Паническо разтройство-част 9

  • 94 438
  • 760
# 30
Момичета, отдавна ви чета, но само информативно, защото имам близък с паническо разстройство. Много ми е трудно преди всичко да разбера напълно болестта, но най-вече как да реагирам. Сигурно съм по-спонтанна и нетърпелива, обаче понякога се чудя какво да правя, за да не нараня моя близък. Какво бихте ме посъветвали?

Ами наистина е трудно да го разбере човек, който не го е преживявал. Но тук хората са се опитали да го обяснят разбираемо - ако решиш може да прочетеш и да се информираш! Успех!

http://evropea.com/pd-describe_3.html
Виж целия пост
# 31
МОЛЯ един спешен въпрос къде да постъпи жена с тежка форма на страхова невроза или депресия за район ВЕЛИКО Търново. Моля споделете спешно ,кажете специалист.Вече пие езопрекс и ривотрил и диазепам, предписани от психиатър, но не я успокояватОтчаяна съм дайте съвет или къде в Търово е най-добре да влезе..

Информирайте психиатъра за състоянието на жената. Най-вероятно ще трябва да смени схемата с медикаменти, защото тази не е проработила (всеки психиатър има няколко схеми). Ако мислите, че му нямате доверие просто го сменете.
Виж целия пост
# 32
Сега хвърлих око и на анкетата и нещо недоумявам относно отговор : "Да,но продължава да приема антидепресанти и транквилизатори". - Няма такъв вариант! Когато човек е излекуван напълно, то няма нужда от прием на медикаменти.

ПП. И нещо, което ми прави впечатлнеие още от предната тема, а именно как е озаглавена Simple Smile Поправете го моля ви.(Паническо разСтройство Simple Smile )
Виж целия пост
# 33
Момичетаа тук съм Whistling Whistling .
Оживях Mr. Green Mr. Green ....вече съм си в БГ и нямам сериозни произшествия откакто си дойдох.Пада ми кръвното и ми прилошава,което естествено е последвано от задух и паника,обаче в много слаба степен.Сега нямам усещането,че умирам,а си знам че е поредният пристъп.Днес в Кауфланд ми се случи,но вдишах дълбоко и продължих да пазарувам,вместо да избягам.Сега ми предстои посещение при ендокринолог и кардиолог и след това зависи от резултатите може би и психотерапевт.
 Абе каквото трябва ще го направя,защото не искам да живея с това чудо.
Ще пиша и ще се моля тази тема да я  закрием гръмко и всички да се отдадем на живота без ПР!!

 Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 34
SmurFka вече си на родна земя и сигурно си по-спокойна. Надявам се, че всички се чувствате по-добре.

Аз нещо не се чувствам добре. Не знам дали е от лекарството, което спрях или това, което пия в момента не ми потушава проблемите, защото е хранителна добавка. Но постоянно имам мравучкане по крайниците и ги чувствам като изтръпнали, едно вътрешно напрежение. Много гадна работа. Отдавна не ми се беше случвало, но искрено се надявам, че ще се поуспокои до няколко дни. Praynig
Виж целия пост
# 35
besty,
благодаря за линка, ще прочета подробно. Ще ми се да намерят някакво магично хапче за излекуването на тази болест.
Виж целия пост
# 36
besty,
благодаря за линка, ще прочета подробно. Ще ми се да намерят някакво магично хапче за излекуването на тази болест.

На всички ни се иска, но няма как да стане. Магическото хапче е вътре в нас! Rolling Eyes
Виж целия пост
# 37
besty, така е. За болните е много трудно, но и за семейството им е гадно Rolling Eyes Понякога се ядосвам на моя близък, защото имам чувство, че се преструва, че всичко е наред, не разбирам защо прави така или дали не капризничи. После ми става много гадно на мен си, защото знам, че това е болест и не може да се контролира.
Виж целия пост
# 38
besty, така е. За болните е много трудно, но и за семейството им е гадно Rolling Eyes Понякога се ядосвам на моя близък, защото имам чувство, че се преструва, че всичко е наред, не разбирам защо прави така или дали не капризничи. После ми става много гадно на мен си, защото знам, че това е болест и не може да се контролира.

Кажи повече подробности, защото така ни загатваш, а после не обясняваш нищо. Аз съм убедена, че има хора, които сигурно злоупотребяват с проблемите си. А и в крайна сметка не знам дали е точно болест това. Все пак е на психическа основа и е поправимо. Човек трябва да се вземе в ръце, аз не се давам въпреки проблемите си. И мога да ти кажа, че малко хора биха предположили, че имам някакъв проблем, но аз си знам какво ми е. Обаче пък другите хора нямат вина, че аз имам проблем някакъв, затова се усмихвам и това ми помага много! Peace
Виж целия пост
# 39
Все пак е на психическа основа и е поправимо. Човек трябва да се вземе в ръце....

Именно защото психиката е важна за решаването на различни проблеми и справянето с живота, точно когато тя е засегната, губиш контрола и да искаш, не можеш да се вземеш в ръце сам, за съответния момент, докато ти е обострено. Благодари се, че нямаш тревожно разтройство- ужасно е като осъзнаваш, че нещо те побърква, а е толкова неоснователно, но все пак те контролира. Така на човек му отива от енергията за справяне със самия себе си и му остава по-малко енергия за справяне с ежедневните предизвикателства.
Понякога просто се налага намеса с медикаменти, защото може да го наричаме "психическа основа", но това е взаимодействие на хормони, нервни клетки, обстоятелства, травми и т.н. И като имаш някакъв дефицит биологично заложен или след травма се появи, ходи да се "вземеш в ръце", любимия израз на късметлиите, които не са засегнати от този тип проблеми.
Виж целия пост
# 40
svetla нещо си в грешка, аз имам такъв проблем и затова пиша в тази тема.  Wink Много добре знам какво е и че има моменти, в които си безсилен да се справиш сам. Но това не значи, че не е на психическа основа. А и освен това не значи, че трябва да седна да се самосъжалявам. Това нито ще ми помогне, нито нещо друго - точно обратното. И на мен не ми е лесно като съм нон стоп под напрежение и всичко ми е изтръпнало докато детето иска да му обърна внимание, но не мога да му кажа гледай си работата. То не е виновно. Затова се отпускам и гледам да преодолея моментните ситуации колкото и да ми е трудно.

Човек трябва да мисли позитивно колкото и да му е трудно иначе нищо добро не го чака. Peace
Виж целия пост
# 41
besty, аз по-точно исках да акцентирам на цитата "всичко е на псих.основа, значи е поправимо". Защото в моменти на отчаяние ми се струва, че е точно обратното, че е мнооооого трудно поправимо именно защото е на психическа основа.
Да, гадно ти е отвътре, детето си иска вниманието, и ти му го даваш, но отвътре пак ти е гадно, не ти става леко Sad
Виж целия пост
# 42
besty, аз по-точно исках да акцентирам на цитата "всичко е на псих.основа, значи е поправимо". Защото в моменти на отчаяние ми се струва, че е точно обратното, че е мнооооого трудно поправимо именно защото е на психическа основа.
Да, гадно ти е отвътре, детето си иска вниманието, и ти му го даваш, но отвътре пак ти е гадно, не ти става леко Sad

Аз исках да кажа, че ПР е преодолимо състояние, не е диагноза за цял живот. Това имах предвид, а иначе много добре знам колко е трудно. Но съм забелязала, че когато си отвлека вниманието от проблема и не го мисля и нямам такива проблеми. Поне при мен е така. Съсредоточаването в проблема задълбочава още повече проблема. Аз си мисля, че когато човек попадне на добър специалист в областта и е готова да вземе всичко в свои ръце и да го преодолее, може да го направи. Много пъти се замислям за това, но все не ми остава време... обаче ако се наложи и това ще стане! Rolling Eyes
Виж целия пост
# 43
Момичета, от известно време доста се чудя върху следната ситуация. Как се справяте, когато ви хване ПА и сте навън, по-далечко от къщи...особено сами? Какво правите? newsm78 
Виж целия пост
# 44
Аз въобще не мисля за такава ситуация. Когато съм навън се чувствам добре и не се сещам за това. На два пъти ми се случи скоро да ми се завие свят и то докато бяхме с детето, но просто останах за малко на едно място и започнах веднага за нещо друго да мисля и ми отмина. Колкото повече се съсредоточава човек върху това, то толкова повече го притеснява и му се случва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия