората щяха да траят по година -две. Важните отношения растат и се развиват в трудностите. Рядко ми се случва да забравя защо съм избрала да бъда с даден човек и той да ми опротивее дотам, че да мога хладнокръвно да го изхвърля от живота си ей така просто.

Щях да изпиша едни дълги и широки, но в това тук е казано всичко, просто няма какво да се добави.

Виж целия пост

H

Регистриран

# 32 23 апр. 2012, 06:27 ч.

И ние с мъжа ми сме стигали до невъзможност да продължаваме по стария начин и с много разговори и желание да разберем другия и да спасим връзката ни, сме стигали дори до по-добро ниво на отношенията. Така че абсолютно си струва да се опита, но при условие че и ДВАМАТА го искат искрено (а не да го мислиш за обречено, но да отлагаш трудното решение) и са готови да вложат усилия за това. С годините се променяме и в един момент се оказва, че това, което е било равновесното положение в съжителството ни, вече не отговаря на новите ни нужди. Тогава се появява кризата, и съответно шансът ни да намерим нова равновесна точка, при която и двамата ще се чувстваме по-добре.

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 33 23 апр. 2012, 09:11 ч.

нямам личен опит, но смятам, че може да се рестартира една връзка.
може да се рестартира и сексуален живот.
единственото условие за това за мен е и двамата да го искат, да са осъзнали проблемите и да са сигурни, че искат да ги решат. от там нататък всичко е в-с на време, желание и не малки усилия
аз бих се обърнала и към семеен консултант, който да помогне

Виж целия пост

.:Диди:.

Ентусиаст

# 34 23 апр. 2012, 09:28 ч.

Рестартирах преди години една връзка,но беше грешка,но от тия грешки,дето си взимаш поука и не съжаляваш,че не си пробвал.Бях много влюбена,бях болна...събрахме се за втори път и разбрах,че тоя човек не е за мен,тогава си тръгнах щастлива и готова да започна живота си наново.
Ако се случи със сегашния ми мъж,бих рестартирала наново,защото го познавам,знам що за човек е и си струва да се положат усилия нещата да се оправят!

Виж целия пост

А

Анонимен

# 35 23 апр. 2012, 09:28 ч.

При две предишни връзки си давахме втори-трети-четвърти шанс.Без успех.
Нещата все се проваляха....
Затова не вярвам, че в едни малко или много скапани отношения може нещо да се поправи .....
Винаги остават пукнатини, от които "подухва студено"....или са потенциална опасност сградата-брак да се срути с трясък.

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 36 23 апр. 2012, 09:44 ч.

Силно подозирам, че фразата "да започнем отначало" се превежда "да продължим каквото си е било".

От другата страна предлагат- може, но по моите правила. Според мен и това не може: ще се опита да заобиколи правилата.

Въпросът е- харесвате ли човекът, в който се е превърнал той? Той харесва ли нещото, което сте станали през годините? Могат ли тези две нови същества да живеят заедно?

Ако сте същите, не може да започнете отначало, със сигурност. Ако и двамата преживеете някакъв шок, катарзис, нещо прагово, има шанс- но зависи дали новите личности се харесват. Малка тайна е, че не преминаваме през живота си само с една личност, едно и също его, понякога умират поне 5-6 и се раждат нови. Това е интересен и доста полезен на моменти процес...

Предложиха ми да започна отначало, но за съжаление се бях превърнала в нещо чисто ново, доста невъзможно, нещо, което със сигурност нямаше да приемат. А той не показа никаква перспектива за позитивно развитие. Така че- възможно е, но трябва малко магия.

Виж целия пост

Пристрастен

# 37 23 апр. 2012, 09:53 ч.

Цитат на: pasinet в нд, 22 апр 2012, 17:22

Не знам, повечето хора не вярват или не са склонни към подобни неща, явно заради злопаметност и това, че не могат да прощават напълно, но аз съм цар на рестартирането. Laughing

Laughing

Не само в семейството, ами и на приятелствата си. Някак ми е много по лесно да рестартирам, отколкото да градя отново, защото трудно се доверявам и сближавам. Ако не е станало прекалено късно, ако не е премината онази граница, след която остава само и единствено неприязън винаги съм готова за рестарт, стига и отсрещната страна да го желае.

Едно към едно и при мен.
Май няма човек, на който да не съм успяла да простя и да рестартирам. Дори на бившия ми съпруг, с който в момента сме в много цивилизовани отношения, които броя за рестартирани, защото няколко години не си говорехме изобщо, сега се чуваме заради детето и не си крещим, а се разбираме човешки.
За приятелки да не говорим, има такива случаи, за които не могат да ми се начудят как съм си възстановила отношенията - ами, искала съм, могла съм, рестартирала съм.
Дори с настоящия ми съпруг може да се каже, сме в рестартирани отношения - след прекратени такива след гимназията Grinning

Grinning

Друг е въпросът, че след рестарта отношенията са винаги различни, то иначе няма и смисъл от упражнението. Бившият съпруг ми стана просто баща на детето ми, с който говорим цивилизовано. Настоящият ми съпруг, от гимназиална тръпка, стана мое семейство Heart Eyes

Heart Eyes

Винаги има промяна. Въпросът е да е такава, каквато ни отърва, иначе няма смисъл.

Колкото до отношенията с партньора, абсолютно твърдо вярвам в рестарта, точно както е написала Сауле, просто няма начин човек да къса и хвърля при всеки по-сериозен проблем. Нямам нужда от нов партньор всеки път, когато настоящия волно или неволно ме разочарова, имам нужда да се разбера с него. Ако е много трудно и тежко, винаги има семейна терапия, в нея също вярвам.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 38 23 апр. 2012, 09:55 ч.

Соле, кризи има, но има неща, след които много трудно, че и невъзможно става рестартирането. Зависи колко низко е паднал човек. Модерно е да се говори за физическото насилие, а къде остава другото, като например някой да каже на партньора си, че той ще прави каквото си иска, а на другия като не му изнася- да се изнася, и то в момент, в който, дето се вика, риташ паднало куче - вторият е уязвим. Или да лъже постоянно и да държи семейството си в недоимък, за да може той да задоволява някакви свои нужди, най-често хазартни или алкохол. Има толкова много разновидности. Тогава, при такова тежко отношение как се рестартира с този човек? Дори изневярата не изглежда толкова страшна, макар тя да е причина за повече от половината разводи.

Според мен рядко и двамата по едно и също време осъзнават проблемите и желанията си. Обикновено единият изпреварва, а докато другият се накани, работата вече станала необратима.

Виж целия пост

Z

Потребител

# 39 23 апр. 2012, 09:57 ч.

И аз съм от тези с дългите връзки. Вече дори не мога да сметна годините, но се доближават до 20години. Заедно сме от деца. Събирали сме се и разделяли около десет хиляди пъти.
Последно рестартирахме преди около 2-3 години. Бяхме стигнали наистина много далеч в липсата на комуникация и нараняването един друг. Аз натворих невероятни простотии, а и той не остана по-назад. Практически сме си причинили всичко, не се сещам за нещо, което да не сме си направили един на друг през всичките тези години.
Не бих казала, че сме започнали отначало. Просто тръгнахме по друг път. Понякога не мога да повярвам колко години сме загубили в безсмислени борби един с друг, а е било толкова лесно да живеем добре заедно... Не че сега всичко е цветя и рози, тези дни пак преживяваме някаква драма. Сега той е този, които се сърди като малко дете и мълчи, а аз съм търпеливата и чакащата да му мине..
Касиди, първото и най-важно нещо е ти да си наясно със себе си. На мен ми се отвориха очите след като прочетох няколко книги и посетих семеен терапевт, препоръчан от съфорумки. Така и не отидохме заедно с него, имах чувството, че и двамата не сме готови да го направим.

Виж целия пост

# 40 23 апр. 2012, 10:02 ч.

Две години с мъжа ми си играхме на "иди ми- дойди ми"- всеки месец се разделяхме за седмица, две и после се събирахме. Накрая казах Край и шест месеца не се виждахме, не се чувахме, не си честитяхме празниците, не се "уважавахме приятелската" и т.н. На седмия месец той дойде да ме вземе от работа, каза, че е намерил апартамент и иска да живеем заедно, казахме си още няколко неща и на следващата вечер си пренесох багажа! Оттогава, да чукам на дърво, нещата са коренно различни - естествено пак се караме и има моменти, когато ми е черен, но някак си дори и тогава знам, че го обичам и ме обича. Така че, да! вярвам, че може да се започне отначало- стига и двамата да го искат!! Heart Eyes

Heart Eyes

Винаги трябва да се вярва в HAPPY END-a Laughing

Laughing

Laughing

Laughing

Виж целия пост

А

Анонимен

# 41 23 апр. 2012, 10:15 ч.

Цитат

......................Понякога не мога да повярвам колко години сме загубили в безсмислени борби един с друг, а е било толкова лесно да живеем добре заедно... Не че сега всичко е цветя и рози, тези дни пак преживяваме някаква драма. Сега той е този, които се сърди като малко дете и мълчи, а аз съм търпеливата и чакащата да му мине.................

zigizagi, не е към теб, просто използвам цитата...
Ето така аз например не мога.И не виждам смисъл.Това си е един цял живот тормоз-провокации, компромиси до безкрай, душевни терзания и изтезания, все нещо се уточнява, причинява, премълчава, доказва, недоизказва.....
Има около нас подобно семейство....чат-пат и тя си задава въпроса Защо все още стои в тази връзка....
Не знам....аз го намирам много затормозяващо, изнервящо, скапващо....
Има ли смисъл целият ми живот да мине по този начин?!

Виж целия пост

Z

Потребител

# 42 23 апр. 2012, 10:36 ч.

Краси,
разбира се, че няма смисъл, но много хора дори не осъзнават, че живеят по този начин.
Играят си игрички кой е по-по-най. Кой да избере почивката, кой да изнудва емоционално другия или да го манипулира, за да получи желаното... А много зависи и от модела на собственото семейство. Моята майка цял живот, а и до ден днешен не е могла да каже в прав текст какво иска. Все са едни увъртания, условия, ама аз искам, но ако ти искаш и т.н.

Скоро един приятел ми сподели, че има ново гадже и се чувства като на изпит с последния филм, в който го вкарала. Тя пътува за чужбина от София като са се разбрали, че на връщане той ще я посрещне на гарата в Плевен и ще я откара до родния им град, за да не се прекачва тя на автобуси и т.н. В един момент мацката му заявява, че нейн бивш й е предложил да я вземе директно от София и да откара до къщи. Моят приятел й казва: "Е, добре, какво ми казваш-че искаш аз да дойда да те вземе от София ли?" А, не, той да си решал. И тая драма продължи около седмица. А той не искаше да тръгне на толкова дълъг път поради несигурност в колата му, финансови причини и т.н., за които тя знае, а и заради това, че ще излезе, че й играе по свирката и се страхува от конкуренцията на бившия. Ако обаче не тръгнеше, тя щеше да му заяви, че не държи на нея и не и угажда.
За мен тази ситуация е прозрачна и тъпа, но за тях си е драма. А кой знае колко пъти в миналото и аз съм ги играла тез номера...

Виж целия пост

А

Анонимен

# 43 23 апр. 2012, 11:40 ч.

Когато една връзка е в началото, донякъде мога да разбера подобно поведение.Дори предполагам, че съзнателно или не, всеки е правил такива "експерименти" докъде може да стигне в търпението си другият... И аз съм тествала гаджетата....
Но когато вече се познават, живеят заедно, градят нещо общо, някак си тези игрички ми се струват неуместни.Да живея с най-близкия ми човек в постоянна конкуренция кой е по-прецакан, или по-обичащ, или по-отстъпчив....

Виж целия пост

А

Анонимен

# 44 23 апр. 2012, 11:50 ч.

Цитат на: pasinet в нд, 22 апр 2012, 17:22

...Не само в семейството, ами и на приятелствата си. Някак ми е много по лесно да рестартирам, отколкото да градя отново, защото трудно се доверявам и сближавам. ...

Не винаги познатото е по-добро.. Wink

Wink

То може да изглежда по-сигурно, понеже е познато, ноооо.....
Човек е така програмиран, да избягва промяната. Много хора така си съсипват живота, от стазиса. И от това, че си програмиран да търсиш познатото, вж. в началото на поста ми /не винаги познатото е по-добро от непознатото/.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Истина и брутална откритост или лицеприятна, но лъжовна престореност?

815
85

Лични и семейни отношения

"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

3 846
90

Лични и семейни отношения

Отношения с чужденец

3 845
92

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.