Паническо разтройство-част 9

  • 94 426
  • 760
# 585
sunflower35 , то си е точно по нашата тема.
Момичета, ухапало ме е нещо по шията отпред и ужасно много ме боли и сърби. Алергия ще да е, а аз умира от страх и сега пия чай за успокоение. Мазах с фенистил за алергия и сега ми стискайте палци да ми мине, че се треса от ужас.
Виж целия пост
# 586
муслонка , с чайчета няма да ти мине. Ако искаш ми пиши на лични, ще ти препоръчам терапевт, та даже и два. Не се зомбирай и хипохондрията няма да ти помогне с нищо. Нямаш ли, някакво хапче, поне Деанксит... сутрин и обяд по 1 таблетка. Нищо няма да ти стане, само ще ти помогне..Поздрав
Виж целия пост
# 587
Ох , който няма ПР не знае какво е и за това хората някак си не го разбират и понякога с надсмешка реагират. За съжаление много народ я има тая гадост , знаете ли с колко хора се разминаваме всеки ден , които имат ПР , но ние не знаем. Чела съм толкова много статии за тази болест и знам , че освен гадните физически симптоми , които причинява друго не може да стане , т.е. сърцето не страда . Да , ама аз например си имам отдавна вече проблем със щит.жлеза. Не знам тя ли е основата или ПР е довело до проблем , но мисля , че имат връзка. Сега като съм бременна става още по - зле положението , но гледам да се държа. Ако не беше вманиачаването ми по кръвното налягане всичко щеше да е ок. Във всеки един момент се чудя - ами сега колко ли е. Почувствам ли се напрегната и веднага решавам , че имам кръвно , а ако ме заболи главата или ми е напрегната също. Обикновено винаги е ниско ама първите измервания показват все високи стойности , но не нещо страшно де - 140/90. Ако пък реша да не го меря и само за това мисля и пак се напрягам. Направо ужас.
Виж целия пост
# 588
Здравейте и от мен.. И аз да се пооплача. Имах много гадна нощ. Събудих се в 5 часа, някакво много напрегнато ми беше и супер страшно, имах чувството, че всичко ме боли. Накрая в 7 взех 1/2 Ривотрил и сега са по-добре нещата.
Относно темата с лекарствата, мисля, че е по-добре когато сме много зле да вземем нещо, вместо само да се мъчим...
Относно щитовидната жлеза- миналата седмица бях на невролог и му казах, че и аз имам 2 малки възелчета /хормоните ми са наред/ Той ми каза, че до момента е срещал много жени, които нямат нищо общо помежду си и по-голямата част които имат такива възли, все ги е страх от нещо и имат ПР. Обаче не се знае, кое е първо - възлите или ПР.
Виж целия пост
# 589
Здравейте и от мен.. И аз да се пооплача. Имах много гадна нощ. Събудих се в 5 часа, някакво много напрегнато ми беше и супер страшно, имах чувството, че всичко ме боли. Накрая в 7 взех 1/2 Ривотрил и сега са по-добре нещата.
Относно темата с лекарствата, мисля, че е по-добре когато сме много зле да вземем нещо, вместо само да се мъчим...
Относно щитовидната жлеза- миналата седмица бях на невролог и му казах, че и аз имам 2 малки възелчета /хормоните ми са наред/ Той ми каза, че до момента е срещал много жени, които нямат нищо общо помежду си и по-голямата част които имат такива възли, все ги е страх от нещо и имат ПР. Обаче не се знае, кое е първо - възлите или ПР.
И аз снощи не можах да спя Sad
Но в момента жегата е още по-ужасна.
Виж целия пост
# 590
Маи повечето с ПР имат проблеми с щитовидната. Лекарката ми обясни че нервите влияят на хормоните много.При мен се полу4и не6то интересно, когато за пръв път направих ПА и незнаех какво е, ми направиха изследване на хормони на щитовидната.TSH ми беше до небето, др. бяха в норма. След месец на ксанакс и АД, TSH ми падна наполовина. Оказа се че щитовидната ми е провокирала ПА, оттам пък съм се уплашила и съм се вкарала сама в ПР. Много тъпо  Laughing Ама като не ти обясняват, ами само викат нищо ти няма, пък ти си зле и се плашиш и плашиш и аиде в омагиосания кръг.
Виж целия пост
# 591
Elizabeth, ако мога да те успокоя, моята приятелка по време на бременност също вдигна кръвно над 160, но го поддържаше такова повече от две седмици и чак тогава и изписаха лекарства. Но при нея не е имало ПР, нито паника, нито си го е мислила като теб. Трябваше да си го мери по 3 пъти на ден за да преценят лечението , но тя се смееше, да не била бабичка да си контролира кръвното.При теб е като при мен, вдигаш го в момент на силна тревожност, ама то всеки го вдига тогава и като го мислиш го провокираш. Така ми каза един кардиолог след като ми го измери 145 на 90, каза психосоматично, не се нуждае от лечение. Каза също че постоянното мерене разболява и да не меря така  Grinning Ама пуста и мисъл  Grinning Мразя кръвното да ми контролира живота, като че имам ОКР с натрапливи мисли, пък може и да имам, хахаха
Виж целия пост
# 592
Ама като не ти обясняват, ами само викат нищо ти няма, пък ти си зле и се плашиш и плашиш и аиде в омагиосания кръг.
 Peace
Виж целия пост
# 593
и аз го мерех като бременна но откакто родих не се сещам за апарата само веднаж нещо ми беше замаяно и като го премерих беше бая ниско но ниското не е проблем високото е опасно Така че и ти ще спреш един ден с това мерене ще видиш  Simple Smile
Виж целия пост
# 594
Момичета, нещо пак се депресирах. Лежа и само цикля на едно място. Преди година прочетох една тема за мътнина в стъкловидното тяло на окото. Там споделяха, че виждат разни власинки и оттогава и аз започнах да ги виждам тези власинки. Като ми е нервно и цикля върху тях и изпадам в шаш. Май ще взема да изляза да се разходя да не мисля, че ще полудея.  #Cussing out
Виж целия пост
# 595
Ами разходете се, разведрете се и се разнообразете. Еднообразието е най-добрия приятел на ПР така, че горе главата! Peace
Виж целия пост
# 596
Ама и скуката и тя ни вкарва в едни филми Cry Аз ако трябва нещо да правя съм по добре. Иначе седя ли сама и да бездеиствам ме хващат братята. Ох дано да си намеря работа вече, пък квото ще там да става, поне да не се чувствам безполезна и ненужна.
Виж целия пост
# 597
Разходката е хубаво нещо. Мен много ме ободрява. Чувствам се преродена, да не кажа и изморена, готова за сън. Хапнах и дюнер. Маах около 4 часа по улиците, но ми се отразява доста добре. От време на време посядах на някоя пейка. На мен това винаги ми действа добре.
Виж целия пост
# 598
Аз, когато се чувствам зле, изобщо не мога да изляза на разходка. Да не говорим пък и сама, че и да нямам нещо конкретно за вършене. То всъщност не мога да изляза ей така да се разхождам без някаква конкретна цел. Пробвала съм. Не ми се получава. Дори ме е хващала паниката и бегом обратно. 
Виж целия пост
# 599
На мен лично разходки не ми помагат, а само четенето на книга или списание вкъщи. Но вече и към това нямам интерес, всичко ми е скучно. Постоянно се лутам между депресията и тревожността. Освен панически атаки имам и социална фобия за капак. Дори не знам точно какво ми е, само знам, че не бях така - бях пълноценна личност.

