Паническо разтройство-част 9

  • 94 426
  • 760
# 735
За седатиф съм чувала добри отзиви, аз лично не съм пробвала от страх да нямам алергия.
Виж целия пост
# 736
Както при всички останали лекарства-при едни има ефект,при други -не.Момичета,нападнахте didiela,но мисля че разбирам какво иска да ни каже-темата се превърна в отчетна за кръвно налягане,пулс,симптоми и т.н.Това не ни помага.По-добре да се споделят малките успехи,но да е нещо позитивно.Тя ви покани в темата за подсъзнанието,аз съм там от 2 год. и много ми помага,забавно е,настройва положително.Аз лично няколко пъти съм давала линкове от други форуми на потребителки ,които са се справили,но никой не отреагира да ги е прочел.Ами търсете начини,пробвайте,започнете с лекарствата ако щете.Много ми е странно като прочета-не искам лекарства.А да се пържиш в собствен сос по ли е хубаво?Аз лично моите си ги пия,придобих кураж за по-нататъшни действия.След консулт с лекарката ми започнах да пия страшниче,като постепенно ще намаляваме АД.Страховете ми намаляха значително.Сега чета и книгата,която преди няколко страници решихте ,че е взаимствана от "Тайната"Не споменавам име,че  нападнахте sunrise_,че прави реклама,според мен момичето искаше да помогне,но ми се струва,че вие не искате да си помогнете,а насила не става.Та въпросната книга има много дихателни техники,които успокояват,сега чета за медитациите,има упражнения с които ежедневни да тренираме слабото си място,страховете си.Ето такива неща да пишем,а не симптоми.Аз съм с ПР вече 23 год.и прекрасно ви разбирам,но така не си помагате.Винаги когато ме е обхващало наново,защото съм имала дълги периоди без кризи,съм събирала сили да се преборя с отчаянието и да се върна към нормален живот.Въпреки че от близките ми единствено майка ми ме разбираше и ми помагаше.Изход има.Сега мисля,че ще се справя завинаги.Научих се да приемам симптомите,те са плод на въображението.Намерете си подходящия начин и действайте.  bouquet
Виж целия пост
# 737
lina хареса ми това което написа  Hug
Виж целия пост
# 738
 Hug Hug HugА аз ви пожелавам от сърце на не достигате моя "стаж",да се отървете много по-рано.
Виж целия пост
# 739
Didiela, благодаря ти че имаше търпението да изчетеш всички наши постове и "глупости" но аз лично съм крайно възмутена от думите ти! Като човек, които никога не е имал ПР няма как да се поставиш на наше място. Може би отстрани всичко ти изглежда толкова лесно- да отстрани всичко е толкова различно. Не те ли беше срам да кажеш, че ТИ си скъсваш задника от работа?!!! Защото ние какво- не работим, не готвим, не чистим, не си гледаме децата?!?!! Така ли? Само че, ние го правим ВЪПРЕКИ ПР. Защото ти пожелавам никога да не разбереш какво е да се събудиш сутрин и в момента в който си отвориш очите да ти се повръща, главата да те боли и да ти е гадно цял ден. И ние, "старите баби" вършим задълженията си ВЪПРЕКИ ТОВА. Въпреки това си завеждаш детето на детска градина, въпреки това отиваш на работа, въпреки това правиш вечеря на мъжа ти. И не смей да кажеш, че някои тук се самосъжалява или мрънка. Погледни всички момичета- всяка една от нас прави нещо по въпроса- терапия, книги, капки на Бах, хомеопатия, антидепресанти, психиатър, психолог и куп какви ли не неща. Тази тема е с цел да обменяме опит, да ще се ОПЛАКВАМЕ една на друга, защото така търсим подкрепа от някой преживял същото нещо - именно, за да не се оплакваме и да не говорим на хора като теб, които така или иначе няма да разберат за какво става въпрос. Желая ти никога да не разбираш.  Wink
Виж целия пост
# 740
Lina, sunrise_  беше тук с цел реклама на конкретно лице, но не искам да коментирам повече. Всички сме споделяли тук линкове на сайтове и книги, които знаем, че могат да бъдат полезни. Така, че нека продължим в същия дух.  Simple Smile
P.S. Който ще прави нова тема, моля да напише правилно заглавието й. Simple Smile
Виж целия пост
# 741
В моменти, когато се чувствам добре и аз съм много отворена  Grinning.  Но това, което исках да кажа на момичетата от темата за подсъзнанието е, че  никоя от нас не се е тръшнала в бездеиствие. Напротив, всяка една се изправя срещу страховете си ежечасно. Още никоя от нас не е споделила, че си е пратила децата при баба, за6тото не може да си ги гледа. Напротив, въпреки и със симптомите си всички ние си налагаме всеки ден да изпълним задълженията си към семеиството, работата, ученето и т.н. Да,  в момент на криза сме на крачка да се предадем, но ставаме и продължаваме.
Lina, темата не сме я превърнали в оплаквачница. Напротив, всеки един изпитал ПА е имал нужда да получи разбиране и подкрепа.Така, че нека хората да споделят страховете си и болките си на себеподобните . Темата е за взаимопомощ. Относно позитивното мислене, всяка една от нас е прочела по нещичко, не мислиш ли.
p.s .Ако темата за подсъзнанието ще ме учи да нападам, когато се почуствам по силна от другите, по добре да не влизам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Виж целия пост
# 742
Значи думите ми звучат като нападка newsm78И не се чувствам по-силна от вас в никакъв случай.Това че сега ми е добре,не означава че утре няма да имам атака примерно.Просто аз написах с удебелен шрифт какво искам да ви кажа,но вие не искате да разберете.Човек иска да ви удари едно рамо,а ти решаваш че се правя на отворена.Но си мисли каквото искаш,аз съм намерила своя начин,не ме интересува твоят избор.
P.S.Отговори ми ,ама честно,по-добре ли ти става като прочетеш,че нечие кръвно е високо?Не би ли ти било по леко на душата,ако някоя сподели,че се е разходила в парка,усмихнала се е на малко дете,нахранила е птичките и замайването е изчезнало?
Виж целия пост
# 743
Не, не ми става по добре, но когато някои се изплаши от кръвно и сподели, предпочитам да му кажа че това е нормален симптом на ПР и не е страшно, защото повярваи ми в този момент тои има нужда да чуе само и единствено, че страшно няма и че има и др. като него. Не ми се вярва в момент на ПА на някои да му се мисли за птички. Не разбираш ли, че хората тук се опитваме да намерим причината  за състоянията си. Търсим ги в начина на мислене, на поведение, в емоциите си, Симптомите са следствие на нещо, но когато се появят, имаме нужда от подкрепа, докъто се научим да ги приемаме, т.е. свикнем с тях. защото аз немога да приема нещо, което не харесвам, но мога да се опитам да свикна с него. И аз пия АД. И аз се чувствам добре, но ти знаеш по добре от мен че лекарствата не решават проблеми, а успокояват и отлагат. Тепърва имаме много работа.
Виж целия пост
# 744
На мен лично темата ми трябва, такава каквато е в момента. Не винаги се включвам, но ви чета задължително. Простичко  казано, -  вие ми трябвате. За да мога да сравнявам, аз до къде съм стигнала и съответно вие..да се оплача, че ми е тежко, трудно, че се плаша от самата себе си...да разбера вашите страхове. Как се справям - трудно. Понякога съм добре, но в повечето случаи не съм, след като правя постоянно преценка, мога ли да влезна в транспорта, в асансьора или не, много хора ли има някъде си...Всичко ме напряга и добро и зло. Не мога да живея изолирано в гората..Затова ще продължавам да споделям, вие сте моята утеха в даден момент, а и споделената болка половин болка. Ще продължавам да взимам Ривотрил от 1 млг вечер за да мога да спя. Алтернативните методи не са за мен - нямам вяра. Така че, нека всеки да продължава така, както е намерил за добре.
Пожелавам ви спокойствие /ако може/. Поздрав!
Виж целия пост
# 745
При нас пак има проблем тази вечер. Нашите се карат. Тъкмо се бях поуспокоила и сега пак.... Няма край. За малко щяха  да ме ударят. Цялата потреперах. Изхвърлили са  и гъбите през балкона. Ужасно е. Пак се треса.
Виж целия пост
# 746
муслонка, много съжалявам.
И на мен днес ми беше много тревожно и напрегнато през целия ден.
Виж целия пост
# 747
Аз приключих с работата в офиса и съм излязла в болничен до края. Трябва да ви кажа , че се чувствам супер , няма я тази напрегнатост нито мисли за високо кръвно  Grinning. Надявам се и да нямам много ПА сега , защото покрай работата много получавах. Аз си знаех , че тя ме провокира.
Виж целия пост
# 748
Elizabett , зависи от какво ти е писнало, но аз например бих или отишла при роднини някъде в провинцията , да си помързелувам нагости и сред природа или пък бих си стояла в къщи с куп списания за плетки и бих се опитала да напрая нещо собственоръ4но Simple Smile
Може да се отдадеш и на 8опингтерапия  Laughing
Успех!

Муслонката, опитай според мен да се "отвържеш" от семейството. Ве4е си достатъ4но голяма, струва ми се , за да стоиш по цял ден и да се занимаваш с брат ти, майка ти, жената на брат ти и семейните им разправии ... Виж , направи план и поеми собствен живот!
Виж целия пост
# 749
Severina_, ако знаеш колко много искам да се махна, но няма къде да ида. Имаме един апартамент, който е на 6 етаж и е за мен ,но този страх от високо... не мога да се преборя с него. Сега уж го опразваме, за да го продаваме, щото стана ясно, че аз там не мога да живея.
Другото, което много ме дразни е отношението на баща ми към мен. Аз обичам да готя и сега понеже съм в отпуск се опитвам да се занимавам с любимите ми неща, а именно - готвенето. Този човек нищо от това, което приготвих не хареса и все намери някакъв кусур. Не харесва нищо, което аз предложа, дори магазина, в който ми харесва да си пазарувам, не харесва хляба, който купувам, е нищо мое!
Съобразявам се с всички тук. Жената на брат ми обича да пуши и го прави на балкона. Тук има един балкон, защото другия е направен на кухня. Стаята на брат ми е от към този балкон, който го ползваме и за простор. Не мога да си простирам там дрехите, за да не й заемам място и моите висят в банята. Направо е ужасно - всеки ги пръска като се мие и поемат влагата. Да не ви казвам, че сега искам да си препера одеялата ми в стаята, защото цяла година не са прани и се съобразявам с отпуската на брат ми и дните, в които те ще са на море, за да се пера. Преди ходех в онзи апартамент и там си перех и простирах, но сега, от както събуди страха ми не ходя.
Еми, исках да споделя, може пък и да ми олекне. Дано скоро се намери изход!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия