Паническо разтройство-част 9

  • 94 438
  • 760
# 60
Как мога да я накарам да предприеме нещо, когато изобщо не иска.
Ето това е проблема и при нас, тя казва, че не иска да прави нищо, че нищо вече не можело да се направи  Rolling Eyes как да я накарам да мисли по друг начин  Thinking

При депресията е по-различно... и е добре в началото да се приемат антидепресанти, за да може човек да стъпи на крака и тогава да работи в посока промяна на мислене. При това състояние са занижение нивата на серотонина (хормона на щастието) и хапчета помагат той да се завиши.
Виж целия пост
# 61
valin, Благодаря ти!!! Много съм се уплашила, незнам какво може да направи , направо  ме е страх  Sad
Дано всичко се оправи! Тя сега казва , че си пие хапчетата, пратих и този чай от билки, който казват, че е елексир и действа много добре при депресия и ПА + някакви капсули индийски женшен, дано само ги пие  Praynig  Praynig Praynig
Виж целия пост
# 62
megan@, добре е да се консултирате с лекар дали хапчетата са съвместими с билките и капсулите.
Виж целия пост
# 63
megan@, добре е да се консултирате с лекар дали хапчетата са съвместими с билките и капсулите.

Hug Peace Ами тя каза, че ще се обади на всихиатъра, при който ходи, дано го е направила , по принцип аз говорих с една позната докторка, но тя не е специалист и каза, че не би трябвало да е проблем, това са билки, които подпомагат действието на лекарствата, но знае ли човек Praynig

Ох, момичета, много съм се уплашила, от къде дойде това тежко състояние, винаги се е справяла с всичко, а сега......... Много ми е мъчно и ме е страх  Sad
Виж целия пост
# 64
За първи път пиша в темата. Имам ПР от една година - не пия лекарства, отскоро ходя на психотерапевт, който помага. Ходила съм цяла година по лекари - за сърце, ендокринолог, за астма, и т.н. докато накрая казаха - ПР. Симптомите - страх от болести, задъхване като се качвам по стълби, лесна уморяемост. Но това, което най-много ме плаши е неясно съзнание - мъгляв мозък, слаба концентрация, нищо не ми се прави, прилича и на депресия. Някои има ли тези симптоми и как се лекуват. Спрях да ходя на работа, опитвам се да си гледам децата ( на 4 и 6) но много ме дразнят, особено като са шумни и викат, лошо ми става. Иначе в първия месец миналата година имах периоди на ходене до спешното няколко пъти - много изледвания и "нищо ти няма" - от всички доктори.
Ужасни са тези ПР - как да се приспособиш?
Виж целия пост
# 65
Аз искам да попитам ако има някой с фобия как се справя, как я преодолява, има ли подобрение, как казва за фобията ако попадне в ситуация, която налага на хората покрай него? Забелязал ли е в някои ситуации да може да потисне паниката, а в друга да е невъзможно?
Виж целия пост
# 66
За първи път пиша в темата. Имам ПР от една година - не пия лекарства, отскоро ходя на психотерапевт, който помага. Ходила съм цяла година по лекари - за сърце, ендокринолог, за астма, и т.н. докато накрая казаха - ПР. Симптомите - страх от болести, задъхване като се качвам по стълби, лесна уморяемост. Но това, което най-много ме плаши е неясно съзнание - мъгляв мозък, слаба концентрация, нищо не ми се прави, прилича и на депресия. Някои има ли тези симптоми и как се лекуват. Спрях да ходя на работа, опитвам се да си гледам децата ( на 4 и 6) но много ме дразнят, особено като са шумни и викат, лошо ми става. Иначе в първия месец миналата година имах периоди на ходене до спешното няколко пъти - много изледвания и "нищо ти няма" - от всички доктори.
Ужасни са тези ПР - как да се приспособиш?

Много е трудно, а отговор на това как да се приспособиш сама трябва да намериш, за съжаление няма формула. Обаче психотерапевта е крачка към това и ти си направила много добре. Стискам палци да ти помогне. С малки деца и то на тази възраст е много трудно, особено като си вкъщи и нямаш кой знае какво разнообразие, това усложнява ситуацията ти. При всяка възможност гледай да излизате и уикенда или някой да гледа децата, а ти да правиш нещо друго, което ти е приятно. Това е важно и дано да е възможно при теб! Peace
Виж целия пост
# 67
Аз съм с агорафобия, както и повечето тук май. Не мисля за нея и не мисля за хората, които ще се окажат около мен в подобна ситуация. Когато съм много напрегната, взимам един валидол преди излизане. Обикновено обаче не взимам нищо. Ако ми се случи да ме изтрещи навън, просто продължавам да вървя и си мисля, че ми няма нищо, че е игра на психиката ми с тялото ми. Малко като луда, но си говоря сама на себе си, вътрешно разбира се. Казвам си " Нищо ти няма. Няма сериозно заболяване, при което да си добре вкъщи, а навън веднага да ти става зле. Продължавай да вървиш, сега ще мине. " При мен е по- лесно, понеже не работя и не се налага да бъда някъде, където не се чувствам добре. Почти никой тук не ме и познава, така че ми е все тая къде ще се изложа. Веднъж ми стана зле в една аптека докато си чаках реда, направо се олюлях. Около мен взеха да се споглеждат, казах, че съм бременна и физиономиите им веднага се смениха с нормални Joy hahaha
Виж целия пост
# 68
Цитат
Почти никой тук не ме и познава, така че ми е все тая къде ще се изложа. Веднъж ми стана зле в една аптека докато си чаках реда, направо се олюлях. Около мен взеха да се споглеждат, казах, че съм бременна и физиономиите им веднага се смениха с нормални 

Това ми хареса! Laughing Ами точно така трябва да се приема по-леко, човек трябва да гледа положително на нещата и да търси във всичко хубавите страни колкото и да му е трудно. Защото аз съм на мнение, а и съм го чела, че колкото повече се съсредоточаваме върху проблема и се опитваме да го контролираме, толкова повече ни завладява. Затова релакс  bouquet
Виж целия пост
# 69
Ми така де, никой не ме гледаше вече странно след като казах, че съм бременна Joy От там нататък какво ми е си е лично моя работа, не на хората по пътищата. И вкъщи не давам обяснения на никой като не ми е добре. Само на моя казвам, че не ми е добре ПОНЯКОГА. А живеем 6 възрастни и дете тук. Като не ми е кеф, затварям се в стаята си, чета книга, гледам филм, или слушам музика и не смятам за нужно да се отчитам на някакви си, дето не ги чувствам близки по никой начин, защо не сядам с тях да ям и пия. ПР не е толкова лошо нещо все пак. Дава ти нужната доза егоизъм, която много често забравяме в стремежа си вечно да угодим на някой.
Виж целия пост
# 70
Mного ми хареса изказването за егоизма - много е вярно. Цял живот се стремя да угодя на всички, сега е време да помисля и за себе си. Сигурно за това ми е дадено това ПР - да се науча да мисля за себе си - какво ям, как се чувствам, т.н. Само дето ме е страх от това задъхване, умора, падане на косата - и ми омръзна само да си мисля, че съм неизлечимо болна незнам от какво заболяване. Много коварни се оказаха тези ПА. След толкова четене на книги, медитации, терапии, дали има край? Или продължава до края на живота?
Виж целия пост
# 71
Mного ми хареса изказването за егоизма - много е вярно. Цял живот се стремя да угодя на всички, сега е време да помисля и за себе си. Сигурно за това ми е дадено това ПР - да се науча да мисля за себе си - какво ям, как се чувствам, т.н. Само дето ме е страх от това задъхване, умора, падане на косата - и ми омръзна само да си мисля, че съм неизлечимо болна незнам от какво заболяване. Много коварни се оказаха тези ПА. След толкова четене на книги, медитации, терапии, дали има край? Или продължава до края на живота?
Интересно, че ти хем имаш отговори и ги изнасяш в началото на поста си, а след това последваха въпроси.Simple Smile ПА са много коварни – да, понякога си мислиш, че си извил врата на страха и точно тогава той те връхлита с още по-голяма сила. Само с четене на книги не става, трябват и действия. Тези видими за нас симптоми са всъщност израз на един невидим процес, не са пречка, те са проводник на информация, че нещо не е в ред. Тялото е огледало на душата и трябва да знаем как това, което виждаме в него да отнесем към себе си...
Виж целия пост
# 72
 Hug Здравейте момичета! Виждам,че общо взето всички сте тук,а има и нови,което не е добре... От дългогодишното си познанство с ПА знам,че Аз съм си аз и Тя си е тя и не мисля,че ще има край . По-скоро както казва valin "понякога си мислиш, че си извил врата на страха и точно тогава той те връхлита с още по-голяма сила".  Повечето от нас като гледам,се следим и самонаблюдаваме,което никак не ни помага,но продължаваме да го правим(от страх)  Правете колкото се може повече разходки,гледайте повече комедийни филми,четете не за болести,а укрепващи и разтоварващи книги,избягвайте да се натоварвате и с чуждите проблеми... Аз лично се радвам на всеки един ден,без ПА  и това ме кара да се усмихвам .Правете го и вие bouquet
Виж целия пост
# 73
Здравейте,момичета!Пожелавам хубав ден и страхотна седмица на всички.
Аз съм нова тук .Първо да се извиня ако не пиша на точното място.Объркана съм и не зная от къде да започна.
Със съпруга ми сключихме брак преди 2 м.Преди 3 дни разбрах ,че майка му е страдала от маниакална депресия.За съжаление виждам проява на доста признаци и в поведението на съпруга ми.
Има честа и плашеща смяна на настроението,става гневен и агресивен често без причина ,смята ,че никой не го оценява подобаващо,че всички му завиждат за всичко и във всеки човек вижда потенциален враг.Не може да спи вечер.Дайте ми моля ,Ви съвет какво да правя?Как да му помогна ,а и на себе си .Та той дори не осъзнава ,че има проблем.
Много съм объркана и отчаяна.
Благодаря на всички ,проявили търпение и разбиране,четейки това.
Виж целия пост
# 74
kali45 напълно те подкрепям. Положителното мислене и наслаждаване на всеки хубав момент е пътят към избавянето от проблема ни и към щастието  Hug Peace

Alex 75 честно да ти кажа не знам дали някой тук може да ти помогне. Според мен е хубаво първо ти да се консултираш с психолог и след това да решиш как да процедираш. Защото първата и основна крачка към решаването на проблема е осъзнаването, че има проблем. Бъди внимателна.
И извинявай за въпроса, обаче от колко време сте заедно, за да не разбереш тази малка, но съществена подробност, която не е безобидна? newsm78
И въпреки всичко, това е лечимо състояние стига да се вземат мерки! Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия