Как премина раждането ви-за преждевремрнно родилите мами!

При мен беше не само доктора и две акушерки , но и 3-4 стажанти. Аз бях с прокъсал серклажен конец и 40мин се мъчеше доктора да го изчисти. Според мнението на лекаря, който наблюдаваше следващата ми бременост, родилната травма се е получила, защото раждам бързо, т.е. процеса на изгонването при мен е по-бърз от нрмално и поради тази причина меките кости на детето са прищипнали някакъв кръвоносен съд. В Съединените Щати, каза той, недоносените бебета задължително се раждат секцио, за да се избегне родовата травма.

Аз също съм от преждевременно родилите мами ,родих в 31 г.с.Въпреки че съм мед.сестра и горе долу познавам докторите в нашия град успях да си избера за наблюдаващ бремеността ми най глупавия доктор, но това вече не е от значение. Хем че не ми обръщаще особенно внимание на проблемите ,капака беше когато му се обади мъжа ми през ноща да му каже че раждам и и скам да дойде на раждането. И той му отговорил не мога да дойда нямаме още уговорка не сте ми платили.          Ами каква уговорка да имаме два месеца по рано ,зная ли аз че ще родя преждевременно, пък и уговорките се правят като наближи съвсем раждането. Но както и да е,тепърва се започна моя кошмар. Бях в патологична бременост за нормализиране на кръвното налягане и така ми го нормализираха ,че родих. В това отделение вечно не им работят апаратите за кръвно. Злополучната нощ ми измериха две различни стойности на кръвното с два различни апарата. Едната беше страшно висока др адски ниска, но деж. лекар реши че е високата и се започна едно поставяне на инжекции и системи и даване на хапчета през устата. И в един момент на мен ми стана адски лошо и ми изтекоха водите.Но деж лекарка реши че няма да раждам и каза върви си лягай утре сутрин ще видим какво да правим.А кой на мое място би заспал?Но се започнаха болките и след един час увещания че наистина имам болки тя реши да ме прегледа и видя че имам два см.разкритие и ме преместиха в родилна зала ,където се започна моя кошмар от 14 часа. две смени доктори ме преглеждаха и се чудеха как и кога ще родя докато накрая дойде мой познат доктор  и той се зае с раждането. Вече накрая ми включиха система и се започнаха още по големи мъки докато накрая родих след 14 ужасни часа изпълнени с болка страх и унижение да те увикват едни санитарки и некомпетентни доктори . Поне от грижите за Бебечо бях страшно доволна гледаха го едни прекрасни доктори и благодарение на тях бебечо от 1800 кг. сега е едно голямо хубаво бебе. НО все пак моето раждане ще остане един голям кошмар за мен и  съм и до днес убедена че се дължи на лекарска грешка

аз родих в МД. моят доктор също не дойде, но не ми се пише за това. отношението към мен не беше по-различно от това, към всички останали преждевременно или навременно раждащи. това, че раждам преждевременно никого не впечатли - предполагам защото са свикнали. караха ми се, че не ми бил изчислен правилно термина /все едно аз съм си го изчислявала/. акушерката се скара на стажантите, че започнали да ми пишат данните без нея, скъса листа и започна да ме пита за всичко отново, нищо че личната ми карта беше пред нея. после изказа мнението си по факта, че нямаме брак, въпреки че неподписалият ми мъж беше там и беше явно притеснен от преждевременното раждане...изобщо, нормалното отношение в българските болници. аз бях психически подготвена и не се впечатлих особено. това се случва в 2 през нощта. докторът на смяна беше много млад и много мил - д-р Марков. и той и стажантите наминаваха да видят как съм. все съм си мислела, че тоновете на бебето се следят постоянно, ама в Майчин дом от време на време, ако някой се сети, разкарват един апарат и мерят. да не говорим, че този апарат е развален и по принцип трябва освен тоновете, да отчита и контракциите, ама не го прави. а също и не му работеше нещо за хартията на която се записват тоновете, та трябваше да закачат някаква тежест, че да може да пише...абе като в театър на абсурда е малко положението...ама за това не са виновни работещите в болницата. та така...в 10 сутринта все още имах 4 сантиметра разкритие. поредният доктор, който мина ми сложи окситоцин и в 12.25 родих много лесно - на 3 напъна. на раждането бяха д-р Гърчев, на който в крайна сметка се обади "моя" гинеколог, акушерка - страхотна жена, помня само, че се казваше Снежка, поне 2 стажантки, които се мотаеха и суетяха:), неонатолог - д-р Праматарова. бяха подготвили кувьоз, защото очакваха бебето да е под 2500 , атя ги изненада с 2650. спомням си, че като я видях казах "колко е малка!", а всички в един глас отговориха: "напротив! много е голяма за осмаче"
с 2 думи не мога да кажа, че съм имала кошмарно раждане, ама не мога и да се похваля. докторът, който ме следеше се изложи най-много, ама това съм го писала много пъти и да не се повтарям.
затова пък от 7-ия етаж в МД съм супер доволна - никакви оплаквания нямам от жените. за неонатолозите пък просто нямам думи! тези хора ги споменавам всеки божи ден!

Ами, аз май най-много се доближавам до твоя случай.
На 10.08 в 6.30ч. ми изтекоха водите. Отидох в Тина Киркова, където уж щях да раждам, но от там ме пратиха в Майчин дом. Приеха ме 2 скици и казаха: "Ще раждаш!". Аз бях ужасно уплашена - бях в началото на 32-ра седмица, за първи път ми беше и въобще - ужас! Качиха ме в Родилното и зачакаха да видят какво ще става. Аз имах 2-3см. разкритие, нямах никакви болки, никакви контракции, нищо. След като цял ден лежах на едно легло в родилното, а околко мен се родиха поне 10 бебета, лекарите решиха, че няма да е днес и ме откараха в следродилна зала, където и прекарах следващите 2 дни. Бях абсолютно сама, нямах с кой да си кажа 2 думи, не пускаха никой при мен и навъртях зверска сметка на телефона, за да си говоря с мъжа си. Голяма депресия, не искам и да си спомням! Така - оказа се, че имам високи левкоцити и започнаха да ме лекуват с антибиотик, правеха ми някакви инжекции (не знам с какво точно ), за да се доразвият дробчетата на бебето, взимаха ми кръв по 2 пъти на ден (ръцете ми бяха не сини, ами черни след това ) и въобще - грижеха се добре за мен. Условията, отношението - не ги коментирам. Но важното беше, че се грижеха за мен без да ги познавам и без да имам уговорка с когото и да било. Накрая решиха, че явно бебето няма само да се роди и на 13.08, след 1 1/2 банки окситоцин, родих Йоан. Макар че беше много малък - 1.700 кг., имах епизиотомия - вероятно с цел да се предотврати родова травма. На раждането ми имаше лекарка и 2-3 акушерки. Шевът ми и ден днешен предизвиква възхищение сред гинеколозите ! Благодаря на д-р Рангелова за това!
Грижите, които полагаха за бебето в Неонатологията на Майчин дом бяха повод да разбера, че в България има и добри лекари, за които пациентът е единственото важно нещо! Винаги ще им благодаря! 

 Аз съ6о сам много благодарна на неонатолозите 4е реанимираха на време детенцето ми и си свър6иха работата 4е след 7 дни можах да гу6на бебо! Тогава исках да ги прегръ6ам и целувам...
Но сам възмутена от отно6ението на гинеколзите!Като разбраха 4е сам поциент на техен колега направо ми обърнаха гръб-Въпреки 4е съм студентка при тях .
Здравната ни с-ма е под всякаква критика!!!

Аз не мога да се оплача от лошо лекарско отношение. Родих 34-35 г.с. Един петък вечерта започнаха болки в кръста, пих но-шпа, чаках 40 мин., не минаха, а си станаха съвсем контракции, нередовни, отидох в болницата, прегледаха ме - пълно разкритие след 2-3 часа болки, много се учудиха за първо раждане. Спряха ми контракциите, но сутринта решиха, че ще раждам, но бебето беше с напречно предлежание, като ми спукаха мехура се завъртя седалищно, решиха да раждам секцио, чакаха анестезиолог, после подготвяха, но бебето слезе много бързо надолу и решиха да раждам нормално. Доста трудно родих, с доста шевове, макар че Виктор беше 2100, 44см. Изплака с малко закъснение.
След 2 седмици щяха да ни изписват, точно в деня за изписването в 6:00 му мериха температурата 37.4, откриха му пневмония, влоши се много, не се знаеше дали ще оживее.
Единственото гадно като спомен от раждането и след това (прекарах месец в болницата) е една акушерка, която в предродилна ми обясняваше, че не се знае дали бебето ще оцелее. После когато се разболя ми каза, че момичетата имали повече шанс, моето момче не се знае    Не знам защо така тая жена, и до днес акълът ми не го побира. Иначе всички други много добре се държаха, особено с кърмата много ми помогнаха, в началото докато тръгне, после постоянно ме улесняваха, стерилизираха ми помпата и т.н.
А на неонатолозите в АГ-Варна винаги, цял живот ще съм благодарна   

това и аз го бях чувала много пъти. но при мен не се получи така. д-р Гърчев дойде към 10:30 - 11. дотогава 3-ма доктори - една жена и двама мъже, на които не зная имената, минаваха да ни преглеждат и всички се държаха съвсем нормално с мен, макар че на всички беше казано на кого съм пациентка. явно си е до човек - и сред докторите има плява

nattty, доколкото си спомням ти си родила във ВМИ, а за тамошните гинеколози имам особено мнение. Добре че неонатолозите са невероятни професионалисти и хора и поправят грешките на колегите си.

          По темата - родих 31 г.с. във Весела при наблюдаващата ми гинеколожка. През цялата нощ имах леееки болки, но преди време бях имала такива, които се оказаха възпаление на бъбреците и затова не се притесних. Сутринта към 7.30 ч. болките се засилиха и към 8.30 станаха периодични на около 7-8 минути. Докато се обадя по телефона, изкъпя и оправя, та в 9.30 ч. росна-росна пристигнах в Родилния дом с идеята, че ще ме вземат за задържане. След прегледа се оказа, че съм с 10 см разкритие и си ме взеха за раждане. Имаше голяма дилема дали да ме превозят с линейка до ВМИ или Окръжна или да раждам там, но имаше опасност да ми се пукне мехура, така че си останах там.
        Легнах в предродилна зала, включиха ме на монитор, но мехура беше твърд и не искаше да се пука. Имах съвсем слаби болки, без напъни и т.н. Преместиха ме в родилна, пукнаха мехура, включиха ми система Окситоцин, но болките пак не бяха силни. В един момент се оказа, че бебето е слязло надолу и аз трябва да напъвам, но нямах никакви напъни или контракции. Казаха ми да напъвам като имам болка, но това беше ужасно трудно, защото не усещах бебето въобще да излиза, въпреки че вече му се виждаше главичката. Така че ми направиха епизотомия, която също усетих съвсем лекичко и в 10.25 ч. бебчо се роди - 1540 гр, 41 см. 

      Отношението на всички беше прекрасно. Наложи се да ми сложат упойка за да ме изчистят, тъй като прокървих и анестезиоложката започна да ме успокоява, защото непрекъснато плачех.

       Единственото лошо отношение, което срещнах беше от Педиатърката - да точно от нея. 1 час след като родих дойде да ми се разкрещи, че при такава бременност какво мога да очаквам/ става въпрос за една напълно безпроблемна бременност/. Ние и бяхме благодарни затова, че се погрижи в първите минути от живота на сина ни, докато го преведат във ВМИ. Изказахме своята благодарност, а една година по-късно разбрах, че тя е отказвала да се погрижи за бебето ми, не е искала да поеме такава отговорност Държала е да ме закарат в друга болница, въпреки че е имало опасност да родя всеки момент.
       Та така и аз имах малко или много неприятно преживяване от страна на лекарите

Аз тук мога да се отчета 2 пъти даже.

Първия преди 11 години леко ми бягат спомените но в общи линии, тогава нямаше уговорки с доктори и т.н. Карах си една супер безпроблемна бременост без ни най-малки симптоми за нещо нередно, въобще пей здравей, да ама до едно време 34-35 г.с. Не знам вече дали от голямо натоварване или от нещо друго един ден почна да ме боли в областа на кръста аз мислех, че са бъбреци, занесох се до доктора, той не благоволи въобще да ме види, изписа ми желязо което аз си пиех по принцип и ме прати на ехограф, ама чак на другия ден, че нямяше ток тогава в цялата поликлиника. Прибрах се и цял ден стисках зъби със все по силни болки само че само в областа на кръста. Вечерта в 20 не издъжах и се примолих на мъжа да отидеме в болницата. Тогава ми се падаше 2-ра градска по район. Отидохме там, аз вече виеки от болка мислейки че са бъбреци.Приеха ме, направиха всички процедури - бръснене/стъргане/ с ножче от времето на дядо ми клизма и т.н. Като през цялото време доктор не съм видяла покрай мен. В 22 часа, най-накрая дойде един, прегледа ме каза 2 сантиметра разкритие слагаите система ще предизвикаме разждане, а аз толква шашаната не смех даже да гъкна. Та така щотото на някой не му се занимаваше с мен прекарах 12 часа в предродилна зала мъчеики се за някакво разкритие. Сутринта в 10 вече дойде и моя ред, разкритие имаше, ама напани никакви, само боли в кръста. след 10 минути безуспешно напъване, принцесата заседна с почти подала се главичка мен ми направиха епизотомия и я извадиха. 2360 и 47см. Не проплака веднага и аз леко изстерясах но слава богу, само това беше проблема. После мен си ме шиха на живо, та това повече ме боля отколкото самото раждане. После седяхме 27 дена в болницата докато ни изписхат - 10 от тях в кувиоз. Никой тогава не ми обърна внимание и аз незнаеки след няколко безуспешни опити изоставих кърменето и 4 месеца се изцеждах и и давах от шише.

Раждане номер 2 още ми е прясно в спомените. След една много трудна бременост с кървене в 4 месец и болезнени контракции през цялото време, дойде най-сетне 8-мия месец. Чесно не мислех, че и дотогава ще устискам. Една неделя ме нападнаха страшни контракции цял ден бяха, даже през 3-4 минути, ама с много лежане и лекарства спряха някак си, тамън вече като се бях запътила за болницата. В понеделник доктора каза, че нямя никакво разкритие шийката още не се е скъсила и не се е центрирала и аз успокоена си викам хаиде мина страшното. Да ама не стана. Вторник пак ме нападнаха контракциите и аз тъпо и упорито си продължавах да си пия лекарствата ама да не отивам в болница, едно че доктора ме е успокоил, друго че имам кошмари с раното отиване в болница от миналия път. В сряда сутринта вече не можех да търпя явно не действаха лекарствата и се запътих към болницата с мисълта за задържане, системи и т.н. но не и за раждане, даже обмена карта нямах още. Отидох в Шейново лутах се малко докато намеря приемната и т.н. Влизам там ама вече рева от болка, а акушерката ме разпитва, казвам си аз датата на последната менстуация по която се води, че вече съм в 9 месец, ама аз не съм, всички ехографи показват че бебето е с поне 3 седмици по-малко от термина по нея. Като разбра акушерката че ми е второ раждането и че съм в 9-я направо си ме засили към родилното, Аз се мъчех да обясня, че още не съм влезнала в 9 месец ама кой да ме слуша. Качиха ме горе аз, не знаех на кой свят съм вече от болка. Прегледаха ме и се развика докторката за "родилно легло", аз докато се чудя дали няма пак да ме захвърлят в предродилна зала се оказах на така познатото ми магаре. Почнах съвсем сериозно да крещя, че ми е рано и съм в началото на 8-я месец, те пак ме питат кога е последната ми менструация колко продължава тя и т.н. абе голям хаос. Докато се заплесвам да следя кой кво ме пита и иска от мен, доктора най-възрасния от всички каза, някой да и спука мехура нямя какво да чакаме в 9-я месец е и ми пукнах мехура и се почна една велика истерия от моя страна. Видя се че пак ще раждам рано и с 3 напъна излезна бебето и този път не проплака. Голяма паника съвсем ме обхвана. Чу се и от страна на доктора - "ама то наистина е малко бебето", тогава щях да го удуша ако го бях побарала. Слава богу бяха извикали все пак неонатолог който се зае с бебето чух я, че изплака най-накрая и се отпуснах. Бебето и досега е в неонатологията слава богу вече се оправя. Аз се самоиписах още на следващия ден, защото ако бях побарала тоя доктор, щях да го линчувам независимо виновен или не. Общо взето недоволство има само към последния доктор, че просто не ми обърна внимание какво говоря. Не знам дали можеше да се спре разждането, но съм убедена, че поне можеха да го поотложат и на мен да ми бият хормони, та да се подпогнат малко поне дробовете на бебето, да не виси цял месец на командно дишане. Иначе от неонатолозите немога да се оплача вярно държат ме под пълно затъмнение, но поне виждам, че малко по-малко се стабилизира душичката ми.

Малко дълго се получи ама нали са две избързалите ми принцеси:))

Ето я и нашата история с Гого. Моята бременност с детенце протичаше повече от нормално и ние с таткото се радвахме на всяко помръдване на бебчо в корема ми. И всичко беше повече от прекрасно преди 10.01.2002г. Тогава с голям трепет отидохме на поредния видеозон....и тогава разбрахме, че детенце има сериозен здравословен проблем...още даже и не предполагах за какво точно става въпрос...и се започна едно ходене по мъките...но това е една друга тема...та на 15.01 постъпих в АГ-то за да раждам. Лекарите прецениха, че е по-добре така! Е, само дето не изчислиха добре възрастта на детето...ама това на кой ли му пука????  И така...на 16.01 в 17.00ч докторът ми постави някаква влагалищна таблетка, най-нова технология лекарство. И...щяла съм да родя на другия ден в 7.00ч. Да ама не
Почти веднага започнаха контракциите и така с всяка изминала минутка болката ставаше все по-непоносима...Към 19.00ч извиках акушерката. Тя даже не ме и прегледа. Постоя до мен и изръси нещо от рода...нищо ти няма...контракции на 3мин...по-късно разбрах че има жени, които на такъв интервал си раждат...половин час по-късно пак я извиках. Тя дойде и ми вика...нали ти казах, че ти няма нищо, но за твое успокоение ще извикам лекаря...резултат: 4см разкритие...оная не можа името да си каже...свалиха ме веднага в предродилното..и ме забравиха там...просто беше дошъл момента да се сменят екипите...в един момент аз започнах да напъвам...ама нали ми беше за първи път...откъде да знам, че съм почнала да раждам?! Една акушерка ме видя съвсем случайно и ми вика...спри да напъваш момиче...е, как да го сторя пък това? Вие можете ли?
Екипа много бързо се организцира и изроди Гогито за...точно 15 мин...Тук е мястото да благодаря на дежурните доктори...защото те наистина си свършиха перфектно работата...Поклон пред всички лекари, които си обичат професията и помагат, а не вредят на хората!

 Аз не само, че не мога да се оплача от отношение, а и на всички разказвам колко съм доволна.
 Родих сина ми в 36 г.с.(дори не знаех, че се води рискова, мислех си щом съм "захапала"9 мес. няма проблем) в  "Тина Киркова".
 Изтекоха ми водите в 7.30 часа. Изкъпах се, приготвих се(всичко това под лудата паника от страна на мъжа ми). В 9 часа ме приеха с 5 см разкритие. Нямах болки. Дадоха ми да подписвам някакви формуляри, че не носят отговорност ако се случи нещо - аз спокойно си ги изчетох и тогава подписах(имах ли друга възможност?). Акушерката беше много учудена, че прочитам 3-те листа печатен текст преди да подпиша.
  Сложиха ми система( не знам с какво и да са ми казали не си спомням) - чак към 10 часа започнаха първите леки болки. Д-р Гочев (благодаря му много) ме следеше постоянно и няколко пъти ме пита дали искам обезболяващо, но аз по спомените от първото раждане реших, че ще се справя и така, и отказах(да ми се чуди човек на акъла). Към 11.30 часа вече контракциите се засилиха и като си гледах часовника бяха на 2 мин. с по 1 мин. продължителност. Започнаха напъните, веднага казах на лекаря, качиха ме на магарето(имаше само известно забавяне защото не можаха да ми откачат системата, беше се закачила за стойката, ако се бяха забавили можех и права да родя ). С три напъна в 12.00 часа моят бебок се роди. Понеже аз явно много силно напъвах, доктора каза "По-леко да не се нацепиш", спрях и така се разминах само с един шев.
   Показаха ми бебо - черно -син(от бързото изгонване имаше кръвонасядания по цялото чело, нослето и около устата).  Като попитах защо не плаче, го плеснаха по дупето да го чуя(първото проплакване съм го пропуснала).
   После стоях на количка в коридора и бях "телефонистка" . Мъжа ми дори беше отишъл на работа, че по на първото раждане си мислеше, че ще раждам до вечерта, а то цялото чудо за 2 часа.
  Държаха бебока в отделението 24 часа и после си ми го дадоха в стаята. В болница стояхме 10 дни и го облъчваха в някаква лампа заради нисък(или висок беше ) билирубин. Изписаха ни и ето сега вече е един голям мъж .
  Само да поясня - никой не съм познавала, не съм търсила връзки и познати. Минала съм по каналният ред. Благодаря, че има лекари които си гледат работата както трябва.
  Писанията ми бяха с цел да покажа, че има и такива случаи като моя . Много бих искала да са повече такива постинги. Дано! На всички го пожелавам!

Мисля, че направиха каквото трябва. Приеха ме в почивни дни, в Майчин дом, направиха инжекциите за дробчетата, бяха любезни и състрадателни, нямах никакви уговорки, но бях само в родилното отделение 3 почивни дни и това предполага малко повече внимание. Аз бях с голямо разкритие и докато бях там започнаха да ми изтичат водите, така че нямаше съмнение какво предстой. В първия работен ден обаче имаше много родилки, единя лекар гледаше само едно протеже, другия весело се разхождаше наоколо.
Само мога да се оплача от д-р Димитров шефа на родилна зала, който в първия работен ден, беше доста груб и категоричен, че няма на какво да се надявам и да спираме всички системи за задържане.

Искам да питам мамите на много по-рано родили деца, не може да не са ви казвали, че колкото повече седи бебето в майката, при изтекли води, спукан мехур и тръгнала родова инфекция (защото бебето е изложено на външни влияния) толкова по-добре. Аз малко се чудя дали е по-добре и не бях много съгласна, ама щях да търпя.

И моята одисея е доста дълга. Прилича на вашите.
Забременях, кървене в 5-10 седмица. После всичко беше нормално до 7-ми месец. Много рядко усещах движенията на детето и се оказа, че изостава с 4-5 седмици. Влязох в Паталогична за вливания на витамини и глюкоза, пиех и Дузофарм, 10 дни, промяна нямаше. 20 дни преди термин получих контракции, отидох в родилното, но по навик се качих в Паталогична. Там какво да ме правят освен да ми включат системи за задържане, нали ми е малко бебето. Задържаха ме така 5 дни, от които събота и неделя без лекъри, без прегледи, само слушаха тоновете с един допотопен апарат. В понеделник сутринта на визитация ми назначиха видеозон. Видя се, че водите са ми изтекли (аз не съм разбрала кога), овикаха ме. Аз за 10 дни в паталогична видях какво означава да ти изтекат водите, а при мен такова нещо нямаше.
Решиха да ме родорзрешават нормално. Аз им казвам, че ми е малко бебето и няма да издържи, те "Не" така е редно. За ужасиите в родилна зала няма да разказвам... Включиха ми системи, но започнаха да губят тоновете на бебето. Решиха - спешно секцио с пълна упойка, нямаше време. Като се събудих ми казаха, че детенцето е 1800/44. Била е с овита около вратлето пъпна връв. Не знам какво щеше да стане ако бях раждала нормално.
Иска ми се както в американската така и в нашата здравна система да решат, че за малките дечица е по-добре да се избягва родовта травма и да предприемат секцио.

Аз родих в 33г.с. в Тина Киркова. Получих силен кръвоизлев - отлепване на плацентата, както си обядвах в къщи. Изплаших се много и веднага в Тина Киркова. Там веднага ме прегледаха и решиха да правят секцио. Дори ме караха да бързам като се събличам. Мъжа ми оше не беше излязъл - такава паника настана, че нямаше кой да му каже да излезе и пред него на една количка ме бръснат, слагат ми катетри, вземат ми кръв, системи. Всички бяха много притеснени и бързаха. Дори едната лекарка каза тъкмо преди операцията, че детето е изпуснато. Като си припомня тези думи и още ми се свива сърцето. Извадиха бебто  - момченце 1990 и 47см. Проплака. Обаче после е имал проблеми с дишането и през нощта са го сложили на командно дишане. Казаха, че дробчетата са се увредили от това че докато съм била с отлепената плацента и не е можел да получава достатъчно кислород. Много съм благодарна на лекаря, който ме изроди - д-р Георгиев и на д-р Благова - завеждащ детското. След  25 дни , от които 17 в кувьоз ни изписаха.