А сега като вървя по улиците и около мен минават минувачи се чувствам ужасно... искам да се преселя в планината или край някое поле в сама къщичка, без съседи и да е далече от населено място... не мога да понасям тълпите от хора вече.

Чудя се на себе си как съумявам да не се затворя вкъщи. Всъщност излизам всеки ден, но винаги е едно и също, щом изляза от външната врата на апартамента и си гълтам граматиката, започвам да ходя бързо, да се потя, да се притеснявам, че минувачите ме зяпат с омраза и т.н. Всеки ден почти използвам градски гранспорт, е за мен возенето в превозно средство с толкова хора и то непознати си е ад. Sick Старая се да не зяпам хората, но като забележа че някой гледа към мен и все едно пропадам в земята. А и вече толкова се изнервям че дори да игнорирам хората и да си гледам през прозореца не мога. Все имам чувството че някой ме гледа някъде и че всички ме мразят. Cry

Честно казано вече мога да общувам само с близките си, а с непознати, познати, колеги и дори приятели вече не мога да общувам пълноценно. Дори вече не мога да говоря по телефон - все се притеснявам, все запецвам.... а преди обичах да говоря по телефона.

Доста сериозно е състоянието ми, а никога до сега се съм ходила на психолог или друг специалист. Смятах, че е временно и ще премине. И така няколко години. Чак тази година се навих да потърся специалист.

Съжалявам, че пиша толкова много но само тук и само с вас мога да споделя тези неща, че иначе ще полудея. Никой не ме разбира - нито приятели, нито роднини. ooooh! За мен от няколко години всеки ден е такъв - един всекидневен ад. А много излизам - не съм се спряла, пазарувам, ходя на работа, но просто вече загубих способността да общувам нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия