Пролетното слънце грее, ЮНЧЕТО навън дивее - 22

Ехееее, много е динамично днес тук... Май няма да дочака идната пролет темата
Ние сме добре. Растат дребните, дивеят, бият се даже. Но повече си играят. Малкото и то вече е един разбойник - лази навсякъде и разхвърля всичко, по примера на брат си. Ревност има, ама тя е в посока от Лазар към Никола - като го види да си играе с други деца, се сърди, недоволства, даже реве. Иска да участва.
Никола се храни сам от доста време, памперса отдавна сме забравили, бърбори (не съвсем разбираемо). Ужасно глезен е. И много привързан към мен. Няма мърдане от вкъщи, а така ми се излиза... нали и аз съм човек, баси.
За празниците и аз ще пазарувам скоро, че лудницата около Коледа ще ми дойде като непоносимо допълнителен стрес. Имам си в излишък.
Като дойде време за подаръци, зле ми става. Играчки всякакви имат, половината дори не ги поглеждат. Все пак, до сега харесах една детска дърводелска работилница за Никола.

lilsi10, добре дошла в темичката ни !!!
Ти нали знаеш, че никога не може да са еднакви децата ?!   И универсална рецепта за справяне с инатите няма. Някои деца реагират на подкупи и обещания, други - на наказания, при трети само отвличане на вниманието действа. Ти си я познаваш най-добре и сама ще трябва да прецениш при нея кой метод е най-ефикасен.
Аз този път изкарах голям късмет с Камен за разлика от баткото. В повечето случаи се вслушва в думите ми и не прави големи драми. Дааа, късметлийка съм си аз.  
(Ще гледам да ти драсна и на лични някой и друг ред тази вечер, дано успея)  

Марчелка, бързо-бързо да оздравявате !  

Cecile, ние също сме си още като бебетата в много отношения. Не само, че пие от чаша с накрайник, но и млякото си сутрин и вечер го пие все още с биберон.  
Яде сам само салати и нарязани плодове. Към останалата храна интересът му е почти никакъв и го храня аз. А супите, естествено, ги излива с лъжицата отгоре си и нямам нерви да го оставям сам. Все още.   Навън сме с чаша със сламка, неразливаща се.

С памперсите имаме някакъв напредък. От около 2 седмици ака и пишка на гърне и слагаме пампи само за разходка и за спане. Но продължава много да се подмокря.
Та, в тази връзка аз пък да питам ... Много съм любопитна дали има дребосъци, които да са махнали вече и нощните памперси ?

За коледни подаръци ми се струва ужасно рано да мисля. Пък и имам чувството, че към момента си има всичко и не се сещам за нещо, от което да има нужда.  
Книжки има в огромни количества от кака си и батко си. Играчки - също. От време на време му вадим и от шкафа с играчки от кака му по нещо ... ... я бебе с биберон и памперси, я някое обзавеждане за Барбита ...
с всичко играе.    И да готви обича. Давам му тенджерка и лъжица и готви кестени и шишарки.  
Иначе, любими са ни колите и багерите. Няма как. Bob the builder e на мода у нас и реди и едни пъзели от 4 части с него. Отделно, влакче с релси, пиано и комплект инструменти си има. Та наистина не знам засега какво да му вземам за Коледа. Най-много една футболна топка, че ги губи през ден.  
А, сетих се. Сигурно нещо за стаята ще му взема - масичка за рисуване и някои други неща за детско обзавеждане. Ако се сетя и друго, пак ще пиша.

Чао засега и лека вечер на всички.  

Катрин е без памперс от месец май.махнахме го за 10 дни и през нощта също,мислех че ще е проблем,но стана от веднъж,иначе си отговаря на зодията без грешка,сега се смее,след 5 минути като се разсърди,да не си около нас,става истерична и ...нямам думи просто,говори всичко,храни се сама,пие от чаша още от 1 година,ами всичко е о.к.,ама с характера справяне няма.

Само влакове и камиони са му в ума, да имаш нерви да го слушаш

Памперс нямаме отдавна, почти половин година вече - ни дневен, ни нощен - но и аз ги махнах едновременно.

От гледна точка на ината, най-големият ми проблем е с ходенето. Не се тръшка много като цяло, но се запъва като магаре на мост и не можеш да го помръднеш. Не дава да го водиш за ръка, с три мъки го убеждавам като пресичаме улицата, а като вървя по тротоар с него винаги ме е страх накъде ще се затърчи. Уж вече е голям и знае опасността от колите, но като нищо нещо  може да му привлече вниманието и да се втурне.
Въобще, като цяло е много трудно, ако имаш цел, до която да стигнеш с него, а още повече - за време. То сменя посоките, спира се пред всякакви "атракции" - гуми, коли, камиони, автобуси и какво ли още не. В един момент единственият начин да стигнеш от тук до там с него пеш, е да го носиш на ръце, а вече тежи страшно много....
Има ли друго диване, което не се води за ръка?

А Иво е още с памперс.   Вярно, че 50 % изхожданията са в гърнето или в тоалетната, но е далееееч от истината. Не знам. Дано се справим поне до февруари   Освен това, с храната е на периоди. От поне 5 месеца не поглежда друго освен мляко с корнфлейкс. То, бива зареждане с калций, ама вече прекалява  

Lulu, ние сме абсолютно по същия начин. По всички точки. Нито за ръка иска, нито върви нормално, ами дай му да тича насам-натам и да оглежда всичко по пътя си. На ръце не си позволявах да го нося, нямаше и как.

Подаръците са ми голяма мъка. Не се заиграва с нищо кой знае колко дълго. Има и конструктори, и всякакви превозни средства, но най му е любимо да тича из цялата къща, да скача от където може, хвърля и рита топки, все такива буйни игри са му в главата. И неспирното говорене и викане вече ми идва в повече. ТВ не му давам да гледа много. Вечер след вечеря го пускаме за около час някъде. Най-много иска да играе навън, но като е лошо времето направо ми спира тока вкъщи.

Относно памперса - махнахме го на 2г. възраст, нощния - след месец. Цяло лято никакви проблеми, но от известно време (сигурно два месеца вече, че може и да ги прехвърли) имаме проблем с подмокрянето. Т.е. казва, че има пиш, но вече е пуснал малко, колкото да се намокри и да се налага да сменям дрехите. А понякога не е и толкова малко. Ако се залиса в игра и просто забравя да ми каже. Вече не знам как да реагирам, какво да предприема. Почнах да го слагам на гърнето преди да ми каже, по мое усмотрение, но ако забравя или мине повече време, и се намокря. Почна да ми писва и почвам да си изтървам нервите. Давайте съвети какво да правя.


Иначе бебе Сава е кротко и послушно бебе. Обича да го носят и гушкат. Баткото много го прегръща, целува и гали. Все иска да го взема да го гушка и да им правя снимка    Много помага за смяната на памперса - носи чист, изхвърля мръсния, дава ми кърпички, чисти му дупето, слага му кремче. Успокоява го като плаче, пуска му муз.играчки, носи му дрънкалки. Изобщо, много добър батко    Само да беше мааалко по-кротък вкъщи...

 

При нас така е с киселото мляко с бисквити и айряна, не отказва никога  

Слънчев лъч, успокои ме с твоя пост за шишето и храненето сам ... щом опитна мама като теб не се притеснява за това, значи и аз няма да го мисля толкова  

Лулу, и малкият отскоро е така, искам да го държа за ръка, той вика "Сам, сам" и не дава, едва успявам да го хвана за пресичане на улицата. Допреди 1 седмица си вървеше кротко до мен, сега вече не, днес се тръшка пред един магазин, аз тръгнах, той се чуди, чуди, пък тръгна след мен Вярно става по-сложно като растат, вече трябва и психологически подход ...

Дион, не знам дали при вас е същото, но при нас имаше подобен период, даже се бях оплакала в темата за приучване към гърне. Просто изведнъж спря да казва. Преди това си казваше и за двете в къщи, а навън също беше започнал наскоро и пишкаше прав. Не знам какво му стана. Напишкваше се без въобще да се притесни от този факт. Аз му се ядосвах, обяснявах, нищо ... Реших да не връщам памперса и също започнах да го приканвам по времето когато обичайно му се пиша - след сън, 1 час след пиене на по-голямо количество течности, преди и след разходка. В началото се противеше, все едно напук ми правеше и не искаше да седи на гърнето. След това започна да се съгласява и успявахме да хванем голяма част от пишканията. За акото го усещах сама и го слагах на гърнето От няколко дни пак започна сам да казва. Аз се чудех дали не е от последните зъби, това съвпадаше с период, когато много го мъчеха и като цяло беше нервен и непослушен.

Какво ти тръгване след мен?! Оставяш го сам и въобще, ама въобще не му пука - най-много да почне да вика по-силно "Мама/баба/тати ше дойде".
Онзи ден бързаме за работа, той се залепи за люлката пред блока. Казвам му - Аз тръгвам, ти ако искаш. Отидох до колата, влязох, запалих я, тръгнах, стигнах до ъгъла на блока, зад който вече той почти не ме вижда, а по-нататък вече нямаше как да го виждам в огледалото. Е, не помръдна. Ама изобщо не се притесни 

Той си казва като му се пишка, но в момента на казване пуска малко пиш, после пак се стисва явно и си сяда на гърнето. Отделно от това има случаи, когато се напишва, но те са доста рядко и са в моменти, когато прави нещо, което му е погълнало изцяло вниманието, най-често някоя интересна и много забавна игра.


И Матей не се впечатлява изобщо, когато му кажа 'чао' и го оставя и тръгна по пътя си. Продължава да си седи там, където иска 

Рая също не е сговорчива, ако й задам задача като заповед. Но пък иначе много лесно се лъже, ако прикрия задачата с нещо интересно. И тя е дивичка, основното забавление е скачане по леглата, скачане от легла/диван на пода, включително и скачане от облегалката на дивана на пода. Премятането през глава е особено забавно - нагъзва се и хоп - преметнала се е. Ако в момента ставаше за по-дълги разходки навън, сигурна съм, че и навън щеше да пробва.

За памперса - махнахме го (без следобедния и нощния) през август, но миналата седмица имаше 4-5 поредни дни с напикаване през два часа. Мисля, че може и да беше настинала нещо. Сега вече не я питам пишка ли й се, а през час и половина - два директно я слагам.

При нас, след злополучното ни 3-дневно тръгване на онази кошмарна частна ясла, се разви някакъв психологически проблем - явно й се отключи страх от изоставяне, не зная как да го опиша. Не иска да остава сама в стаята дори за секунда, през около половин час, когато сме заедно, пита - кой мене уте геда (кой ще ме гледа утре) и тръгва да плаче. Но най-кошмарното от всичко е, че каквото и да види, което се движи само, а не в група - герой в книжка, на филмче, дете по улицата, някоя баба, коте, куче, мравка, кукла - абе каквото и да е - пита - къде е майка му? и си отговаря - няма то майка! и пак започва да приплаква. Това не се е променило от близо два месеца вече. Разказвам, обяснявам, но тц - не разбира. Много ми е криво, за което.

Хайде и аз да се разпиша

Относно памперсите: Ивката е от лятото с гащички, а Визо от месец и половина. През нощта им слагам памперси, въпреки, че ивката няма нужда - тя може и стиска много, а Визьо все още пишка насън. Но както повечето мъжки майки, момчето е по-трудно със свикването. Ето сега имаме проблем, че един месец не цапаше гащите, а от 1 седмица започна и да се напикава и да се нааква. В яслата твърдят, че се напишва след като е станал от гърнето преди 5 минути. А той е напълно самостоятелен и сам се събува и сяда на гърне (препикава дърво). Същото с акото: Около 15 мин ми казва, че го боли дупето или коремчето, слагам го да седне на гърнето, той обаче става и се обува и казва, че ако няма. След15-20 мин  се нааква. Е не знам какво е това чудо. И на какво се дължи този регрес. Дано отмине по-бързо, че и на мен взе да ми писва.

За майките, които се чудят как да накарат децата да пишат на гърне: при Визо подейства примера на по-голямо дете от площадката. Той не искаше да се изпишва на дърво, но като видя едно 4 годишно момченце, веднага изяви елание и той да прави така. Разбира се първите 2-3 пъти нямаше пишо, само седяхме голи до дървото

Здравейте!

Голямо раздвижване в темичката ни. Да се включа и аз. Напоследък нямам много време, все по задачки. Тати се беше у дома за 2 седмици, но те така бързо отлетяха, че все едно не си е идвал. Теди доста плака на изпращането, вече много разбира и му е мъчно. Все говори за баща си, как искал той да го вземе от яслата, по телефона като се чуят му казва:"Тати, ела-доди!" И на мен ми се къса сърцето.

През тези две седмици ни се  случи нещо много хубаво и мечтано. След толкова години по квартири, най-после си купихме собствено жилище. Толкова много се радвам, че не осъзнавам какво ни се случва. Сега ме очаква великото преместване и ремонт. В началото ще освежим малко, а на пролет започваме по основно да го оправяме. Живот и здраве да се роди бебчо, ще мислим как да съчетаем ремонт, бебе и голям батко.  В момента не ми го побира акъла, как ще станат нещата, но все някак трябва да се наредят.

Теди от август е без памперс, само с нощен сме. На яслата се случва да се напиша или докато пиша сам прав, или докато се събуждат от сън и не успяват да го сложат бързо на гърне. Но както japanese е писала за Визо, и Теди се случва да се наака и то от инат. От яслата го хвалят, че е много послушен, но аз като го взема и до вечерта ме подлудява. Не се заиграва с нищо, където мръдна той е след мен и гледа да направи някоя беля. Скача, блъска си играчките, пълна лудница. За това и не се замислям много за коледните подаръци, има толкова много играчки, а не играе с тях. Взела съм му преди месец едно дървено влакче и го пазя за Коледа, това от нас. Трябва и от бабите да измисля нещо. Ще прегледам Мимето, какво е предложила, че снощи четох от телефона и не успях да отворя линковете.
Като стана дума за инат и Теди ляга по улиците и хич не му пука. Направо ми идва да го нашамаря на улицата, но се въздържам. Не мога и да го нося, започвам да му обяснявам, но накрая завършваме с влачене по улицата. Вкъщи тропаме с крак, все има претенции, "Икам това, не икам онова", изморяваме ме много. Не знам, ако не ходеше на ясла как щях да се оправям.

Хубав ден, момичета!

Пепси, честито! Да има много здраве, уют и време за цялото семейство в новия ви дом! Ще се подредят нещата, няма страшно, не се притеснявай!

Pepsilightчестито ви собствено жилище! Да го пълните с хубави емоции  

Айде, момичета- не остана до 50-та страница......